№ 4406
гр. Варна, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502736 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана
от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**** срещу
Разпореждане № 11000/21.07.2021 г. по гр. д. № 7474/2021 г. по описа на ВРС,
10-ти с-в, с което Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**** е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – гр. Варна, банкова сметка с IBAN BG89 FINV 9150 31BG N0FP
GK, BIC FINVBGSF при „Първа инвестиционна банка“ АД – гр. Варна,
държавна такса в размер на 252,00 лв. (двеста петдесет и два лева), на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК. В жалбата се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
разпореждане, тъй като съдът е разпределил отговорността за разноски преди
да е постановен окончателен съдебен акт и да е стабилизирано
изпълнителното основание. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна
по частната жалба Д. М. СТ..
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
1
Производството по гр. д. № 7474/2021 г. по описа на ВРС, Х-ти състав
е образувано по подадено от Д. М. СТ. заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против Т. М. М. за сумата от 1400 лв. месечно,
считано от 01.05.2021 г., както и падежирали вноски за периода м. септември
2020 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, считано от 01.06.2021 г. до навършване на 35-годишна възраст на
получаващия издръжка - Д. М. СТ. или до настъпване на основание за
изменението или прекратяването й, които парични вземания произтичат от
Споразумение от 01.09.2020 г., сключено между страните. При подаване на
заявлението заявителят не е внесъл държавна такса, тъй като е освободен на
осн. чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С Разпореждане № 6076/01.06.2021 г. ВРС е отхвърлил подаденото от
Д. М. СТ. срещу Т. М. М. заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Същото е
обжалвано, в резултат на което е постановено Определение №
2478/13.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1555/2021 г. по описа на ВОС, с което
разпореждането е отменено в частта, с която е отхвърлено депозираното от Д.
М. СТ. заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу Т. М. М. за падежирали вземания за издръжка в размер на 1400 лв.
месечно за периода от м. 09.2020 г. до м. 05.2021 г. и вместо него е
постановено друго, с което е допуснато издаването на Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за това вземане, а в останалата част актът на ВРС е
потвърден по отношение на отхвърленото заявление за бъдещи задължения
/вноски/ за месечна издръжка, считано от 01.06.2021 г. до навършване на 35-
годишна възраст на получаващия издръжка - Д. М. СТ. или до настъпване на
основание за изменението или прекратяването й.
В резултат на това произнасяне, ВРС е издал Заповед №
3559/21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 12600,00 лв., представляваща сбор от дължими вземания за месечна
издръжка в размер на 1400 лв. месечно за периода от м. 09.2020 г. до м.
05.2021 г., съгласно Споразумение от 01.09.2020 г. На същата дата е издадено
и обжалваното разпореждане, с което ВРС е осъдил Т. М. М. да заплати по
сметка на ВРС дължимата държавна такса в размер на 252 лв., на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК и чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК.
2
На 13.08.2021 г. на Т. М. М. е връчена издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, която в законоустановения срок е подала
писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в което е посочила, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В
резултат на това, с Разпореждане № 14297/20.08.2021 г. ВРС е указал на
заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането, за което по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, като следва да представи доказателства за
предявяване на иска. Същевременно съдът е указал на заявителя, че при
непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането е получено от
заявителя на 03.09.2021 г. В предвидения едномесечен срок последният не е
представил доказателства за предявяване на установителен иск по реда на чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, поради което с Определение № 6374/16.10.2021 г.
ВРС е обезсилил издадената Заповед за изпълнение № 3559/21.07.2021 г.
В настоящия случай вземането, за което е поискано издаването на
заповед за изпълнение и съответно такава е издадена, е за издръжка, дължима
от Т. М. М. в полза на Д. М. СТ., което задължение произтича от сключено
между страните Споразумение от 01.09.2020 г. Видно от разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 2 от ГПК, такси и разноски по производството по делата не се
внасят от ищците по искове за издръжка, поради което заявителят е
освободен от внасянето на държавна такса и такава не е внесена от него при
подаване на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, т. 6 от ГПК, заповедта за
изпълнение следва да съдържа освен задължението, което длъжникът следва
да изпълни, още и разноските, които същият следва да плати. В случай, че в
срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжникът изпълни задължението си, заедно с
дължимите разноски, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена
изцяло. Ако в същия срок длъжникът подаде възражение по чл. 414 от ГПК,
заповедният съд указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си
и ако такъв бъде предявен, съдът, който разглежда иска по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и по въпроса за дължимостта на
разноските, като съобразно изхода на спора, разпредели между страните
отговорността за тях както в исковото, така и в заповедното производство
3
(съгласно мотивите по т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС). Следователно едва с крайния съдебен акт, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив относно
дължимостта на разноските в заповедното производство, като съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като
съответните суми се присъждат в полза на съда.
Видно от съдържанието на издадената Заповед за изпълнение №
3559/21.07.2021 г., съдът е пропуснал да се произнесе по дължимостта за
разноските, поради което с отделен акт – обжалваното разпореждане, е
осъдил длъжникът да заплати и дължимата държавна такса в размер на 252
лв. по сметка на ВРС.
Настоящият състав на ВОС намира, че първоинстанционният съд
неправилно е осъдил длъжникът да внесе дължимата държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК още с издаването
на заповедта за изпълнение, преди същата да е влязла в сила. Съгласно чл.
416 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила когато възражение не е
подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното
решение за установяване на вземането. Съобразявайки мотивите на
посоченото ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
едва при влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ. в зависимост от
изхода на производството по предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК,
ще се разреши и въпроса за дължимостта на разноските в заповедното
производство.
В настоящия случай издадената заповед за изпълнение не е влязла в
сила и е обезсилена по причина, която не е свързана с процесуалното
поведение на длъжника, а с поведението на заявителя, който в конкретния
случай не е провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Поради изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че обжалваното
разпореждане, с което Т.М. е осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 252 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 12, т. 1 от
ТДТССГПК, е преждевременно постановено от първоинстанционния съд.
Определените от ВРС разноски в заповедното производство, са недължими
4
от Т. М. М., тъй като не е налице влязла в сила заповед за изпълнение, респ.
не е постановен краен съдебен акт по предявен установителен иск по чл. 422
от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба е
основателна, поради което обжалваното разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 11000/21.07.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 7474/2021 г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което е осъдена Т. М. М. да
заплати по сметка на ВРС дължимата държавна такса в размер на 252 лв., на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 12, т. 1 от ТДТССГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5