Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260011/01.04.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на 09.03.2022 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 522/2020, за да се произнесе, взе предвид:
С
решение № 191/04.12.2020 год по гр.д. № 920/2020 год на ВКС на РБ, III г.о. е
отменено решение № 148/12.12.2019 год по в.гр.д. № 475/2019 год на Апелативен
съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната
жалба, подадена от С.И.Х. срещу решение № 80/03.07.2019 год по гр.д. № 161/2018
год на Окръжен съд Силистра, в осъдителната спрямо нея част, в качеството й на
лице по чл. 63 ал.2 т.5 от ЗОПДНПИ (отм)
Решението
не е обжалвано в частите, с които е уважен иска срещу първия ответник Д.Д.Д. и
е отнето имуществото му, както и в частта, с която е осъден за разноски. С
определение № 635/09.10.2019 год по в.гр.д. № 475/2019 год същият е
конституиран като страна във въззивното производство в качеството му на
задължителен необходим другар на въззивницата С.И.Х..
Във
въззивната жалба наред с доводите относно характера на срока за предявяване на
иска (по неоснователността на които е налице произнасяне от ВКС на РБ), се
изтъкват и съображения по същество, а именно:
Според
въззивницата отнемането на имущество е допустимо само по отношение на лице
което попада в кръга, очертан в чл. 22-24, респ. 63 ал.2 от ЗОПДНПИ, отменен с
влизане в сила на ЗПКОНПИ, обн. В ДВ бр.7/19.01.2018 год, изм. и доп. с ДВ
бр.1/03.01.2019 год. С изменението е създадена нова ал.2 на §5, съгласно която
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се
довършват по реда на новия закон. Въззивницата счита, че тази разпоредба не
транспонира правилно Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от
03.04.2014 год за обезпечаване конфискацията на средства и облаги от престъпна
дейност в ЕС. Директивата предвижда отнемане на имущество спрямо лица, осъдени
с влязла в сила присъда, т.е. предвидена е връзка между наказателното
производство и производството по гражданската конфискация. Предвид
обстоятелството, че не е извършила престъпление, срещу нея не е водено
наказателно производство и не й е повдигано обвинение, нито призната за виновна, въззивницата счита, че е
налице процесуална пречка за реализиране на гражданска отговорност по ЗОПДНПИ
спрямо нея. В случай, че искът бъде приет за допустим, моли за отмяна на
решението и неговото отхвърляне като неоснователен и недоказан. Основание за
това въззивницата намира в обстоятелството, че на отнемане подлежат само
налични имущества, а когато те липсват се отнема тяхната равностойност.
Отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но не
налични към датата на завеждане на иска, не може да бъде претендирано на осн.
чл.74 от закона, тъй като такава възможност не е изрично предвидена в него.
В
депозирания писмен отговор по чл.263 от ГПК от насрещната страна са изложени
подробни доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
С определение № 206216/11.12.2020 год съдът е
спрял производството по настоящото дело до приключване на дело С-319/19 на Съда
на Европейския съюз, на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1 от ГПК.
Към настоящия момент производството по
преюдициалното заключение е приключило с постановено решение от 28.10.2021 год,
поради което и процесуалната пречка по движение на делото е отпаднала.
От фактическа страна по делото е установено
следното:
Срещу Д.Д.Д. са образувани три производства за
установяване и отнемане на незаконно придобито имущество на осн. чл. 21 ал.1 от
ЗОПДНПИ (отм), сега чл. 107 от ЗПКОНПИ , както следва:
1) С решение № 199/04.04.2018 год на Комисията
е образувано производство въз основа на проверка по преписка УВ-1651/20.08.2015
год с период на проверката 09.09.2005 – 09.09.2015 гоод;
2) С решение № 200/04.04.2018 год е образувано
производство въз основа на проверка по преписка УВ-500/31.03.2016 год с период
на проверката 06.04.2006 - 06.04.2016 год и
3) С решение № 201/04.04.2018 год е образувано
производство въз основа на проверка по преписка УВ-1363/29.09.2016 год с период
на проверката 06.10.2006 год – 06.10.2016 год.
Съгласно §5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ неприключилите
проверки и производства по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ.
Проверките са започнали при действието на отменения ЗОПДНПИ, но са приключили
след влизавено в сила на ЗПКОНПИ, което обуславя приложението на този закон. Съгласно чл. 112
ал.3 от ЗПКОНПИ проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата
на започването й. Това означава, че за периода преди 06.10.2006 год искът е
погасен по давност. В случая обаче това
е без значение, защото от доказателствата по делото не се установява
наличие на придобито имущество преди тази дата, а и ищецът в уточнителната си
молба е направил изрично изявление в
този смисъл.
Въззивницата като лице във фактическо
съжителство с проверяваното лице попада в кръга на лицата, чието имущество
подлежи на отнемане при условията на този закон, както на осн. чл. 63 ал.2 т.2
и т.5 от ЗОПДНПИ (отм), така и на осн. чл. 142 ял.2 т.2 и т.5 от ЗПКОНПИ, които
са идентични по съдържание. Поради това съдът намира възражението, повдигнато с
въззивната жалба, за недопустимост на иска по отношение на нея, за
неоснователно.
Въпреки, че предмет на въззивната жалба е само
частта от решението, с което е отнето имущество на въззивницата, а в останалата
част решението не е обжалвано, тя е изразила генерален довод за липса на
значително несъответствие в имуществото на проверяваното и свързаните с него
лица с оглед на това, че ако такова несъответствие не може да бъде установено,
няма основание за отнемане на имуществото.
Това налага
необходимостта въззивният съд да подложи на цялостен анализ и преценка
доказателствата за имущественото състояние на лицата в началото и в края на
проверявания период, въз основа на който да може да се направи извод за
наличието на такова несъответствие по смисъла на §1 т.3 от ДР към ЗПКОНПИ.
Съгласно
преобладаващата съдебна практика основната предпоставка за отнемането е наличието на разлика между
имуществото, притежавано от проверяваното и свързаните с него лица в началото и в края на проверявания период. (№200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о., решение
№147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV
гр.о.; решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение №191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г.,
ВКС, IV гр.о. и др). Имуществото (дефинирано в §1,
т.4 от ДР на ЗПКОНПИ) подлежи на отнемане, когато се констатира, че е налице
превишение в края на периода в сравнение с началото, надхвърлящо посочения в
§1, т.3 размер от 150 000 лв.
Едва тогава се
пристъпва към изследване на въпроса дали даден доход има законен произход. Отнемането е възможно при наличието на
несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на
получен през проверявания период законен доход.
За целта трябва
да се направи съпоставка между доходите с установен законен произход и
разходите на проверяваното лице – т.нар. нетен доход по смисъла на 1 т.8 от ДР
към ЗПКОНПИ.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза се установява, че през периода от 11.11.2006 год до 01.08.2014 год, попадащ в
рамките на проверявания период
ответниците са придобили имущество на обща стойност 367 927,41 лв.
В това число са
включени придобити недвижими имоти от Д.Д. на стойност 142 635,05 лв и от
С.Х. на стойност 1800 лв, придобити МПС от Д.Д. на стойност 14 317,97 лв и
от С.Х. на стойност 9 300 лв, придобити дружествени дялове в търговски
дружества от Д.Д. на стойност 2600 лв и дружествени дялове в търговски
дружества, придобити от С.Х. на стойност 1100 лв. Тези имущества са на обща
стойност 171 753,02 лв.
В общата сума
на имуществото според експертизата са включени погасителни вноски от Д. Д.
по банкови кредити в размер на
42 446,03 лв, касови вноски по негови банкови сметки в размер на
100 028,36 лв, касови вноски по банкови сметки на С.Х. в размер на 250 лв,
и касови вноски по сметки на Д.Д. от
трети лица в размер на 53 450 лв. Общият размер на тези суми възлиза на 196 174,39 лв. Тези суми не са налични в патримониума на
ответниците към края на проверявания период и не са преобразувани в друго
имущество.
При определяне
на нетния доход на съдът възприема третия вариант на заключението по
съображенията, изложени по-горе за времевите
граници на проверявания период.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза е установено, че през проверявания период
ответниците са получили доходи в общ размер на 93 323,05 лв, в т.ч. такива от
стопанска дейност като ЕТ на С.Х., от социални плащания, от
продажба на недвижими имоти, МПС и
дружествени дялове, придобити със законен източник на средства, и банков
кредит, усвоен от Д.Д.. Разходите за издръжка на домакинството, определени по
данни от НСИ са в размер на 86 465
лв, както и извънредни разходи за пътувания в чужбина – 1682 лв, за
заплащане на данъци, такси, застраховки – 4092,46 лв, за хотели, платени от Д.Д.
– 2666,35 лв, разходи за погасяване на кредит – 40 428,01 лв. Общият
размер на обичайните и извънредни разходи за целия проверяван период от
06.10.2006 до 06.10.2016 год е 133 651,82 лв
Нетният доход е
отрицателна величина в размер на -
40 328,77 лв.
Видно от гореустановеното, ответниците нямат положителен нетен доход
обобщено за проверявания период. Имуществото, което се придобили и което е
налично, възлиза на 171 753,02 лв. Същото се отнася и
за другите два проверявани периода.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
За да е възможно отнемането на някакво имущество, то: 1) трябва да
съществува реално (да е налично) към момента на приключването на проверката,
като част от патримониума на проверяваното или 2) да е във владение на лицата
по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ (защото разпорежданията, които са направени в тяхна
полза, са непротивопоставими на държавата), а само 3) в случаите, когато с него
е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради
която сделка отнемането е невъзможно/защото разпореждането е противопоставимо
на държавата/, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез
получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на
иска, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества.
Вноските по
банковите кредити не следва да се включват в общата стойност на имуществото,
защото сумите по кредита са вложени в придобиването на недвижимите имоти, чиято
стойност влиза в общата сума на имуществото и по този начин се получава
двойното им калкулиране. На отнемане ще подлежи самото имущество, придобито
чрез средствата от банковия кредит, ако не се установи законен произход на средствата за погасяването му.
Не са част от
имуществото и вноските по банковите сметки на ответниците, които не са налични
в края на проверявания период и не са преобразувани в друго имущество.
Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не
е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка
на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Постъпилите
суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С
изтеглянето на сумите, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Ако са физически са налице
в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е
да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица
в края на проверявания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че
изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество
или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено,
изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или
погинало. В случая разпоредбите на чл.142, ал.1 от ЗПКОНПИ, съответно чл.151 от ЗПКОНПИ не могат да намерят приложение. Парите могат да бъдат предмет на
отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат,
когато са налице съответните парични знаци. Посочените по-горе разпоредби имат
предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при
невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им
равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си.
Освен това правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на
проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на
отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на
предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено
чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било
прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се
дължи на причини, за които лицето отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се
дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират
отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната
равностойност на имуществото.
В конкретния случай от доказателствата
по делото е установено, че
ответниците нямат положителен нетен доход обобщено за проверявания период. Имуществото,
което са придобили и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на
държавата начин, поради което отнемането му е невъзможно, възлиза на 171 753,02 лв. Тъй като размерът на
несъответствието между имуществото - 171 753,02 лв. и нетния доход – 0 лв - надвишава
посоченият в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв за целия проверяван
период, следва да се приеме, че са налице предпоставките за отнемане на
имуществото. Нетният доход не следва да се
пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се
увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би
следвало да се залага като положителна величина, която да се сумира със сумата
на имуществото. по смисъла на цитираната разпоредба.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение
е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 ал.1 от ЗПП и чл. 25 ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на въззиваемата страна следва
два се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/03.07.2019 год по гр.д. №
161/2018 год на Окръжен съд Силистра в
частта, с която по предявения от Комисията за противодействие на корупцията
и отнемане на незаконно придобито имущество иск с правно осн. чл. 74 ал.1 от
ЗОПДНПИ (отм), сега чл. 153 ал.1 от ЗПКОНПИ във вр. с §5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ
е отнето в полза на държавата имущество на С.И.Х. с ЕГН **********, както
следва: Сума в размер на 100 лв, представляваща равностойността на 10
дружествени дяла от капитала на „Алфа Корн” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Силистра, ул. „Одеса” № 20 ет.4 ап.13; Сума в размер на
1000 лв, представляваща равностойността на дружествени дялове от капитала на „Светис” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Силистра, ул. „София” № 41 ет.1 ап.1; Недвижими имоти в
землището на с. Сребърна, Силистренска обл., а именно: Поземлен имот с ЕКАТТЕ
68299, с № 005234 по плана за земеразделяне на с. Сребърна с площ от 0,601 дка,
начин на трайно ползване – лозе в честността „Новите лозя”, категория на земята
при неполивни условия – четвърта, при граници: полски път № 201158 на Община Силистра,лозе №
005235, лозе № 005177 и лозе № 005233, Поземлен имот с ЕКАТТЕ 68299, с № 005226
по плана за земеразделяне на с. Сребърна, в местността „Новите лозя” с площ от
0,600 дка, четвърта категория, при граници: полски път № 201158 на Община
Силистра,лозе № 005225, лозе № 005227 и лозе № 005185, с пазарна стойност на имотите към настоящия момент 13 200
лв; Поземлен имот в землището на с. Сребърна, Силистренска обл, с ЕКАТТЕ 68299,
с № 005185 по плана за земеразделяне на с. Сребърна в местността „Новите лозя”
с площ 0,600 дка, четвърта категория, при
граници: полски път № 201157 на Община Силистра, лозе № 005184 и нива №
005226 с пазарна стойност към настоящия момент 6 600 лв; Сумата 250 лв,
представляваща внесена на каса по разплащателна сметка в лева BG 05 PRCB 9230
**********, открита в „Прокредитбанк/България” ЕАД и сумата 8000 лв,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил
„Мерцедес”, модел „А 170” с рег. № СС 0729 РВ, дата на първа регистрация 2003
год, рама № WDB1681091J983719 без номер на двигател, придобит с договор за
покупко-продажба на МПС от 19.11.2011 год, отчужден с договор за
покупко-продажба от 11.10.2012 год.
В останалата необжалвана част решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА
С.И.Х. с ЕГН ********** да
заплати на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество, БУЛСТАТ ********* разноски за настоящото производство в
размер на 450 лв – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на
предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.