№ 636
гр. Варна , 24.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100500393 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:43 часа се явиха:
Въззивникът П. Т. Т. , редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззивникът К. Ю. Т. , редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна И. Р. К., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна А. Р. К., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна А. П. С., редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна В. Г. Б., редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна С. Г. С., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна Н. П. Б., редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна А. Н. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
1
Въззиваемата страна М. Г. Б., редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна В. Г. Е., редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна А. К. Н., редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна К. К. К., редовно призована, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна Н. Г. Н., редовно призован, не се явява, не се представлява от
процесуален представител.
Третото лице помагач К. А. Н., редовно призована по телефона, не се явява, не се
представлява от процесуален представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 5096/18.03.2021г. от П. Т. Т. и К. Ю.
Т., чрез процесуалния им представител адв. Г.Т., обективираща изявление на страните
делото да се гледа в тяхно отсъствие поради служебна ангажираност. Не възразяват да се
даде ход на делото. Поддържат въззивната жалба. Нямат доказателствени искания. Молят по
същество първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба с вх. № 5243/19.03.2021г. от К. А. Н.,
обективираща изявление на страната делото да се гледа в нейно отсъствие. Не възразява да
се даде ход на делото. Поддържа депозирания отговор. Моли по същество
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Т. Т. и К. Ю. Т. срещу Решение №
2
261228 от 16.11.2020г. по гр.д. № 4259/2018г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивниците, че
И. Р. К. с ЕГН **********, А. Р. К. с ЕГН **********, А. П. С. с ЕГН **********, В. Г. Б. с
ЕГН **********, С. Г. С. с ЕГН **********, Н. П. Б. с ЕГН **********, А. Н. Г. с ЕГН
**********, М. Г. Б. с ЕГН **********, В. Г. Е. с ЕГН **********, Н. Г. Н. с ЕГН
**********, А. К. Н. с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** са собственици на
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „М.“, представляващ Поземлен
имот с идентификатор 10135.2017.158 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 7398 кв.м. и при граници: поземлени имоти с
ид. 10135.2017.157, 10135.2017.134, 10135.2017.133, 10135.2017.132, 10135.2017.131,
10135.2017.484 и 10135.2017.156, като всеки притежава идеални части от правото на
собственост върху описания имот,както следва: И. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А.
П. С. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; С. Г. С. – 1/30 ид.ч.; Н. П. Б. – 2/10 ид.ч.; А. Н. Г. –
1/10 ид.ч.; М. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Е. – 1/30 ид.ч.; Н. Г. Н. – 1/30 ид.ч.; А. К. Н. – 1/10 ид.ч.
и К. К. К. – 1/10 ид.ч.
Решението е постановено при участието на К. А. Н. с ЕГН **********, в
качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Съдържа доводи, че по делото не е установена по
категоричен начин идентичността на възстановения на наследниците на Г. П. Г. имот с
Решение № 1609/06.10.2008г. на ОСЗ – Варна и закупения от въззивниците с договора по
НА № 141/2014г. и процесен недвижим имот. От установеното от експертното заключение,
че процесният имот попада в м. „М.“, в землището на кв. „Виница“, каквато местност
съществува и в землището на гр. Варна, както и в землището на с. К., Община Аксаково,
както и че наследодателят Г. П. Г. е бивш жител на с. Е./с. К., общ. Аксаково, като
придобития от него имот по договора за доброволна делба от 1919г. е описан като намиращ
се в землището на с. Е., с посочена граница „кестрички ниви“ /нивите на с- Виница/, следва
да се приеме, че не е налице идентичност между имота, придобит от наследодателя на
ищците и процесния имот, придобит от ответниците. При цялостно кредитиране
заключението на вещото лице по СТЕ, съдът не е съобразил, че с решението по чл. 11, ал. 2
от ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Г. е признато правото да възстановят собствеността върху
земеделски земи, находящи се в землището на гр. Варна, а в решението на ОСЗ е
постановено възстановяване на имот в землището на с. Виница. Това са две самостоятелни
землища и във всяка има м. „М.“, но и в двете няма м. „Т.т.“, каквато местност обаче има в
землището на с. К., общ. Аксаково. В този смисъл заключението на вещото лице не е
обосновано и противоречи на констатациите на експерта. На основание чл. 202 от ГПК
поради това заключението следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото. От
НА № 188/1919г. се установява, че към този момент са съществували като две отделни
местности м. „М.“ и м. „Т.т.“, които са различни местности и не се припокриват. Решението
3
по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на въззивниците, а основният спор по
делото е доколко възстановеният на наследниците имот е идентичен с придобития от
наследодателя по силата на договора за доброволна делба от 1919г. и дали последния е
идентичен с процесния имот. Възстановеният на ищците имот в м. „М.“ вместо имота в м.
„Т.т.“ /Т.“ в землището на с. К., общ. Аксаково не е идентичен с придобития от
наследодателя им имот на соченото придобивно основание – липсва съвпадение по
землища, местности, по конфигурация и по граници. От друга страна, от момента на
придобиване на имота от П.Т., тя го владее и стопанисва; трасирала го е; провела е
процедура за проучване за външно ел.захранване; сключила е предварителен договор за
присъединяване на обект към ЕРМ. Както тези възражения, така и събраните по делото
гласни доказателства не са обсъдени от ВРС във връзка с наведеното възражение за
придобиване по давност. Отправили искане поради всичко изложено за постановяване на
решение, с което обжалваното такова да се отмени и предявените искове с извод за
неоснователност да се отхвърлят.
В отговор на жалбата въззиваемите страни оспорват доводите в нея. Изложили
съображения, че землищните граници на населените места преди сто години не са били
точно установени, като границите на отделните землища и местности частично се застъпват
и припокриват. Процесният имот на север граничи със сегашната землищна граница на
землището на с. К., общ. Аксаково, като за съда по иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и за
административния орган, постановил позитивно решение в тяхна полза не е имало
съмнение, че възстановения имот е този по делбата от 1919г. при съвпадение на една
граница. От заключението на СТЕ е установено от друга страна, че праводателят на
ответниците не е имал имот, сходен на процесния, а произволно е настанен в чужд имот. Не
е установено и владение, осъществено от ответниците и праводателите им с изискуемите от
закона характеристики спрямо собствениците на имот, поради което не е налице и
придобиване на оригинерно основание. Отправили искане за постановяване на решение, с
което обжалваното такова се потвърди като правилно.
В отговор на жалбата третото лице помагач изложило съображения за основателност
на жалбата. Заявило, че от закупуването на имота от нея на 19.07.2013г. до завеждане на
исковата молба срещу правоприемниците й на 23.08.2018г. е изтекъл период, достатъчен за
придобиване на имота на основание кратка давност. Както тя, така и ответниците по делото
са добросъвестни владелци, упражнили фактическа власт с намерение за придобиване. А
нейният праводател Ш.К.Ш. е владял имота повече от 10 години необезпокояван. С тези
доводи отправила искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
4
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5