№ 10999
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110153338 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на единадесети октомври 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
53338/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата
от 1 875,09 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 424,40 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1
17,37 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,31 лв.
Ищецът „,,, твърди, че за периода май 2017 г. – април 2019 г. е доставял топлинна енергия на
ответника С. Б. Ч., ЕГН: **********, адр. гр. София 1202, ул. „,,,8 на същия адрес. Твърди,
че за този период стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлиза на
сумата от 1 875,09 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради
неплащането на сумата ответникът е в забава, като за периода от 15.09.2018 г. – 02.09.2021 г.
, размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 424,40 лв.
Ищецът „,,, твърди още, че за периода август 2018 г. – април 2019 г. е доставил услугата
дялово разпределение на ответника С. Б. Ч., ЕГН: **********, адр. гр. София 1202, ул. „,,,8
на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на услугата възлиза на сумата от 17,37
лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата
ответника е в забава, като за периода от 15.09.2018 г. – 02.09.2021 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 4,31 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени сумите в размер на 1 875,09 лв. –
стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2017 г. – април 2019 г. , и в
размер на 424,40 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2018
г. – 02.09.2021 г. Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли още да му бъдат присъдени сумите в размер на 17,37 лв. – стойността на доставена
услуга дялово разпределение за периода август 2018 г. – април 2019 г. , и в размер на 4,31
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2018 г. – 02.09.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,,,” ООД, ЕИК: ,,,, който не оспорва
предявения иск.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск, чрез назначения му особен представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
2
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 29-30 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. № 9-10 и 47 от делото, от който е видно, че
ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 90-98/, която съдът кредитира, за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия, като стойността й възлиза на толкова,
колкото се претендира.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 99-104/ ответникът не е заплатил процесни
вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответника за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 29-30 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
3
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 11.10.2022 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2017 г. – април 2019 г. ответникът не е заплатил потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на толкова, колкото се твърди в
исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ, защото последната, като прието
по делото доказателство, установява факта на доказване по делото – ползвал ли е топлинна
енергия ответника за процесния период и каква е нейната цена. Съдът не приема размера на
цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е изготвено по счетоводство на ищеца,
а не на база на документи по изчисляване и отчитане на ползваната от ответника
топлоенергия. Воденото счетоводство от ответника не може да бъде доказателство за
процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, тъй
като в конкретния случай не се установиха предпоставките на цитираната разпоредба, а
именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и двете страни по
облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за главницата, е
изцяло основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2018 г. – 02.09.2021 г. , ответникът е в забава. Ищецът претендира
лихва за забава в размер на 424,40 лв. , но по делото няма достатъчно данни за размера на
лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в частта за
лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както приетата по
делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата.
4
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Тук следва да се посочи, че искът е изцяло основателен в частта за претендираното
възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и съответно лихва за забава. Това
е така, доколкото, приетата по делото СТЕ /90-98/, е изготвена на база именно извършено
дялово разпределение, а по делото не се събраха доказателства за плащане на тази сума от
ответника. Следва да се уважи изцяло и иска за лихвата, поради неговата акцесорност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 1 107,48 лв. по настоящото производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника С. Б. Ч., ЕГН: **********, адр. гр. София 1202, ул. „,,,8 да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от 1 875,09 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2017 г. – април 2019 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2021 г. , до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С. Б. Ч., ЕГН: **********, адр. гр. София 1202, ул. „,,,8 да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 424,40 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1 875,09 лв. , за периода 15.09.2018 г. – 02.09.2021 г.
ОСЪЖДА ответника С. Б. Ч., ЕГН: **********, адр. гр. София 1202, ул. „,,,8 да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 17,37 лв. – стойността на доставена
услуга дялово разпределение за периода август 2018 г. – април 2019 г. , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2021 г. , до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С. Б. Ч., ЕГН: **********, адр. гр. София 1202, ул. „,,,8 да заплати на
ищеца „,,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4,31 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 17,37 лв. , за периода 15.09.2018 г. – 02.09.2021 г.
ОСЪЖДА ответника С. Б. Ч., ЕГН: **********, адр. гр. София 1202, ул. „,,,8 да заплати на
5
ищеца „,,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 107,48 лв. деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „,,,” ООД, ЕИК:
,,,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6