Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 05.09.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното
заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 13600/2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Б.К.Б., твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 20.11.2014г. в гр. София,
вина за което има водачът на л.а. „Ровър
75”, с рег. № *******. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „А.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилите
телесни увреждания- гръдна травма в дясно с фрактура на 4- то и 5- то ребро,
луксация на дясна раменна става, разкъсно- контузна рана на главата, в следствие на които, за продължителен период
от време, изпитвал болки и страдания. Сочи, че
за период от около 30 дни е следвало да спазва щадящ режим, като първите
седмици е бил на легло и за З.оволяване на битовите си потребности е следвало
да разчита на помощта на своите близки. Сочи, че въпреки протеклия нормално
възстановителен процес инцидентът му се е отразил негативно в психологически
аспект, започнал да изпитва безпокойство и страх от автомобили и при пресичане.
Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 40 000лева. Претендира и
лихва за забава от датата на деликта- 20.11.2014г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът ЗАД „А.” АД оспорва иска.
Оспорва да е налице противоправно поведение на застрахования при него водач,
както и наличието на причинна връзка между него и претърпени от ищеца
неимуществени вреди, както и техния размер. Твърди, че произшествието е
настъпило изключително в следствие противоправното поведение на ищеца като
пешеходец, който е пресичал на неопределено за това място, навлязъл е внезапно,
като предотвратяването на произшествието за водача на лекия автомобил е било
невъзможно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си, че произшествието е настъпило в следствие единствено на
противоправното поведение на ищеца, който като пешеходец е нарушил правилата за
движение по пътищата и в следствие на това нарушение на настъпило
произшествието и вредоносния резултат.
На 20.11.2014г. е съставен констативен
протокол № К1187, в който е посочено, че на същата дата около 9,30ч., в гр. София,
на ул. Луи Айер, в района на бл. *** е настъпило ПТП, с участник 1- с л.а.
„Ровер”, с рег. № *******, с
водач Е.П.К. и участник- 2- пешеходец- Б.К.Б., за който е посочено, че е освободен
от ВМА с работна диагноза фрактура на 4- то и 5- то ребро в ляво и разкъсно-
контузна рана на главата. Като обстоятелства и причини за настъпване на
произшествието в протокола е посочено, че л.а.
„Ровер” се е движел по ул. ***по посока бул. Тодор Каблешков и в района
на бл. *** участва в ПТП с пресичащия пешеходец Б.Б.. В протокола са описани и
видимите щети по лекия автомобил в областта на дясно странично огледало, предно
стъкло в дясната му част и деформиран преден десен калник.
Според показанията на свидетелката Е.К.,
в деня на произшествието тя отивала на лекции и минавала по ул. Луи Айер, за да
стигне до ул. Сребърна и малко след завоя, преди пешеходната пътека човек на
тротоара, който стоял на едно място, но не гледал към приближаващите от дясната
му страна коли и не давал индикации, че ще пресича, като свидетелката сочи, че
дълго време го наблюдавала преди да стигне до него. Движението било натоварено,
като свидетелката карала с около 20 км.ч. и на 1,5 м. след движещия се пред нея
лек автомобил. Когато ударът настъпил странично, като свидетелката сочи, че не
видяла пешеходецът да пресича, а по- скоро странично се хвърлил върху колата й
в предна, дясна част, като тя веднага спряла. Когато слезнала от колата видяла
падналия пешеходец на земята, изцяло на тротоара, който викал, че тя искала да
го убие. Жена, която се движила в насрещното платно и видяла произшествието
спряла и й казала, че не е виновна, да не се притеснява.
Съдът кредитира показанията на свидетелката,
тъй като същите са непосредствени, пълни, логични и непротиворечиви, както
вътрешно, така и с останалия доказателствен материал.
Според заключението на автотехническата
експертиза при неограничена видимост за водача на лекия автомобил и скорост на
движение на автомобила от около 20 км.ч. и бавен ход на пешеходеца, съобразно
показанията на свидетелката К., от момента, в който пешеходецът е достигнал
края на тротоара и е предприел пресичане, водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати настъпването на пътно- транспортно произшествие. Според отговора на вещото лице в о.с.з.
мястото, на което е пресичал пешеходеца не е кръстовище.
От обсъдените по- горе доказателства съдът
намира, че причина за настъпване на произшествието е както противоправното
поведение на Е.П.К., като водач на л.а.
„Ровер”, с рег. № *******, която
е нарушила правилото на чл.5, ал.1, т.1 и чл. 116 от ЗДвП, така и поведението
на пострадалия пешеходец Б.К.Б., който е нарушил правилото на чл. 113, ал. 1 и
чл. 114, т.1 от ЗДвП, като не е пресичал на пешеходна пътека, продължение на
банкет или тротоар и е излязъл внезапно на пътното пътното платно. Съдът
намира, че не възраженията на ответника за настъпване на произшествието при
изключително вина на пешеходеца и наличие на случайно събитие не се доказват.
Това е така, тъй като според правилото на чл. 116 от ЗДвП, предложение последно
водачите на пътни превозни средства са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи
към пешеходците и особено към престарелите хора. Към датата на деликта ищецът и
бил на 82 годишна възраст, непосредствено преди произшествието дълго време е
стоял неподвижно на тротоара, което е следвало да повиши вниманието на водача
на ППС, че има голяма вероятност да предприеме пресичане. Обстоятелството, че
свидетелката К. не е възприела поведение на пресичане не изключва такова да е
осъществено от пешеходеца, за което съдът прави извод от заключението на
автотехническата експертиза.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото са приети писмени
доказателства, съдебномедицинска експертиза и гласни доказателства чрез
показанията на свидетелката Маргарита Б..
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза, в причинна връзка с произшествието ищецът е получил контузия на
гръдния кош и счупване на 4- то и 5- то леви ребра и изкълчване на лявата ключично- лопатъчна
става. Счупването на ребрата е довело до затруднение в движението на снагата за
срок от около 20-25 дни и е свързано с лечение с обезболяващи и покой за 30
дни, като за този срок ищецът е изпитвал силни болки в гръдния кош при дишане,
кашляне и кихане. Изкълчването на лявата ключично- лопатъчна става е довело до
трайно затруднение движението на лявата ръка за срок не по- малък от 3-4 месеца
и е наложило обездвижване с мека превръзка за срок от около 30 дни. Вещото лице
сочи, че при такава травма в ръката е нормално ограничаването в движението на
ръката в областта на рамото и болезненост при претоварване и промяна на
времето. Вещото лице сочи, че оздравителният период е преминал успешно, като се
очаква в областта на счупването и изкълчването да се усеща болка при промяна на
времето.
Според показанията на свидетелката Б. тя
е съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че съпругът й е пострадал при ПТП пред
магазин ДАР, в ж.к. Гоце Делчев. Съпругът й се обадил, че е пострадал и тя
сляза и го видяла легнал, като се оплаквал от главоболие и че не може да си
движи лявата ръка. След прегледа в болницата го освободили, като му предписали
много обезболяващи, които му дразнели стомаха. След инцидента се оплаквал от
силни болка в областта на ръката, които продължили около 2 месеца.
Затрудненията в движението на ръката довело до невъзможност да упражнява
пълноценно професията си на иглотерапевт, довело до разразнителност и
тревожност.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Б.К.Б. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 18 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че произшествието
е довело до комплексна травма при ищеца- счупени са както две от ребрата му,
така и е налице изкълчване на лява ключично- лопатъчна става. Съдът отчита
обстоятелството, че общият оздравителен процес е приключил в рамките на около 3
месеца, като е налице пълно оздравяване с очакване за болезненост в областта на
ребрата и увредената става при промяна на времето. Самото произшествие е довело
до стрес у ищеца и неудобства в битов план. Затруднило е и работата му. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и възрастта на ищеца, както и конкретната
икономическа конюктура в страната към датата на деликта. Като ориентир за
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и лимита на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия, който съдът намира, че следва да
определи в размер на 1/3. До този извод относно степента на приноса съдът
достигна като отчита тежестта на нарушението на правилата за движение по
пътищата от всеки от двамата причинители на резултата, като в тази връзка с по-
голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по- голяма строгост
подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни
средства, пред това на пешеходците, като участници в движението, тъй като
управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа
повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването
й е по- укоримо / в този смисъл е и З.ължителната практика на ВКС- решение № 33/04.04.2012г. по т.д. №
172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. № 1498/ 2013г.
на ВКС, ІІт.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Същевременно съдът
взема предвид, че противоправността в поведението на пострадалия пешеходец се
изразява във внезапното му пресичане на платното за движение, по време на
интензивен трафик, при несъобразяване скоростта и посоката на движение на
приближаващите го автомобили и факта, че само на 5-10м. разстояние е имало
пешеходна пътека.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 12000лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава за периода от датата на деликта- 20.11.2014г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в
размер на 225,00лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от З.в. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска в размер на 519,00лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 435,00лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 753,20лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.” АД, ЕИК:
********, да заплати на Б.К.Б., ЕГН:
**********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 12000лв. представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца от реализирано на 20.11.2014г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Е.П.К.,
като водач на л.а. „Ровер”, с рег. № *******, неимуществени вреди- гръдна
травма в дясно с фрактура на 4- то и 5- то ребро, луксация на дясна раменна
става, разкъсно- контузна рана на главата, ведно с лихва за забава, считано от 20.11.2014г. /датата на деликта/
до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 225,00лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 40 000лева.
ОСЪЖДА
З. „А.” АД, ЕИК:
******** да заплати на адв. Я.Д.Д.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от З.в. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 519,00лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.” АД, ЕИК:
********да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 435,00лева - държавна такса.
ОСЪЖДА Б.К.Б.,
ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „А.”
АД, ЕИК: ********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 753,20лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: