ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 582/15.08.2019
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на четиринадесети
август през двехиляди и деветнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ДАРИНА МАРКОВА
Като разгледа докладваното от
съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 518 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „АЦМ“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу
решение № 241 от 21.03.2019г. по търг.дело № 1067/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно
основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване по отношение на длъжника „Сано
и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност при участието на постоянния синдик, че за
вземането на кредитора подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и по въззивна жалба на синдика на несъстоятелния търговец В.Л.Б. срещу
същото решение, но в частта му, с която е прието за установено по отношение на
„Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност съществуването на вземане на „АЦМ“ ЕООД
със седалище гр.Варна в размер на 89 808лв., породено от принудително
изпълнение върху придобит ипотекиран имот за обезпечен дълг на несъстоятелния
търговец.
В жалбата
на синдика се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно,
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Твърди че
договорът, сключен по нотариален акт за покупко-продажба № 78, том І, рег.№
2902, нота.дело № 65 от 06.08.2015г. , по силата на който от „АЦМ“ ЕООД е закупило
общо пет недвижими имота, сред които и процесния, за сумата общо 10 000
евро е привиден, а от там и сделката е нищожна. Сочи че този извод се налага от
платената символична цена за петте на движими имота в размер на 10 000
евро при данъчна оценка за тях в размер на 269 490.70лв. и от
обстоятелството че към м.август 2015г. дружеството „Сано и Пи Си“ ЕООД е било
неплатежоспособно и е спряло да обслужва кредита си, като това се отнася и до
съдлъжниците, поради което и изнасянето на ипотекираните имоти на публична
продан е било неизбежно и предстоящо събитие. Твърди също така че продавачите
на имотите и едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество са свързани
лица по смисъла на § 1 т.2 и т.3 от ДП на ТЗ чрез „Адре“ АД, в което Русинов е
изпълнителен директора, а Караджови единствените двама акционери. Позовава се и
на вписването на самото дружество "АЦМ“ ЕООД в търговския регистър на
10.07.2015г., предхождащо продажбата от 06.08.2015г., като твърди че е изречено
именно с цел придобиване на имотите и евентуално конституиране като кредитор в
бъдещо производство по несъстоятелност. Сочи че разкриването на прикритата
сделка се осъществява чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени
по между си и с оглед на твърденията на страните, като се правят изводи относно
намеренията на страните по симулативната сделка. Твърди че установяването на
субективен факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен
резултат е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни обективни данни,
съдът е длъжен да разгледа и провери събраните по делото доказателства,
включително и косвените такива, което не е сторено от първоинстанционния съд.
Оспорва
извода на съда за дължимост на сума в размер по-голям от платената цена за
процесния имот. Твърди че дори и евентуално да се приеме, че ищецът има
основание вземането да бъде включено в списъка на кредиторите, то следва да
бъде в размер на платената от него покупна цена, а не и на тръжната цена, по
която имотът е продаден на публична продан. Сочи че платената цена по
нотариалния акт е обща за петте имота, а цената за процесния имот не е
конкретизирана.
Оспорва и
приложимостта на нормата на чл.155 от ЗЗД по отношение на несъстоятелното
дружество, предвид че продавачът по договора Боян Караджов е лично задължен към
банката кредитор, а законът предвижда встъпване в правата срещу длъжника, но е
и срещу който и да е от длъжниците.
Моли съда
да отмени обжалваното от него решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения от „АЦМ“ ЕООД иск.
Насрещната
страна по жалбата „АЦМ“ ЕООД, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената от синдика жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от синдика част.
„Сано и
Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор.
В жалбата
на „АЦМ“ ЕООД се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно.
Оспорва
мотивите на съда че „Търговска Банка Д“ АД е реализирала ипотечното си право
върху процесния недвижим имот, собственост на „АЦМ“ ЕООД. Основанието, въз
основа на което „АЦМ“ ЕАООД се суброгира в правата на удовлетворения кредитор е
различно от изпълненото вземане, като правото му на суброгация се мотивира
именно въз основа на осъществената реализация на обезпечението му.
Сочи че в
производството по несъстоятелност вземанията на банката са приети с поредност
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Твърди че за вземането в размер на продажната цена на
недвижимия имот, отстраненият собственик, който не е лично задължен, се суброгира
в правата на кредитора, като за общо заплатеното се ползва от привилегиите и
обезпеченията, акцесорни на дълга. Твърди че към вземането на суброгиралия се
кредитор безусловно принадлежат всички акцесорни права, от които се е ползвал и
кредиторът, за чието вземане се е осъществила суброгацията. Сочи че това не се
променя и от обстоятелството, че вземането на предния кредитор не е изцяло
погасено, т.е. и двамата кредитори имат вземания към длъжниците от един и същи
ред. На това качество на вземането не се отразява и фактът, че основанието, въз
основа на което „АЦМ“ ЕООД се суброгира в правата на удовлетворения кредитор е
различно от изпълненото вземане.
Твърди че
ипотеката върху процесния имот не е била единственото обезпечение на дълга на
несъстоятелния длъжник към банката, за да се приеме, че с неговата продажба
вземането вече не е обезпечено. Твърди че встъпвайки в правата на
удовлетворения кредитор по отношение на сумата, на получената цена на
недвижимия имот, върху „АЦМ“ ЕООД са преминали съответно правата и върху всички
останали обезпечения, дадени на банката по договора за кредит. Поради което и
вземането му следва да получи същата поредност като вземането на банката.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което
предявеният от него установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ да бъде уважен и
по отношение на поредността на вземането като такова по реда на чл.722 ал.1 т.1
от ТЗ.
Въззиваемата
страна „Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор.
Участващият в производството постоянен
синдик на несъстоятелния търговец В.Л.Б. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
депозирал отговор на жалбата на „АЦМ“ ЕООД.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
По искането в жалбата на синдика за приемане
на нови доказателства – извадки от търговския регистър по партидата на „Андре“
АД, въззивният съд намира че не са налице условията на чл.266 от ГПК за
приемането и искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на синдика на
несъстоятелния търговец за приемане на нови доказателства – извадки от
търговския регистър по партидата на „Андре“ АД.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 15.10.2019г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: