№ 947
гр. Варна , 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500474 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по Молба с вх. № 25167/30.11.2020 г., депозирана от Д. Й. Д. с ЕГН
**********, с адрес за призоваване Затвора в гр. Белене, в качеството на длъжник по изп. д.
№ 20207160400580, образувано по описа на ЧСИ Николай Георгиев, per. № 716 с район на
действие ВОС, с която е поискано задължението на длъжника да отменено по давност,
поради това, че е социално слаб.
В молбата се навеждат доводи, за това че финансовото и материално състояние на молителя
е влошено, същият не работи, не получава доходи, нито помощи, както и не разполага с
движимо или недвижимо имущество, поради което и не е в състояние да погасява
задължението си.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от насрещната страна – взискателя
Национална агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Галя
Димитрова, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Даниела Петрова.
Взискателят намира, че изразените претенции в молбата за изтекла погасителна давност не
могат да породят правни последици, тъй като не са направени по надлежния ред. Сочи, че
оспорване на материалните предпоставки на принудителното изпълнение се разрешават в
общия исков процес, чрез който длъжникът може да се защити по чл. 439 от ГПК.
Съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с мотиви за недопустимост и
неоснователност на жалбата. ЧСИ Георгиев сочи, че обжалваното действие „давност“ не
попада в нито една от установените в чл. 435, ал.2 от ГПК хипотези, поради което молбата е
недопустима. Намира, че дори да бъде разгледана по същество, същата е неоснователна,
като излага подробни доводи в тази насока.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК,
1
приема за установени следните фактически положения:
На 25.09.2020г. по молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦЕНТРАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ, в качеството на кредитор, е образувано изп. дело № 580 по описа за 2020 г.
на ЧСИ Николай Георгиев, вписана в КЧСИ под рег. № 716, с район на действие ОС-Варна
срещу длъжника Д. Й. Д.. Видно от приложения към молбата изпълнителен лист, вземането
на взискателя е в общ размер на 120 лева, присъдени в полза на кредитора и
представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ.
От покана за доброволно изпълнение с изх. № 10680/10.11.2020г., се установява, че на
23.11.2020 г. е доведено до знанието на длъжника, че срещу него е образувано
горепосоченото изпълнително дело. ЧСИ е извършил справка за налично имущество и
приходи на длъжника, но такива не са били установени.
На 08.12.2020г. в кантората на ЧСИ Николай Георгиев е постъпила жалба от длъжника Д. Й.
Д., която първоначално е адресирана до Окръжен съд-гр.Варна. Същата е била изпратена на
ЧСИ за надлежното ѝ администриране по реда на чл. 436 от ГПК.
С писмо изх. № 12319/10.12.2020г., съответно получено от жалбоподателя на 01.01.2021г.,
последният е уведомен, че следва да отстрани констатираните нередовности на жалба, а
именно да заплати съответните такси, дължими ТТР към ЗЧСИ, дължимата държавна такса
по сметка на Окръжен Съд - град Варна, както и да представи препис от жалбата за
насрещната страна.
В указания срок, с молба вх.№159/08.01.2021г. длъжникът е посочил, че няма възможност да
представи необходимия брой преписи от жалбата до всички страни, поради което моли да
бъдат направени копия на вече приложената, а дължимите такси ще преведе в срок.
Видно от представеното копие на изпълнително дело № 20207160400580, по същото и към
настоящия момент няма приложени доказателства, от които да се установи, че дължимата
такса за обжалване на действията на ЧСИ е платена по сметката на ОС Варна.
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав намира, че така депозираната молба от длъжника, обективираща
искане за отмяна на дълга на същия е недопустима. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
На първо място, от приложеното изпълнително дело № 20207160400580 по описа на ЧСИ
Николай Георгиев се установи, че в указания му от ЧСИ срок, длъжникът и жалбоподател
не е заплатил дължимата от него държавна такса по реда на чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
На следващо място съдът намира, че съдебният изпълнител не е оправомощен да се
произнесе по възражението за недължимост на сумите, поради изтекла давност, още по –
малко има правомощие да прекрати висящото пред него изпълнително производство,
доколкото институтът на давността не е сред основанията за прекратяване на изпълнението,
изрично и изчерпателно посочени в чл. 433 от ГПК. Преценката дали претендираното
вземане е погасено по давност не може да бъде предоставена на съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителното производство, тъй като такава преценка може да бъде
извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес, в който следва да бъдат
обсъдени и евентуалните доводи на страните за спиране и прекъсване на давността, каквато
преценка съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство не би могъл да
извърши. Именно поради тази причина, давността като материалноправен институт може и
2
следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение само в рамките на
нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни. В настоящия
случай съдебният изпълнител не би могъл да обсъжда възражението на длъжника за
погасяване на задълженията по давност, нито да прекрати на това основание
изпълнителното дело, поради което и отказ от ЧСИ в тази насока не подлежи на обжалване.
Следва да е има предвид и обстоятелството, че в молбата на Д.Д. не е посочено конкретно
изпълнително действие от изрично и изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 от ГПК, което
да се обжалва от молителя, поради което съдът счита, че не е надлежно сезиран да се
произнесе по реда на глава тридесет и девета от ГПК.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира подадената от Д. Й. Д. молба, имаща
характер на жалба, за недопустима и като такава същата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 25167/30.11.2020 г., депозирана от
Д. Й. Д. с ЕГН **********, с адрес за призоваване Затвора в гр. Белене, в качеството на
длъжник по изп. д. № 20207160400580, образувано по описа на ЧСИ Николай Георгиев, per.
№ 716 с район на действие ВОС, с която е поискано задължението на длъжника да отменено
по давност, поради това, че е социално слаб, както и че вземането е погасено по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 474 по описа за 2021 г. на ОС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3