Решение по дело №148/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 52
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Свилен Сирманов
Дело: 20214500600148
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Русе , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов

Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214500600148 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 26003 от 27.11.2020г., постановена по НЧХД №
170/2019г., Районен съд - Бяла, признал подсъдимия И. В. М., роден на ***г. в
гр.Бяла, Област - Русе, български гражданин, със средно образование,
женен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на
30.12.2018г. в с.Д.С., Община - Ценово, в кафе-бар „Джими-йо”, чрез
нанасяне на побой, причинил на Х. С. Д. ЕГН ********** от гр.Бяла, лека
телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядания и охлузване в лява
слепоочна област и по челото, кръвонасядане по горен клепач на лявото око.
Кръвонасядане пред залавното място на дясна ушна мида. Кръвонасядания и
повърхностно нараняване по лигавиците на горна и долна устна и по горната
венечна лигавица, на горната челюст и на полулигавицата на долна устна.
Счупване на част от коронката на първи горен ляв зъб и отчупване на
фрагмент от емайла на първи горен десен зъб. Кръвонасядане на шията в
ляво. Кръвонасядания и одраскване в дясна подлопатъчна област и лява
илиачна област. Кръвонасядания и охлузвания на ляв горен крайник, десен
1
горен крайник и ляво бедро. Сътресение на мозъка без обективна
неврологична находка, с което му причинил болка и страдание, поради което
и на основание чл.130 aл.2, вр. ал.1 и чл.78„а” от НК, го освободил от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба
в размер хиляда лв.
С присъдата си Районен съд - Бяла осъдил подсъдимия И.М. да
заплати на тъжителя Х. С. Д. осемстотин лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.12.2018г.,
като отхвърлил иска в останалата му част като неоснователен и недоказан.
С оглед така постановеното решение, на подсъдимия И. В. М.
били възложени разноските, включително тези на тъжителя и д.т. върху
уважения размер на гражданския иск.
Недоволна от присъдата останала адв.Л.М., упълномощен
защитник на подсъдимия, която я обжалва с молба да бъде отменена и вместо
нея постановена друга, с което бъде оправдан изцяло, а гражданският иск
отхвърлен. Въззивната жалба не е мотивирана, а от кратките съображения,
съдържащи се в приложените допълнителни съображения може да се
прецени, че претендира необоснованост като отменително основание.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, подсъдимият не
се явява, редовно призован и не взема становище по жалбата. Неговият
защитник поддържа жалбата, на посочените в нея основания. Като твърди, че
обвинението не е доказано, моли присъдата да се отмени изцяло, а
подсъдимият бъде признат за невинен.
Частният тъжител Х.Д. не се явява, редовно призован и не взема
становище по жалбата. Повереникът му - адв.В.В. от АК - Русе, счита жалбата
за неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на ос‐
нование чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално ле‐
2
гитимирано субект, в срока по чл.319 ал.1 от НПК. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени следните фактически положения:
Подсъдимият е роден на ***г. Завършил е средно образование,
безработен, с постоянен и настоящ адрес в с.Д.С., Община - Ценово. Известен
бил в селото с прякора Гаджата. Бил председател на местната ловна дружина.
Със свои приятели редовно посещавал кафе-бар ,Джими-йо” в центъра на
селото.
Тъжителят Х.Д. живеел и работел като архитект в София. На
29.12.2019г. посетил баба си в с.Д.С.. Вечерта на 29.12.2019г. прекарал с баща
си - свид.С.С.. След 22,00ч. посетил с приятели кафе-бар „ Джими-йо”.
Заведението се намирало в помещение с площ около 80 кв.м., с голям бар в
средата и разположени около него маси. Зад бара се намирал склад с изход
към улицата. Тъжителят седял около една маса със свидетелите: С.М., А.И.,
Д.М. и други непълнолетни момичета.
В същото време на друга маса в заведението се намирал
подсъдимият със своите приятели. На съседна маса седял свид.Е. Е.. До
тяхната маса седял свид.С.С. със съпругата си и приятели от с.Ботров. Близо
до бара седял свид.А.С., който познавал младежите от селото и ги почерпил.
В салона били и собствениците на заведението Д.Й. с прякор „Джими”, който
стоял до бара и Д. Д.а, която била зад него. Повечето от посетителите се
познавали помежду си.
Тъжителят и подсъдимият също се познавали, но не били
близки. По неизяснени в делото причини, подсъдимият изпитвал неприязън
към тъжителя.
Около 01:00ч. на 30.12.2018г. тъжителят тръгнал към бара, за да
направи поръчка. Докато изчаквал да бъде обслужен, подсъдимият застанал в
близост зад гърба му. Бил агресивно настроен и двамата се сдърпали, после се
хванали един за друг и се сборили. СвидЕ.Е. отишъл при тях, опитал да ги
3
разтърве, но не успял и се отдръпнал. С удар в областта на краката
подсъдимият повалил тъжителя на земята. Започнал да му нанася удари с
ръце по главата и тялото. През това време присъстващите в заведението се
събрали около тях. Някои от тях се опитали да ги разтърват, а други
напуснали заведението, за да не пострадат. Свид.Д.Й. успял да ги раздели,
като разтърването се включили още четири пет души от присъстващите.
Тъжителят успял да избяга навън на улицата. Усещал силни болки по главата
и тялото. Усетил, че има счупен зъб. Отишъл в склада при свид. Д. Д.а, на
която казал, че му е счупен зъба и помолил да го закарат до дома им в селото,
защото се страхува да не го бият.
Около тридесет минути след скандала, посетителите си
тръгнали и заведението било затворено. Двамата собственици - свидетелите
Д.Й. и Д. Д.а с личния си автомобил закарали тъжителя до дома му, където
той се прибрал.
Още същата нощ той бил откаран от близките си в МБАЛ -
гр.Бяла. Там бил прегледан в Спешна помощ от д-р К.В., който издал лист за
преглед. В него отразил констатираните увреждания и данните за
получаването им от тъжителя - последици от побой, включващ удари с крак
по главата и тялото, причинили контузио капитас, комоцио церебри и
контузио торацис. Лекарят назначил да се направи ЕКГ изследване и
консултация с невролог, предвид оплакването на тъжителя, че е загубил
съзнание.
През деня на 30.12.2019г. тъжителят разказал на баща си -
свид.С.С. за случилото се през нощта. Баща му видял външните наранявания
по лицето и тялото на тъжителя, Двамата преди обяд отишли в заведението
,Джими-йо”, където свид.С.С. се срещнал и разговарял със свид.Д. Д.а. Тя му
обяснила, че вечерта подсъдимият нападнал в гръб тъжителя, докато
последният поръчвал на бара. После го свалил на земята и го ритал с кубинки.
Свидетелката обяснила, че не са успели да ги разтърват и подсъдимият е
набил тъжителя. Разказала, че всички присъстващи са видели какво се случва,
там са били групичката от приятели на подсъдимия и други посетители.
На 31.12.2018г. тъжителят посетил кабинет на лекар-специалист
4
по съдебна-медицина УМБАЛ „Канев” - Русе, където бил освидетелстван.
При прегледа били установени следните телесни увреждания, отразени
подробно в издаденото съдебномедицинско удостоверение: оток,
кръвонасядания и охлузване в лява слепоочна област и по челото,
кръвонасядане по горен клепач на лявото око. Кръвонасядане пред залавното
място на дясна ушна мида. Кръвонасядания и повърхностно нараняване по
лигавиците на горна и долна устна и по горната венечна лигавица, на горната
челюст и на полулигавицата на долна устна. Счупване на част от коронката на
първи горен ляв зъб. Кръвонасядане на шията. Кръвонасядания и одраскване
в дясна подлопатъчна област и лява илиачна област. Кръвонасядания и
охлузвания на лява мишница и лява подмишница. Кръвонасядания и
охлузвания на дясна мишница, десен лакът и дясна предмишница.
Кръвонасядания по ляво бедро. По преценка на съдебния лекар на тъжителя
били причинени болки и страдания. След няколко дни тъжителят се прибрал
в София, където живеел в един апартамент заедно с братовчедка си -
свид.Диляна Русева. Тя видяла, че лицето на тъжителя било подутото и
посинено по лявата страна, предния му зъб бил счупен. Оплакал се от болки
по тялото и главата, не можел да се храни нормално, приемал лекарства,
посещавал зъболекарски кабинет. Това продължило повече от един месец.
Тъжителят разказал, че докато чакал поръчката си пред бара бил нападнат в
гръб от подсъдимия, съборен на земята и ритан пред всички присъстващи в
заведението. След този случай тъжителят бил затворен, потиснат и мълчалив,
изпитвал неудобство от случилото се.
За нанесения му побой от подсъдимия тъжителят подал жалба
до Районна прокуратура Бяла. След извършена проверка с постановление от
07.06.2019г. било отказано образуване на досъдебно производство с оглед
липсата на извършено престъпление от общ характер.
След като анализирал правно приетите фактически положения,
първоинстанционният съд преценил, че от обективна страна подсъдимият
И.М. е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по
чл.130 aл.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.12.2018г. в с.Д.С., причинил на
Х.Д., лека телесна повреда,
Като констатирал, че деянието било извършено умишлено,
5
съдът признал подсъдимия за виновен и на основание чл.78„а” от НК, го
освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание глоба, в минимален размер.
Преценявайки основателността на гражданския иск, първо‐
степенният съд приел, че в резултат от престъплението пострадалият
претърпял неимуществени вреди във вид на болки и страдания. При
наличието и на останалите предпоставки визирани в чл.45 от ЗЗД, приел, че
искът е доказан по основание. По справедливост, преценил, че за
обезщетяването им са необходими и достатъчни 800 лв., като в останалата
част, до пълния предявен размер, отхвърлил иска.
Конкретните оплаквания против тези изводи, съдържащи се във
въззивната жалба са, за необоснованост на обжалваната присъда. Защитникът
обсъжда показанията на множеството разпитани свидетели и аргументира
извод, че твърденията в тъжбата не са доказани по несъмнен начин. Като
приел обратното, според него, първоинстанционният съд допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с проверката и
оценката на доказателствата.
Тези оплаквания са неоснователни. В допълнителните
съображения към жалбата, защитникът правилно е разделил гласните
доказателства в три групи, според степента, в която подкрепят обвинението.
С оглед обичайните междуличностни отношения и връзки в малките населени
места, обяснимо е нежеланието на част от свидетелите да вземат страна в
конфликт между съселяни. Показателно е обаче, че докато част от
свидетелите заявяват, че повече или по-малко не си спомнят подробности,
никой от тях не опровергава обвинението. Дори подсъдимият е преценил, че
следва да се възползва от правото си да не дава обяснения, лишавайки
защитната теза от доказателствено покритие. При това положение, налице са
само уличаващи го в една или друга степен гласни доказателства, които
отлично кореспондират с обективните данни, съдържащи се в съдебно-
медицинската експертиза. В този смисъл, въззивният съд споделя напълно
изводите в мотивите, досежно анализа на доказателствата и приетите за
установени фактически положения.
6
Неправилно първоинстанционният съд е възприел
квалификация по чл.130 ал.2, вр. ал.1 от НК, позовавайки се на петититума в
тъжбата. Действително в производството от частен характер, тъжителят
определя рамките на обвинението и е недопустимо съдът да утежнява
положението на подсъдимия. Тези граници обаче се определят от
фактическите положения в тъжбата, а не от правната квалификация дадена в
нея. Това положение е принципно и не се променя от обстоятелството, че
тъжбата е изготвена от квалифициран юрист. Тъжителят е длъжен единствено
да изложи фактите, без да е необходимо да ги квалифицира юридически.
Дори когато това е направено (какъвто е процесният случай) параметрите на
обвинението се преценяват от фактическите твърдения, а не от предложения
правен анализ. Конкретно в процесната тъжба е описано увреждане, сочещо
на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, каквито са изводите и на съдебно-
медицинската експертиза. По този текст е следвало да бъде квалифицирано и
деянието.
Неправилна е преценката на първостепенния съд и досежно
формата на вината. Телесните увреждания обичайно се извършват при
евентуален умисъл, тъй като дори да притежава специални медицински
умения и познания, извършителят никога не е в състояние да предвиди точно
настъпилия престъпен резултат. Изключение правят само някои
членовредителни престъпления, каквото процесното не е.
Предвид изложеното, въззивният съд преценява, че авторството
и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин, поради което
присъдата е обоснована и законосъобразна. Описаните дефекти не са
съществени и не налагат различни от приетите изводи.
При определяне на наказанието, което наложил,
първостепенният съд правилно преценил вида и размера на наказанието по
чл.130 ал.2, вр. ал.1 от НК и липсата на имуществени вреди, поради което
след като го признал подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата
обвинение, го освободил от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание глоба в размер 1000 лв. При определяне на този
размер, първоинстанционният съд е взел предвид, всички относими
обстоятелства, поради което отмереното наказание е справедливо.
7
Що се касае до уважения граждански иск, настоящият състав
намира за правилен изводът, че пострадалият е претърпял в резултат на
престъплението неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда.
Размерът, в които е уважен искът е съобразен с разпоредбите на чл.52 от ЗЗД,
поради което настоящият въззивен съдебен състав го преценява като
справедлив.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐
дът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26003 от 27.11.2020г.,
постановена по НЧХД № 170/2019г. от Районен съд - Бяла.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите


Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 26003 от 27.11.2020г., постановена по НЧХД №
170/2019г., Районен съд - Бяла, признал подсъдимия И. В. М., роден на
22.09.1989г. в гр.Бяла, Област - Русе, български гражданин, със средно
образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в
това, че на 30.12.2018г. в с.Д.С., Община - Ценово, в кафе-бар „Д.-йо”, чрез
нанасяне на побой, причинил на Х. С. Д. ЕГН ********** от гр.Бяла, лека
телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядания и охлузване в лява
слепоочна област и по челото, кръвонасядане по горен клепач на лявото око.
Кръвонасядане пред залавното място на дясна ушна мида. Кръвонасядания и
повърхностно нараняване по лигавиците на горна и долна устна и по горната
венечна лигавица, на горната челюст и на полулигавицата на долна устна.
Счупване на част от коронката на първи горен ляв зъб и отчупване на
фрагмент от емайла на първи горен десен зъб. Кръвонасядане на шията в
ляво. Кръвонасядания и одраскване в дясна подлопатъчна област и лява
илиачна област. Кръвонасядания и охлузвания на ляв горен крайник, десен
горен крайник и ляво бедро. Сътресение на мозъка без обективна
неврологична находка, с което му причинил болка и страдание, поради което
и на основание чл.130 aл.2, вр. ал.1 и чл.78„а” от НК, го освободил от
наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба
в размер хиляда лв.
С присъдата си Районен съд - Бяла осъдил подсъдимия И.М. да
заплати на тъжителя Х. С. Д. осемстотин лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.12.2018г.,
като отхвърлил иска в останалата му част като неоснователен и недоказан.
С оглед така постановеното решение, на подсъдимия И. В. М.
били възложени разноските, включително тези на тъжителя и д.т. върху
уважения размер на гражданския иск.
Недоволна от присъдата останала адв.Л.М., упълномощен
защитник на подсъдимия, която я обжалва с молба да бъде отменена и вместо
нея постановена друга, с което бъде оправдан изцяло, а гражданският иск
отхвърлен. Въззивната жалба не е мотивирана, а от кратките съображения,
съдържащи се в приложените допълнителни съображения може да се
прецени, че претендира необоснованост като отменително основание.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, подсъдимият не
се явява, редовно призован и не взема становище по жалбата. Неговият
защитник поддържа жалбата, на посочените в нея основания. Като твърди, че
обвинението не е доказано, моли присъдата да се отмени изцяло, а
подсъдимият бъде признат за невинен.
1
Частният тъжител Х.Д. не се явява, редовно призован и не взема
становище по жалбата. Повереникът му - адв.В.В. от АК - Русе, счита жалбата
за неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на ос‐
нование чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално ле‐
гитимирано субект, в срока по чл.319 ал.1 от НПК. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени следните фактически положения:
Подсъдимият е роден на 22.09.1989г. Завършил е средно
образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес в с.Д.С., Община -
Ценово. Известен бил в селото с прякора Гаджата. Бил председател на
местната ловна дружина. Със свои приятели редовно посещавал кафе-бар ,Д.-
йо” в центъра на селото.
Тъжителят Х.Д. живеел и работел като архитект в София. На
29.12.2019г. посетил баба си в с.Д.С.. Вечерта на 29.12.2019г. прекарал с баща
си - свид.С.С.. След 22,00ч. посетил с приятели кафе-бар „ Д.-йо”.
Заведението се намирало в помещение с площ около 80 кв.м., с голям бар в
средата и разположени около него маси. Зад бара се намирал склад с изход
към улицата. Тъжителят седял около една маса със свидетелите: С.М., А.Й.,
Д.М. и други непълнолетни момичета.
В същото време на друга маса в заведението се намирал
подсъдимият със своите приятели. На съседна маса седял свид.Е. Е.. До
тяхната маса седял свид.С.С. със съпругата си и приятели от с.Ботров. Близо
до бара седял свид.А.С., който познавал младежите от селото и ги почерпил.
В салона били и собствениците на заведението Д.Й. с прякор „Д.”, който
стоял до бара и Д. Д.а, която била зад него. Повечето от посетителите се
познавали помежду си.
Тъжителят и подсъдимият също се познавали, но не били
близки. По неизяснени в делото причини, подсъдимият изпитвал неприязън
към тъжителя.
Около 01:00ч. на 30.12.2018г. тъжителят тръгнал към бара, за да
направи поръчка. Докато изчаквал да бъде обслужен, подсъдимият застанал в
близост зад гърба му. Бил агресивно настроен и двамата се сдърпали, после се
хванали един за друг и се сборили. Свид.Е.Е. отишъл при тях, опитал да ги
2
разтърве, но не успял и се отдръпнал. С удар в областта на краката
подсъдимият повалил тъжителя на земята. Започнал да му нанася удари с
ръце по главата и тялото. През това време присъстващите в заведението се
събрали около тях. Някои от тях се опитали да ги разтърват, а други
напуснали заведението, за да не пострадат. Свид.Д.Й. успял да ги раздели,
като разтърването се включили още четири пет души от присъстващите.
Тъжителят успял да избяга навън на улицата. Усещал силни болки по главата
и тялото. Усетил, че има счупен зъб. Отишъл в склада при свид. Д. Д.а, на
която казал, че му е счупен зъба и помолил да го закарат до дома им в селото,
защото се страхува да не го бият.
Около тридесет минути след скандала, посетителите си
тръгнали и заведението било затворено. Двамата собственици - свидетелите
Д.Й. и Д. Д.а с личния си автомобил закарали тъжителя до дома му, където
той се прибрал.
Още същата нощ той бил откаран от близките си в МБАЛ -
гр.Бяла. Там бил прегледан в Спешна помощ от д-р К.В., който издал лист за
преглед. В него отразил констатираните увреждания и данните за
получаването им от тъжителя - последици от побой, включващ удари с крак
по главата и тялото, причинили контузио капитас, комоцио церебри и
контузио торацис. Лекарят назначил да се направи ЕКГ изследване и
консултация с невролог, предвид оплакването на тъжителя, че е загубил
съзнание.
През деня на 30.12.2019г. тъжителят разказал на баща си -
свид.С.С. за случилото се през нощта. Баща му видял външните наранявания
по лицето и тялото на тъжителя, Двамата преди обяд отишли в заведението
,Д.-йо”, където свид.С.С. се срещнал и разговарял със свид.Д. Д.а. Тя му
обяснила, че вечерта подсъдимият нападнал в гръб тъжителя, докато
последният поръчвал на бара. После го свалил на земята и го ритал с кубинки.
Свидетелката обяснила, че не са успели да ги разтърват и подсъдимият е
набил тъжителя. Разказала, че всички присъстващи са видели какво се случва,
там са били групичката от приятели на подсъдимия и други посетители.
На 31.12.2018г. тъжителят посетил кабинет на лекар-специалист
по съдебна-медицина УМБАЛ „Канев” - Русе, където бил освидетелстван.
При прегледа били установени следните телесни увреждания, отразени
подробно в издаденото съдебномедицинско удостоверение: оток,
кръвонасядания и охлузване в лява слепоочна област и по челото,
кръвонасядане по горен клепач на лявото око. Кръвонасядане пред залавното
място на дясна ушна мида. Кръвонасядания и повърхностно нараняване по
лигавиците на горна и долна устна и по горната венечна лигавица, на горната
челюст и на полулигавицата на долна устна. Счупване на част от коронката на
първи горен ляв зъб. Кръвонасядане на шията. Кръвонасядания и одраскване
3
в дясна подлопатъчна област и лява илиачна област. Кръвонасядания и
охлузвания на лява мишница и лява подмишница. Кръвонасядания и
охлузвания на дясна мишница, десен лакът и дясна предмишница.
Кръвонасядания по ляво бедро. По преценка на съдебния лекар на тъжителя
били причинени болки и страдания. След няколко дни тъжителят се прибрал
в София, където живеел в един апартамент заедно с братовчедка си -
свид.Д.Р.. Тя видяла, че лицето на тъжителя било подутото и посинено по
лявата страна, предния му зъб бил счупен. Оплакал се от болки по тялото и
главата, не можел да се храни нормално, приемал лекарства, посещавал
зъболекарски кабинет. Това продължило повече от един месец. Тъжителят
разказал, че докато чакал поръчката си пред бара бил нападнат в гръб от
подсъдимия, съборен на земята и ритан пред всички присъстващи в
заведението. След този случай тъжителят бил затворен, потиснат и мълчалив,
изпитвал неудобство от случилото се.
За нанесения му побой от подсъдимия тъжителят подал жалба
до Районна прокуратура Бяла. След извършена проверка с постановление от
07.06.2019г. било отказано образуване на досъдебно производство с оглед
липсата на извършено престъпление от общ характер.
След като анализирал правно приетите фактически положения,
първоинстанционният съд преценил, че от обективна страна подсъдимият
И.М. е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по
чл.130 aл.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.12.2018г. в с.Д.С., причинил на
Х.Д., лека телесна повреда,
Като констатирал, че деянието било извършено умишлено,
съдът признал подсъдимия за виновен и на основание чл.78„а” от НК, го
освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно
наказание глоба, в минимален размер.
Преценявайки основателността на гражданския иск, първо‐
степенният съд приел, че в резултат от престъплението пострадалият
претърпял неимуществени вреди във вид на болки и страдания. При
наличието и на останалите предпоставки визирани в чл.45 от ЗЗД, приел, че
искът е доказан по основание. По справедливост, преценил, че за
обезщетяването им са необходими и достатъчни 800 лв., като в останалата
част, до пълния предявен размер, отхвърлил иска.
Конкретните оплаквания против тези изводи, съдържащи се във
въззивната жалба са, за необоснованост на обжалваната присъда. Защитникът
обсъжда показанията на множеството разпитани свидетели и аргументира
извод, че твърденията в тъжбата не са доказани по несъмнен начин. Като
приел обратното, според него, първоинстанционният съд допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с проверката и
4
оценката на доказателствата.
Тези оплаквания са неоснователни. В допълнителните
съображения към жалбата, защитникът правилно е разделил гласните
доказателства в три групи, според степента, в която подкрепят обвинението.
С оглед обичайните междуличностни отношения и връзки в малките населени
места, обяснимо е нежеланието на част от свидетелите да вземат страна в
конфликт между съселяни. Показателно е обаче, че докато част от
свидетелите заявяват, че повече или по-малко не си спомнят подробности,
никой от тях не опровергава обвинението. Дори подсъдимият е преценил, че
следва да се възползва от правото си да не дава обяснения, лишавайки
защитната теза от доказателствено покритие. При това положение, налице са
само уличаващи го в една или друга степен гласни доказателства, които
отлично кореспондират с обективните данни, съдържащи се в съдебно-
медицинската експертиза. В този смисъл, въззивният съд споделя напълно
изводите в мотивите, досежно анализа на доказателствата и приетите за
установени фактически положения.
Неправилно първоинстанционният съд е възприел
квалификация по чл.130 ал.2, вр. ал.1 от НК, позовавайки се на петититума в
тъжбата. Действително в производството от частен характер, тъжителят
определя рамките на обвинението и е недопустимо съдът да утежнява
положението на подсъдимия. Тези граници обаче се определят от
фактическите положения в тъжбата, а не от правната квалификация дадена в
нея. Това положение е принципно и не се променя от обстоятелството, че
тъжбата е изготвена от квалифициран юрист. Тъжителят е длъжен единствено
да изложи фактите, без да е необходимо да ги квалифицира юридически.
Дори когато това е направено (какъвто е процесният случай) параметрите на
обвинението се преценяват от фактическите твърдения, а не от предложения
правен анализ. Конкретно в процесната тъжба е описано увреждане, сочещо
на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, каквито са изводите и на съдебно-
медицинската експертиза. По този текст е следвало да бъде квалифицирано и
деянието.
Неправилна е преценката на първостепенния съд и досежно
формата на вината. Телесните увреждания обичайно се извършват при
евентуален умисъл, тъй като дори да притежава специални медицински
умения и познания, извършителят никога не е в състояние да предвиди точно
настъпилия престъпен резултат. Изключение правят само някои
членовредителни престъпления, каквото процесното не е.
Предвид изложеното, въззивният съд преценява, че авторството
и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин, поради което
присъдата е обоснована и законосъобразна. Описаните дефекти не са
съществени и не налагат различни от приетите изводи.
5
При определяне на наказанието, което наложил,
първостепенният съд правилно преценил вида и размера на наказанието по
чл.130 ал.2, вр. ал.1 от НК и липсата на имуществени вреди, поради което
след като го признал подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата
обвинение, го освободил от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание глоба в размер 1000 лв. При определяне на този
размер, първоинстанционният съд е взел предвид, всички относими
обстоятелства, поради което отмереното наказание е справедливо.
Що се касае до уважения граждански иск, настоящият състав
намира за правилен изводът, че пострадалият е претърпял в резултат на
престъплението неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда.
Размерът, в които е уважен искът е съобразен с разпоредбите на чл.52 от ЗЗД,
поради което настоящият въззивен съдебен състав го преценява като
справедлив.
6