О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна, 11.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №200 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274,
ал.2 ГПК, образувано по частна жалба от И.В.И. от гр. Шумен против определение
№ 377/23.11.2017г., постановено по ч.т.д.№ 165/2017год. по описа на ОС – Шумен,
с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателката по чл.423 ГПК срещу Заповед № 1800/18.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.410 ГПК, издадена по ч.г.д. № 3157/2014
г. по описа на РС-Шумен, като недопустимо и е прекратено производството по
ч.т.д. № 165/2017 г. по описа на ШОС.
В частната жалба се навеждат твърдения за
нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Поддържа се, че съставът постановил съдебния акт е незаконосъобразен. На
следващо място жалбоподателката твърди ненадлежното ѝ уведомяване за
наличието на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. Навежда оплаквания за
това, че необосновано съдът е приел, че извършените плащания за кредит към
ответното дружество представляват плащания по заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Моли съда да отмени обжалваното определение. Претендират се
сторените в производството разноски.
Насрещната
страна „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище гр. София е подала писмен
отговор, с който оспорва частната жалба с подробно изложени съображения за
това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна
по следните съображения.
По
смисъла на чл.423 от ГПК, в случай, че заповед за изпълнение не бъде надлежно
връчена, в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение, длъжникът
който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение
до въззивния съд.
От приложените по ч. гр.д. № 3157/2014 г. на
РС-Шумен доказателства (л.5), се установява, че по силата на договор за цесия
сключен между КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД –
гр. София, КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е придобило вземане срещу И.В.И.,
представляващо неплатени суми по договор № 686357/12.08.2011г. На 03.12.2013г.
между КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и И.В.И. е сключено споразумение, с което
последната неотменимо и безусловно се задължава да заплати на Кредитреформ
България ЕООД сумата от 3 501,10 лв., представляваща цедираното вземане,
което КРЕДИТРЕГОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е придобило по силата на договора за цесия от
УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ АД – гр. София. С подписаното двустранно
споразумение (имащо и характер на уведомление от страна на цесионера за
извършеното прехвърляне на вземането) страните са уговорили начин на плащане на
дълга, като към датата на подписването му длъжницата е била извършила плащане в
размер на 100 лв. внесени на 31.07.2013г., а остатъкът от 3 401,10 лв. е
уговорено да се погаси изцяло до 31.05.2015г., което да се осъществи чрез 18
вноски всяка с минимален размер от 100 лв. платими до последно число на
съответния месец. На 14.12.2014г. цесионерът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение № 17483/17.12.2014г., въз основа на което съдът е
издал процесната заповед за изпълнение № 1800/18.12.2014г. постановена по
ч.гр.д. № 3157/2014г. на ШРС, по силата на която КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД се
е снабдил с изпълнителен лист № 332/03.02.2015г..
От доказателствата по приложеното в.ч.т.д. №
165/2017 г. на ШОС (л.53-65), се установява, че на 23.01.2013г. И.И. е
извършила парично плащане по банков път в размер на 200 лв. по сметка на
дружеството-кредитор находяща се в БАНКА ДСК ЕАД. Това от своя страна
кореспондира с уговореното в чл. 5 от двустранното Споразумение.
Анализът на
горепосочениите доказателства обосновава извода на съда, че жалбоподателката И.И.
е узнала за задължението към КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД още на 03.12.2013г г.,
при сключване на споразумението с цесионера. Извършените в последствие плащания
отговарят по вид и начин на извършване на уговорения с двустранното
споразумение погасителен план на задължението. И.И. е извършила в полза на
цесионера парични плащания в общ размер на 2 350лв. по банковата сметка на
дружеството в БАНКА ДСК ЕАД гр. София. Съобщението с препис от заповедта за
изпълнение е връчено на наемодателката на И.И. - длъжница по заповедта, на
18.01.2015г.. С други думи, съобщението е връчено на И.И. на 18.01.2015г. при
условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. Връчителят е извършил връчването на
съобщението на лице, което е намерил на адреса на 18.01.2015г., т.е. връчването
е осъществено на лице, различно от адресата, което се е съгласило да получи съобщението
със задължението да го предаде на адресата. Задължение да индивидуализира
физическото лице, което е различно от адресата на съобщението, връчителят има и
го е изпълнил, намирайки пълнолетно лице (от домашните или такова, което живее
на адреса) и това лице се е съгласило да получи съобщението за адресата (арг.
от чл. 46, ал. 2 ГПК).
Отрицателната предпоставка на чл. 46, ал. 1 ГПК
също следва от текста на документа. Лицето, което връчителят е намерил на
адреса на 18.01.2015 г., се е съгласило да получи съобщението за И.И., като
съдържанието му удовлетворява изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК с
оглед фикцията на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК,
която съдът проверява, за да се убеди, че са налице нейните положителни и
отрицателни предпоставки. След като връчителят е върнал съобщението с
отбелязването, че лицето е наемодател (хазяйка) на адресата, това означава, че
то се е съгласило да получи съобщението. Ето защо, съдът приема, че в
разглеждания случай наемодателката би могла да се приравни на съсед
(съквартирант) на адресата, а връчването чрез друго лице (различно от адресата)
е надлежно, което прави връчването на процесното съобщение редовно.
Предвид изложеното
по-горе, съдът намира, че депозираното от И.И. възражение по реда на чл. 423 ГПК е извършено след изтичане на законоустановения преклузивен едномесечен срок
от уведомяването на задълженото лице, поради което възражението се явява
недопустимо по заповедта за изпълнение и като такова същото следва да се остави
без разглеждане.
По отношение
оплакванията за незаконосъобразност на състава постановил обжалвания съдебен
акт, съдът намира за правилно следното:
За да е валиден,
съдебният акт трябва да бъде постановен от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав. От своя страна, нищожно е всеки съдебен акт, който не дава
възможност да бъде припознат като валиден такъв, поради липса на надлежно
волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато съдебният акт е
постановен от незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на
волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи
на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият
смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Съставът постановил
обжалваното определение, като въззивен, е бил в състав от трима члена и тримата
подписали обжалваното определение. Т.е. налице е надлежно волеизявление и от
тримата членове на състава. Колкото до въпроса дали съставът постановил
обжалваното определение е незаконен, съдът намира, че в случая съдът се е
съобразил с разпоредбите на чл. 20 ГПК и на чл. 105 ЗСВ, поради
което неоснователни се явяват оплакванията за незаконност на състава постановил
обжалваното определение. Липсват данни съставът да се е произнесъл извън
пределите на правораздавателната власт на съда, нито пък се касае за
неразбираемост на съдебния акт непреодолима чрез тълкуване, а и няма такива
твърдения в частната жалба.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което частната жалба, следва да се остави без уважение.
С
оглед изхода на спора и предвид направеното своевременно искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за допустимо и
основателно. Ето защо, на осн. чл. 78 ГПК и чл. 37 ЗПП, жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати 100лв. юрисконсултско възнаграждение на ответника по
настоящата жалба.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.В.И. от гр. Шумен против
определение № 377/23.11.2017г., постановено по ч.т.д.№ 165/2017год. по описа на
ОС – Шумен, с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателката
по чл.423 ГПК срещу Заповед № 1800/18.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.410 издадена по ч.г.д. № 3157/2014 г. по описа на РС-Шумен, като
недопустимо и е прекратено производството по ч.т.д. № 165/2017 г. по описа на
ШОС.
ОСЪЖДА И.В.И.
от гр. Шумен, ЕГН ********** да заплати на КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ ЕООД гр.
София, ЕИК *********, представлявано от управителя Радослав Христов, деловодни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция
в размер на 100 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: