Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря
Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело
№ 11632 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5097052 от 05.06.2019 г. на въззивника „Г.З.“ ЕАД срещу Решение № 106303 от 02.05.2019
г. постановено по гр.д. № 17 967/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 138 състав, в частта, с която ответникът „Г.З.“
ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Д.з.“ ЕАД по искова претенция с правно
основание чл.411 от КЗ сумата от 4 357.07 лева, представляваща непогасена
от ответника част от изплатено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 44011811608178
за вреди, причинени от ПТП на 19.10.2016 г. на път II-71
(Добрич-Силистра) на разклона за село Водняци, на
л.а. „Тойота Ланд Круизър“
с рег. № В ******, вследствие виновно, противоправно
поведение на водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 16.03.2018 г. до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба на ответника „Г.З.“ ЕАД се релевират доводи за нарушение на материалния и процесуалния
закон, и за наличие необоснованост. Инвокират се твърдения,
че застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Опел“ с рег. № ******
правомерно е спрял за извършване на маневра завой наляво, а движещият се зад
него л.а. „Тойота Лендкрузер“ с рег. № В ******,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, реализирал
ПТП в спрелия пред него л.а. „Опел“ с рег. № ******. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Посочва, че
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Твърди, че поведението на водача на
л.а. „Тойота Лендкрузер“ с рег. № В ****** в конкретния случай е било в противоречие с
предписаното нормативно предписание и той е причинил ПТП. Поддържа, че не е
установено по делото наличието на противоправно
поведение от страна на водача на л.а. „Опел“ с рег. № ******. Във въззивната жалба на се поддържат съображения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че механизма на
ПТП по твърденията на ищеца е бил доказан, понеже съдът е следвало да кредитира
показанията на свидетеля В.С., който е водача на л.а. „Опел“ с рег. № ******. Според показанията му, той е извършил
внезапна промяна на движението си надясно, съгласно Протокол за ПТП №
1606019/19.10.2016 г., като преместил управлявания от него автомобил, преди
идването на органите на МВР. Твърди се, че вещото лице по назначената в първата
инстанция САТЕ е дало отговор, според който за ПТП не може да се посочи
еднозначно механизма на настъпването му и е посочило, че ПТП може да е
настъпило и по описания от свидетеля С.механизъм, но приемането на който е един
от механизмите изключва другия. Счита за неправилно заключението, че свидетеля С.се
е отклонил надясно, тъй като пътят на местопроизшествието се е състоял от две
ленти с противоположни посоки на движение и няма лента, в която да може да се
отклони свидетелят С.като водач на л.а. „Опел“ с рег. № ****** и да засече
водача на л.а. „Тойота Лендкрузер“ с рег. № В ******.
Твърди се, че автомобила на свидетеля С.е ударен в единствената лента за
движение от водача на л.а. „Тойота Лендкрузер“ с рег.
№ В ******. На следващо място се поддържа във въззивната
жалба, че първоинстанционния съд неправилно е
кредитирал САТЕ, тъй като тя се основава на анализ само на протокола за ПТП,
като посочва същата като необоснована и я оспорва, включително и по
съображението, че същата не е отговорила на поставените й в цялост въпроси. Излага
се и че СРС неправилно е кредитирал механизма на ПТП от протокола за ПТП, без
да вземе предвид показанията на свидетеля С.. Предвид изложеното, иска да бъде
отменено в обжалваната част първоинстанционно решение
и да бъде постановено друго, с което да отхвърли предявения иск по чл.411 от КЗ
срещу ответника „Г.З.“ ЕАД като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ищцовото
дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който оспорва въззивната
жалба. Приема се, че първоинстанционно решение е правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните
по делото доказателства. Счита се, че механизма на ПТП е безспорно доказан и протоколът
за ПТП установявал този механизъм, като подчертава, че същият е подписан от
свидетеля С.. Посочва се, че експертизата пред СРС се основава не само на
протокола за ПТП, но и на останалия доказателствен
материал, както и че първата инстанция е събрала всички допустими доказателства
и доказателствени средства. Твърди се, че показанията
на свидетеля С.са последователни, непротиворечиви, пълни и всестранни и че
ответното дружество не е оборило в случая презумпцията за вина. От заключението
на САТЕ се установявали отговорите на поставените от двете страни задачи.
Излага се, че главницата, претендирана от ищеца в
исковото производство, се основава на отчетено по застрахователната щета съпричиняване на ПТП в размер на 50% от размера на
застрахователното обезщетение, поради виновно поведение и на водача на лекия
автомобил л.а. „Тойота Лендкрузер“ с рег. № В ******.
Моли въззивната инстанция да потвърди обжалвания
съдебен акт на СРС като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
При спазване на
процесуалните изисквания за редовност, настоящият съдебен състав счита въззивната жалба, с която е сезиран, за подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна,
с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд
съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен
контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество – въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия
ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив").
В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, II ГО, 138-ми състав е валидно и допустимо, като постановено в
съответствие с императивните съдопроизводствени
правила на ГПК. Относно правилността на атакуваното първоинстанционно
решение, въззивният съд установява следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх. № 2007077 от 16.03.2018 г. на ищеца „Д.з. ЕАД“ срещу ответника „Г.З.“
ЕАД, в която се твърди, че на 08.04.2016 г. между дружеството „Д.з.“ ЕАД е
сключен договор с В.Г.Х.за застрахователна закрила в размер на застрахователна
сума до 70 000.00 лева по имуществена автомобила застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ******
със застрахователна полица № 440116181000511 с валидност от 12 месеца, считано
от 00.00 часа на 09.04.2016 г. до 24.00 часа на 08.04.2017 г. На 19.10.2016 г.,
в периода на действие на посочения застрахователен договор, на път II-71 (Добрич-Силистра, на разклона за село Водняци, посока село Карапелит) е настъпило
пътно-транспортно произшествие с участие на л.а. „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ******,
като водачът на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ****** с
име В.К.С., при извършване на маневра завой наляво, внезапно променил посоката
си на движение надясно, вследствие на което е застигнат и блъснат от движещият
се зад него л.а. „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ******, като последният се отклонил
вдясно и се ударил в крайпътна табела. Компетентните органи на пътя съставили
на място протокол за ПТП № 1606019 от 16.10.2016 г., подписан от двамата водачи
на двата автомобила, в който се описвали обстоятелства за механизма на ПТП.
Счита се, че според протокола и двамата водачи имат вина за причиняване на
събитието. Посочва се, че л.а. „Опел Вектра“ с рег. №
****** е застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ с полица № BG/26/11600058991 с валидност от 10.01.2016 г. до
10.01.2017 г., както и че ищцовото дружество е оценил
щетите по л.а. „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ****** в размер на 9237.84 лева,
изплатени на автосервиз „С.***“ ЕООД, на който е било възложено извършването на
ремонтните дейности. В тази връзка се твърди, че на 21.11.2016 г. на посочения
автосервиз е била авансово заплатена сумата от 4500.00 лева, а на 09.01.2017 г.
оставащата част от стойността на ремонта в размер на 4737.84 лева. Ищецът
твърди, че е поканил ответника да му заплати сумата от 4 633.92 лева,
явяваща се ½ от стойността на щетите с добавените към нея 15.00 лева
ликвидационни разноски, поради съвината на
застрахования при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД водач на л.а. „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ******,
но ответникът „Г.З.“ ЕАД е отказал да заплати оставащата част от причинените от
ПТП щети в размер на 4 633.92 лева. Поради това се иска съдът да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4 633.92 лева,
представляваща ½ част от платеното застрахователно обезщетение, с
включените към нея 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът „Г.З.“ ЕАД заявява, че не оспорва твърденията на ищеца
за валидността на сключения договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ за л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ****** с
полица № BG/26/11600058991 с валидност от 10.01.2016 г. до
10.01.2017 г., но оспорва валидността на застраховката „Каско+“
за л.а. „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ******, механизма на ПТП и причинната връзка между събитието и
вреди, както и размера на щетите. Счита се, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******. Оспорва се истинността на
протокола на ПТП за посочения в него механизъм на произшествието и се твърди,
че ПТП е изцяло причинено от водача на л.а. „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ******,
застрахован при ищеца, който се е движел със скорост над разрешената в района
на ПТП и при неспазване на разпоредбата на чл.20 от ЗДвП като контролира
непрекъснато управляваното от него МПС и да спре, когато възникне опасност на
пътното платно. Твърди се, че водача на МПС, застрахован при ищеца е нарушил и
чл.23 от ЗДвП, като не се е движел на такова разстояние от движещото се пред
него МПС, така че да може да избегне удар в него, когато намали скоростта или
спре рязко. Водачът на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *****е
извършвал маневра ляв завой при изчакване на преминаването на насрещно движещ
се автомобил и не е допринесъл за настъпването на ПТП. Прави се искане съдът да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
След изложение на фактическите и правни твърдения на
страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото
доказателства, от които се установява следното:
По силата на
валидно сключена на 08.04.2016 г. застрахователна полица № 440116181000511 между
ищцовото дружество „Д.з.“ ЕАД с застрахованото лице В.Г.Х.е
предоставена застрахователна закрила в размер на застрахователна сума до
70 000.00 лева по имуществена автомобилна застраховка „Каско+“
за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ****** със с валидност от 12 месеца,
считано от 00.00 часа на 09.04.2016 г. до 24.00 часа на 08.04.2017 г.
Съгласно приетото
и неоспорено от страните заключение на ССчЕ В.Г.Х.като
собственик на лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд
Круизер“ с рег. № В ****** е заплатил на
застрахователя „Д.з.“ ЕАД четири застрахователни премии за срока на действието
на застрахователната полица № 440116181000511 на 13.04.2016 г. – първата в
размер на 787.19 лева по ПКО № 1810102/16/00834, на 13.07.2016 г. – втората в
размер на 787.19 лева по издаден ПКО № 1810102/16/01570 и на 13.09.2016 г. за
третата и четвъртата сума в размер на 1574.38 лева на основание издаден ПКО
№1810102/16/02006.
Не се спори, а и
от доказателствата по делото се установява, че за л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ****** е сключена между ответника „Г.З.“
ЕАД и В.К.С.валидна застрахователна полица № BG/26/11600058991
със срок на застрахователна закрила от 10.01.2016 г. до 10.01.2017 г.
Страните не спорят и за това, че
ищецът „Д.з.“ ЕАД по силата на възлагателно писмо от
14.11.2016 г. по образуваната на 24.10.2016 г. застрахователна щета №
44011811608178 по уведомлението на Д.Д.П.е заплатил на
автосервиз „С.***“ ЕООД общо сумата от 9 237.84 лева за ремонт на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ******, съгласно издадени на 16.11.2016
г. за сумата от 4500.00 лева (авансово плащане) и на 20.12.2016 г. за сумата от
4 737.84 лева два броя фактури и осъществени преводни нареждания от
21.11.2016 г. и от 09.01.2017 г. за същите суми към юридическото лице.
От
доказателствата по делото се установява, че ищецът „Д.з.“ ЕАД е изпратил
извънсъдебна покана от 12.01.2017 г. с претенция ответникът „Г.З.“ ЕАД да му
заплати ½ от общия размер на щетите за сумата от 9 237.84 лева, а
именно сумата от 4633.92 лева с включените към 15 лева ликвидационни разноски,
а ответникът е отказал да заплати претендираната от
ищеца сума от 4633.92 лева с включените към 15 лева ликвидационни разноски.
Единственият въпрос
за изясняване по делото е свързан с механизма на ПТП, който се оспорва от
ответника „Г.З.“ ЕАД във въззивното производство.
В тази връзка
съдът отчита, че ищецът „Д.з.“ ЕАД релевира признание
в исковата молба, че ПТП е настъпило при съпричиняването
му от водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд
Круизер“ с рег. № В ******, който е застрахован при
него с имуществена автомобилна застраховка „Каско+“ №
440116181000511.
Според
констативен протокол за ПТП № 1606019, съставен в 17.30 часа от младши автоконтрольор при ПП – КАТ към РДВР, на 19.10.2016 г. в
16.40 часа на пътно платно II-71
(гр.Добрич-гр.Силистра) на разклона за село Водняци
посока село Карапелит настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******, управляван от свидетеля В.К.С.и
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ******, управляван от свидетеля Д.Д.П.. Според отразените в протокола констатации, водачът на
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****** при
извършване на маневра ляв завой внезапно променил посоката си на движение на
надясно, вследствие на което реализирал ПТП с движещият се зад лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ******, управляван от свидетеля Д.Д.П..
Щетите по лекия автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******
се изразявали в засегнат десен калник, а за другия – в засегнати предна броня,
преден ляв калник, дясно огледало за обратно виждане, предна дясна врата, задна
дясна врата и др.
Констативният
протокол за ПТП № 1606019, съставен на 19.10.2016 г. в 17.30 часа от
длъжностното лице от КАТ, е бил подписан от свидетеля С.и от свидетеля П..
На 24.10.2016 г.
свидетелят П.депозирал писмено уведомление по застрахователна щета №
44011811608178 при „Д.з.“ ЕАД, като посочил механизъм на ПТП, че водачът на
автомобила пред него предприел завой наляво. При възприемането на лекия
автомобил на свидетеля П., движещ се зад първия, то първият автомобил внезапно
променил посоката си на движение надясно и при невъзможност да избегне ПТП,
последвал удар от страна на движещия се отзад автомобил с първия такъв. След
това автомобилът на свидетеля П.се отклонил и се ударил в крайпътна
табела.
Според
показанията на свидетеля В.К.С.същият излага възприятия, че на разклона за село
Водняци, се пристроил на осовата
линия, подал ляв мигач, като изчаквал да премине отсрещно движещ се автомобил в
насрещната лява лента на пътното платно, след което да извършил маневрата, за
която подал ляв мигач. В момента на пристрояването не се е движел и е бил в
покой, нямало е спирачен път, тъй като е спрял плавно от първоначална скорост
на движение в този пътен участък от порядъка между 60-70 км/ч. В този момент,
изчаквайки насрещно движещият се автомобил да премине, за да извърши маневрата,
свидетелят С.възприел в огледалото за задно виждане движещ за зад него
автомобил. Свидетелят усетил, докато е бил в покой със своето МПС, че е
настъпило ПТП с движещ зад него автомобил. Забелязал след удара, че огледалото
на движещият се зад него автомобил се откъртило, а двете му врати - се
изкривили, а самият автомобил се ударил в пътни табели от дясната страна на
платното и ги изкривил. Свидетелят С.излага, че е останал на място с автомобила
си, след удара, като на неговото МПС видял, че е засегнато огледалото му. След
това свидетелят С.излага, че е преместил автомобила си надясно, докато се
изчака пристигането на служителите на КАТ. Свидетелят С.излага, че съставения
протокол за ПТП от датата на събитието е бил прочетен и подписан от него.
Разпитаният в
първата инстанция свидетел Д. П.излага възприятия, че през 2016 г. е управлявал
марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ****** след село Х в посока гр.Добрич. При излизането от селото,
след доста дълъг завой, свидетелят П.описва, че пред него възприел лек автомобил,
който подал ляв мигач за завиване на наляво, за което навлязъл в лявото платно.
Свидетелят П.преценил да продължи напред с управляваното от него МПС при
скорост на движение от 70.00 км/ч при разрешена скорост от 90.00 км/ч, но
възприел в този момент водачът на автомобила пред него да не извършва маневрата
завой наляво, за което бил подал ляв мигач с навлизане в лявото платно, след
което това МПС пред него се върнало надясно в дясното платно на движение.
Свидетелят П.сочи, че искал да избегне челен сблъсък, натиснал спирачки, но не
е успял да избегне удара максимално надясно, каквото действие предприел, тъй
като се закачил в задната част на автомобила пред него, а след това се ударил в
пътен знак от дясната страна на платното. Ударът в пътния знак довело до
счупване на огледалото от дясната му страна, до засягане на двете десни врати и
заден калник. Свидетелят П.посочва, че не е имал достатъчно място на
преминаване с лекия си автомобил при включването в дясното платно на автомобила
на другия водач пред него.
Според
заключението на САТЕ на вещото лице Й.Й.по начина на
отразения механизъм на събитието в приложения по делото констативен протокол №
1606019 съставен на 19.10.2016 г., причинените щети по л.а. марка „Тойота“,
модел „Ланд Круизер“ с рег.
№ В ****** със средна пазарна стойност от 65 562.00 лв., се намират в
причинна връзка с ПТП от 19.10.2016 г., настъпило на път II-71 (гр.Добрич-гр.Силистра) на разклона с посока
с.Карапелит, община Добрич, състоящ се от две ленти по посоките на движение –
лява и дясна. Лентите са разделени с непрекъсната линия, а в района на
Т-образното кръстовище с единична прекъсната линия Според САТЕ разрешената
скорост на движение в посочения пътен участък на ПТП е 90.00 км/ч. Размерът на
щетите по л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ****** по средни пазарни цени възлизат
на 8 684.14 лева, а по цени на алтернативни доставчици – в размер на
7 275.78 лева. Към датата на събитието 19.10.2016г. от момента на
първоначалната му регистрация от 16.06.2013 г. процесното
МПС е било на 3 години, 4 месеца и 3 дни. При разпита си в първоинстанционното
производство вещото лице е посочил, че в констативния протокол е описан един
механизъм, а в показанията на свидетеля С.– друг. В случая според вещото лице
безспорен механизъм на събитието не може да бъде определен, доколкото спорен
въпрос е поведението на свидетеля С..
За да постанови
обжалваното първоинстанционно решение, съставът на
СРС е приел, че се доказват в производството предпоставките, обуславящи
възникването на спорното материално право по реда на исковата претенция по
чл.411 от КЗ. Съдът е изложил мотиви, че не са ангажирани доказателства, които
да сочат на различен механизъм на ПТП, поради което не са кредитирани
показанията на свидетеля С.. Съдът е посочил, че ПТП по механизма му, посочен в
исковата молба е доказан. Според първата инстанция подписването на КП от
двамата водачи на двете МПС с посочения в него механизъм на ПТП означавало
съгласие с обстоятелствата относно настъпването му, респ. с посочената схема на
събитието на ПТП, при което вина за него имат и двамата водачи.
Във въззивното производство е назначена тройна САТЕ на вещите
лица А.А., М.М. и П.П.. В експертизата, която съдът кредитира като обоснована,
мотивирана и професионално защитена и ценена в съответствие с разпоредбата на
чл.202 от ГПК, е отразено, че мястото на ПТП е на второкласен път II-71 (гр.Добрич-гр.Силистра) в района на
разклона за село Воднянци. Пътното платно с асфалтово покритие, широко в
порядъка между 7.51 метра до 10.50 метра, е съставено от две ленти за движения
за всяка от двете посоки – лява и дясна. По платното е налична надлъжна
непрекъсната разделителна за двете ленти маркировка М1, като в района на
разклона за село Воднянци – разделителната пътна линия е прекъсната. Според
експертизата габаритните размери на л.а. „Опел Вектра“
с рег. № ****** възлизат на дължина 4 метра, 35 см. и 2 мм.; широчина – 1
метър, 70 см. и 6 мм. и височина 1 метър и 40 см. По отношение на другия
автомобил - л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ****** същият е с дължина 4 метра и 95
см., при широчина от 1 метър и 97 см. и височина от 1 метър и 95 см. В
заключението на тройната експертиза вещите лица са посочили, че по широчината
на пътното платно, мястото на удара е настъпил в дясната лента за движение на
около 1.70 метра вдясно от разделителната линия по посоката на движение на
двата автомобила. По дължина мястото на ПТП е на по-малко от 10 метра преди
прекъсване на разделителната линия в района на кръстовището по посоката на
движение на процесните автомобили. Изяснено е от
експертите по тройната САТЕ, че водача на л.а. „Опел Вектра“
с рег. № ****** не е предприемал екстремно спиране, тъй като не са констатирани
спирачни следи. В тази насока, свидетелят С.посочи, че преди да завие наляво на
Т-образното кръстовище, се е намирал в покой, респ. не се е движел. Водачът на
л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ****** го е управлявал в района на кръстовището с 70.00 км/ч, като
опасната му зона на спиране възлиза на дължина от 50.9 метра, а при движение с
минимално разрешената скорост на движение от 90.00 км/ч – дължината на опасната
зона е 75.6 метра.
Съгласно тройната
САТЕ и събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, механизмът на ПТП, възприет и от въззивната
инстанция се изразява в това, че на 19.10.2016 г., около 16.40 часа в светлата
част на денонощието по път II (гр.Добрич –
гр.Силистра) в посока село Карапелит със скорост от около 60-70 км/ч се движел
лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******,
управляван от свидетеля В.К.С.. По същото време, свидетелят П.управлявал л.а.
марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ******, който, излизайки от село Х, навлязъл в дълъг ляв завой, за
да продължи направо по път II (гр.Добрич –
гр.Силистра) в посока село Карапелит. При движението си, стигайки края на
завоя, свидетелят П.възприел намиращия се пред него лек автомобил „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № ******, когато последният наближил
разклона за село Воднянци. Свидетелят С.подал ляв мигач за осъществяване
маневра „завой наляво“ с автомобила си, след което преминал в същия момент в
най-лявата част на дясната лента. По този начин обхванал със широчината на
автомобила си от осовата линия на дясно пътно платно
в най-лявата част на дясната лента разстояние от около 1.70 метра, точно колко
е широко неговото МПС от 1 метър, 70 см. и 6 мм. За оставащата дясна част от
дясната лента на пътното платно в конкретния пътен участък е имало достатъчно разстояние за разминаване с автомобила на свидетеля П..
Заставайки по описания начин, свидетелят С.намалил скоростта си на движение и плавно
спрял, без да се движи, за да изчака насрещното движещо се МПС в лявата лента
на пътното платно. Разстоянието между
двата автомобила от крайната част на левия завой, в който свидетелят П.е
възприел светещият ляв мигач на автомобила пред него до мястото на
пристрояването на автомобила на свидетеля С.за извършване на маневрата, в този
момент било 160.00 метра. Намирайки се в края на дългия завой, свидетелят П.е
възприел светещият пред него ляв мигач на лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******, но решил да продължи направо.
Последвал попътен сблъсък в дясната лента на движение между предната броня на
л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ****** и задния десен калник на лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******. В този момент свидетелят П.загубил
контрол над управлявания от него автомобил, поради което последвал удар с
намиращите се от дясната му страна указателни табели. Съобразно дистанцията
между двата автомобила от 160.00 метра, необходимото безопасно разстояние при
движение със скорост от 70.00 км/ч по отношение на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ****** спрямо движещия се пред него лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ****** е 25.00 метра, а при скорост на
движение от 90.00 км/ч – 29.00 метра.
Съгласно
тройната САТЕ при движение с максимално допустимата скорост на движение на
свидетеля П.с л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ****** в конкретния пътен участък,
ударът с лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег.
№ ****** е бил предотвратим, но в случай, че свидетелят С., като водач на
първия автомобил е спрял в най-лявата част на дясната пътна лента и е изчаквал
преминаването на насрещен автомобил. Свидетелят
С.не е могъл да избегне ПТП, тъй като вниманието му е било ангажирано само с
наблюдението на лявата лента, към която се пристроил за извършване на ляв завой.
В този случай, свидетелят П.е могъл да възприеме включването на стоповете на
л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ****** като
опасност и да намали скоростта си, като се пристрои навременно в най-дясната
част на дясното платно за движение. Според заключението на вещите лица, при оценката
на обективните находки по делото, свидетелят П.е възприел светещият ляв мигач
на лекия автомобил на свидетеля С.още в края на левия завой, по който се е движел с л.а.
марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ****** на излизане от село Х. Разстоянието между двата автомобила от
края на левия завой на излизане от село Хитов до мястото, където свидетелят С.се
намирал с МПС, при подаден ляв мига за завой наляво е било 160.00 метра. С
оглед скоростта на движение на свидетеля П., независимо дали свидетеля С.е
извършил маневра надясно след подадения от него сигнал, ПТП е било предотвратимо от свидетеля П., поради дължината на разстоянието
от 160.00 метра, с пристрояване му с л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ****** в
най-дясната част на дясното платно по посоката му на движение с оглед
осигуряване на безопасна дистанция за разминаване с другия автомобил в порядъка
от 1.10 метра – 1.20 метра. От друга страна, според вещите лица, спирането на
свидетеля С.на осовата линия преди извършването на
маневрата ляв завой към разклона за село Воднянци е давало обективна възможност
за разминаване с автомобила на свидетеля П., поради широчината на пътното
платно в порядъка между 7.5 метра и 10.50 метра.
По правилността
на обжалваното решение:
За възникване на
регресното вземане по иска с правно основание чл. 411
от КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства при условията на пълно и главно доказване,
а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане или че то е недължимо. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Тежестта за опровергаване на презумпцията, с оглед разместената в процеса
доказателствена тежест за нея е на ответника.
В настоящото
производство ответникът оспорва механизма на ПТП, като ищецът релевира в исковата молба признание за съпричиняване
на събитието. Спорният по делото въпрос е дали водачът на л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ****** – свидетелят В.К.С.е съпричинил ПТП или неговото настъпване се обуславя само и
единствено от виновното и противоправно поведение на
водача на л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № В ****** – свидетелят Д.Д.П.. По останалите предпоставки на спорното материално
право не се спори от страните, а и същите се установяват от доказателствата по
делото, а именно по валидно сключените договор за имуществено застраховане „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил
л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ****** и договор за застраховка „гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на л.а. „Опел“, модел „Вектра“
с рег. № ******, както и по отношение на извършеното от ищеца застрахователно
плащане за сумата от 9 237.84 лева в полза на третото лице – авторсервиз „С.***“ ЕООД.
Приложеният по
делото констативен протокол за ПТП № 1606019 от 19.10.2016 г. представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила
относно обективираните в него обстоятелства за
датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите и
доколкото е подписан от водачите на двата автомобила. Въззивната
инстанция намира обаче че материалната му доказателствена
сила е оборена от ответника съобразно приетата по делото тройна САТЕ. Следва да
се отчете, че съгласно показанията на свидетеля С.неговият автомобил е бил
преместен от мястото на ПТП в дясната част на пътното платно, за да не създава
опасност на пътя, т.е. служителят на КАТ, съставил констативния протокол, не е
заварил на местопроизшествието автомобила на свидетеля С.непосредствено след
ПТП, без да се мести.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че ПТП от 19.10.2016 г., настъпило между л.а. марка
„Тойота“, модел „Ланд Круизер“
с рег. № В ****** и л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с
рег. № ******, се дължи изцяло на виновното и противоправно
поведение на свидетеля Д.Д.П.и не е налице съпричиняване от страна на свидетеля В.К.С.. Този извод се
основава върху заключението на тройната САТЕ, от което се установява, че
разстоянието между автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд
Круизер“ с рег. № В ****** в края на дългия ляв
завой, при излизане от село Х, до мястото, в който свидетелят П.е възприел
автомобила на свидетеля В.К.С., е било 160 метра. За това разстояние свидетелят
П.при заявената от него скорост на движение от 70.00 км/ч, дори и при движение
с разрешената за пътния участък скорост на движение от 90.00 км/ч, при
достатъчно време за реакция обективно е могъл да си осигури безопасна дистанция
за разминаване - в порядъка от 1.10 метра – 1.20 метра, с намиращия се на осовата линия в най-лявата част на дясната лента на път II-71 (гр.Добрич – гр. Силистра) лек автомобил
на свидетеля С.. За това разстояние от 160.00 метра е следвало свидетелят П.да
се пристрои в най-дясната част на дясната лента на платното по посоката му на
движение, но съгласно показанията си, същият посочил, че решил да продължи направо.
Самото платно е било с широчина между 7.5 метра и 10.50 метра. От заключението
на вещите лица се установява, че свидетелят С.е бил обхванал със широчината на
автомобила си от осовата линия на дясно пътно платно
в най-лявата част на дясната лента разстояние от около 1.70 метра, точно колко
е широко неговото МПС от 1 метър, 70 см. и 6 мм, при което свидетелят П., при
наличие на достатъчно отстояние в дясната част на
дясната лента, е могъл безопасно и безпрепятствено да премине покрай лекия
автомобил л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******.
По делото се
установи и че свидетелят С.правомерно е подал ляв мигач за извършване на завой
наляво към пътния разклон за село Воднянци, заставайки в най-лявата част на
пътното платно. Съдът приема за доказано, че същият е бил в покой, не се движел
със своето МПС преди удара и в действията му съдът не установява противоправност. Вниманието му е било ангажирано само към
насрещно движещите се превозни средства по лявата лента на пътното платно, като
е изчаквал насрещно преминаващо превозно средство. В този момент, наблюдавайки
пътя пред себе си, свидетелят изложи в показанията си, че е възприел в
огледалото за задно виждане движещият се зад него автомобил и усетил ПТП, при
което са настъпили щети за последния, т.е. вниманието на свидетеля С.действително
е било насочено към насрещно движещите се пътни превозно средства по лявата
лента на пътното платно, с подаден ляв мигач на автомобила му, изчаквайки да
премине конкретно МПС по тази лента, след което да извърши завой наляво към
разклона за село Воднянци. В тази позиция, свидетелят С.не е могъл да избегне
ПТП - той го е възприел в неговата завършваща фаза. Същевременно, свидетелят П.е
могъл да го избегне сблъсъка, поради дължината от 160 метра като разстояние
между двата автомобила в момента на светването на левия мигач на МПС на
свидетеля С., възприемайки го в края на дългия ляв завой на излизане от село Х,
както и поради широчината на пътното платно между 7.5 метра и 10.50 метра.
Именно тези обстоятелства обективно са позволявали възможността на свидетеля П.да
си осигури безопасно отстояние за разминаване, в
порядъка между 1.10 метра – 1.20 метра, при движението в рамките на
разстоянието от 160.00 метра по посоката му на движение с л.а. „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ******.
По изложените
съображения, настоящата съдебна инстанция следва да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция в уважения размер като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Отговорността за разноски е винаги обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му,
следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В този смисъл
решение № 67/ 03.04.2014 г. по гр.д.№ 2944/ 2013 г., ІV г.о. на ВКС, съгласно което
отговорността за разноските сторени от насрещната страна по спора следва да
понесат в пълен размер от другата страна с оглед изхода на спора, тъй като
отговорността за разноски е обективна, дължи се на увреждащите действия на
страната, която неоснователно е повдигнала правния спор и от тази отговорност
законът не предвижда възможност за освобождаване или за нейното намаляване.
Пред първоинстанционният
съд ответното дружество е претендирало разноски в размер на 360.00 лева, от
която сумата от 180.00 лева за депозит за САТЕ, сумата от 80.00 лева за депозит
за свидетел и сумата от 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение/. Настоящият състав намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл.
37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за изплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева. Поради
което и претенцията за разноски на ответника за сумата от 360.00 лева е
основателна и доказана.
Пред въззивният съд ответното дружество е претендирало разноски
в размер за държавна такса в размер на 87.00 лева, за депозит за САТЕ в размер
на 450.00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лева Настоящият състав намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл.
37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за изплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева. Поради
което и претенцията за разноски на ответника е основателна и доказана за сумата
от 637.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106303 от 02.05.2019 г.
постановено по гр.д. № 17 967/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 138 състав, в частта, с която ответникът „Г.З.“
ЕАД е осъден да заплати на ищеца „Д.з.“ ЕАД по искова претенция с правно
основание чл.411 от КЗ сумата от 4 357.07 лева, представляваща непогасена
от ответника част от изплатено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 44011811608178
за вреди, причинени от ПТП на 19.10.2016 г. на път II-71
(Добрич-Силистра) на разклона за село Водняци, на
л.а. „Тойота Ланд Круизър“
с рег. № В ******, вследствие виновно, противоправно
поведение на водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 16.03.2018 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
1 298.12 лева, представляваща сторените разноски за държавна такса,
депозити за вещо лице и свидетел и адвокатско възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Д.з.“ ЕАД с ЕИК:******** със седалище и адрес на управление ***
срещу „Г.З.“ ЕАД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** иск с
правно основание по чл.411 от КЗ за сумата от 4 357.07 лева,
представляваща непогасена от ответника част от изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по щета № 44011811608178 за вреди, причинени от ПТП на 19.10.2016 г. на път II-71 (Добрич-Силистра) на разклона за село Водняци, на л.а. „Тойота Ланд Круизър“ с рег. № В ******, вследствие виновно, противоправно поведение на водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба – 16.03.2018 г. до окончателното изплащане като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД с ЕИК:******** със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „„Г.З.“ ЕАД с ЕИК: ******** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК
сумата от 360.00 лева, представляваща общият размер на сторените и дължимите в първоинстанцинното производство разноски за депозити за
експертиза и свидетел и за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД с ЕИК:******** със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „„Г.З.“ ЕАД с ЕИК: ******** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.273 от ГПК вр. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 637.00 лева,
представляваща общият размер на сторените и дължимите във въззивното
производство разноски за държавна такса, за депозит за експертиза и за юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанцинното решение в отхвърлителната
на исковата претенция част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.