Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
Гр. София, 10.05.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Биляна Коева
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова гр. д.
№ 6775 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ищеца И.Н.Т., чрез представителя
му, срещу решение № 20716/13.12.2016 г. на Софийския районен съд, 47 с - в, по
гр. д. № 33707/2015 г., с което е отхвърлен предявения от И.Н.Т.
с ЕГН ********** срещу А.Ф. К., с ЕГН ********** иск с правна основание чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че ищецът не му
дължи вземането, за събиране на което е образувано изп. дело № 20107900400341
при ЧСИ Р.В., № 790 на КЧСИ, а именно : сумата от 10 000 лв. главница,
законна лихва върху нея от 23.07.2002 г. до окончателното й плащане, 8 000 лв.
мораторна лихва и 1660 лв. съдебни разноски, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 29.01.2010 г. по гр. д. № 84/2002 г. на ОС Монтана. Ищецът е осъден
за заплащане на разноски по делото.
В жалбата се излага, че неправилно СРС е направил
извод, че въз основа на дубликата на изпълнителен лист, издаден на 29.01.2010
г. вземането не погасено по давност. Още след получаване на призовката за
доброволно изпълнение, ищецът е направил възражение за погасяване по давност
пред ЧСИ, с начален момент - датата на влизане в сила на решението на ОС
Монтана – 10.01.2004 г. Безспорно е установено, че ответникът е образувал едва
през 2010 г. изпълнително дело № 20107900400341, при ЧСИ Р.В. с № 790, като до
този момент кредиторът не е предприемал други действия за събиране на
вземането. Ищецът се позовава на чл. 114 ЗЗД. Според ищеца, след установяване
на вземането по смисъла на чл. 117 ЗЗД започва да тече нова 5 годишна давност,
като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по
принудително изпълнение. Позовава се на Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, според което давността не тече докато трае изпълнителния процес.
Следователно, след влизане в сила на решението на ОС Монтана на 10.02.2004 г.
за ответника е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок, в който е можел да образува изпълнително дело за вземането си и
правата на кредитора са погасени. Поддържа, че по образуваното през 2010 г.
изпълнително дело ответникът е бездействал повече от две години, не е искал
извършване на изпълнителни действия и изпълнителното производство се е
прекратило, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тежест на ответника е било
да ангажира доказателства, че е предприел действия за прекъсване течението на
давността, каквито той не е представил. Моли да се отмени решението и да се
уважи иска. Претендира разноските по делото, за които представя списък.
Въззиваемата страна - ответникът
А.Ф. К., чрез представителя си, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в срока по чл. 263 ГПК, в който я оспорва. Поддържа,
че решението е законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на закона. Неоснователно ищецът се позовава на неправилното
тълкуване на нормата на чл. 409, ал. 4 ГПК от СРС. Правилно съдът е приел
тезата на жалбоподателя - ищец за неоснователна. Вземането на ответника е
установено с влязло в сила решение на 29.01.2010 г., когато в негова полза е
издаден дубликат на изпълнителния лист по делото на ОС Монтана. Съгласно
нормата на чл. 409, ал. 4 от ГПК в производството по издаване на дубликат
длъжникът следва да изчерпи всичките си възражения за погасяване на дълга, въз
основа на обстоятелствата, настъпили след установяване на неговото
съществуване. Пропускането на тази възможност преклудира последващото оспорване
на изпълняемото право, каквото по същество представлява иска по чл. 439 ГПК. От
доказателствата по делото е видно, че в производството по издаването на
дубликат на изпълнителният лист пред ОС Монтана, както и пред САС, ищецът не е
направил възражение за погасяване на вземането по давност. Ответникът поддържа,
че е недопустимо заобикаляне на изричната разпоредба на чл. 409, ал. 4 ГПК чрез
предявяване на отрицателен установителен иск на основания, които длъжникът е
могъл и е бил длъжен да изчерпи в производството по чл. 409 ГПК, пред две
съдебни инстанции. Законосъобразно СРС е зачел последиците на влязлото в сила
решение, с което материалноправния спор относно съществуване на вземането е
приключил. Възразява се, че решението на ОС Монтана не е влязло в сила на
10.01.2004 г., понеже това е датата, на която е постановено. Ищецът
неоснователно се позовава на прекратяване на делото пред ЧСИ поради
непредприемане на изпълнителни действия в срок от повече от две години, както и
на непредприемане на действия за прекъсване на давността. По делото не са
ангажирани доказателства в тази посока. Възраженията на ищеца са неотносими към
предмета на заявения с исковата молба спор и недоказани в рамките на
производството. Моли да се потвърди изцяло решението. Претендира разноски пред
въззивната инстанция, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съдът
проверява служебно за нарушения на императивните материално правни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят
доводите относно неговата незаконосъобразност.
СРС
се е произнесъл по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК - относно вземането по изпълнителен лист, по които
е образувано изп. дело № 20107900400341 при ЧСИ Р.В.,
№ 790 на КЧСИ.
По общите правила за разпределение
на доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ответникът носи
тежест да докаже съществуването на право на принудително изпълнение на вземането
към ищеца, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на
това право. Става въпрос за отрицателен установителен иск относно изпълнение
върху вземане, за което е образувано изпълнително производство - чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, който се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По
делото не е налице спор по фактите, а именно, че на 29.01.2010 г.
по реда на чл. 409 ГПК е издаден дубликат от изпълнителен лист по гр. дело № 84/2002
г. на ОС Монтана, с който И.Н.Т. е осъден да заплати на А.Ф. К. сумата от
10 000 лв., част от главница по договор за заем от 22.01.1996 г., ведно
със законната лихва от 23.04.2002 г. до окончателното изплащане и сумата от
8 000 лв. - част от мораторна лихва върху горната сума, както и 1 660
лв. разноски по делото.
По делото липсват категорични доказателства за влизането в сила на крайният
съдебен акт за издаването на дубликат. Пред СРС е представено единствено решение
№ 1216/28.09.2009 г. на САС, І - ви граждански състав, по гр. д. № 1350/2009 г.,
с което е потвърдено решение на ОС - Монтана от 19.03.2009 г. по гр. д. №
84/2002 г. в производство по чл. 409 ГПК, с което решение е уважено искането за
издаване на дубликат на изпълнителния лист по последното дело. Доколкото на
29.01.2010 г. е издаден дубликата на изпълнителния лист, може да се приеме, че
производството по чл. 409 ГПК е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Установява се, че въз основа на издадения дубликат от изпълнителен лист и
по молба на ответника от 16.03.2010 г. е образувано изп. дело № 20107900400341
по описа на ЧСИ М.. След получаване на покана за доброволно изпълнение м. 06.2015 г., длъжникът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на изпълнението за вземането по изпълнителния лист.
Според
твърденията в исковата молба и във въззивното производство, ищецът е целял да установи, че е погасено по давност предприетото
принудително изпълнение на вземането, за което е издаден дубликат на 29.01.2010
г. Освен това е твърдял, че изпълнителното производство е прекратено по право –
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е извършил
никакви действия по него повече от 2 години, както и че взискателят не е
извършил действия, с който да се прекъсне давността, поради което правата му да
търси принудително изпълнение са погасени. Съдът намира, че по този начин по
същество длъжникът е направил правопогасяващо възражение за погасяване правото
на изпълнение върху вземането по давност, която е текла в периода след издаване
на дубликат на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело на
16.03.2010 г.
Относно първото твърдение на ищеца,
че правото за изпълнение на вземането, за което е издаден дубликат на
изпълнителен лист на 29.01.2010 г. е погасено по давност още преди образуване
на изпълнителното производство на 16.03.2010 г., въззивният съд намира за съобразен
с процесуалния закон извода на СРС, че към момента на приключване на
производството по чл. 409 ГПК, настоящият ищец (ответник в производството по
издаване на дубликат) е следвало да изчерпи правопогасяващите си възражения относно
дължимостта на вземането по изпълнителното основание, в това число -
възражението за погасяването му по давност.
Производството
по чл. 248 ГПК от 1951 г. (отм.), съответно по чл. 409 ГПК от 2007 г. за издаване на дубликат на
изпълнителния лист се развива, след като вече е установено, че съществува
право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Съдът се
произнася относно съществуването на условията за издаване на дубликат от
изпълнителния лист (издаване на първообраз, изгубването или унищожаването му),
както и по всички възражения за несъществуване и погасяване на дълга въз основа
на нововъзникнали обстоятелства. Те могат да се отнасят до съществуването на
съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му
реализиране, което включва различни правопогасяващи основания,
включително погасителна давност. Длъжникът би могъл да се позове в това производство на удовлетворяване
на взискателя, включително по принудителен ред. На правоизключващи или
правоунищожаващи факти длъжникът не може да се позовава, защото те предхождат
издаването на изпълнителния лист, така че не могат да стоят във връзка с
неговото изгубване или унищожаване.
Във връзка с
даденото от
ГПК разрешение в
практиката се приема, че решението за издаване на дубликат
от изпълнителен лист се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо, когато
молбата за издаване на дубликат бъде уважена, със сила на
пресъдено нещо се установява, че вземането на кредитора съществува и не е
погасено на някое от предвидените в закона правопогасяващи основания към този момент. (в този смисъл
: решение № 33 от 01.04.2016
г. по гр. д. № 5781/2015 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, решение
№ 120 от 07.06.2017 г. по т. д. № 60197/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС).
Следователно
актът по издаването на дубликат преклудира само правопогасяващите възражения на
длъжника, които е могъл да предяви в това производство - чл. 409, ал. 4 ГПК, но
не и другите възражения, разкриващи несъществуването на
притезанието. (в този смисъл решение № 120 от 07.06.2017 г. по т. д. № 60197/2016 г., ГК, ІV г. о.
на ВКС). Това разрешение предвидено в закона и в практиката на съдилищата
предполага, че е недопустимо искът за несъществуване на вземането да се
основава само на правопогасяващи възражения, които длъжникът е следвало да
изчерпи в производството във връзка с издаването на дубликат. Възраженията на
ответника в посочения смисъл са основателни и съобразени с процесуалния закон.
В
случая длъжникът е релевирал и довод, че поради непредприемане на действия от
страна на взискателя по прекъсване течението на давността, правата на ответника
- кредитор за изпълнение относно вземането са се погасили по давност и че
изпълнителното производство се е прекратило по право, поради непредприемане
на изпълнителни действия от взискателя за срок повече от 2 години.
Настоящият
състав, за разлика от СРС, намира този довод за основателен по следните
съображения :
След
влизане в сила на решението за издаване на дубликат на изпълнителния лист започва
да тече нов давностен срок за вземането, който е пет годишен - съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД.
По издадения
дубликат на изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ 20107900400341 при ЧСИ Р.В., № 790 на КЧСИ, с молба на 15.03.2010 г. В
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят изрично е
посочил изпълнителният способ, който иска за бъди приложен.
Като се
съобрази тълкуването дадено в мотивите към
т. 10 на ТР № 2/25.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., следва да се приеме, че за разлика
от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Докато исковото производство започва с предявяването на иска и
завършва със съдебно решение, а съдът е
длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение,
независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или не, изпълнителният процес не съществува сам по себе си и съдебният
изпълнител не е длъжен да предприема изпълнителни действия без искане на
взискателя. Изпълнителяният процес съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. Взискателят е този, които чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия,
внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи. Смисълът вложен
в даденото от ВКС тълкуване е, че доколкото в гражданското право давността е правна последица на бездействието, ако
кредиторът няма правна възможност да действа - давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира да тече и по
време на процеса, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да бездейства (да не иска прилагане на нови изпълнителни способи). (в този смисъл решение № 45 от 30.03.2017 г.
по т. д. № 61273/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 451 от 29.03.2016 г.
по гр. д. № 2306/2015 г., ГК, ІV ГО на ВКС).
Именно поради
изложеното с ТР № 2/2015 г. на ОСГКТ на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителна давност не тече и докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид
приетото тълкуване следва, че в изпълнителният процес давността не спира да
тече, но се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. По смисъла на
мотивите на цитираното тълкувателно решение нова давност започва да тече с предприемането на всяко ново изпълнително действие за принудително изпълнение.
Отново според
възприето в т. 10 на ТР № 2/25.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., както и
според последователната практика, когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК по право, поради т. н. „перемция“ и без правно значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, понеже актът му има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това, новата давност започва
да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие. (в този смисъл и
решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС).
Като съобрази
възприетото от ВКС тълкуване, въззивният съд намира за основателен довода на
ищеца, поддържан пред СРС и пред настоящата инстанция, че изпълнителното производство се е прекратило по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК без да е необходим акт на съдебният изпълнител, понеже взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото в продължение на повече от 2 години.
На следващо
място и като съобрази постановките в ТР № 2/25.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че действие с ефект да прекъсне 5 - годишния давностен срок за изпълнение на вземането
представлява подаването на редова молба за
образуване на изпълнително дело на 16.03.2010 г., понеже в нея взискателят
е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането – запор на трудово
възнаграждение и всякакви други вземания към трети лица. По делото не са
ангажирани доказателства да са искани от взискателя или извършвани други изпълнителни
действия след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Тежестта
за установяване на тези факти е била на кредитора – ответник, а не на ищеца. В
подкрепа на извода, че не са предприемани други действия след подаване на
молбата за образуване е и факта, че на длъжника е изпратена призовка за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело едва на 02.06.2015 г. (след като
производството вече е било прекратено по право). Съгласно дадените по - горе
тълкувания на ВКС, изпращането и връчването на призовка за доброволно
изпълнение не представлява изпълнително действие, с което се прекъсва
давността.
Доколкото
според тълкуването на ВКС по време на изпълнителното производство давността не
спира да тече, давността следва да се приеме за прекъсната с подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело на 16.03.2010 г. и от следващият
ден е започнала да тече нова 5 годишна давност. След като от 17.03.2010 г. е започнала да тече нова 5 - годишна давност относно вземането - чл. 117, ал. 1 ЗЗД, тя е изтекла на 17.03.2015 г. -
преди завеждане на делото. Не е установено ответникът да е предприел други
действия за събиране на вземането си, респективно за прекъсване на давността преди
тази дата. Поради това правото на принудително изпълнение на вземането, за
което е образувано изп. дело № 20107900400341 при ЧСИ Р.В., № 790 на КЧСИ, следва да се
приеме за погасено по давност.
Доколкото решаващия извод на двете
инстанции не съвпада, решението, с което отрицателният установителен иск е
отхвърлен, следва да се отмени, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон, а вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи. С оглед
промяна в резултата на правния спор, решението следва да се отмени и в частта,
в която са присъдени разноски от СРС в полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
По разноските :
Предвид промяна в изхода от спора и
като се съобразят доказателствата за реално направени разноски, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноските пред СРС само за сумата от 786, 40 лв. -
държавна такса, доколкото по делото липсват доказателства за реалното заплащане
на сумата от 800 лв. - адвокатски хонорар, посочена в списъка на ищеца по чл.
80 ГПК. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция в размер на 1 200 лв. - адвокатски
хонорар и 393, 20 лв. - държавна такса.
Така мотивиран, СГС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 20716/13.12.2016 г. на Софийския районен съд, 47 с - в, по гр.
д. № 33707/2015 г., с което е отхвърлен предявения от И.Н.Т.
с ЕГН ********** срещу А.Ф. К., с ЕГН ********** иск с правна основание чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи
вземането, за събиране на което е образувано изп. дело № 20107900400341 при ЧСИ
Р.В., № 790 на КЧСИ, а именно сумата от 10 000 лв. главница, законна лихва
върху нея от 23.07.2002 г. до окончателното й плащане, 8 000 лв. мораторна
лихва и 1660 лв. съдебни разноски, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
29.01.2010 г. по гр. д. № 84/2002 г. на ОС Монтана, както и в частта, в която
ищецът И.Н.Т. е осъден за заплащане на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 1 200 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК, че И.Н.Т. с ЕГН ********** не дължи на А.Ф. К., с ЕГН ********** принудително
изпълнение на вземането, за събиране на което е образувано изп. дело № 20107900400341
при ЧСИ Р.В., № 790 на КЧСИ, а именно: сумата от 10 000 лв. главница,
законна лихва върху нея от 23.07.2002 г. до окончателното й плащане, 8 000 лв.
мораторна лихва и 1660 лв. съдебни разноски, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 29.01.2010 г. по гр. д. № 84/2002 г. на ОС Монтана, поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА А.Ф. К., с ЕГН
**********да заплати на И.Н.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски, както следва : за СРС - сумата от 786, 40 лв. държавна такса, а за СГС - разноски в
размер на 1 200 лв. за адвокатски хонорар и 393, 20 лв. за държавна такса,
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.