РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1163/6.7.2020г.
гр. Пловдив, 06 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 50 по описа
за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба, предявена
от „БНМП ЕВРОМЕД 6190 - ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.Д. Х.,
чрез процесуалния си представител адвокат Д.Д.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-882-0025570/03.12.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – кабинет за частна
неотложна медицинска помощ, намиращ се в гр. ***стопанисван от „БНМП ЕВРОМЕД
6190-ГППМП” ООД, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 7
дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.
Претендират се сторените в производството разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. При осъществена оперативна проверка на 24.11.2019 г. на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кабинет за частна неотложна медицинска
помощ, намиращ се в гр. ***стопанисван от „БНМП ЕВРОМЕД 6190 – ГППМП“ ООД, е
установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като
не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби, от датата на
започване на дейността на обекта, а именно 01.08.2018 г., видно от дадените от Г.Г.Г.– Изпълнителен директор, писмени обяснения към ПИП сер. АА № 0025573/27.11.2019 г. Това е дало основание на
органите по приходите да приемат, че е извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
6. На посочената
дата - 24.11.2019 г., преди легитимация на проверяващите органи по приходите, е
предоставена медицинска услуга - измерване на кръвно налягане, измерване на
телесна температура и кардиограма, на стойност 15,00 лв., заплатени в брой от Й.Н.Й.–
инспектор по приходите, на О.П.– фелдшер, като за продажбата не е издаден
фискален бон, поради липсата на въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство. В хода на проверката от О.П.е попълнен собственоръчно Опис на
паричните средства към ПИП сер. АА №
0025570/24.11.2019 г., в който е посочена сумата от 182,00 лв., представляваща
такава от извършени медицински услуги в обекта, за които не са издадени
фискални касови бележки, поради липсата на въведено в експлоатация и работещо
фискално устройство.
7. Извършена е
справка в Информационната система на НАП, от която е установено, че за „БНМП
ЕВРОМЕД 6190 – ГППМП“ ООД има данни за регистрирани в НАП 6 бр. фискални
устройства, всички регистрирани за „без стационарен обект“. Установено е също
от изготвената справка, че за дружеството няма данни за регистрирано в НАП
фискално устройство за проверявания обект, на което да се отчитат оборотите от
извършените продажби.
Като доказателства за извършеното нарушение се сочат 2
бр. декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение, Опис на паричните
средства в касата, заверени копия на Свидетелство за регистрация на фискално
устройство, Договор за сервиз и Протокол за демонтаж.
8. При това
положение е направен извод, че дружеството не е спазило реда за въвеждане в
експлоатация и регистрация в НАП на фискално устройство.
Въз основа на тези фактически установявания е издадена и
процесната заповед, с която на „БНМП ЕВРОМЕД
6190-ГППМП” ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – кабинет за частна неотложна медицинска помощ, намиращ се в
гр. ***стопанисван от „БНМП ЕВРОМЕД 6190-ГППМП” ООД, като е постановена и
забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
За да обоснове продължителността и
съразмерността на мярката, ответният административен орган е изложил мотиви относно
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, а именно, че липсата
на фискално устройство препятства извършването на данъчна проверка и не позволява
да се определят реализираните от лицето приходи. На следващо място са
съобразени и местоположението на обекта, както и наличието на други нарушения
на данъчното законодателство, извършени от дружеството-жалбоподател.
Също така е посочено, че срокът на наложената
ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина
на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда
за фиска.
9. Приобщени в хода на съдебното производство са Договор за
осигуряване на постоянен денонощен достъп до ПИМП от 2019 г. /без дата/,
сключен между ЕТ „Д-р М. Ж.-Ш.-АИППМП“ и „БНМП ЕВРОМЕД 6190-ГППМП“ ООД, Договор
за осигуряване на постоянен денонощен достъп до ПИМП от 01.06.2019 г., сключен
между ЕТ „Д-р Ф.А.-АИППМП“ и „БНМП ЕВРОМЕД 6190-ГППМП“ ООД, Договор за оказване
на спешна и неотложна медицинска помощ от 02.01.2019 г., сключен между „Дракон“
ООД и „БНМП ЕВРОМЕД 6190-ГППМП“ ООД, Договор за осигуряване на постоянен и
денонощен достъп до ПИМП от 2019 г. /без дата/, сключен между „АИППМП Д-р И.М.“
ЕООД и „БНМП ЕВРОМЕД 6190-ГППМП“ ООД, депозирани с жалбата, както и
административната преписка, постъпила с писмо вх. № 3625/21.02.2020 г.
Други доказателства в хода на съдебното
производство не са ангажирани от страните.
ІV. За правото:
10. Оспореният
административен акт – ЗНПАМ е постановена от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите
констатации на органа по приходите са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която
преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В
следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
11. Между страните не се формира спор по установените факти.
Оспорващият не отрича факта на извършеното нарушение. Защитната му теза се
основава на доводи, които са релевантни към производството по предварителното
изпълнение на акта, респ. неговото принудително изпълнение, но не и по
отношение законосъобразността на самата принудителна административна мярка.
Въпреки това, по правилото на чл. 168 от АПК съдът не е ограничен само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
събраните доказателства да провери законосъобразността на административния акт
на всички нормативно установени основания.
12. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната
агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая процесната
ЗНПАМ е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Изпълнителния
Директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. По смисъла на чл.
7, т. 1 и т. 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителният директор на
агенцията, така и директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори.
13. Заповедта за налагане на принудителна административна
мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл.
59 и чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 г., конкретните цели на процесната
принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и
привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат
правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните
продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.01.2006 г. /в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съответно, според чл. 7, ал. 1 от Наредбата,
лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Цитираните разпоредби създават задължение за
въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта и съответно регистриране и отчитане на
оборота от продажби (т.е. на приетите плащания за извършените в
търговския обект доставки на услуги), поради което във всички случаи на
получаване на плащане при доставка, лицето получило плащането, е длъжно да
издаде фискален бон или касова
бележка от кочан в случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г., от
въведено в експлоатация по съответния ред фискално устройство. Изключения са
предвидени за лицата, упражняващи редица дейности, изчерпателно посочени в чл.
4 от т. 1 до т. 11 от Наредбата, сред които обаче, не попада дейността на
дружеството-жалбоподател.
По делото няма спор, че за извършена покупка
на медицинска услуга, представляваща измерване на кръвно налягане, измерване на
телесна температура и кардиограма на стойност 15,00 лева, която е заплатена в
брой, поради което и нейното получаване е следвало да бъде документирано по
предвидения в данъчното законодателство ред и начин, а именно чрез издаване на
фискален бон или касова бележка от кочан към момента на получаване на плащането,
и след като това не е сторено, поради липсата на въведено в експлоатация и
работещо фискално устройство, без всякакво съмнение е налице нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г.
14. В случая не бе оборена, нито дори разколебана
установената от административния орган фактическа обстановка. Това е така,
защото нито пред административния орган, нито в хода на настоящото съдебно
производство са представени доказателства, а и не се твърди в проверявания
обект, находящ се в гр. ***стопанисван от „БНМП ЕВРОМЕД 6190 – ГППМП“ ООД да е
било налично въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, респ. да е
бил издаден фискален бон за извършената покупка и/или да е била налице друга
пречка от категорията на регламентираните в чл. 36 от Наредбата и за целта да е
била издадена касова бележка от кочан.
Възраженията на жалбоподателя, ведно с
представените в тази връзка доказателства, относно риска да понесе вреди от
прилагането на мярката, са неотносими към предмета на спора. За пълнота следва
да бъде посочено обаче, че всеки един от така представените договори за
осигуряване на постоянен денонощен достъп до ПИМП, е сключен от
дружеството-жалбоподател и касае не само проверявания обект в град Карлово, но
и други обекти, стопанисвани от „БНМП ЕВРОМЕД 6190 – ГППМП“ ООД – в град
Пловдив и в град Раковски, по отношение на които няма данни да е наложена ПАМ, т.е.
жалбоподателят би могъл да изпълни точно и добросъвестно задълженията си по
договорите още повече, че в нито един от представените договори не фигурира името
на О.П.– фелдшер, която е установено, че обслужва проверявания обект.
15. Що се отнася до обстоятелството, че в случая по делото
няма доказателства за издадено НП за установеното нарушение, следва да се
посочи че административното наказване и административната принуда преследват
различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от
един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и
материалната им законосъобразност. Неспазването на реда за въвеждане в
експлоатация или регистрация в НАП на фискално устройство (какъвто, каза се, безспорно е настоящият случай), е
предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно
осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални
правила за поведение, а не в хипотеза на наложено административно наказание
/каквато е уредбата например по чл. 124а от ЗАДС/.
16. Процесната принудителна административна мярка не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане един правно обоснован резултат – спазване на
фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска.
17. В настоящия случай срокът на мярката е съобразен с конкретиката
на извършеното нарушение, за което, както вече се посочи, са изложени подробни
мотиви (извършена е преценка на неговата тежест, изложени са мотиви
относно местоположението на обекта, срокът на наложената ПАМ е обоснован с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, съответно недопускане на вреда за фиска). При това положение следва да се приеме, че ПАМ е определена за
срок, неограничаващ правата на дружеството в степен, надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Като всяка една ПАМ и процесната ще
рефлектира неблагоприятно на дейността на дружеството. Засягането в случая на
правната сфера на оспорващия обаче, е съразмерно спрямо преследваната легитимна
цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното
в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В
този смисъл не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в
чл. 6 от АПК, нито противоречие на ПАМ с целта на закона. В случая с
предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване
на законосъобразно поведение от страна на оспорващото дружество като данъчно
задължено лице, без ПАМ да се приравнява на санкция. В тази насока е и
посочената от жалбоподателя практика на СЕС, доколкото, както вече нееднократно
се посочи, принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, т.е. не представляват санкции, за да
се приеме, че с последващо принудителната административна мярка налагане на
административно наказание, лицето ще бъде санкционирано два пъти за едно и също
нещо.
С оглед на така
изложеното, възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.
18. Изложените до тук съображения обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспорената Заповед
за налагане на ПАМ. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя следва
да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
19. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, на
НАП следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита,
които се констатираха в размер на 100 лева, който е минималният предвиден такъв
за защита по административни дела.
Неоснователно е
направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в жалбата, с искане да бъде присъдено такова в
размер на 50 лева на основание чл. 143, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка
с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25а, ал. 2
от НЗПП, доколкото последно цитираната разпоредба касае изготвяне на частна
жалба, без явяване в открито заседание, какъвто очевидно не е процесният
случай.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БНМП ЕВРОМЕД 6190 - ГРУПОВА ПРАКТИКА
ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.Д. Х., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-882-0025570/03.12.2019 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кабинет за
частна неотложна медицинска помощ, намиращ се в гр. ***стопанисван от „БНМП
ЕВРОМЕД 6190-ГППМП” ООД, като е постановена и забрана за достъп до него за срок
от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА „БНМП ЕВРОМЕД 6190 -
ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Х.Д. Х., да заплати на
Национална агенция за приходите гр. София, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: