О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№357/06.07.2020
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 06. 07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№235/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.274 от ГПК/изпратено за разглеждане на ВАпС по реда на чл.23, ал.3 от ГПК/.Образувано по подадена частна жалба от П.М.Ц. против определение/без
номер/ от 02.03.2020г., постановено по гр.д. №636/09г. по описа на ОС-Велико
Търново, с което е оставена без разглеждане по -дадената от П.М.Ц. молба вх.№3970/25.04.2018г. за
изменение на постановеното по
гр.д.№636/09г. по описа на ОС-Велико Търново решение в частта му относно
разноските.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в
същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ОС-Велико
Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната
молба.
Въззиваемият Л.Н.М.,
редовно уведомен, не е депозирал отговор по частната жалба в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Производството по
гр.д.№636/09г. по описа на ОС-Велико Търново, е образувано по предявените от П.М.Ц.
против Л.Н.М. искове, съответно с пр. осн. чл.45 от ЗЗД с цена 50 000лв. и
с пр.осн чл.86 от ЗЗД с цена 25 000лв.
С разпореждане от
06.07.2009г., постановено по гр.д.№636/09г., ищцата П.Ц. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е освободена от заплащането на такси и разноски в производството.
С решение
№218/11.11.2010г., постановено по гр.д.№636/09г., така предявените искове са
отхвърлени, както и ищцата е осъдена да заплати по сметка на ОС-Велико Търново
държавна такса в размер на 3 000 лв./4% върху 75 000лв./ и 5 лв. за
издава -не на изпълнителен лист.
В срока по чл.259, ал.1
от ГПК П.Ц. е подала въззивна жалба против реше - нието на ОС-Велико Търново,
по която е образувано в.гр.д.№647/10г. по описа на Апелативен съд-Велико
Търново.
Във въззивната жалба са
обективирани и твърдения по см. на чл.248 от ГПК, а именно сочи се, че страната
е освободена от заплащането на такси и разноски по делото, което не
кореспондира с търсените от нея съгласно решението на ОС-Велико Търново такси и
разноски, като се претендира същото да бъде изцяло отменено.По така
обективираните оплаквания досежно решението в частта му относно разноските, по
същество съставляващи молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, няма произнасяне от компетентния да
се произнесе по тях първоинстанционен съд като съд, постановил решението, чието
изменение в частта за разноските се претендира.
С решение
№52/08.03.2011г., постановено по в.гр.д.№647/10г., е потвърдено в цялост
решение №218/11.11.2010г., постановено по гр.д.№636/09г.
С определение
№321/02.03.2012г., постановено по гр.д.№1287/11г. по описа на ВКС, решение
№52/08.03.2011г., постановено по в.гр.д.№647/10г., не е допуснато до касационно
обжалване.С постановяване цитираното определение на ВКС, т.е. на 02.03.2012г.,
са влезли в сила решенията на ВТОС и ВТАС
Въз основа на на
разпореждане от 13.03.2012г., постановено по гр.д.№636/09г., предвид влизане в
сила на решението, вкл. в частта на разноските, е издаден изпъл -нителен лист
за присъдените в полза на ОС-Велико Търново суми.
С определение
№57/14.02.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№66/17г. по описа на Апелативен
съд-Велико Търново, по подадената от П.Ц. частна жалба вх.№ 1536/12.02.2013г. е
отменено цитираното разпореждане от 13.03.2012г./но не по съображения, касаещи
неговата правилност, а по съображения, касаещи правил -ността на влязлото в
сила решение на първоинстанционния съд в частта му относно разноските/ и е
обезсилен издаденият изп.лист.
П.Ц. е депозирала жалба
вх.№3970/25.04.2018г. чрез ВТОС до ВТАС, в която е посочила, че с цитираното
определение по в.ч.гр.д.№66/17г. е отменено разпо -реждането за издаване на
изп.лист и същият обезсилен, но решението на ВТОС, с което е осъдена да заплати
сумата от 3 000лв., не е отменено, поради което претен -дира същото да се
отмени като се преведе в съответствие с определението от 14.02.2017г.Така
подадената молба е приета за молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта му относно разноските и с обжалваното
определение е оставена без разглеждане, като е прието, че е депози -рана след срока
по чл.248, ал.1 от ГПК, както и по съображения, че съдът не може сам да отменя
или изменя решението си.
Действително молбата е
подадена през 2017г., но както се изложи във въззивната жалба, инициирала
производството по в.гр.д.№647/10г. по описа на ВТАС, подадена в срока за
обжалване на решение №218/11.11.2010г., който е и срокът по чл.248, ал.1 от ГПК, е формулирано, макар и непрецизно, искане по чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта му относно разноските, с която ищцата е осъдена да заплати
държавни такси с ясно посочени оплаквания, че същата не дължи такива, защото е
освободена от заплащането им.По това искане няма произнасяне от компетентния
като първа инстанция ВТОС.Вярно е, че по искането не е бил формулиран прецизен
петитум, но на страната не са били дадени надлежни указания за отстраняване на
тази нередовност и доколкото срок не й е даван с молбата от 25.04.2018г. тази
нередовност е отстранена.Поради горното съдът приема, че ВТОС е бил надлежно
сезиран с молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, обективирана във въззивна жалба вх.№
12521/08.12.2010г., уточнена с молба/наречена от страната жалба/
вх.№3970/25.04. 2018г., за изменение на решение №218/11.11.2010г., постановено
по гр.д.№636/09г., в частта му относно разноските, с която П.Ц. е осъдена да
заплати държавна такса в размер на 3 000лв. в полза на ВТОС, както и 5 лв.
за издаване на изп.лист, поради което неправилно с обжалваното определение
производството по чл.248 от ГПК е било оставено без разглеждане.Същото следва
да бъде отменено и делото върнато на ВТОС за продължаване съдопроизводствените
действия по молбата /сходно е и разрешението досежно държавната такса 1500лв.,
която П.Ц. е била осъдена да заплати по см. на ВТАС по второинстанционното дело
с постановеното по него решение, съгласно определение №245/27.03.2014г.,
постановено по ч.гр.д. №1821/14г. по описа на ВКС, ІV гр.о./.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение/без
номер/ от 02.03.2020г., постановено по гр.д.№636/09г. по описа на ОС-Велико
Търново, и
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизвод -ствените действия по
производството с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на решение
№218/11.11.2010г., постановено по гр.д.№636/09г., в частта му относно
разноските, с която П.М.Ц. е осъдена да заплати държавна такса по исковете в
размер на 3 000лв. по сметка на ОС-Велико Търново, както и 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: