Решение по дело №1895/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба от Г.В.Р. *** срещу Решение № 2153 – 03 - 112 от 20.07.2023 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт (ТП – Варна на НОИ), с което е отхвърлено искането на оспорващата, обективирано във жалба № 1012–03–451/ 25.05.2023 г. и жалба 1012–03–451#1/ 25.05.2023 г., за обявяване нищожността на разпореждане № 031–00–3773– 4/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл. 54 „ж“, ал. 2, т. 1 КСО, е отменено разпореждане № 031–00–3773–1/ 18.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Г.В.Р., за периода 01.08.2021 г. – 31.07.2022 г., в размер на 47.87 лв. дневно, поради новоузнати обстоятелства – придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г. и срещу разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 5/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл. 54 „а“, ал. 1, т. 2 КСО, на Г.В.Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г.

Оспорващият излага оплаквания за неправилност на обжалваното решение, с оглед формирания извод за валидност на разпорежданията, предмет на проверката. В тази връзка, се позовава на нищожност на оспорените административни актове, поради неспазване на изискуемата форма, допуснати процесуални нарушения и пълна материална незаконосъобразност на оспорените разпореждания. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган, за ново произнасяне. Претендира и разноски.

Ответникът –директор на Териториално поделение гр. Варна на Национален осигурителен институт, в съдебно заседание, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Е. Л., оспорва жалбата като намира същата за неоснователна. Отправя искане за нейното отхвърляне, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на производството е поставено със Заявление вх. № 031-00-3773/ 10.08.2021 г., с което Г.В.Р. отправя искане за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Към заявлението е приложена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Г.В.Р. с „******“ АД, считано от 01.08.2021 год.

С Разпореждане № 031-00-3773-1/ 18.08.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за периода 01.08.2021 г. – 31.07.2022 г., в размер на 47,87 лева дневно.

С Разпореждане № 031-00-3773-2/ 18.08.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54г, ал. 1 от КСО, е спряно изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица, считано от 01.08.2021 г., поради получено обезщетение за оставане без работа.

С Разпореждане № 031-00-3773-3/ 01.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. 54г, ал. 1 от КСО, е възобновено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Г.Р..

С Разпореждане № 031-00-3773-4/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане № 031-00-3773-1/18.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Г. Р. за периода 01.08.2021 г. – 31.07.2022 г., поради новоузнати обстоятелства – съгласно Разпореждане № **********/15.12.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Варна на НОИ, жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 година.

С Разпореждане № 031-00-3773-5/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, е отказано парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, тъй като същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С Решение № 2153-03-112/ 20.07.2023 г. ответникът по делото, отхвърля искането на Г.Р. за нищожност, обективирано във жалба № 1012 – 03 – 451/ 25.05.2023 г. и жалба 1012 – 03 – 451#1/ 25.05.2023 г., за обявяване нищожността на разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 4/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл. 54 „ж“, ал. 2, т. 1 КСО, е отменено разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 1/ 18.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Г.В.Р., за периода 01.08.2021 г. – 31.07.2022 г., в размер на 47.87 лв. дневно, поради новоузнати обстоятелства – придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г. и срещу разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 5/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл. 54 „а“, ал. 1, т. 2 КСО, на Г.В.Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г.

За да постанови обжалваното решение, прието е от органа, че двете разпореждания са издадени от компетентен орган, в предвидената писмена форма, като не са установени радикални пороци, които да обусловят за тяхната нищожност.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорените ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореното Решение № 2153-03-112/ 20.07.2023 година на Директора на Териториално поделение на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

В съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО и общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Предметните предели на съдебната проверка в настоящото производство се свеждат до валидността, но не и законосъобразността на оспорените разпореждания.

За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да породи целените правни последици.

На първо място, съгласно чл. 146, т. 1 АПК, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган - по материя, по място и по степен. Съобразно разясненията, дадени с ТР № 2/ 1991 г. на ВС, всяка некомпетентност води до нищожност. Компетентността е властта, която законодателят предоставя на органа да издаде конкретен административен акт и чрез него да се породят или да признаят права, респ. да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон.

Съгласно чл. 54ж КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

В случая, видно от приобщените по делото Заповед № 1015 – 03 – 54/ 06.04.2016 год., длъжностна характеристика и Заповед № 3370/ 15.07.2016 г. административните актове, предмет на оспореното решение - разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 4/ 07.02.2023 г. и разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 5/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, са издадени от компетентен орган по чл. 54 „ж“ КСО.

При тези данни, и след съобразяване на относимите норми, се налага извод, че процесните актове издадени от компетентен по място, материя и степен орган.

Друг порок, който би могъл да обуслови нищожност на акта е нарушаване на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност. Следва да се посочи също, че липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта е равнозначна на липса на акт.

В настоящата хипотеза, оспорените актове са издадени в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК писмена форма и съдържат необходимите реквизити, а именно: наименование на органа - издател, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването им, налице е разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

С оглед горните данни, налага се извод, че при издаване на оспорените разпореждания е спазена изискуемата писмена форма, т. е. не е налице основание за обявяване на тяхната нищожност на това основание.

На следващо място, евентуално допуснато от органа нарушение административнопроизводствените правила не в състояние да доведе до нищожност на административния акт. Този извод се налага до колкото съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание. Касае се порок на един валиден акт, и при наличие на компетентност на органа да издаде акта, преценката за законосъобразността – спазване на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта (в този смисъл са (така Решение № 11247 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13748/ 2017 г., VII о., Решение № 2532 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2016 г., VII о. и др.). Ето защо, дори и да са допуснати съществени процесуални нарушения, те имат отношение единствено към унищожаемостта, но не и към валидността на акта.

Противоречието на административен акт с материалноправна норма е в състояние да обоснове извод за неговата нищожност в хипотеза, в която предметното съдържание на разпореждането в неговото съдържание нарежда извършване на едно явно престъпление, респ. административно нарушение или явно невъзможни положения, да се основа на нищожен административен акт или изобщо да е лишен от законова опора. Невалиден би бил и административният акт, постановен при превратно упражняване на власт, ако преследваната с него цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт на нито един орган. (в този смисъл са Решение № 11247 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13748/ 2017 г., VII о., Решение № 701 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2015 г., VII о., Решение № 8315 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2014 г., VII о. и др.).

В настоящата хипотеза, оспорените актове не страдат от пороци в толкова тежка степен, при която да не са в състояние да породят своите правни последици. Наведените от жалбоподателката твърдения за нарушения на материалния закон и целта на закона са релевантни при преценка за законосъобразността на административния акт, но не и за неговата валидност.

С оглед горното, налага се извод на валидност на оспорените разпореждания – същите са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на настоящото произнасяне, до колкото се касае за пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност на оспорените актове.

По изложените съображения, се налага извода, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Варна е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лв. (сто лева).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.В.Р., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Решение № 2153 – 03 - 112 от 20.07.2023 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт (ТП – Варна на НОИ), с което е отхвърлено искането на оспорващата, обективирано във жалба № 1012 – 03 – 451/ 25.05.2023 г. и жалба 1012 – 03 – 451#1/ 25.05.2023 г., за обявяване нищожността на разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 4/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл. 54 „ж“, ал. 2, т. 1 КСО, е отменено разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 1/ 18.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Г.В.Р., за периода 01.08.2021 г. – 31.07.2022 г., в размер на 47.87 лв. дневно, поради новоузнати обстоятелства – придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г. и срещу разпореждане № 031 – 00 – 3773 – 5/ 07.02.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл. 54 „а“, ал. 1, т. 2 КСО, на Г.В.Р. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 г.

ОСЪЖДА Г.В.Р., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Териториално поделение - Варна на Национален осигурителен институт сума в размер на 100 (сто лева), представляваща извършени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: