МОТИВИ към присъда № 19 / 05.12.2019
г., постановена по НОХД № 197 / 2019 г. на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
В.А.Г. е повдигнато обвинение, затова че на 05.11.2018г. в село Ябланово,
община Котел, като длъжностно лице – кмет на село Ябланово, в кръга на службата
си съставил (нотариално е заверил) официален документ – пълномощно от родител Т.А.
Б. за подаване на заявление за издаване на задграничен паспорт и лична карта на
дъщеря му Е. Т., с което удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде
използван този документ като доказателства за тези обстоятелства или изявления,
в отсъствието на заявителя Т.А. Б., с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 вр. чл.308, ал.1 от НК.
В
открито съдебно заседание на 05.12.2019 г. съдът изслуша подсъдимия по реда на
чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от него самопризнание да се ползва при постановяване
на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след като прецени, че
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства.
В
хода на съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода около средния размер, което да бъде намалено при условията на чл.58а,
ал.1 от НК и изтърпяването му да се отложи по реда на чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ц.Б.
***, навежда доводи за преквалифициране на деянието в по-леко по чл.311, ал.2
от НК, тъй като разкрива белезите на маловажност, след което подсъдимият да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда на чл.78а от НК, която да е в размер на минималния
предвиден.
Подсъдимият изразява съжаление за
извършеното и моли съдът да процедира, съобразно исканията на защитника му.
Съдът, след като се съобрази с
разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимия
самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното произовдство
доказателства, намира за установено следното:
През 2015г.
подсъдимият бил избран за кмет на село Ябланово и заемал тази длъжност до края на месец ноември 2019г.
Свидетелите Д. С. Д.
и Т.А. Б. са родители на непълнолетната Е. Т. Б.. Св. Т.Б. работи по трудово
правоотношение като шофьор на товарен автомобил (международни превози) в
„Дискордиа“ АД. На 08.10.2018 г. св. Б. напуснал България през ГКПП Дунав мост,
управлявайки товарен автомобил. За периода от 01.11.2018г. до 19.11.2018г. бил
командирован до Белгия за извършване на превоз. Докато св. Т.Б. бил в чужбина,
на дъщеря му следвало да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване. Било
изготвено пълномощно, с което св. Таньо Боянов упълномощавал майката Д. Д. със
следните права : „да го представлява пред РУП Сливен, паспортна служба, като се
подписва от мое име за издаване на задграничен паспорт и лична карта за дъщеря
ми Е. Т.Б. с ЕГН **********, с адрес *** ************* **, ет.**, ап.*“.
Неустановено по делото лице, различно от упълномощителя, положило подпис под
формата на параф под пълномощното.
Пълномощното било
занесено в Кметството в село Ябланово от майката Д. Д. за нотариална заверка на
подписа на упълномощителя. На 05.11.2018г. подсъдимият се подписал на
пълномощното, с което удостоверил, че упълномощителят лично се е подписал пред
него и дал документа на св. Ю.Ч.– деловодител в кметството, която поставила
щемпела за нотариална заверка на подписи, оставящ следния отпечатък:
На _________________________год._____________________________
КМЕТ на кмество с.___________________общ.______________________
обл._____________________________________удостоверявам подписите
върху този документ, положени от _________________________________
___________________________________________________________
___________________________________________________________
с адрес гр.(с.) ________________________________________________
рег. № __________________________събрана такса_____________лева
КМЕТ :
На празните полета
св. Ч. написала датата, името на подсъдимия - като извършващ заверката; село Ябланово, община Котел,
област Сливен; името на Т.А. Б. - като
упълномощител; както и поредния номер – 439. До подписа на подсъдимия поставила
кръглия печат на кметството. Вписала съдържанието на пълномощното в регистъра.
Вписала, че е платена и дължимата държавна такса в размер на 5.00 лева. Тъй
като пълномощното било представено в два екземпляра, единия оставила за
съхранение в кметството, а другия дала на подсъдимия, който го предал на Д. Д.
На 05.11.2018г. св. Т.
Б. се намирал на паркинг във Франция.
След като взела
пълномощното, Д.Д. отишла на 07.11.2018г. в сектор „БДС“ при ОД на МВР Сливен и
подала заявление за издаване на лична карта и паспорт на Е.Б., действайки лично
като родител и като пълномощник на бащата, представяйки удостоверение за
раждане на детето, описаното по-горе пълномощно, както и заверена на
29.02.2016г. декларация от бащата за даване на съгласие детето Е. да пътува зад
граница, придружено от другия родител или трето лице.
Служителят,
обработващ заявлението, извършил справка за задграничните пътувания на бащата,
от която се установило, че св. Б.бил напуснал пределите на България на
08.10.2018г., без данни да се е завръщал до 05.11.2018г. Подписът, положен на
пълномощното, съществено се различавал от подписите на св. Б., положени на
други документи, вкл. и на представената със заявлението декларация. Била
изготвена докладна записка до директора на ОД на МВР Сливен.
Св. Б. се прибрал в
България на 19.12.2018г.
От изготвената по
досъдебното производство съдебнографическа експертиза се установява, че
подписът за упълномощител не е положен от св. Б.; подписът за кмет е положен от
подсъдимия; на пълномощното са поставени кръглият печат на кметство село
Ябланово и специално изготвеният щемпел за заверки на подписи; ръкописният
текст на празните полета на отпечатъка от щемпела за заверки е изписан от св. Ю.
Ч.
Съдът
изгради описаната фактическа обстановка, след като анализира всички събрани в
хода на досъдебното производство доказателства. Показанията на св. Б.съдът
прецени като недостоверни, тъй като противоречат на съдебнографическата
експертиза, която дава категорично заключение, че подписът на пълномощното не е
положен от него. Показанията на св. Ч. съдът възприема и кредитира, тъй като са
в унисон с писмените доказатества и с експертното заключение. Протоколите за
разпит на посочените свидетели са съставени по реда на НПК, без да са допуснати
някакви особено съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са ги
опорочили до степен на негодност, налагащ изключването им от доказателствената
съвкупност. Тъй като протоколите са съставени при условията и реда, предвидени
в НПК, са доказателствено средство за извършване на действията, за реда, по
които са били извършени действията и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Към доказателствената
маса съдът приобщава изготвени от вещото лице Г. съдебнографическа експертиза,
след като прецени, че е даден компетентен отговор на поставените въпроси и
срещу вещото лице не се противопоставени никакви възражения във връзка с
неговия професионализъм и обективността му.
Съдът прочете и
приобщи по реда на чл.283 от НПК приложените в хода на досъдебното производства
писмени доказателства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият В.А.Г.
следва да бъде признат за виновен за извършване на престъпление по чл.311, ал.2
вр. ал.1 от НК, затова че на 05.11.2018 г. в село Ябланово, община Котел, като
длъжностно лице - кмет на Кметство Ябланово, в кръга на службата си съставил
официален документ (нотариална заверка № 439/05.11.2018 г.), в който
удостоверил неверни обстоятества (че упълномощителят Т.А. Б. се е явил пред
него и е положил подписа си под пълномощното), с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тези обстоятелства, като случаят е маловажен.
Налице
са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е
повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на
престъплението – на 05.11.2018 г., която е датата, отбелязана на нотариалното
удостоверяване, както и мястото на неговото извършване – в село Ябланово. На
изследваното по делото пълномощно обективно съществуват два документа.
Пълномощното представлява частен диспозитивен документ и представлява изявление
на неговия автор, а вторият документ е нотариалната заверка, направена от подс.
Г. в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му. Както е разяснено
в точка ІV от ППл № 3 от 1982г. на ВС, налице е комплекс от документи –
пълномощното, и официален – нотариалната заверка, която по съществото си
представлява официален удостоверителен документ и като такъв е предмет на
лъжливо документиране, каквото е обвинението срещу подс. Г.. Установи се, че
подс. Г. е удостоверил неверни факти – че св. Б. се е подписал лично пред него
в кметството в село Ябланово. Като е извършил лъжливо нотариално
удостоверяване, подс. Г. е извършил престъпление по чл.311 от НК, но не и
такова по чл.308, ал.1 от НК, както е посочено в обвинителния акт, поради което
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен да е извършил престъпление по
чл.308, ал.1 от НК.
Специалната
цел, въздигната като съставомерен признак, също е налице. Подс. Г. е направил
т. нар. “неприсъствена заверка”, като ясно е съзнавал обстоятелството, че
посредством това пълномощно майката Д. Д. може да поиска издаване на документи
за самоличност на непълнолетната дъщеря, което се е случило по - късно.
Няма
спор, че при извършване на престъплението подсъдимият е действал като
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а” от НК и именно като такъв на
него му е възложено да изпълнява нотариални функции по силата на чл.
83, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, който гласи следното
: „Когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на
населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът,
заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник
удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не
подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона
за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от
документи и книжа.”. Неправилно в обвинителния акт се поддържа, че нотариалните
функции на подсъдимия са му били възложени по силата на РД-17-706/06.11.2015г.
на Кмета на Община Котел. С посочената заповед на кметовете на кметства на
територията на Община Котел е било възложено изпълнението на функциите на
длъжностни лица по гражданското състояние на територията на съответното
кметство.
Съдът приложи
закон за по - леко наказуемо пристъпление, тъй като прие, че случаят е
маловажен и призна подсъдимия за виновен за престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 от НК
и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за извършено по чл.311, ал.1 от НК
престъпление. Съдът прие, че извършеното престъпление представлява маловажен
случай с оглед критериите, установени в чл.93, т.9 от НК. Едно деяние
представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от съответния вид,
поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на
други смекчаващи обстоятелства. Преценката се прави на база фактическите данни
на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида
и стойността на предмета му, както
и всички останали особености, характиризиращи предмета на престъплението, на вредните му
последици, реализирания
механизъм, данните за личността на дееца, мотивите, подбудите, ръководещи
дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, както и всички други
обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното.
В
аспекта на изложеното, конкретиката на очертаната фактология предпоставя
маловажност на престъпния акт само когато извършеното, оценено при съблюдаване
комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното деяние и
личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност
и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. От деянието не са настъпили вредни последици, тъй като волята и
двамата родители е била да се издаде паспорт на непълнолетната им дъщеря, за да
осъществи тя планираното пътуване. Тъй като бащата е бил в невъзможност да подготви
и изпрати навреме от чужбина необходимите документи, родителите са взели
решение да бъде изготвено пълномощно, в което за упълномощител се е подписало
трето неустановено по делото лице, а подсъдимият, познавайки се добре както с
упълномощителя, така и с майката, е решил да извърши „неприсъствената заверка“,
за да съдейства на тях и на детето и да не го препятства за пътуването. Подсъдимият, воден от благородни подбуди, е
извършил състав на документно престъпление, без да оцени, че в резултат на
престъплението могат да настъпят други по-тежки вреди. Такива вреди обаче не са
настъпили и тяхната липса се преценява като факторът, обосноваващ приложението
на чл.93, т.9 от НК.
В тази връзка
съдът намира за необходимо да подчертае, че въпреки липсата на вредни
последици, деянието запазва престъпния си характер и не е малозначително по
чл.9, ал.2 НК, тъй като липсата на такива последици не предполага а приори и
липса или незначителност на обществената опасност въобще.
Подсъдимият е извършил престъплението при форма на вина пряк
умисъл - изобщо не е спорно, че е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Налице са всички
предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба. Подсъдимият е пълнолетно лице, деянието е извършено умишлено,
предвижданото наказание е лишаване от свобода до една година лишаване от
свобода или пробация. От деянието не са причинени имуществени вреди.
Подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава ХХVІІІ от НПК. Не са налице пречките, очертани в ал.7-ма. При
определяне размера на глобата, която да се наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Решаващият състав счита, че
размерът на глобата следва да бъде определен при липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства и наличие само на смекчаващи такива – добрите
характеристични данни на подсъдимия, както и обстоятелството, че настоящият
случай се явява изолиран в битието му кмет. Мотивацията за извършване на
престъплението също следва да се оцени като смекчаващо отговорността му
обстоятелство. Изложените съображения мотивираха съда да определи глобата в
предвидения минимален размер от 1000.00 лева.
По
реда на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД
на МВР Сливен сумата 76.00 лева, представляващи направени по ДП № 77/2019г. на
РУ на МВР Котел разноски.
Ръководен
от горните съображения, съдът постанови решението си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :