Решение по дело №526/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е образувано по искова молба на Д.П.В., чрез адв. М.Г. – ДАК, по чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, София, София център, ул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя на УС, инж. Ясен Проданов, за сумата от 10 374.00 лв. по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и 421.10 лв. по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В исковата молба е посочено, че ищцата е работела по служебно правоотношение в Областно пътно управление – Добрич към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. Със Заповед № ЧР-СП-66/ 01.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) служебното ѝ правоотношение било прекратено. Към момента на прекратяване на правоотношението ищцата заемала длъжността „началник отдел Областно пътно управление (ОПУ)“ в отдел „Административно обслужване“ при ОПУ – Добрич с ранг V-ти старши. С влязло в сила на 11.05.2023 г. съдебно решение № 351/ 03.11.2022 г. по адм. дело № 179/ 22 г. на Административен съд – Добрич горната заповед е отменена като незаконосъобразна. Ищцата твърди, че от датата на прекратяване на служебното правоотношение – 10.03.2022 г. до 10.09.2022 г. не е работила по друго служебно правоотношение. Посочва размер на възнаграждението към 11.05.2023 г. за заеманата от нея длъжност от 1729.00 лв., с оглед на което на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) претендира обезщетение за шестмесечния период на оставане без работа в размер на 10 374.00 лв. Иска съдът, след като се убеди в правотата ѝ, да осъди ответника да заплати тази сума ведно със законната лихва от 421.10 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта до датата на подаване на исковата молба. Претендира и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г., редовно упълномощена, която поддържа исковата молба. В последно заседание, на база заключението по съдебно – икономическата експертиза, увеличава претенцията си относно главницата от 10 374.00 лв. на 15 810.00 лв. и претендира уважаване на иска за обезщетение в този размер. Не прави увеличение на иска по чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът, Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез старши юрисконсулт Р.Ж., редовно упълномощена, в писмен отговор с вх. № 3609/ 16.10.2023 г. (л. 25) оспорва исковата молба единствено с довода, че не е доказано наличието на един от материалноправните елементи от правопораждащия фактически състав, а именно оставането на служителя, незает по служебно или трудово правоотношение, за посочения в разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл период. В съдебно заседание ответникът се представлява от старши юрисконсулт Ж., която оспорва ищцовата претенция, добавя, че не са налице доказателства за увеличения размер на претенцията и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, III състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Със съдебно решение № 351/ 03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 179/ 2022 г., по описа на Административен съд - Добрич, потвърдено с решение № 5027/ 11.05.2023 г. по адм. дело № 751/ 2023 г. по описа на Върховен административен съд, е отменена Заповед № ЧР-СП-66/ 01.03.22 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която е прекратено служебното правоотношение с Д.В..

Със Заповед № ЧР-СП-285/ 23.05.2023 г., считано от 25.05.2023 г., ищцата е възстановена на работа, с ранг V-старши на държавен служител, на длъжността, която е заемала преди прекратяване на служебното ѝ правоотношение, ниво на основната месечна заплата 15, степен на основната месечна заплата 3, с размер на основната месечна заплата от 1729.00 лв. (л. 11).

Видно от Удостоверение изх. № 11-00-2442/ 12.10.2023 г., издадено от АПИ, размерът на брутното възнаграждение за длъжността началник отдел „Административно обслужване“ към 11.05.2023 г. е в размер на 2035.00 лв. (л. 29).

С писмо рег. № 10-03-13-1951#1/ 23.10.2023 г. Агенция по заетостта уведомява АдмС – Добрич, че г-жа В. е била регистрирана като безработна и търсеща работа в Дирекция „Бюро по труда“ – Добрич за периода 10.03.2022 г. – 22.03.2023 г. и прилага Служебна бележка за удостоверяване на този факт ( л. 196 – 197).

Видно от писмо изх. № 11557-1/ 24.10.2023 г. на ТД на НАП Варна, офис Добрич, липсват данни за действащи трудови договори за Д.П.В. за периода от 10.03.2022 г. до 10.09.2022 г. (л. 199 - 201).

Като доказателство по делото е приложена Регистрационна карта на ищцата с дата на регистрация 10.03.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“ и извлечение от дневник за срещи с трудов посредник (л. 206 – 207).

С молба вх. № 3919/ 06.11.2023 г. адв. Г. като процесуален представител на Д.В., се позовава на Постановление № 108 от 9 август 2023 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г., в сила от 01.01.2023 г., обн. ДВ. бр.69 от 11 август 2023 г., като сочи, че на основание чл. 69 от това ПМС основната заплата за процесната длъжност е в размер на 2635 лв., с оглед на което поставя задачи за експертиза.

Със Становище от 16.11.2023 г. ответникът оспорва твърдението за промяна в размера на основната месечна заплата за съответния ранг и длъжност (л. 211), но не се противопоставя да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с поставени от ищцата въпроси.

Заключението на вещото лице е представено с вх. № 91/ 10.01.2024 г. (л. 219). Според заключението на вещото лице на база различни ПМС са актуализирани заплатите на служителите в АПИ (л. 222 и сл.), като на основание ПМС № 108/ 09.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г., размерът на основната месечна заплата за длъжността началник на отдел „Административно обслужване“ е актуализиран на 2635.00 лв., за който размер вещото лице се позовава на получена от него във връзка с изготвяне на експертизата справка от ответника. Заключението на вещото лице е изслушано в съдебно заседание на 05.02.2024 г. в присъствието на процесуалните представители на страните, не е оспорено от същите и е приобщено към доказателствения материал по делото като компетентно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните.

С молба вх. № 438/ 05.02.2024 г. процесуалният представител на ищцата прави увеличение на иска от 10 374.00 лв. на 15 810.00 лв. относно главницата на претендираното обезщетение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл предвижда, че държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случая ищцата е възстановена на работа от 25.05.2023 г., но датата на възстановяване на длъжност не се отразява на размера на претендираното обезщетение.

Няма спор по делото, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна, т.е. първата предпоставка е налице.

Събраните по делото доказателства, цитирани по – горе, са еднопосочни, че за максималния шестмесечен срок, а в случая и повече от това, ищцата е останала без работа и е била регистрирана в Бюро по труда - Добрич като безработна и търсеща работа, с оглед на което е налице и втората предпоставка. В този смисъл възражението на ответника, че не е доказана предпоставката за липса на трудови договори/служебно правоотношение през процесния период, т.е. за оставане на ищцата без работа, е неоснователно.

По силата на изричната разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл размерът на обезщетението се определя съобразно размера на основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението – в случая това е 11.05.2023 г., за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В случая ищцата се е явила да заеме отново длъжността си, като Заповедта за възстановяването ѝ е от 23.05.2023 г., считано от 25.05.2023 г., като определената ѝ със заповедта за възстановяване основна заплата е в размер на 1729.00 лв. Съгласно ПМС № 108 от 09.08.2023 г. обаче, считано от 01.01.2023 г., са актуализирани месечните заплати на служителите в АПИ, като за заеманата от ищцата длъжност е определена основна заплата в размер на 2635.00 лв., посочена от вещото лице в заключението му, както е указало същото на база Справка от АПИ и заплащана на ищцата от 25.05.2023 г., когато е възстановена на работа. С оглед на това е изчислен със съдебно – счетоводната експертиза размер на обезщетение за 6-месечен период от 15 810.00 лв. Заключението с посочения в него размер не е оспорено от ответника, а и този размер е даден на база представена именно от АПИ Справка до вещото лице.

Видно от Заповедта за прекратяване, на лицето не са изплащани от АПИ други обезщетения, свързани с оставането без работа, а само обезщетения за ненормирано работно време и за неползван платен годишен отпуск.

Ищцата претендира присъждане на обезщетението със законната лихва от влизане на решението за отмяна на незаконосъобразната заповед до датата на подаване на исковата молба, като претендира лихва за периода от 11.05.2023 г. до 05.09.2023 г. в размер от 421.10 лв. и не прави увеличение на иска за лихва на база увеличения размер на главницата. Според задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВАС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая, отменителното съдебно решение е влязло в сила на 11.05.2023 г., поради което за обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в общ размер от 15 810.00 лв., с оглед липсата на претендиран по – висок размер на лихва, следва да се присъди със законната лихва, считано от 11.05.2023 г. до 05.09.2023 г. върху сумата от 10 374 лв., а именно в размер на 421.10 лв.

Според настоящия състав, събраните по делото доказателства са еднопосочни и установяват по безспорен начин, че са изпълнени предпоставките по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл - налице е влязъл в сила съдебен акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и служителят е останал без работа в относимия 6-месечен период. Установен е и размерът на обезщетението, поради което обективно съединените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ищцата има право на сторените в производството разноски, за които са налице доказателства, а именно – 2640 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. възнаграждение за вещо лице или общо разноски в размер на 2940.00 лв. (две хиляди деветстотин и четиридесет лева).

Водим от горното, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, София, София център, ул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя на УС, да заплати на Д.П.В., ЕГН **********,***, сумата от 15 810.00 лв. (петнадесет хиляди осемстотин и десет лева), съставляваща обезщетение в размер на 6 основни месечни заплати от времето, през което не е била на работа поради незаконно прекратяване на служебното ѝ правоотношение (отменена Заповед № ЧР-СП-66/ 01.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“), ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023 г. (датата на влизане в сила на решението на АдмС – Добрич за отмяна на Заповедта)), до 05.09.2023 г. в размер на 421.10 лв. (четиристотин двадесет и един лева и 10 стотинки).

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, София, София център, ул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя на УС, да заплати на Д.П.В., ЕГН **********,*** съдебно – деловодни разноски за първата инстанция в общ размер от 2940.00 лв. (две хиляди деветстотин и четиридесет лева).

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд.

Съдия: