РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Велико Търново, 24 .07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. И.и прокурора от ВТОП – Донка Мачева, изслуша
докладваното от съдия Костова адм. д. № 335 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Същото е
образувано по искова молба, подадена от М.С.Ш. ***, чрез пълномощника ***Й.Х.,
предявена срещу ОД на МВР – Велико Търново. С молбата с посочено правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение в размер
на 400 лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в направените
разноски - заплатен адвокатски хонорар по АНД № 1889/2019г., АНД № 1893/2019г.,
АНД № 1891/2019г. и АНД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския
районен съд.
В исковата
молба се твърди, че с влезли в сила решения по АНД № 1889/2019г., АНД №
1893/2019г., АНД № 1891/2019г. и АНД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския
районен съд са отменени като незаконосъобразни Електронен фиш Серия Г №
0006994, Електронен фиш Серия Г № 0006322, Електронен фиш Серия Г № 0007793 и Електронен
фиш Серия Г № 0007642, издадени от ОД на МВР Велико Търново, с които на ищцата
за извършени от нея нарушения на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.683, ал.4
от КЗ са наложени административни наказания „глоби“ всяка една, от които в
размер на по 250 лв. Твърди се също, че при оспорването на издадените от ОД на
МВР – Велико Търново електронни фишове ищцата е ангажирала адвокат, на който е
възложила извършването на всички фактически и правни действия по изготвянето и
подаването в срок на жалба, както и осъществяване на процесуално
представителство и защита във висящо съдебно производство, като за целта по
всяко едно от съдебните производства е заплатила в брой възнаграждение в размер
на по 100 лева. Със заплащането на уговорените възнаграждения в размер на по
100 лева (общо в размер на 400 лева) във връзка с действията, извършвани в хода
на съдебните производства по оспорване на издадените електронни фишове е
претърпяла имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС, което подлежи на
репариране в настоящото производство. Посочва, че заплатените адвокатски
възнаграждения за обжалването на отменените електронни фишове безспорно
представляват вреда за нея и са в пряка и непосредствена последица от отменените
фишове. В тази връзка излага доводи, че необходимостта от ангажиране на адвокат е породена
с цел полагане на необходимата дължима грижа, която всяко лице проявява, за да защити своите права и законни интереси.
Посочва също, че в случая размерът на заплатените адвокатски възнаграждения,
всяко от които по 100 лева, е съобразен и не надвишава този, предвиден в
разпоредбата на чл.18, ал.2 и ал.3 от Наредба №1/01.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че искът се явява и
доказан с оглед представените по АНД договори за правна защита и съдействие,
съгласно които договорените възнаграждения са заплатени в брой. С оглед на
гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати направените от
жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство разноски в
размер на 400 лева, представляващи имуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от отменени
властнически актове, издадени от административен орган в рамките на
неговата компетентност. Претендира за присъждането на сторените по делото
разноски.
В съдебно
заседание ищцата, чрез процесуалния си представител ***Х., поддържа така
подадения иск и развива подробни аргументи за неговата основателност. Намира,
че от събраните в хода на делото доказателства се установява, че ищцата е
претърпяла имуществени вреди в размер, в който се претендира. Посочва, че в
случая ответната страна не оспорва обстоятелството, че
административнонаказващия орган е издал процесните електронни фишове, не
оспорва и че същите са отменени от съда като незаконосъобразни. Сочи, че отмяната
на тези актове от съдебния орган за ищцата е създало задължение и право да
защити своите права, за което тя е заплатила за всяко едно от делата
възнаграждение, чийто размер е съобразен с възнагражденията, предвидени в
Наредба № 1 от 2004 година на Висш адвокатски съвет. Моли съда предявените
искови претенции да бъдат уважени и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски, за което представя списък.
Ответникът
по иска – ОД на МВР Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен ***Б.,
в представен
отговор на искова молба, оспорва иска като неоснователен. Намира, че разноските
за адвокатски хонорар по НАХД са направени в изпълнение на сключен договор с
адвоката, а не в изпълнение на задължението за заплащане на наложената глоба.
Срещу така направените разноски, ищецът е получил облага, изразяваща се в
адвокатска защита, която не се явява задължителна. Тези разноски биха били
направени и при производство, приключило с потвърждаване на ЕФ. Отделно от това
посочва, че от приложеното към ИМ Решение от 11.12.2019г. по АНД № 1893/2019г.
се установява, че заседанието по делото е проведено на 03.12.2019г., когато
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ, бр.94 от 2019г.) е била влязла в сила и присъждането на
разноски е следвало да бъде поискано в производството пред Районен съд – Велико
Търново. Предвид това намира, че искът в тази му част е недопустим, тъй като
процесуалният закон е предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата
по НАХД. От съда се иска да остави исковата молба без уважение, като и да се
остави без уважение искането за присъждане на сумата от 100 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар
във връзка с АНД № 1893/2019г. по описа на ВТРС. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в случай, че искът бъде частично уважен. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди. Счита, че исковите
претенции са доказани предвид събраните по делото доказателства. Предлага
същите да бъдат уважени, както и да бъде уважено искането за присъждане на разноски
по настоящото дело.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Предмет на
настоящото дело е искова молба срещу ОД на МВР – Велико Търново, с която от М.С.Ш.
се претендира заплащане на обезщетение в размер на 400 лева, представляващи претърпени
от ищцата имуществени вреди за платен адвокатски хонорар, произтекли от
отменени електронни фишове: Електронен фиш Серия Г № 0006994, Електронен фиш
Серия Г № 0006322, Електронен фиш Серия Г № 0007793 и Електронен фиш Серия Г №
0007642, по АНД № 1889/2019г., АНД № 1893/2019г., АНД № 1891/2019г. и АНД №
1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд.
По искането
на ищцата за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатски хонорар по НАХД № 1893/2019г.,
съдът се е произнесъл с Определение от 18.06.2020г. по настоящото
административно дело, постановено в закрито съдебно заседание, с което е върнал
исковата молба на М.С.Ш. *** с цена на иска 100 лева поради недопустимост на
предявения иск и е прекратил производството в тази част. Срещу така
постановеното определение е подадена частна жалба от М.Ш.. Предвид това, искът,
в тази му част, не е предмет на настоящия спор.
От
фактическа страна по делото не е спорно, а се установява и от вложените по
настоящото дело НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД № 1892/2019г.,
всички по описа на Великотърновския районен съд, че с влезли в сила решения,
както следва: Решение № 521/20.11.2019г., №577/16.12.2019г. и №523/21.11.2019г.
са отменени като незаконосъобразни Електронни фишове за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система: ЕФ Серия Г № 0007793, ЕФ Серия Г № 0006994 и ЕФ Серия Г № 0007642,
издадени от ответника, с които на ищцата за извършени от нея нарушения на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.683, ал.4 от КЗ са наложени административни
наказания „глоби“ всяка една, от които в размер на по 250 лв.
Не е спорно,
а и от Договори за правна защита и съдействие пред Районен съд – Велико Търново
– всички с дата 15.10.2019г., и
Пълномощни от същата дата, се установява, че процесуалната защита на ищцата е
била осъществена от ***Х., за което й е било заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на по 100 лева за всяко едно дело.
Ищцата в
настоящото производство претендира да бъде обезщетена от юридическото лице, в
чиято структура се намира издателят на електронните фишове, приравнени на НП –
ОД на МВР В.Търново, който се явява
надлежен ответник съгласно нормата на чл. 205 от АПК във вр. с чл.37,
ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
В рамките на
настоящото производство, като доказателства по делото са вложени писмените
доказателства, постъпили с жалбата, намиращи се на стр. 7 до стр.21
включително, както и НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД №
1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд.
При така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се
претендират вреди в резултат на отменени с влезли в сила съдебни актове електронни
фишове: ЕФ фиш Серия Г № 0006994, ЕФ Серия Г № 0007793 и ЕФ Серия Г № 0007642,
издадени от ответника, с които на ищцата за извършени от нея нарушения на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.683, ал.4 от КЗ са наложени
административни наказания „глоби“ всяка една, от които в размер на по 250 лв. Ищцата е адресат на отменените ЕФ, поради
което е налице активна процесуална легитимация на същата, а посоченият като
ответник ОД на МВР В. Търново се явява
юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или
акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК във вр. . с чл.37, ал.2
от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
Настоящата
инстанция намира, че предявения иск е процесуално допустим, доколкото е спазено
изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска разглеждане и уважаване
на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК,
съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразни по своята
същност актове на администрацията. Според Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г.
на ВАС реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за обжалване и
отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея
по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това
възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в
резултат на неизпълнение на задължение на административно-наказващия орган да
спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави
разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за
административна дейност в рамките на предоставената компетентност.
Наказателното постановление, с което се налага административното наказание не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК,
но в доктрината и съдебната практика е
прието, че то има правораздавателен
характер. НП представлява акт на държавен орган, поради което в
административнонаказателното производство се разглежда възражението за
компетентност на органа, издател на НП и на съставителя на АУАН. Аргумент за
това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща процесуалните възможности за съда в
административно- наказателния процес, а именно прилагането на АПК. С оглед на
това, съдът намира, че за допустимост на иска за обезщетяване на имуществени
вреди се прилагат нормите на АПК относно допустимост на иска за вреди от
индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП №2/19.5.2015г. на ВКС
и ВАС видът на
дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния
й характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по
своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на
властнически метод е определяща, за да се приеме, че обезщетяването на тези
вреди следва да стане пред Административен съд по реда на ЗОДОВ. ЕФ по аргумент от чл. 189, ал. 11
от ЗДвП, има характера и правните последици на наказателно постановление,
поради което горното ТР на ВАС е приложимо и за него.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и
ОС на Първа и Втора колегия на ВАС,
делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на
административните съдилища. Предвид
горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд
–Велико Търново, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с
разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ във вр. с
чл. 133 от АПК – доколкото е налице изборна местна подсъдност.
Следва
да се отбележи, че към момента на подаване на жалбите против електронните
фишове пред районния съд е липсвала процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административно наказателното производство от лицето,
санкционирано неоправдано с административно наказание, каквато възможност
законодателят предостави с нормата на чл. 63 от ЗАНН (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019
г.). Предвид това и при съобразяване на
ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на колегиите на ВАС, се обуславя извод, че
направените от ищцата разноски за правна помощ в хода на производството пред
районния съд, приключило с отмяна на електронните фишове, представляват
имуществена вреда, която не й е възстановена в рамките на това производство.
След като това е така, а искът по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
По
основателността на исковете съдът намира следното:
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно
действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на
някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за
доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015
г., съдът приема, че издаването на процесните ЕФ, приравнени както се посочи
по- горе на НП, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл
същите представляват властнически актове, издадени от административен орган и
въпреки че пораждат наказателно-правни последици, са правен резултат от санкционираща
административна дейност. В случая не е спорно, че електронните фишове са
отменени. Следователно, след като ЕФ са отменени по съдебен ред от въззивния ВТРС с влезли в сила
съдебни решения, доколкото не са били обжалвани по касационен ред пред АСВТ, то
съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки –
отменени административни актове – електронни
фишове.
Съдът дължи
произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по
реда на ЗОДОВ. Налице е и втората предпоставка, а именно наличието на
имуществена вреда. Както се
посочва в Тълкувателно решение на ВКС № 6 /
6 ноември 2013г., „съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Установено е по делото, че ищцата е платила договорен
хонорар на адвокат за процесуално представителство по горепосочените НАХД №
1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД № 1892/2019г., всички по описа на
Великотърновския районен съд, като доказателство за това са представените по
делото договори за правна защита и
съдействие – всички с дата 15.10.2019г.,
в които е вписано, че сумите в размер на по 100 лева за всяко дело са
заплатени в брой. Плащането е предизвикало имуществено разместване в
отрицателна посока за ищцата, поради което представлява имуществена вреда за
нея. В настоящия казус следва да се има предвид и съдебната практика по дела за
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени
имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат -защитник. В
този смисъл Решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на ВКС, III
г.о. и Решение № 355/03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решения
№ 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. №
563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о. В мотивите на посочените решения, които съдът споделя изцяло е посочено, че заплатеното адвокатско възнаграждение
за обжалване съставлява вреда, доколкото такава е всяко отрицателно изменение в
имущественото състояние на ищеца, доколкото това е намаляване на патримониума, активите му,
вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление, включително и
когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно направените
разноски по защита срещу самото наказателно постановление. Както се посочи по-
горе в същия смисъл е и ТР № 1/2017г на ВАС. Допълнителен аргумент в тази
насока е и фактът, че законодателно не е предвиден друг ред / към момента на
приключване на съдебното производство пред ВТРС / по който да бъдат
претендирани сторените разноски, така както е посочено и с ТР № 2/2009г. на ВАС
- задължително по силата на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт.
Налице е и трета предпоставка, а именно пряка
причинно-следствена връзка между отменените ЕФ/НП и нанесената вреда, доколкото
заплатеното възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на
ищцата на процесните електронни фишове, с които са й наложени административни
наказания, които впоследствие са се оказали незаконосъобразни. Намаляването на
имуществото на ищцата е предизвикано от издаването и връчването на ЕФ, които
впоследствие са отменени от съда. Ангажирането на консултантска и адвокатска
защита е израз на адекватна и нормална грижа на наказаното лице за защита на
собствените му права и имуществените му интереси. Основателността на исковата
претенция, съдът обосновава с мотивите на Тълкувателно решение №1/15.03.2017г.
на ВАС, в които също е прието,
че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на ЕФ/НП и единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният
гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити,
заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане
на имуществената сфера на адресата на ЕФ/ НП. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издаден ЕФ/ НП, за обжалването на което е ангажирал квалифициран
защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът
не би потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не
е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт
е единствено по съдебен ред. Ето защо, следва да се приеме, че ангажирането на
адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от съставените ЕФ/НП. Респективно, намаляването на
имуществото на ищцата е предизвикано именно по тази причина – съставени ЕФ/ НП,
отменени впоследствие от съда.
Гражданските съдилища и Върховният касационен
съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от
увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ
и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на т. 1-7 на ал. 1 на чл.
2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е задължителна, тъй
като според тези съдилища "...разходите по ангажирането на адвокатска
защита представляват непосредствена вреда от неправомерно действие, чието пряко следствие е дължимост на хонорар,
който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед
повдигнатото обвинение. "В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г. по
гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г.
по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010 г. по
гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010 г. по
гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010 г.
по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 781/30.11.2010 г.
по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много други. Адвокатската защита
е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България. При ангажирането на адвокатска
защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата
преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената
вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни
граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. Предвид горните съображения и
тези изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия
на ВАС по Тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявения иск
за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващ договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД №
1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд, за доказан по
основание. В този смисъл неоснователни са доводите на ответника, че срещу
сключения договор ищцата е получила надлежна престация и би заплатила
възнаграждение независимо от изхода на делото. Възмездният характер на договора
за правна помощ не се отрича от настоящата инстанция, същият е консенсуален,
двустранен, като ищецът се задължава да заплати съответното възнаграждение
срещу задължението на адвоката да
осъществи процесуално представителство. Настина такова възнаграждение,
доколкото съществува забрана дължимостта му да се определя от изхода на спора,
се заплаща и при отхвърляне на подадената жалба против ЕФ. Но именно поради
горното, в случай, когато неправилно е ангажирана отговорността на ищеца и
ЕФ/НП са отменени, съгласно правилото на чл.143, ал.1 от АПК разноските биха били в тежест на ОД на
МВР. Несъмнено е, че задължението за заплащане на разноски,
извършени в хода на конкретно съдебно, исково или административно производство,
представлява по правната си същност елемент от съдържанието на облигационно
отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, чиято
поддържана в процеса позиция е била призната от съда за основателна, има
правото да иска от противната страна да й заплати направените разноски.
Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение, доколкото
се регулира посредством метода на равнопоставеност, има имуществен характер, в
съдържанието му влизат право да се иска от насрещната страна определено
поведение - заплащането на разноските и корелативното на това право, задължение
на противната страна да плати тези разноски. Тези права и задължения са
релативни. Правоотношението има едностранен характер. Негов обект е парична
сума, която включва само направените по делото разноски – държавните такси, разноските по
производството(възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на
свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв
или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението възниква, като последица
от влязлото в сила съдебно решение. В част от доктрината
и съдебната практика се счита, че тази материалноправна отговорност е деликтна
по естеството си, безвиновна е, и обхваща
само разноските за производството, направени от насрещната страна по
делото. Използваната в доктрината квалификация „неоснователно предизвикан
правен спор“, като описание на елемент от фактическия състав с проявлението на
който се свързва пораждането на задължението за заплащане на разноски, превръща
действието на АНО чрез издаване на незаконосъобразни ЕФ в противоправна
дейност, от която възниква облигаторното
задължение за поемане на разноските по съдебното уреждане на спорния между
правните субекти въпрос в осъществяване на юридическа отговорност за извършен деликт,
в резултат на който за една от страните са причинени подлежащи на обезщетяване
вреди. В този смисъл, би могло да се каже, че разноските по разрешаването на
спорен между правните субекти въпрос са подобни на разноските по сключването
или изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД), разноските по
сключване на извънсъдебна или съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и
чл. 178 от АПК). В контекста на изложеното до тук, трябва да се посочи, че
искането за присъждане на разноски в съдебния процес и искането за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди имат различно основание. Поради тази
причина, заявеното от ищцата становище, че е претърпяла имуществени вреди,
които са последица от обявени за незаконосъобразни електронни фишове, издадени от ответния орган
е достатъчно, за да се приеме, че исковата претенция, е допустима и
основателна. След като
обаче това негативно разместване на блага не може да бъде обезвъзмездено, за
разлика от сегашната редакция на ЗАНН, в хода на съдебното производство, то
единствената възможност за възстановяване на предишното положение за ищцата
е института на ЗОДОВ.
Съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията преди отмяната с ДВ, бр. 45 от 2020г., е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение за оказаната защита по НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и
НАХД № 1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд е под
минималния размер, предвиден в Наредбата, поради което не може да се счита за
прекомерен и респективно да бъде намаляван от настоящата инстанция.
Следователно, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба при
посочения интерес - глоба в размер на по 250 лева по НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и
НАХД № 1892/2019г. по описа на ВТРС, заплатеното от страна на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяко, е в горепосочения законов
размер, поради което съдът намира искът за доказан и по размер.
Предвид горните съображения и тези, изложени в
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по
Тълкувателно дело № 1/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД №
1892/2019г., всички по описа на Великотърновския районен съд за доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищцата за присъждане на сторените в
това съдебно производство разноски, като се претендират такива в размер общо на
310,00 лв., от които държавна такса в размер на 10,00 лв. и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 300,00 лева. В случая съдът намира за основателно възражението
на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че
фактическата сложност на настоящото дело е относително ниска за този род дела,
предвид предмета на спора – обезвреда само за имуществени вреди от акт на
администрацията; видът и обемът на събраните по делото доказателства – обичайно
приложимите и относими такива; материалният интерес е изразим в размера на
адвокатското възнаграждение, заплатено в производството пред районния съд;
спорните в хода на настоящото производство обстоятелства и извършените от
страните процесуални действия. Правната сложност, обусловена от приложимите
правни норми и естеството на казуса в случая също се явява относително ниска в
сравнение с други дела по ЗОДОВ.
Изхождайки от горното и при своевременно заявеното
възражение на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лв., съдът намира, че същото действително се явява
прекомерно и едно възнаграждение към двукратния размер на минимума по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата към приключване на устните
състезания редакция /съгласно Решение № 5419 на ВАС на РБ, ДВ бр. 45 от 2020
г., в сила от 15.05.2020 г. /, а именно 200,00 лв., би покрило критериите за
обоснованост и справедливост. Предвид изложеното съдът намира, че следва да
присъди в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 лв., както и 10,00 лв. – държавна такса, или общо 210,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново, ул.“Бачо
Киро“№ 7 да заплати на М.С.Ш. ***, сумата
от 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди във вид на заплатен адвокатски хонорар по НАХД №
1891/2019г., НАХД № 1889/2019г. и НАХД № 1892/2019г., всички по описа на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново, ул.“Бачо
Киро“№ 7 да заплати на М.С.Ш. ***, сумата от
210,00 (двеста и десет) лева, представляваща разноски по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :