РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Свиленград, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100708 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК, вр. чл. 143 СК от СТ. ХР. П.,
действаща като майка и законен представител на малолетния АНТ. Т. Т., срещу Т. М.
Т. за изменение на определения с Решение № 91 от 05.05.2016 г. по гр. д. № 183/2016 г.
по описа на РС Свиленград размер на месечната издръжка, дължима от ответника на
детето АНТ. Т. Т., от 150 лв. на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.09.2021 г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, както и че с
Решение № 91 от 05.05.2016 г. по гр. д. № 183/2016 г. по описа на РС Свиленград
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете АНТ. Т. Т. било
предоставено на майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 150 лв. Наред с издръжката бащата бил задължен да заплаща и 50 лв. – месечна
такса за детска градина, 10 лв. – месечна такса за футбол, и 15 лв. – месечна такса за
изучаване на английски език. От присъждане на издръжката били изминали над пет
години, като детето било навършило десет години и вече било ученик в пети клас.
Поддържа се, че били нараснали нуждите на детето, поради което били необходими
повече средства за задоволяването им. Посочено е, че към момента ответникът
заплащал единствено определената издръжка в размер на 150 лв., която била
недостатъчна. Твърди се, че ответникът живеел постоянно в Нидерландия и работел
като „шофьор – вътрешни превози”. Получавал висока заплата и притежавал движимо
и недвижимо имущество. Поддържа се, че бащата нямал друго дете, което да издържа.
Поради това счита, че той имал възможност да заплаща по-висока издръжка за сина си.
По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който излага съображения за частична основателност на исковата
претенция. Поддържа, че действително нуждите на детето били нараснали, като лично
той заплащал месечната такса за телефон на сина си и му давал пари на ръка, когато се
прибирал в България. Твърди, че към момента нямал постоянна работа, от две години
работил почасово, тъй като заради пандемията била спаднала нуждата от шофьори.
Посочено е, че нямал собствено жилище или каквото и да е имущество в България или
Нидерландия, а разходите му в чужбина били изключително големи, като понякога
дори надхвърляли доходите му. От друга страна, имал и парични задължения в
чужбина. Счита, че претендираната издръжка в размер на 400 лв. била прекомерна.
Поради това моли искът да бъде отхвърлен над минималния размер от 162,50 лв.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на детето АНТ. Т. Т., роден на 25.01.2010 г.
По силата на Решение № 91 от 05.05.2016 г. по гр. д. № 183/2016 г. по описа на
РС Свиленград упражняването на родителските права по отношение на детето А. е
предоставено на майката, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 150 лв. Отделно от това, ответникът се е задължил да заплаща и следните суми: 50
лв. – месечна такса за посещение на детска градина, 10 лв. – месечна такса за футбол,
и 15 лв. – месечна такса за изучаване на английски език, като при промяна на
месечните такси е постигнато съгласие вноските да бъдат редуцирани.
От изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Септември социален
доклад се установява, че основни грижи за детето А. се полагат от майката С.П. и
съжителя й. Задоволени били битовите, образователните, здравните и емоционалните
потребности на детето. Към момента майката и детето А. били с местоживеене: гр.
************************. Установено е, че ищцата работила в „Мърч Глобал“ ООД
като мърчандайзер и получавала месечен нетен доход в размер на 750 лв. Последната
се подпомагала на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца и на
основание чл. 70 от Закона за хората с увреждания. През учебната 2021/2022 г. А.Т. бил
ученик в 5 „а“ клас в СУ „Христо Ботев“ – гр. Септември. Детето присъствало редовно
на учебните занятия и се справяло с изучавания учебен материал.
Ответникът е представил декларация, че от свободни професии реализира
доход в размер на 700 лв.
От показанията на свидетелката Н. П. – майка на ищцата, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се установява, че след
развода на страните дъщеря й заедно с детето А. заживели при нея в с. Младиново.
Преди две години майката установила фактическо съжителство в гр. Септември и взела
сина си със себе си. Там записали А. на плуване, футбол и английски език. Разказва, че
дъщеря й всеки ден давала на детето по 10 лв. за джобни, якето и обувките му стрували
по 80 лв. Знаела, че първоначално ответникът работел като международен шофьор за
турска фирма. По това време, когато минавал през България, вземал детето. След това
разбрала от А., че баща му работи като „шофьор вътрешни превози“ в Нидерландия.
Казал на детето, че получава хубава заплата. Поради тази причина не можел редовно
да си идва и със сина си се чували рядко по телефона. През 2021 г. ответникът само
веднъж се прибрал в България и тогава взел детето за няколко дни. Разказва, че
изпратил около 350 лв. на майката да му купи колело. Колелото струвало 420 лв., като
2
остатъкът бил доплатен от дъщеря й. В България ответникът ползвал етаж от
наследствена къща, който бил обзаведен по време на брака на ответника и дъщеря й.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката В.Ж. – майка на ответника, в частта,
в която е заявила, че синът й работел в Нидерландия. Той й споделил, че няма
намерение да се връща в България, тъй като тук нямало с какво да се препитава. Когато
си дошъл през лятото на тази година, купил на сина си тротинетка, часовник-телефон,
дрехи. Съдът не кредитира показанията й в частта, в която е заявила, че ответникът не
работи постоянно, а когато го потърсят, защото е нелогично да пребивава трайно в
друга държава и да няма постоянни доходи.
При така установените фактически обстоятелства по делото съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът
носи доказателствената тежест да установи размера на предходно определената
издръжка, променените обстоятелства от предходното определяне на издръжката,
нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможността на ответника
да я дава.
Установява се от приетите доказателства, че ищцата и ответникът са родители
на единадесетгодишния А..
В случая от последното изменение на издръжката до настоящия момент са
изминали повече от пет години и половина, през който период безспорно са настъпили
изменения в нуждите на детето, което към момента е ученик в пети клас. Предвид
факта, че детето вече не посещава детска градина и заниманията по футбол и
английски език към момента на бракоразводното решение, по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 4 СК определената в решението добавка за покриване на
тези разходи се е погасила.
Съобразявайки събраните доказателства, съдът приема, че са се повишили
нуждите на детето предвид израстването му, налице е изменение и в обществено-
икономическата обстановка с оглед покачването на минималната работна заплата за
страната. Предвид изминалия период от време следва, че са настъпили изменения в
потребностите на детето от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от
ежедневието и неговата възраст. Безспорно детето има нужда от повече средства за
образование и извънучилищни занимания, което е предпоставка и база за неговото
пълноценно развитие. Отделно от това са необходими средства за закупуване на нови
обувки, дрехи, спортно облекло и въобще всичко необходимо за училище. На тази
възраст се увеличават спортните, културните и социалните потребности, което също е
свързано с отделянето на повече парични средства. Също така следва да се отчете, че и
икономическата обстановка в страната е динамична, като е налице повишаване на
цените на стоките и услугите. От съществено значение в конкретния случай е, че са
необходими средства за заплащане на посещаваните от детето уроци по английски
език, както и заниманията по плуване и футбол. Отчитайки конкретните нужди на
детето А. и доколкото по аргумент от разпоредбата на чл. 125, ал. 1 СК задължението
за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им задължение да се
грижат за детето си, съдът следва да определи общия размер на необходимата на детето
издръжка. Съгласно ППВС № 5 от 31.11.1981 г. по-големите материални възможности
на родителите обуславят присъждането на по-голям размер на издръжката. С
издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито детето би имало, ако
родителите биха живели заедно. Тук следва да се вземе предвид, че минималният
размер на издръжката, определен при съобразяване императивната норма на чл. 142,
3
ал. 2 СК, е 162,50 лв. (при 650 лв. минимална работна заплата за страната, определена с
Постановление на Министерски съвет № 331/26.11.2020 г.). При отчитане на вече
изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна ръка и
размера на минималната работна заплата, предвиден да покрие основните разходи на
възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните нужди на малолетното
дете, съдът намира за адекватен за нуждите на детето А. общ размер на издръжката от
500 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК,
а именно техните възможности и материално състояние. В тази връзка съдът
съобразява факта, че от 2019 г. почти без прекъсване бащата е работил като
международен шофьор, а в момента живее постоянно в Нидерландия, където полага
труд като „шофьор вътрешни превози“. Отчитайки особеностите на конкретния
случай, съдът не дава вяра на декларацията, в която е посочил, че получава доход от
700 лв. от свободни професии, която сума съдът намира за недостатъчна за покриване
дори на разходите му за квартира и храна. Предвид факта, че минималната работна
заплата в Република България е в размер на 650 лв., е необяснимо защо ответникът
живее в страна, където следва да заплаща значителен месечен наем и средства за
собствената си издръжка, многократно надвишаващи тези в Република България, за да
реализира доход почти на същата стойност. В тази насока е и житейски нелогично
ответникът да продължава да живее в чужбина, при условие че в гр. Свиленград
разполага с цял етаж от къща и професията му позволява да получава доход,
многократно превишаващ минималната работна заплата. Тези изводи се подкрепят и от
факта, че ответникът не желаел за момента да се прибира в страната. Аргумент, че
ответникът получава по-високо възнаграждение е и че не изпълни задължението си по
чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ, удостоверяващ доходите му през последната
една година. Поради това и вземайки предвид, че той пребивава трайно в Нидерландия,
съдът на основание чл. 161 ГПК приема, че разполага с парични средства, многократни
надвишаващи декларираното пред настоящия съдебен състав месечно възнаграждение.
Същевременно майката получава месечно трудово възнаграждение в размер на 750 лв.
заедно с помощи по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 70 от
Закона за хората с увреждания. Поради всичко това и с оглед посочения по-горе общ
размер на издръжката, съдът намира, че бащата следва да заплаща 300 лв. от така
определената месечна издръжка, а 200 лв. – да се поемат от майката. Приоритетното
участие на бащата се налага от обстоятелството, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка. Също така не са
налице данни за ответника да съществува задължение за издръжка към други
непълнолетни низходящи. Предвид всичко изложено, съдът счита, че следва да
заплаща издръжка, която да отговаря на актуалните нужди на детето А., като осигурява
условия на живот, необходими за развитието му.
По тези съображения съдът намира, че ответникът ще следва да заплаща
месечна издръжка в горепосочения размер. В тази връзка е необходимо да се изясни, че
закупуването на колело, тротинетка и дрехи, както и евентуалното заплащане на
абонаментните такси за мобилен телефон следва да се приемат за обичайни дарения от
родител към дете, които не могат да се компенсират със задължението за плащане на
издръжка. Касае се за задължения от различен характер, като не следва да се смесват
нравственият дълг, който родителят има към детето си, и законовото задължение за
издръжка към низходящ. Същевременно тези подаръци са индиция, че ответникът
4
може без затруднения да заплаща така определената издръжка. Предвид всичко
изложено и като се съобрази, че ответникът е в работоспособна възраст и не страда от
заболявания, възпрепятстващи го да полага труд, съдът счита, че определянето на
издръжка в размер на 300 лв. не би довела до утежняване на положението му.
Така мотивиран, съдът намира, че присъдената издръжка на детето А. следва да
бъде изменена чрез увеличаването й от 150 лв. на 300 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.09.2021 г., до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, като за разликата над
сумата от 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв. искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на ищцата за
присъждане на разноски, съдът приема, че сторените от нея разноски са в общ размер
на 180 лв. съобразно уважената част. Сторените от ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска възлизат на 160 лв. От това следва, че по компенсация на
ищцата следва да се присъдят разноски на стойност 20 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС Свиленград държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената (увеличена) издръжка, която възлиза на сумата от 216 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 91 от 05.05.2016 г. по гр. д. №
183/2016 г. по описа на РС Свиленград месечна издръжка, дължима от Т. М. Т., ЕГН:
**********, адрес: гр. ************, на детето АНТ. Т. Т., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител СТ. ХР. П., ЕГН: **********, адрес: с.
Младиново, общ. Свиленград, като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лв. на 300 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2021 г., до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като за разликата над сумата от 300 лв. до пълния
предявен размер от 400 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, да заплати на
СТ. ХР. П., ЕГН: **********, адрес: с. Младиново, общ. Свиленград, сумата от 20 лв.,
представляваща сторени по делото разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, да заплати по
сметка на РС Свиленград сумата от 216 лв., представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5
6