№ 49
гр. Варна , 02.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500148 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба
от Е. Ш. А. против определение №260085/09.03.2021г., пос -тановено по гр.д.№1535/18г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№262504/01.03.2021г.,
уточнена с молба вх. №262752/08.03.2021г., пода -дени от Е. Ш. А., с искане да се допусне
допълнително трето обезпечение на предявените искове, като се наложи „запор върху
трудовото възнаграждение на п.и.ш. от работодателя „Инжстройинженеринг“ЕООД за сума
за гор -ница над 30 080лв. до 59 698, 93лв.“, без посочена сметка, евентуално по посоче -
ната в първата молба от 01.03.2021г. сметка №BG65BPBI79451070641701 в „Юро - банк“АД
за сума за горница над 30 080лв. до 59 698, 93 лв., на осн. чл.389 и сл. от ГПК.В жалбата се
твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
молбата на Е. Ш. А. за допускане на обезпечение на пре -дявените от него искове бъде
уважена.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Производството по гр.д.№1535/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по пре -
дявените от Е. Ш. А. против А.Л.Щ., П.И.Щ. и кооперация „Приморска популярна бизнес-
кооперативна организация“, гр. Варна, искове, с които се претендира ответниците да бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 60 160лв. за твърдени, че са извършени
от същия подобрения /подробно описани по видове и стойности в исковата молба и уточня -
ващите молби към нея/ в периода 2007г.-2018г. в недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.
„Зограф"№24, представляващ ПИ с площ от 471 кв.м. с идентификатор 10135.51.187 по
КККР, одобрени 2006г., както и в изградения в същия самостоятелен обект/жилищна сграда/
1
с идентификатор 10135.51.187.2, ведно с признаване право на задържане до изплащане на
подобренията.Исковете първоначално са предявени като насрещни искове по гр.д.
№3325/18г. по описа на ВРС, ХІХ състав.Последното е образувано по предявените от
А.Л.Щ., П.И.Щ. и кооперация „Приморска популярна бизнес-кооперативна организация“
против Е. Ш. А. и К.П.Б. искове с пр.осн. чл.108 от ЗС за приемане за установено по
отношение на ответниците, че А.Л.Щ. и П.И.Щ. са собственици в условия на СИО на ½
ид.ч. от жилище с иденти -фикатор 10135.51.187.2, ведно с ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135.51.187, при -добити с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в н.а.№173/06г., а кооперация „Приморска популярна
бизнес-кооперативна организация“ е собственик на ½ ид.ч. от жилище с идентификатор
10135.51.187.2, ведно с ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.51.187, придобити с влязло в
сила постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2016г. по изп.д.
№20128070400054 по описа на ЧСИ Н.Д. и за осъждане на ответниците /намиращи се във
владение на имота, от които ответникът Е.А., снабдил се с к.н.а.№25/01.02.2018г. за
собственост върху горепосочения недвижим имот, като придобит чрез придобивна давност,
а ответница лице, живеещо във фактическо съжителство с ответника/ да предадат на ищците
владението върху жилище с идентификатор 10135.51.187.2, ведно с ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10135.51.187. Твърди се, че пасивната солидарност между ответниците по
насрещния иск произ - тича от съвместно предявената от тях претенция по гр.д.№3325/18г.
по описа на ВРС, като техният интерес е общ и солидарен, поради което се претендира в
случай, че исковете по гр.д.№3325/18г. по описа на ВРС бъдат уважени, ответниците да
бъдат осъдени солидарно да заплатят за извършените от Е.А. подобрения сумата от
60 160лв.
Производството по гр.д.№1535/18г. по описа на ВОС, гр.о. е спряно на осн. чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК с определение №3043/23.11.2019г. до приключване на производството по гр.д.
№3325/18г. по описа на ВРС, ХІХ състав.Понастоящем производството по последното не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С молба от 20.12.2019г. ищецът по гр.д.№1535/18г. по описа на ВОС Е.А. е поискал
допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на няколко обезпечителни
мерки, една от които запор на посочена банкова сметка на ответната кооперация.С
определение №3720/23.12.2019г., постановено по гр.д.№1535/18г. по описа на ВОС, молбата
е уважена само досежно тази обезпечителна мярка като е допуснато налагането на запор
върху банковата сметка на кооперацията.След постановено от съда разкриване на банкова
тайна на осн. чл.62, ал.5, т.3 от ЗКИ ищецът е представил доказателства, от които се
установява, нА.чната сума по запорираната сметка към датата на запора и към датата на
справката/30.06.2020г./ е в размер на 461, 07лв.
Въз основа на удостоверение, издадено от съда, ищецът се е снабдил от БНБ със справка
от Информационна система на Регистър на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ,
относно регистрираните банкови сметки на ответниците А.Л.Щ. и П.И.Щ., от които е видно,
2
че А.Щ. има регистрирани и незакрити към датата на справката две сметки в „Банка ДСК“
ЕАД, а П.Щ. такива две сметки в „Банка ДСК“ЕАД и една сметка в „Юробанк
България“АД.С молба от 26.10.2020г., уточнена с молба от 28.10.2020г., ищецът е поискал
да бъде допуснато допълнително обезпечение на предявените искове, доколкото същите са
фактически обезпечени само до сумата от 461, 07лв., и необезпечени за разликата над 461,
07лв. до 60 160лв., т.е. за сумата от 59 698, 93лв., чрез налагане на обезпечителна мярка
запор върху посочените банкови сметки на ответниците Щ. до размера от 59 698, 93лв.С
влязло в тази му част в сила определение №260628/28.10.2020г., постановено по гр.д.
№1535/18г. по описа на ВОС, молбата е уважена като е допуснато налагането на запор върху
банковите сметки на Щ. до размера от 30 080лв.След обжалване искането е отхвърлено за
разликата над 30 080лв. до 59 698, 93лв.Ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед и
допуснатото обезпечение е било наложено.Третите задължени лица -съответните банки, по
твърдения на Е.А. не са му давА. справки, както не са давА. такива и на ЧСИ относно това
какви са били нА.чностите по така запорира -ните банкови сметки на Щ..Молбата на Е.А.,
подадена по делото на ВОС на 19.11.2020г., както и последващите такива с идентично
искане съдът служебно да изиска справки относно това какъв е размерът на нА.чностите по
сметките или да снабди с удостоверение ищецът, чрез което той да установи тази
информация, са оставяни последователно без уважение от първоинстанционния съд с
мотивите, че тази информация не е необходима, доколкото чрез допуснатите две
обезпечения е обезпечена повече от оптимално правната сфера на ищеца.В представените по
делото изпращани от третото задължено лице „Юробанк България“АД до ЧСИ съоб -щения
по чл.508 от ГПК е посочено, че по банковата сметка на П.Щ. постъпва възнаграждение за
работа.По повод горното ищецът е поискал удостоверение, въз основа на което се е снабдил
със справка от ТД на НАП гр.Варна, относно регистри -раните трудови договори на П.Щ., от
която се установява, че същият има регистриран действащ трудов договор с
„Инжстройинженеринг“ЕООД от 14.09.2020г. С молба от 01.03.2021г. ищецът е поискал „да
му бъде издадена обезпечителна заповед за налагане на обезпечителни мерки - запор върху
трудовото възнаграж -дение на П.Щ. при работодател „Инжстройинженеринг“ЕООД по
запорираната вече негова сметка от ЧСИ в „Юробанк България“АД, по която постъпва
възнаграж -дението му за работа“.Молбата е оставена без движение за конкретизиране на
искането му и с уточняваща молба от 08.03.2020г. същият е уточнил, че претендира
издаването на обезпечителна заповед за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на П.Щ. при работодател „Инжстройинженеринг“ЕООД, за да може да достигне желаното
обезпечение за горницата над 30 080лв. до 59 698, 93лв., оставена без уважение с
обжалваното определение.Според посоченото в частната жалба, инициирала настоящото
производство, била е допусната от страната фактическа грешка в молбата при посочване на
сумата за горницата над 30 080лв. до 59 698, 93лв., като искането е само за сумата от 30
080лв.
Иска се допускане на трето обезпечение на предявените искове.Макар и, че изказът на
ищеца е юридически неизцяло прецизен, е видно, че по същество претен- дира не налагане
3
на обезпечителна мярка запор върху банковата сметка на П.Щ. в „Юробанк
България“АД/която вече е запорирана до размера от 30 080лв./, а налагането на запор върху
трудовото му възнаграждение при работодателя „Инжст -ройинженеринг“ЕООД.В тази
връзка и неправилно в мотивната част на обжалваното определение се приема, че исканата
мярка е неиндивидуА.зирана, както и, че евентуално с нея ищецът претендира налагане на
запор върху банковата сметка за горепосочената сума.
Предпоставки за допускане обезпечение на предявен иск са неговата допусти -мост,
вероятна основателност, нА.чието на обезпечителна нужда и адекватност на исканата мярка
с търсената защита.
Съдът приема, че така предявените искове, вкл. съгласно уточненията на тяхната
обстоятелствена част/фактите, от които се твърди, че произтича спорното материално право/
и петитум, направени в депозираните от ищеца уточняващи молби, са
допустими.Претенциите са осъдителни за парични суми и в тази връзка мярката е адекватна
на търсената защита.За тази конкретна мярка, обаче съдът приема, че не е нА.це
обезпечителна нужда предвид следното.Банковата сметка, по която постъпва трудовото
възнаграждение на ответника П.Щ., е с вече наложен запор по искане на ищеца.Поради
горното при постъпване по нея на получаваното от ответника трудово възнаграждение
следва третото задължено лице-„Юробанк България“АД да процедира по реда на чл.446а от
ГПК, вкл. като не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата/доколкото
задъл -жението не е за издръжка/, уведоми ЧСИ, че по сметката се получава трудово
възнаграждение и защо не изпълнява запора до горепосочения размер, а ЧСИ следва да
уведоми банката за частта от сумата, която следва да се превежда съгласно чл.446 от ГПК.С
оглед горното и не е необходимо да се налага запор както върху банковата сметка, по която
се получава трудовото възнаграждение на ответника, така и върху самото трудово
възнаграждение, изплащано от работода -теля.Следва да бъде посочено и, че с второто
допуснато по делото обезпечение са запорирани всички регистрирани банкови сметки на
ответниците Щ., като няма данни П.Щ. да получава трудовото си възнаграждение по друга,
незапорирана банкова сметка.Дори и да е така, то при липса на данни какви суми са
запорирани по петте банкови сметки, не може да е направи преценка дА. е необходимо
допълни -телно да се обезпечават исковете чрез запор върху трудовото възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че не са нА.це кумулативно изиску- емите се
предпоставки за допускане ново обезпечение на предявените искове, с оглед което молбата
следва да бъде оставена без уважение.Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното опреде -ление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260085/09.03.2021г., постановено по гр.д. №1535/18г.
по описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5