Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
гр.Плевен, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
При секретаря Венера
Мушакова, като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело №692 по описа на Административен съд – Плевен за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.
с чл.38 ал.1 от Закона за държавната собственост.
Делото е
образувано по жалба от П.Т.И. *** против Решение № 531/22.07.2021г. на
Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък км
137+800 от идейния проект на НКСИП ≡ 139+340 по техническия проект от 2018г.
/края на пътен възел при пресичане с път II-35/
до км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по техническия проект от 2020г.
/след пресичането с път III-301/, на
територията на Община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч.
Претендира се изменение на оспореното РМС №531/22.07.2021г. В ЧАСТТА относно
определеното парично обезщетение за трайно засегната площ за отчуждаване -
7.322дка от имот с обща площ 19.162дка, собственост на лицето и представляващ
по ПУП-ПИ 05921.59.26, а по КККР ПИ с идентификатор 05921.59.26, с
предназначение Нива, III категория, в местността „Големия лък“, в землището
на с.Бохот, община Плевен, в размер на 6281лева, и трайно засегната площ за отчуждаване -
3.839дка от имот с обща площ 7.054дка, собственост на лицето и представляващ по
ПУП-ПИ 05921.105.34, а по КККР ПИ с идентификатор 05921.105.34, с
предназначение Нива, III категория, в местността „Иков лъг“, в землището на
с.Бохот, община Плевен, в размер на 3293лева, като бъде определено обезщетение
съобразно пазарните реалности.
В жалбата са
наведени доводи, че Решението на МС в оспорената му част е издадено в
нарушение на материалния закон. Твърди
се, че определеното обезщетение е неадекватно ниско спрямо пазарните реалности
и използваната методика за определяне на обезщетенията по сходен начин в
землището на с.Бохот. Във връзка с последното се сочи, че „Вивамед“ ЕООД
гр.Плевен е сключило договор за покупка на земеделска земя в землището на
с.Бохот през 2020г. на цена 1150лв. на дка, а Община Плевен при обезщетяване на
собствениците за учредяване на сервитут при построяване на газопровод в
землището на с.Бохот е извършила оценка
за обезщетяване на земеделски земи над 1100лв. на дка. Твърди се, че по данни
на НСИ за сключени реални сделки за продажба на земеделска земя средната
пазарна цена е 977лв. на дка за календарната 2020г. В заключение се моли да се
измени Решение №531/22.07.2021г. на МС в частта относно размера на определените
обезщетения за процесните два имота, като се определи обезщетение съобразно
пазарните реалности. Претендират се разноски.
Ответникът-Министерски
съвет, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната
преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на
подадената жалба.
От
заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София, е депозиран
писмен отговор от процесуален представител, в който е изразено становище за
неоснователност на подадената жалба.
От
заинтересованата страна - Министерство на финансите е изразено писмено
становище с доводи за неоснователност на жалбата.
От
заинтересованата страна - МРРБ е представено писмено становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и поддържа депозирана жалба на сочените в
нея основания. Счита, че имотът под №2 от заключението на вещото лице следва да
бъде изключен при изчисляване размерът на обезщетението. Счита, че следва да
бъде обезщетен съобразно втория вариант на заключението, даден в открито
съдебно заседание от вещото лице. Сочи решение на ЕСПЧ по делото „Костов и сие срещу България“ от
14.05.2020г. и моли жалбата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Ответникът в
съдебно заседание не се представлява. Представени са писмени бележки от
процесуален представител с доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Заинтересованата
страна-Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в съдебно
заседание не се представлява. Представени са писмени бележки от процесуален
представител с искане жалбата да бъде оставена без уважение, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна-Министерство на финансите, в съдебно заседание не се представлява.
Заинтересованата
страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт В. с надлежно пълномощно, която моли жалбата да бъде отхвърлена.
Сочи, че решението в оспорената част е правилно, като се позовава на
заключението на вещото лице, което е съобразено с разпоредбите на ЗДС.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като се запозна със становищата на страните,
представените по делото доказателства и въз основа на приложимите законови
разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в 14-дневния срок по чл.38, ал.2 от ЗДС и от
надлежна страна- адресат на акта, който има интерес от оспорване, в
качеството му на собственик на двата процесни имота, части от които се
отчуждават с оспореното решение, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно чл.34а ал.1 от ЗДС отчуждаването на
имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на
национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение
на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите.
Оспореното
решение е постановено от компетентен орган-Министерски съвет, по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите. Издадено е в изискуемата от закона форма, като с него са отчуждени
имоти/части от имоти-частна собственост, видно от приложените по делото
нотариални актове, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала,
обявена за национален обект с Решение
№250/25.04.2013 год. на МС. Процесното решение на МС има съдържанието,
предвидено в чл.34б от ЗДС -
посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите, т.е. съдържа фактически и правни основания за
неговото издаване.
При вземане на
решението са спазени и административно-производствените правила, посочени в чл.34, чл.34а и чл.34б ал.2 от ЗДС. От заинтересованото
ведомство е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на
финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към
него са приложени документите, изброени в чл.34 ал.2 от ЗДС. От двамата министри- на
финансите и на регионалното развитие и благоустройството, е направено
предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен
доклад. Решението е разгласено по реда на чл.34а ал.3 от ЗДС, а предложението е
било придружено с изискуемите от чл.34а ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП – парцеларен план,
който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала
"Хемус", участък км 137+800 от идейния проект на НКСИП ≡ 139+340 по
техническия проект от 2018г. /края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по
техническия проект от 2020г. /след пресичането с път III-301/,
в землищата на с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен; с.Дренов, с.Владиня, с.Слатина,
с.Александрово и с.Чавдарци, общ.Ловеч, обл.Ловеч, който е одобрен със Заповед №РД-02-15-89/30.09.2020г., влязла
в законна сила на 21.10.2020г. и Заповед №РД-02-15-12/02.02.2021г. на зам.
министъра на РРБ, влязла в законна сила на 20.02.2021г. В табличен вид са
представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение,
размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка и оценка на
имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител.
В тази връзка
следва да се посочи, че при определяне на равностойното парично обезщетение е
ползван редът по чл.32 ал.3 т.2 от ЗДС
за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от
Оценителския доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно
процесните имоти, е определено при осигурено удостоверение от Службата по
вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални
пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по
реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е
въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и
също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния
случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в Служба по вписванията, а именно- 05.11.2019г.
– 05.11.2020г. Използваните от оценителя в административното производство като
аналози 5броя пазарни сделки за землище с.Бохот, са описани в таблица.
В оспорената му
част Решение № 531 от 22.07.2021г. на Министерския съвет постановява
отчуждаването на имот с идентификатор 05921.59.26, с предназначение Нива, III категория, в
местността „Големия лък“, в землището на с.Бохот, община Плевен, със засегната
площ за отчуждаване 7.322дка от обща площ 19.162дка, за която отчуждена площ е
определено парично обезщетение в размер на 6281лева и на имот с идентификатор
05921.105.34, с предназначение Нива, III категория, в местността „Иков лъг“, в землището на
с.Бохот, община Плевен, със засегната площ за отчуждаване 3.839дка от обща площ
7.054дка, за която отчуждена площ е определено обезщетение в размер на
3293лева.
Във връзка с
оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение по чл.32 от ЗДС и §1а, т.1 от
ДР на ЗДС. Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено заключението
на вещото лице, както и допълнително даденото становище в съдебно заседание
относно втори вариант на размера на обезщетението.
Съгласно
заключението на вещото лице, равностойното парично обезщетение на засегнатите
поземлени имоти, подлежащи на отчуждаване, се определя в съответствие с чл.32
ал.2 от ЗДС, т.е. въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Взети са предвид
изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са
осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в
службата по вписванията по местонахождението на имота. От АПИ са представени
общо 28бр. нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, вписани в
Служба по впиванията Плевен, за имоти, в т.ч. в землището на с.Бохот, в периода
05.11.2019г.-05.11.2020г. Сделките, които отговарят на критериите, заложени в
ЗДС, и използвани при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ са
описани изчерпателно в Приложение 1 към заключението. Вещото лице е подложило
на сравнителен анализ всички относими сделки – аналози, които отговарят на
изискванията на закона и данните от сайта на НСИ. Във връзка с последното
посочва, че данните от НСИ за 2020г. за землищата в община Плевен сочат средни
цени в размер на 1004лв/дка. Посочва още, че анализът на данните за сделките в
Приложение 1 изследва не само пазарните цени от сделки със земеделски земи, но
паралелно и размера на съответните данъчни оценки, за да игнорират тези сделки,
които са изповядани на цени, близки до данъчните оценки. Установява, че
сделката, обективирана в нотариален акт на ред 2 от Приложение 1 – имот с
идент. 05921.50.9 – нива, е изповядана на цена на 800лева, което формира единична цена 123,27лв/дка, като данъчната
оценка на този имот е 763,22лева, или материален интерес по тази сделка е почти
равен на данъчната оценка, което е видно и от сравнителния коефициент 1,05.
Посочва още, че цените на всички останали сделки са в диапазона 962лв/дка –
1100лв/дка, т.е. пазарните цени на тези земеделски земи са над 8-9пъти
по-високи от средно установените единични стойности по данъчните оценки. Сочи,
че средната цена 1004лв/дка на сделките за 2020г. от данните на НСИ е в
диапазона на четирите /от петте/ сделки на обектите, които са в извадката и
които са подбрани в съответствие с
изискванията за оценки по ЗДС. Изчислява, че ако се игнорира цената, на която е
продаден имота с идент. 05921.50.9, то средната цена от останалите четири
сделки е 1042лв/дка. Независимо от последното прави извод, че разпоредбите на
ЗДС не правят изключение, поради което при определянето на равностойното
парично обезщетение са използвани и петте сделки, описани в Приложение 1 от
заключението, като определеното равностойно парично обезщетение за процесните
имоти в землището на с.Бохот е в размер на 857,87лв/дка, изчислено съобразно
чл.32 от ЗДС и §1а т.1 и т.2 от ДР на ЗДС, и сравнено със средната пазарна
стойност на четирите от петте имота и данните от НСИ е по-ниско. В заключение
посочва, че за имот с идентификатор 05921.59.26 в землището на с.Бохот, със
засегната площ за отчуждаване 7.322дка, равностойното парично обезщетение е в размер
на 6281лева; а за имот идентификатор 05921.105.34 в землището на с.Бохот, със
засегната площ за отчуждаване 3.839дка, равностойното парично обезщетение е в
размер на 3293лева. В открито съдебно заседание ВЛ потвърждава, че определеният
размер на равностойното парично обезщетение за процесните два имота съвпада с
размерът на обезщетението, определено в оспорения акт. Сочи, че сделката с имот
с идент. 05921.50.9 би следвало да бъде игнорирана ако се прави оценка не по
Закона за държавната собственост, но тъй като последният не прави изключение
нито заради цената, нито заради площта, то тази сделка отговаря на законовите
изисквания и е включена при определяне на равностойното парично обезщетение на
процесните имоти. На въпрос на жалбоподателя посочва, че при единична пазарна
стойност на декар 1042лв/дка – без имот с идент. 05921.50.9, то размерът на
паричното обезщетение за имот с идент. 05921.59.26 е 7626лева, а за имот с
идент. 05921.105.34 е 3998лева.
Предвид горното,
следва да се посочи, че при принудително отнемане на собствеността от частно
лице по реда на ЗДС, за изграждане на национален обект и в случаите, когато
обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен
имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично
обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума,
която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. Т.е. целта на
определените в закона изисквания за начина на определяне на обезщетението е да
се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на
определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени
интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени
парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на
пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Изхождайки от
законовите разпоредби и целта на закона, съдът възприема даденият в съдебно
заседание от вещото лице втори вариант на стойността на паричното обезщетение
за отчуждената част от процесните имоти, а именно за имот с идент. 05921.59.26
- 7626лева и за имот с идент. 05921.105.34 - 3998лева, определена при осреднена
цена на дка в размер на 1042лв., получен на база четири сделки, отразени в
Приложение 1 от заключението, като е изключена сделка под №2 от приложението,
поради посочената в НА цена, близка до данъчната оценка. Според съда, именно
тази осреднена цена на дка обективира реалната пазарна цена на имотите в
землището и е получена въз основа на годни пазарни аналози съобразно чл.32 ал.2
от ЗДС. Действително и сделката под №2 от Приложение 1 материализира пазарни
аналози, относими по смисъла на §1а т.2 от ДР на ЗДС, в който смисъл са и
възраженията на заинтересованата страна АПИ, но според съда само формално
отговаря на изискванията на закона и не води до постигане на целите на
обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от
собственика. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от
14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани с оплакване
за нарушаване на чл.1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на
определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно от същото решение,
следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в
съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато
нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена
еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика
ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не
съответства на пълната пазарна стойност.
Ето защо, водещо
е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на
справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което при определяне
на справедливата цена за отчуждените имоти относими следва да са онези сделки,
които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.
Предвид
изложеното жалбата е основателна, като определеното с Решение №
531/22.07.2021г. на Министерски сьвет обезщетение за процесните два имота е
неравностойно по смисъла на ЗДС и следва същото
в тази част да бъде изменено, като размерът на определеното за двата
имота парично обезщетение следва да бъде увеличен както следва: имот с идентификатор 05921.59.26, с
предназначение Нива, III категория, в местността „Големия лък“, в землището
на с.Бохот, община Плевен, със засегната площ за отчуждаване 7.322дка от
обща площ 19.162дка - парично
обезщетение в размер на 7626лева и имот с идентификатор 05921.105.34,
с предназначение Нива, III категория, в местността „Иков лъг“, в землището на
с.Бохот, община Плевен, със засегната площ за отчуждаване 3.839дка от
обща площ 7.054дка - парично обезщетение
в размер на 3998лева.
При този изход
на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на
оспорващия П.И. да се присъдят направените по делото разноски в размер на
310лева, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и чл.143 ал.1 от АПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №
531/22.07.2021г. на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти
- частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус",
участък км 137+800 от идейния проект на НКСИП ≡ 139+340 по техническия проект от 2018г.
/края на пътен възел при пресичане с път II-35/
до км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по техническия проект от 2020г.
/след пресичането с път III-301/, на
територията на Община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч В
ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение за трайно засегната площ за
отчуждаване - 7.322дка от имот с обща площ 19.162дка, собственост на лицето и
представляващ по ПУП-ПИ 05921.59.26, а по КККР ПИ с идентификатор 05921.59.26,
с предназначение Нива, III категория, в местността „Големия лък“, в землището
на с.Бохот, община Плевен, в размер на 6281лева, и трайно засегната площ за отчуждаване -
3.839дка от имот с обща площ 7.054дка, собственост на лицето и представляващ по
ПУП-ПИ 05921.105.34, а по КККР ПИ с идентификатор 05921.105.34, с
предназначение Нива, III категория, в местността „Иков лъг“, в землището на
с.Бохот, община Плевен, в размер на 3293лева, като УВЕЛИЧАВА размера на
определеното парично обезщетение за имот с идентификатор 05921.59.26, с
предназначение Нива, III категория, в местността „Големия лък“, в землището
на с.Бохот, община Плевен, със засегната площ за отчуждаване 7.322дка от обща
площ 19.162дка, на 7626лева и за
имот с идентификатор 05921.105.34, с предназначение Нива, III категория, в
местността „Иков лъг“, в землището на с.Бохот, община Плевен, със засегната
площ за отчуждаване 3.839дка от обща площ 7.054дка, на 3998лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на П.Т.И. ***3, с ЕГН:**********,***,
направените по делото разноски в размер на 310 лева /триста и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на оспорване, по аргумент от чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.
Преписи от решението да се изпратят на страните по електронна поща, факс или друг
подходящ бърз начин с указание своевременно да се върнат за прилагане по делото
на отрязъците от съобщенията до страните.
СЪДИЯ: