РЕШЕНИЕ
№ …………………/08.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 18161 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т.А.Н.,
с адрес ***, чрез адв. Д. срещу „* АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 834,98 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ
се в гр. *, за периода от 19.09.2018г.
до 17.12.2018г., с аб. №* и кл. № *, за която е издадена фактура от 22.10.2019
г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на
ел. енергия, клиент на ответното дружество за консумираната от него ел. енергия
в посочения недвижим имот. Служители на „* АД съставили констативен протокол, въз основа на
който начислили процесната сума, чиято дължимост ищецът оспорва. Оспорва констатациите, обективирани в констативния протокол, включително и по
правни съображения. Твърди, че претендираната сума не
е реално доставена и потребена от абоната. Твърди се, че не са налице основания
за извършване на корекция на сметката му, поради отмяна на разпоредби от ПИКЕЕ. Подчертава, че експертизата в БИМ е извършена почти десет месеца след
демонтажа на СТИ. Настоява се за уважаване на така предявения иск. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*” АД е депозирал писмен отговор, в
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в
договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, като приетите и
одобрени по надлежния ред от КЕВР Общи условия са задължителни за потребителя.
В изпълнение на свое законово и договорно задължение „* АД е извършило проверка на СТИ на
потребителя, при която е установено, че потребяваната
енергия не се отчита изцяло, поради измерване на СТИ извън класа на точност при
грешка от минус 80,06%, при което същият бил демонтиран и изпратен в БИМ за
експертиза. Твърди се, че извършената корекция не е санкция към потребителя.
Излага се, че корекционната процедура е изцяло
законосъобразна, като при извършването й е спазен редът по чл. 38, ал. 6 от ОУ
на ДПЕЕМ. Сочи се, че процесната сума се дължи на
основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се
претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че страните
се намират в облигационна връзка с
предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла
на ЗЕ.
От
представения по делото констативен протокол от 17.12.2018г. се установява, че служители
на „* АД са извършили техническа проверка на електромера,
отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат
на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово
място е монтиран нов. Констатирано е, че СТИ измерва извън класа на точност и
измерва с -80%. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили
проверката. Протоколът е подписан и в присъствие на двама свидетели.
Съгласно
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 21.10.2019 г. се констатира, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера – добавен чужд за схемата
елемент. От протокола се установява, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия, не съответства на техническите характеристики.
Въз основа
на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено справка
от 21.10.2019 г. за начисление на електрическа енергия за 90 дни за периода от 19.09.2018г. до 17.12.2018г.
За стойността на това
количество е издадена фактура от 22.10.2019
г. на стойност 834,98лв. Не
е спорно между страните, че сумата по процесната
фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
За
установяване метрологична годност на процесния
електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно което електромерът не съответства на метрологичните характеристики,
не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, не
съответства на техническите характеристики, тъй като е добавен чужд за схемата
елемент. Сочи, че потребеното количество ел. енергия
е предполагаемо. В о.с.з. експертът посочва,
че в БИМ са установили грешка при измерване в порядъка на -80%.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса,
следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ
условия и ред е начислена сумата от 834.98лева (предмет на иска), като количество електроенергия
е реално доставено на ищеца в периода от 19.09.2018г. до 17.12.2018г.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху
въпроса налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на
ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за минал
период, в частност на посоченото в отговора на
исковата молба основание - чл. 38
от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „*“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение
ОУ-060/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.
Във връзка с
горното, на първо място следва да се отбележи, че процесните правоотношения се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за
енергетиката, в сила от 16.11.2013 г. Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя
на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които
доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на
потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от
абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ, а те са:
липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно
измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно
констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са
отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г.), а с влязло в сила
на 08.11.2018 г. Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. №
3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 17.12.2018 г., тоест след тяхната отмяна. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ. При това положение, съдът намира, че с оглед действието
занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в
чл.83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази
делегация, дружеството не може да се ползва от корекционната
процедура, за която към датата на проверката (17.12.2018 г .) е липсвал нормативен
ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско
измерване. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на предпоставките за
служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на
абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на
определени факти в случая са неприложими, тъй като отношенията между
доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон –
Закона за енергетиката, и в регулирането на които Държавата, чрез неин орган –
КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането
на общия закон например. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация
на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно е недопустимо
чрез предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде установяван факта на
констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите
количества ел. енергия.
С оглед на
горното и при наличието към датата на извършване на проверката на законовата
разпоредба на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на
комисията за приемане на правила за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и
законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи
страните в правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената
с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово
основание (съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в
договора създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ (в този смисъл Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. №
582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение №
165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. №
885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.;
Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о.
и др.).
Горното
обосновава извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително
количество ел. енергия за минал период по партидата на абоната – ищец.
Доколкото ответникът е въвел като основание за начисляване на процесната сума нищожна договорна клауза, то съдът приема,
че тя не се дължи.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен установителен иск за основателен, поради което следва да се
уважи.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в
размер на 51,50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 300лв., съобразно
представените доказателства.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.А.Н., ЕГН **********,***, не дължи на „*” АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 834,98 лева (осемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ
се в гр. *, за периода от 19.09.2018г. до 17.12.2018г.,
с аб. №* и кл. № *, за която е издадена фактура от 22.10.2019
г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*” АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, да
заплати на Т.А.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 351,50
лева (триста петдесет и един лева и
петдесет стотинки), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: