Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 169
гр. ВРАЦА, 29.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 08.05.2019г в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар МАРИЯ ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр. дело N` 245 по
описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
44/15.01.2019г. постановено по гр.д.№ 2272/ 2018г.по опис на РС-Враца,състав на
съда е отхвърлил предяве-ният от "АЙ
ТРЪСТ"ЕООД,ЕИК ***,гр.София против В.В.Л.,ЕГН **********
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.6
от Закона за предоставяне на фи-нансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 408,95 лева, представляваща дължима главница по договор за
кредит №713014, сключен между „Креди-симо” АД и В.В.Л. на 02.08.2016г., обезпечен чрез сключен на
02.08.2016г. договор за предоставяне на поръчи-телство
между „Ай Тръст” ЕООД и В.В.Л.; сумата от 32,26 лева
– административни разноски; 22,34 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 28,12 лева – договорна лихва за периода от
16.11.2016г. до 14.01.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата, счи-тано от датата на подаване на заявлението в съда
/07.03.2018 г./до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение от 09.03.2018 г. по ч.гр.д. № 883/2018 г. по описа на РС
- Враца.
Недоволно от
решението е останало "АЙ ТРЪСТ" ЕООД,което чрез ю.к. П.П. е подало въззавна жалба вх. №
3138/ 26.02.2019г.
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на реше-нието,постановяването
му в нарушение на процесуалния закон и необоснованост,като се иска неговата
отмяна,респективно уважа-ване на исковата претенция с
признаване на вземанията.Поддържа се,че неправилно и противоречие със събраните
доказателства, районният съд е приел,че между страните по договора за кредит,
сключен по електронен път между ответницата и кредитодателя
"Кредисимо"няма доказани облигационни
отношения, и от тук не е доказана и обигационната
връзка между ищеца и същата по договора за поръчителство.Излага се,че при
уреждане на отноше-нията между страните изцяло е
спазено законодателството, уреж-дащо сключване на
договори от разстояние,т.е. по електронен път,като се посочва,че в делото са
налични данни според които ответницата /длъжницата/ изрично е приела условията
по договора за кредит,ОУ,СЕФ и др. като
е въвела команда "Декларирам,че съм получила СЕФ" от посочената от
нея имейл страница,приела е въведените данни ,ОУ и договора,при което следва да
се счита,че е валидно обвързана.Сочи се,че с оглед направеното оспорване на
представените от ищеца писмени доказателства и направеното разпределение на доказателствената тежест с определението на районния съд от
20.11.2018г.,в тежест на ответницата е било да установи, респективно в тази
връзка да поиска СТЕ или по друг способ,във връзка с направеното оспорване на
автентичността на документите, на които се основава исковата претенция.Твърди
се,че ответницата чрез размяна на електронни волеизявления, съгласно
изискванията на ЗЕДЕУУ/към 01.08.2016г.-ЗЕДЕП/,изрично е приела договора за
предоставяне на поръчителство,като за целта е използвала индивидуално
генерирания петцифрен код за достъп,при което извода
за липса на надлежно възникнала между страните облигационна връзка е
неправилен.Изтъква се,че от дан-ните по делото за
извършените плащания по погасяване на предо-ставения
на ответницата кредит,е установено,че въпреки извърше-ните
от нея плащания,няма надплащане,както е приел районния съд,а напротив налице са
неизпълнени и доказани задължения по договора за поръчителство,дължими на
ищеца.Не се правят доказателствени
искания.Претендират се разноски.Пред окръжния съд,въззивникът,
с подадено писмено заявление чрез ю.к. В.Г. изразява становище в подкрепа на
жалбата,прави се възражение по размера на адвокатското възнаграждение на
ответната на жалбата страна,като от своя страна се претендират разноски.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата В.В.Л.
чрез адв.К.К.,***,не дава
писмен отговор и не изразява становище.В проведеното пред окръжния съд открито съ-дебно заседание процесуалният представител на въззивемата ос-порва въззивната
жалба и развива доводи за нейната неосно-вателност,респективно
правилност на обжалвания съдебен акт на районния съд.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и до-пустимостта
на въззивната жалба,счита че същата е подадена в
срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по
чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимия правен интерес и
легитимация,насочена е против съ-дебен акт от
категорията на обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.
В съответствие с
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта- в об-жалваната
част,като по останалите въпроси е ограничен от реле-вираните
в жалбата въззивни основания.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поста-новено в рамките на
правораздавателната власт на съдилащата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума та
търсената съдебна защита.
Окръжният
съд,като съобрази доводите на страните и събра-ните
по делото доказателства,съобразно правилата на чл.235,ал.2 ГПК,от фактическа и
правна страна приема следното:
Въззивната жалба,разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд
Враца е сезиран с искова молба на ”АЙ ТРЪСТ”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр. София против В.В.Л. с ЕГН ********** ***,с която
е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,във вр.чл.6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, като се иска да бъде признато за
установено,че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповед за изпълнение
: 408.95 лева глав-ница по договор за заем с Кредисимо,28.12 лева
договорна лихва, 32.26 лева
– административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането;
22.34 лв.-възнаграждение по договор за
предоста-вяне на поръчителство.
В исковата молба се твърди,че на 01.08.2016г. ответницата кандидатствала
онлайн за отпускане на потребителски кредит от ”Кредисимо”АД
с ЕИК ***.,като
за целта попълнила заявле-ние за отпускане на
потребителски кредит от разстояние на ин-тернет
страницата на дружеството,а именно www.credissimo.bg. В заявлението
ответницата посочила всички свои лични данни,адресна регистрация,електронен
адрес за кореспонденция и др.,посочила и желания размер на кредита,начина на
усвояването му и т.н.На заявлението бил даден индивидуален идентификационен код
№713014.На посочения в заявлението електронен адрес /***abv.bg/ били изпратени автоматично договор,ведно с приложение
№1,Общи условия и Стандартен европейски формуляр.В тези документи се съдържала
цялата дължима преддоговорна ин-формация,в
ясен и четим вид,на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни
изисквания.Твърди се,че ответницата е имала осигурен достъп до проекта на
договора и приложението към него,в които били посочени дължимите суми-заявения
размер на главницата и размера на възнаградителната
лихва при заявения период на погасяване.
Твърди се,че след
запознаване с всички условия във връзка с кредита,ответницата въвела
самостоятелно на указаното място в сайта командата ”декларирам,че съм получил
СЕФ на посочения от мен имейл,проверил съм въведените данни и приемам ОУ и дого-вора”,като с това си действие,ответницата е изразила
съгласие да бъде обвързана с процесния договор,СЕФ и
ОУ.В резултат на което следва да се приеме,че договорът за кредит бил сключен
във формата на електронен документ,с краен срок на погасяване 17.08.2016 г.
Освен това се
твърди и,че при кандидатстването,ответницата сама избрала да обезпечи
изпълнението на задълженията си договора,като осигури поръчителство от
трето,одобрено от кре-дитора юридическо лице,за което
й е бил предоставен за запоз-наване проект на договор
за предоставяне на поръчителство, и след даване съгласие бил подписан и този
договор чрез размяна на електронни волеизявления.
По силата на
това действие, на 01.08.2016г. между кредитора и ищеца бил сключен договор за
поръчителство,по силата на който ищецът са задължил да отговаря солидарно с
ответницата за изпълнение на задълженията по договора за кредит.
Ответницата
започнала изпълнение на задължението си по погасяване на даденият й заем в
размер на 600 лв. ,който й бил преведен на 02.08.2016г. на каса на "Изипей" АД.
И тъй като
извършила само частичното негово погасяване, ищецът в качеството на поетата с
договора за поръчителство солидарна отговорност, и при възникналата предсрочна изискуе-мост на неиздължените погасителни вноски,бил
принуден да извърши неговото пълно погасяване.
Това му дало основание да предяви пред РС-Враца по
зая-вление на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,за което е било образувано
ч.гр.д.№ 883/2018г. по опис на ВрРС,приложено към
настоящото. От същото се установява,че заявлението е било уважено, респек-тивно издадена заповед за изпълнение на парично
задължение с № 570/09.03.2018 г., с която е разпоредено
длъжникът В.В.Л. да заплати на кредитора сумата от
408,95 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит №713014,
сключен между „Кредисимо” АД и В.В.Л.
на 02.08.2016г., обезпечен чрез сключен на 02.08.2016г. договор за предоставяне
на поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и В.В.Л.;
сумата от 32,26 лева – административни разноски;22,34 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 28,12 лева – договорна лихва за
периода от 16.11.2016г. до 14.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /07.03.2018 г./
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева,
представляваща платена държавна такса и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултстко възнаграж-дение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК по делото е постъпило въз-ражение
против цитираната заповед за изпълнение, с което длъж-никът
възразява, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като липсва облигационно
правоотношение между нея и заявителя, както вземането не било доказано,което
действие е обосновало издава-нето на разпореждане № 2141/03.04.2018 г. по
ч.гр.д.№ 883/2018 г. по описа на ВрРС,с което съдът е
указал на заявителя,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от уве-домяването.
В отговора си
по чл.131 ГПК ответницата чрез своя по-вереник
оспорва активна легитимация на ищеца,като
твърди, че ответницата
е погасила задълженията си. Сочи, че
не е устано-вено,че първоначалният договор
за заем с „Кредисимо” АД отго-варя на изискванията
на чл.11 от ЗПК,при
което неговите клаузи се неравноправни по смисъла на закона,съответно нищожни. Твър-ди,че исковете са недоказани по размер,
тъй като не са раз-граничени по размер относимо
към претендираната главница,лихви и други
разноски,като не е изяснен механизма на тяхното форми-ране,предвид
извършените частични плащания от страна на ответ-ницата.
В подкрепа на
предявения иск ищецът представя: неподписан документ с наименование „заявление
№ 713014“, с информация за кандидата, заявката, кредита, плащане, работа, данни
от лична карта, адрес и др.; неподписан Договор за потребителски кредит №
713014/01.08.2016 г., между „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК ***, като кредитодател
и В.В.Л., ЕГН **********, като кредитополучател,
и Приложение №1 ,отразяващ предмета на
договора/паричен заем от 600 лв./,съответните ГЛП в размер на 41.24 %,ГПК
50%,възможност за револвиране и условията по това,общ
размер по всички плащания;стандартен европейки форму-ляр
за предоставяне на информация/без подпис/;договор за поръ-чителство
от 01.08.2016г.между ищеца и "Кредисимо" АД;договор за предоставяне на поръчителство
от 01.08.2016г. със страни ищеца и ответницата,съставен въз основа на
електронни волеиз-явления,съгласно чл.16,като за
потребител е вписана ответни-цата;у-ние произтичащо
от "Кредисимо" АД,относимо
за сумите из-платени от ищеца в качеството му солидарен длъжник,съответно в
размер на 408.95 лв.- погасена главница;28.12 лв.-договорна лихва и 32.26
лв.-извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно догаваряне за погасяване на задълже-нието.
Представена е
служебна бележка от "Изипей" АД относима към извършените от ответницата парични преводи по
погасяване на задължението към "Кредисимо"
АД за периода от 18.01.2016г. до 14.02.2017г.Изслушан е свидетеля Вл.Л.-майка на ответ-ницата.
Представена е
справка от Централен кредитен регистър на БНБ относимо
към данните във връзка с договора за поръчител-ство,на
който основава вземането си ищеца.
При така
установената по делото фактическа обстановка, ра-йонният
съд,обсъждайки задълбочено,в пълнота и в детайли, всич-ки
относими към възникналите между страните спорни вазимоот-ношения,е заключил,че ищецът не е провел пълно и
главно до-казване на основанието,от което произтича задължението на от-ветницата,а именно валидно сключен,респективно валидно възник-нало правоотношение по договор за заем,пораждащо следващата от това
облигационна връзка между страните,като не е установил и че е налице валиден
договор за поръчителство между страните, съгласно който ищецът е извършил
плащане на задължения на от-ветницата по договора за
заем,при което е отхвърлил предявения иск.
На основание
чл.193 ГПК е признал,че
представените по де-лото заявление от 01.08.2016; договор
за кредит от 01.08.2016г. и приложение №1 към него, Общи условия за
предоставяне на кре-дита,стандартен европейски
формуляр за предоставяне на инфор-мация за
потребителски кредит; договор за предоставяне на поръ-чителство
от 01.08.2016г. и приложение №1 към него, са неис-тински.
Въззивната инстанция споделя направените правни изводи от страна на
районния съд относимо към липсата на установено ва-лидно облигацинно
правоотношение по договор за заем между "Кре-дисимо"
АД и ответницата ,сключен от разстояние,а от тук и между ищеца и последната,с
оглед констатираните от отклонения на разпоредби на нормативните актове,които
го уреждат,а именно Закона на електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/,
съответно ЗПФУР,тъй като безспорно по делото,с оглед направе-ните
от ответницата оспорвания на представените на хартиен но-сител
документи,на които се основава исковата претенция,същите не са били представени
на технически или електронен запис,което следвало да се извърши,за да може да
се проследят направените по електронен път волеизявления на страните по
тях.Изводът в такава насока изцяло съответства на утвърдената съдебна прак-тика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК,според
която се приема,че електронното изявление е електронен документ по сми-съла на закона, когато е записано на магнитен,оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено-чл.3,ал.1 ЗЕДЕП.В тази
връзка не са представени доказателства,че сключеният от разстояние договор за
заем отговаря на изискванията на чл.2,3 и 13 от ЗЕДЕП,за да се приеме в това
производство,че предста-вените на хартиен носител
доказателства,отразяващи сключването на договор за заем,съответно договор за
предоставяне на поръ-чителство,представляват
електронни документи,носещи електрон-ното изявление
на ответницата,респективно нейният електронен подпис и от тук да е установено
нейно авторство.
Извън горното,дори
да се приеме,че е установено надлежно сключено облигационно правоотношение по
договор за заем от раз-стояние,искът не може да бъде
уважен,поради неговата частичната недействителност предвид наличието на неравноправни клаузи,на което
обстоятелство се позовава и защитата на ответницата,и които съображения въззивната инстанция зачита като основателни.
В тази връзка окръжният
съд приема следното:
Отпуснатият на ответницата като физическо лице заем пред-ставлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по
смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко
физическо лице,което при-добива стока или ползва услуги,които не са
предназначени за из-вършване на търговска или
професионална дейност.
Като
потребител въззиваемата разполага със защита срещу не-равноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,по който
въпрос също е налице категорично установена съдебна практика,която задължава
както първоинстан-ционния,така и въззивния
съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи не-равноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се про-изнасят,независимо дали страните са навели
такива възражения или не,като служебното начало следва да се приложи и при пре-ценка дали клаузите на договора са нищожни.Съгласно
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребител-ските договори, която
е транспонирана в българското законода-телство с §
13а т.9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е
дадено определение на понятието "неравноправ-на
клауза" в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвест-ност
и води до значително неравноправие между правата и задъл-женията
на търговеца или доставчика и потребителя, като раз-личните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,като в алинея 2-ра
от същата раз-поредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потреби-телят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено
в случаите на договор при общи условия. Такова раз-решение
е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои ас-пекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или дос-тавчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца,
че процесният договор за потребителски кредит е
сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че съ-щият не е бил предмет на предварително договаряне между
страни-те,от което следва извод,че въззиваемата-ответница
не е имала възможност да влияе върху съдържанието му.В случая е бил из-пратен
по електронен път,както се твърди, стандартизиран блан-ков
формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от кредитната институция
предоставила заема.Видно още от догово-ра,е,че
кредиторът се е задоволил единствено с
посочването ка-то абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са вклю-чени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 50 % . Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават
неизвестни. Следва да се има предвид още,
че служебната справка в БНБ установи,че към датата на сключване на договора за
потребителски кредит основ-ният лихвен процент е бил
0,00 % от което следва, че размерът на законната лихва е бил 10,00 %,т.е.уговорения
в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири път
законната лихва.В настоящият случай договорената между страните лихва в размер
на 41,24% годишно надхвърля с над 4 пъти закон-ната,
което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния
размер на законната лихва.
С оглед предходното, и настоящата инстанция
приема, че лип-сата на индивидуално договоряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски
кредит, както и неконретизирано фор-миран
ГПР от 50%,съответно уговорен ГЛП в размер на 41,24 %, правят въпросните договорни клаузи неравноправни,и
на основа-ние чл.146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни.
Възприетото дава основание да се приеме,че
при договаряне на условията на кредита са били нарушени разпоредбите на чл.12, ал.1,т.8
и т.9 от ЗПК,при което съгласно чл.22 ЗПК,сключеният с ответницата договор за потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на тази
недействителност са рег-ламентирани в разпоредбата на
чл.23 ЗПК,предвиждаща,че потре-бителят дължи връщане само на чистата стойност по
кредита,но не и лихва или други разходи.И тъй като, в настоящия случай, от
представените данни за извършени плащания на ответницата към кредитодателя се установява извършен превод на суми след
датата на сключване на договора в общ размер от 695 лв.,следва да се приеме,че
тя изцяло е погасила задължението по чистата негова стойност.
При горните съображения,обжалваното решение
като правилно и съответстващо на приложимия материален закон ще следва да се
потвърди.
При този изход на делото пред настоящата
съдебна инстанция, на въззиваемата се следва
възстановяване на направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатска защита,които не следва да се намаляват,тъй
като са в рамките на усатановения от Наредба
№1/09.07.2004г. минимум.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/15.01.2019г.
постановено по гр.д.№ 2272/2018г. по опис на РС-Враца.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.3 ГПК "АЙ ТРЪСТ"ЕООД,ЕИК *** да заплати на В.В.Л. с ЕГН ********** сумата от 300,00 лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........