Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110 05.04.2023 год.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и
двадесет и трета год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно
дело №24 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.198, ал.2 във връзка
с ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба
на И.С.С. – изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, срещу Заповед №Л-113/10.01.2023
год. на Началника на Затвора гр. Стара Загора, с която е наредено
жалбоподателя да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален
режим. В
жалбата излага съображения, че заповедта е нищожна и незаконосъобразна, издадена
при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените разпоредби и несъответствие с
целта на закона.
В хода на съдебното производство на жалбоподателят е
предоставена и безплатна правна помощ, като процесуален представител по делото
се явява адв. С.С.. В депозираната молба са изложени подробни съображения
относно незаконосъобразността на заповедта, като е направен анализ на
цитираните заповеди за налагане на наказания, както и постановените решение на
съда. Твърди, че нарушенията не са груби и не са основание за продължаване на
изпълнението на наложеното наказание доживотен затвор при специален режим.
Излага съображения че е нарушен чл.26 от АПК, както и че заповедта е
постановена в противоречие с решения на ЕСПЧ. Направено е искане за отмяната на
заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт П., заема становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че процесната заповед е законосъобразна,
като издадена от материалнокомпетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на правилата на материалния и процесуалния закон. Твърди, че с
решенията си Административен съд Стара Загора цели косвено друг резултат, а
именно да се промени режима на изтърпяване на наказанието доживотен режим от
специален на строг. Процедурата предвидена в ЗИНЗС е спазена, като са изискани
необходимите становища и е постановена заповедта. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят И.С.С. е осъден с влязла в сила
присъда на доживотен затвор с постановен специален режим на изтърпяване на
наказанието. Постъпил е в Затвора - Пазарджик на 16.04.1998 год., като на 19.07.2001 год. е приведен в Затвора
- Стара Загора и настанен в Зона с повишена сигурност ІІ, където пребивава и
към момента на издаване на оспорената заповед.
Със
Заповед №Л-2841/02.07.2021 год. на Началника на Затвора – Стара Загора, на
основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, е постановено осъденият на доживотен
затвор И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“ при
специален режим. И.С. е обжалвал заповедта по съдебен ред, като с влязло в сила
Решение №24 от 19.01.2022 год., постановено по адм. дело №411/2021 год. по
описа на Административен съд – Стара Загора, заповедта е отменена като
незаконосъобразна, а преписката е
върната на Началника на Затвора - Стара Загора, за ново произнасяне при
спазване на задължителните указания на съда. За да постанови този резултат
съдът е приел, че решаващият административен орган не е изложил конкретни
мотиви, основани на цялостната оценка на поведението на доживотно осъдения през
атестационния период.
В
изпълнение на влязлото в сила Решение №24 от 19.01.2022 год., постановено по
адм. дело №411/2021 год. по описа на Административен съд – Стара Загора и
дадените указания за извършване на повторна цялостна оценка на поведението на И.С.
във връзка с разглеждането на правното положение на доживотно осъдения,
изтърпяващ наказанието си при специален режим, са изискани и изготвени:
становище от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“,
психологическо становище от инспектор-психолог, след проведено
психодиагностично изследване на И.С. и Доклад от инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ на осъдените лица, настанени в ЗПС ІІ. В резултата на това
е издадена заповед №Л-532 от 07.02.2022 год., издадена от Началника на Затвора
Стара Загора, с която на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е
постановено отново осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието
„Доживотен затвор“, при специален режим. Същата е била предмет на съдебен
контрол и с решение №314/15.07.2022 год. е отменена като незаконосъобразна, а
преписката е върната за ново произнасяне, като са дадени указания за изискване
на посочените в закона становища на длъжностните лица от Затвора Стара Загора.
Проведена
е нова процедура и е издадена нова Заповед №Л-3657/29.07.2022 год. на Началника
на Затвора Стара Загора, с която за трети път е разпоредено продължаване на изтърпяването на наказанието
доживотен затвор на И.С. при специален режим. Така постановената заповед отново
е обжалвана и с Решение №510/19.12.2022 год. е отменена и е върната преписката
за ново произнасяне, като са дадени указания по тълкуване и прилагане на
материалния закон. Прието е, че липсват факти С. представлява реална опасност
за сигурността на другите лишени от свобода, поради което и решаващия мотив за
постановяване на заповедта за реална опасност е необоснован.
В
изпълнение на съдебното решение, на 04.01.2023 год. зам. началника „РНОД“ в
Затвор – Стара Загора – Р.Н. е изготвила
становище относно осъдения на доживотен затвор И.С.С., като с това становище е
изразила становище за продължаване на „специалния режим“ на изтърпяване на
наказанието (л.19 от делото). Изготвени са и психологическо становище на инспектор
психолог от дата 06.01.2023 год. (л.22), Доклад на ИСДВР на осъдените на доживотен
затвор Г.А. (л.24). Всичките тези становища са изготвени по повод Заповед
№Л-28/04.01.32023 год. на Началника на Затвора Стара Загора. Въз основа на горепосочените
документи, е издадена Заповед №Л-113/10.01.2023
год. на
Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, е
наредено осъденият И.С.С. да продължи да
изтърпява наказанието „доживотен
затвор“ при специален режим. Именно тази заповед е предмет на настоящето дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Оспорването, като насочено
срещу подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от
процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен,
в законоустановения 14-дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - началника на Затвора – Стара Загора,
при спазване на установената от закона форма съобразно нормата на чл.198, ал.1
от ЗИНЗС. Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган,
с посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване, включително
и чрез препращане към приобщените към акта становища, дадени по реда на чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът намира,
че замяната на постановения от окръжния съд първоначален специален режим на
изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“, в по-лек, е законова предвидена
възможност, която възможност се преценява конкретно за всяко осъдено лице и
е обусловена от оценката за наличие на
добро поведение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието при специален
режим. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за определянето му като „добро поведение“ по см. на чл.218 от
ППЗИНЗС и съотв. обуславя изменение на режима на изтърпяване на наказанието, е
предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка преценката на
административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол. Съгласно чл.169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е общите и специалните
изисквания за законосъобразност на административния акт.
Заповедта е
постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана -
посочено е както материалноправното основание, така и фактическите
обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че
осъденият на доживотен затвор И.С. следва да продължи да изтърпява наказанието
„доживотен затвор“ при специален режим. Така взетото решение е постановено след
вземането в предвид на изискуемите по закон становища на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В този смисъл съдът
намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаването на оспорената заповед, както се твърди в жалбата. Това
са необходимите документи, които задължително се изготвят преди постановяването
на заповедта по чл.198 от ЗИНЗС. Касае
са за специални процесуални правила, които дерогират общите такива предвидени в
АПК. В подкрепа на това е законовата разпоредба на чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, която
предвижда обжалването на заповедта да става по реда на АПК, но не е налице
законово препращане към правилата на АПК при постановяването на заповедта. Всъщност
конкретни оплаквания в тази насока не са изложени в жалбата, единствено в
депозираната молба от адв. С., се твърди нарушение на чл.26 от АПК.
Касае за
особен вид производство, което е намерило изрична правна регламентация в ЗИНЗС
и е налице спецификата на регламентираната материя, съобразно целите на закона.
Съгласно чл.2, т.1 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към
постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на
осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да
причиняват вреди на обществото, а според т.2 чрез диференциация и
индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и
превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им.
Преразглеждане
правното положение на осъдените на доживотен затвор лица се следва периодично
по силата на закона /чл.198, ал.3 от ЗИНЗС/. За произнасянето по този въпрос не
е необходимо нито нарочно искане от осъденото лице, нито издаване на акт за
образуване на производството, поради което не се следва и нарочно уведомяване
на осъденото лице за предстоящото издаване на акт по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС. В
случая се касае за особен вид производство, подчинено на правилата,
регламентирани в специалния закон – ЗИНЗС, което по аргумент от разпоредбата на
чл.22, т.1, предл. второ от АПК, изключва възможността за прилагане на
разпоредбите досежно издаването на индивидуален административен акт.
Обжалваната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване целта на
закона и за целите на наказанието.
Облекчаване
на режима на доживотно осъдените разпоредбата на чл. 218 изр. първо от ППЗИНЗС
обвързва с изтичане на определен период от време след първоначалното му
определяне и с наличието на добро поведение на лицето. Съгласно чл.439а от НПК,
доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
В този
смисъл правно релевантни за облекчаване на режима на доживотно осъдените по
смисъла на чл.218 изр. първо от ППЗИНЗС, вр. с
чл.198, ал.3 ЗИНЗС са действия и бездействия на осъденото лице по време
на изтърпяване на наказанието и извършени в период след предходното произнасяне,
и направена оценка на поведението като цяло. Оценката на поведението може да се
основава и на юридически факти, показателни стремеж да се следва едно като цяло
добро поведение, какъвто факт е например липсата на непогасени по давност
дисциплинарни наказания /чл. 109 от ЗИНЗС/. В случая обуславящи крайния извод
са данните за дисциплинарни нарушения, които е допуснал осъдения в периода
януари 2022 - януари 2023 год., тяхното естество и нивата на оценка на риска -
този от рецидив 58 бала. В този смисъл неоснователно е оплакването, че периода
който следва да се има в предвид е една година назад, считано от датата на
заповедта, съгласно изложеното от адв. С.. Чл.198, ал.3 от ЗИНЗС регламентира
срокът в който следва да се произнесе Началника на Затвора. Имайки в предвид,
че в случая се касае за четвърта заповед в рамките на едно административно
производство по преценка поведението на жалбоподателят за продължаване на
изтърпяване на наказанието му „доживотен затвор“, както и че първата такава е
постановена на 02.07.2021 год., то периода в който следва да се преценя
поведението на С. започва още от 2020 год. Настъпилите юридически факти до
постановяването на оспорената в настоящата производство заповед, също следва да
се имат в предвид, тъй като същите имат значение за постановяването на
заповедта и не могат да се игнорират от административният орган. Освен това
съдът е длъжен да вземе в предвид и всички факти, които са от значение за
делото и са настъпили до приключването на устните състезания – чл.142 от АПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед по смисъла
на чл.177, ал.2 от АПК, поради противоречието й с влязло в сила Решение от 19.12.2022
год., постановено по адм. дело №563/2022 год. по описа на Административен съд -
Стара Загора. В изпълнение на дадените от съда задължителни указания за
извършването на цялостната оценка на поведението на доживотно осъдения през
атестационния период, са били изискани нови становища от съответните длъжностни
лица, които обосновават наличието на предпоставки за продължаване на
изтърпяване на наказанието при специален режим. Посочените в заповедта три
наказания, съответно цитираните заповеди на Началника на Затвора Стара Загора,
водят до извода за неуважение от страна на жалбоподателят и липса на респект
към надзорния състав в Затвора Стара Загора. Обстоятелството, че не са налице
установени конфликти с останалите лица изтърпяващи наказание не обосновават
извод за необходимост от изменение на режима на изтърпяване на наказанието доживотен
затвор. При извършването на самата преценка, следва да се има в предвид
цялостното поведение на лишеният от свобода, а не само наличието или липса на
конфликт с останалите лишени от свобода. Обидното и арогантното държане срещу
служители от НОС, отправяне на закана за убийство спрямо служител от надзорния
състав, очевидно не водят до извод за положителни резултати в емоционален и
поведенчески план.
С оглед
направената оценка на поведението на лицето и при заключение, че не се отчитат
промени по оценката на риска от рецидив и риска от вреди, съответно средна и
висока такава, вкл. риск спрямо другите, извода в оспорената заповед, че не се
следва към момента облекчаване режима на изпълнение на наказанието доживотен
затвор на И.С. е фактически, доказателствено и правно обоснован.
От
изложеното в съдебно заседание от страна на жалбоподателят, може да се направи
извод, че същият е съгласен с мнението на Началника на Затвора, че в
продължение на 25 години, специалният режим не е довел до промяна и превъзпитание
на С. /изложеното в хода по същество/. В контекста на гореизложеното абсурдно
би било да се приеме, че промяната на режима ще доведе до преследваните от
закона цели на наказанието.
Предвид
изложеното, оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при
издаването й съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата
на И.С.С.. срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя И.С.С.
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Старозагорски
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.С.С. на Заповед №Л-113/10.01.2023 год., издадена от
Началника на Затвора - Стара Загора, като
неоснователно.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,*** да
заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул.„Н. Столетов“№21
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляващи сторени деловодни разноски
Решението
е окончателно на основание чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: