Решение по дело №256/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл.145 АПК вр. чл. 211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. А. П., [ЕГН] [населено място] [улица]срещу Заповед № 373з-143/04.07.2024г. на началника на РУ-[община], с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година за нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР. В жалбата се релевират главно няколко оплаквания: че заповедта е издадена в нарушение на чл. 210 ал.1 ЗМВР, тъй като при описание на изпълнителното деяние не е ясно за какво точно е наложено наказанието; от описанието на възпроизведените в заповедта записи от камери, не става ясно в какво се изразява нарушението; не е ясно коя хипотеза на чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР е реализирана; не става ясно кои нормативни актове и кои разпореждания на длъжностни лица не е изпълнил П.. По съображения, че не са събрани доказателства за каквото и да е дисциплинарно нарушение, както и че дисциплинарния орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, се иска отмяна на заповедта. Релевират се също доводи, че заповедта е постановена в противоречие с административно-производствените правила, включително от нея не става ясно кои служебни задължения не е изпълнил жалбоподателя. Твърди се, че е нарушен чл.206 ал.2 ЗМВР, тъй като тежестта на нарушението и последиците са обсъдени бланкетно в заповедта; формата на вина - небрежност не е отчетена при определяне на наказанието; не е описано цялостното поведение на служителя, а се препраща към кадрова справка от 30.05.2024г.; липсва оценка на цялостното поведение на служителя. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник. Пълномощникът му поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване; претендират се разноски.

В писмени бележки вх.№ 2862/ 12.11.2024г. се развиват подробни доводи и съображения за незаконосъобразност на заповедта.

Ответникът - началник на РУ- Ч. се представлява от пълномощник, който излага подробни доводи и съображения за неоснователност на жалбата и пледира за нейното отхвърляне; претендират се разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК /заповедта е връчена на 08.07.2024г., жалбата е подадена на 15.07.2024г./; депозирана е пред родово и местно-компетентния съд, от адресат на заповедта и срещу годен за оспорване административен акт по чл. 211 от ЗМВР. Изложеното обосновава допустимост на жалбата. По същество съдът счита същата за основателна.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С атакуваната заповед на началника на РУ - Ч. на младши инспектор В. А. П. – полицай ООР в група ОП към РУ-Ч. при О. М.-[област] е наложено наказание „порицание“ за срок от една година, за нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР, като на осн.чл. 200 ал.2 ЗМВР служителят е предупреден за налагане на по-тежко наказание в случай, че в този срок извърши друго дисциплинарно нарушение.

Установява се от писмените доказателства, че жалбоподателят е младши инспектор в група ОП в РУ- Ч. и на датите 24 и 25.02.2024г. П. и св.С. са били на смяна с един патрулен автомобил по участък №1, утвърден от началника на РУ. Жалбоподателят е следвало да изпълнява разпореждания за патрулно постова дейност, издадени на датите 22.02.2024г. и 23.02.2024г.

Дисциплинарният орган е описал следните нарушения в заповедта:

1. За времето от 2,00ч. до 7,03ч. на 24.02.2024г. служителят се отклонява от Разпореждане №373р-2152/22.02.24г. за ППД /л.64/, което е нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР, съставомерно по чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР. На стр. 3 и 4 от заповедта е посочено, че мястото за контрол е спазено, но не са осъществени задачите по работа по СПО Миграция и проверки на МПС и лица на път II-86; в този диапазон са преминали 64 бр.МПС, а не е извършена проверка на нито едно МПС и лице. На стр.6 от заповедта се сочи, че не е спазен разпоредения часови диапазон за извършване на обход. За това нарушение е определено наказание „порицание“ от 6 месеца.

2. За времето от 2,00ч. до 7,03ч. на 24.02.2024г. не изпълнява служебните задължения във вр.с т.7 на Указание № 373р-10948/ 26.10.2023г. за специфичните задължения на служителите от нарядите /л.66/, въведено като задължение със Заповед 373з-198/26.10.23г., а именно да се изпълняват ППД в пълно съответствие с разпоредбите на ИППД, бодро и в спретнат вид. Това деяние, според посоченото в заповедта е съставомерно по чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР и е определено наказание порицание за срок от една година.

3. За времето от 01,43 ч. до 07,03ч. на 25.02.2024г. е налице отклонение от Разпореждане №373р-2214/ 23.02.2024г. /л.62/, което е нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР, съставомерно по чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР. На стр. 3 и 4 от заповедта е посочено, че мястото за контрол е спазено, но не са осъществени задачите по работа по СПО Миграция и проверки на МПС и лица на път II-86; в този диапазон са преминали 64 бр.МПС, а не е извършена проверка на нито едно МПС и лице. На стр.6 от заповедта се сочи, че не е спазен разпоредения часови диапазон за извършване на обход. Определено е наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

4. За времето от 1,43ч. до 7,03ч. на 25.02.2024г. не изпълнява служебните задължения във вр.с т.7 на Указание № 373р-10948/ 26.10.2023г. за специфичните задължения на служителите от нарядите /л.66/, въведено като задължение със Заповед 373з-198/26.10.23г., а именно да се изпълняват ППД в пълно съответствие с разпоредбите на ИППД, бодро и в спретнат вид. Това според дисциплинарният орган е съставомерно по чл. 200 ал.1 т. 11 ЗМВР и е определено наказание „порицание“ за срок от 1 година.

На стр.7 от заповедта е посочено, че деянията са съставомерни по чл. 200 ал.1 т. 15 ЗМВР, „неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. По-нагоре в заповедта, дисциплинарният орган е дал друга правна квалификатия – по чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР. След прилагане на чл. 197 ал.3 т.2 е определено наказание „порицание“ за срок от една година.

В мотивите на заповедта е възпроизведен текста на протокола от 01.04.2024г. и на протокола от 06.06.2024г., в които документи са описани действията на служителите П. и С., видими от свалените записите от камерите от патрулен автомобил № [рег. номер]. Посочено е, че от камерите е видно, че П. стои неподвижно на предна дясна пасажерска седалка на служебния автомобил, с отпуснато тяло, облегнат; размърдва се /в точно посочени в заповедта часове/. Посочено е още: „очите му не се виждат, но по–скоро са затворени“ или е „със затворени очи“; слиза /в точно определен часови диапазон/; „обляга се по гръб с максимално дадена назад седалка“; „ се изправя и сваля шапката си...Започват да разговарят по между си…слиза от патрулния автомобил…“ и т.н.

В заповедта се сочи, че според Разпореждане №373р-2214/23.02.2024г. местата и задачите за периода от 2,00ч. до 7,03ч. на 24.02.2024г. са както следва: от 00,30ч. до 02,45ч.- обход и проверка на МПС и лица, обекти и сборници на ЛПИ, обход на [жк] и ЦГЧ; от 02,45ч. до 03,15ч.- време за хранене; от 03,15ч. до 05,40ч.- работа по СПО Миграция; от 05,40ч. до 06,10ч.- проверки на МПС и лица на път II-86; от 06,10ч. до 08,15ч.- обход на обекти в посока [населено място] и ЦГЧ. Съдът констатира, че това е разписанието по Разпореждане № 373р-2152 от 22.2.2024г./л.64/, а не по Разпореждане №373р-2214/23.02.2024г, както сочи дисциплинарният орган.

В заповедта е посочено още, че от Разпореждане №373р-2214/23.02.24г. и Разпореждане 373р-2152/22.02.24г. се установява, че местата за ППД с процесното МПС и поставените задачи за периода от 01,43 ч. до 07,03 ч. на 25.02.2024г. /стр.3 от заповедта/ са както следва: от 00,30ч. до 02,45ч. работа по СПО Миграция, проверки на МПС и лица на път 2-ри клас -86 съгласно обстановката; от 02,45ч. до 03,15ч. обход на ЦГЧ –пеши патрул, проверка на обекта в посока [населено място]; от 03,15ч. до 05,40ч. работа по СПО Миграция, проверки на МПС и лица на път 2-ри клас -86 съгласно обстановката; от 05,40ч. до 06,10ч. обход на ЦГЧ [жк], ул. Чая; от 06,10ч. до 08,15ч. КД на пешеходни пътеки. Съдът констатира, че това разписание е по Разпореждане №373р-2214/23.02.24г. /л.62/, а не е по разпореждането от 22.02.2024г., както се сочи на стр. 3 от заповедта.

От горното съдът установява, че е налице погрешно посочване в заповедта на разпорежданията за ППД. За датата 24.02.2024г. се твърди, че служителят е трябвало да изпълнява задълженията си по Разпореждане 373р-2214/23.02.2024г., а реално се цитират местата по Разпореждане № 373р-2152/ 22.2.2024г. За датата 25.02.2024г. се твърди, че служителят е трябвало да изпълнява задълженията си по двете разпореждания /вж.стр.3/, а реално се описват местата по Разпореждане №373р-2214/23.02.24г. От заповедта не става ясно в кои часове къде е трябвало да бъде служителя и в колко часа къде е бил той. Детайлно са възпроизведени записите от камерите с цитиране на места и часове, но в заповедта не се сочи кои часове служителят не е спазил, респ. в колко часа къде е бил и къде е трябвало да бъде. Бланкетно на стр.6 от заповедта се сочи: „не е спазил и разпореденият му часови диапазон за извършване на обходи“, без да се сочи конкретно кои часове по двете Разпореждания са нарушени. Напр., за смяната от 8,30ч. на 24.02.2024г. до 8,30ч. на 25.02.2024г., в часови диапазон 05,40ч.-06,10ч., според Разпореждане 373р-2214/ 23.02.24г. трябва да се извършва обход ЦГЧ, [жк], [улица]. Според видеоматериала от камерите /вж. Докладна записка от 18.04.24г. на л.51 - л.56/ за времето от 04,37ч. до 05,17ч. на 25.02.2024г. патрулният автомобил извършва обход на няколко улици, включително и на [улица]. Или, в часовия диапазон, посочен в Разпореждането - от 05,40ч. до 06,10ч. служителят реално е бил на мястото, посочено в Разпореждането - [улица]. Това опровергава извода на дисциплинарно-наказващият орган, че не е спазен часовия диапазон.

Съдът констатира, че смяната е съвместна от двамата служители – П. и С.. За времето от 05,40ч. до 06,10ч. на 25.02.2024г. П. следва да извършва обход ЦГЧ, [жк], [улица]/л.62 гръб/. Според графика на св.С. обаче, той е следвало да бъде на [улица]/л.99 гръб/. Налице е разминаване в часовете и местата на двамата служители. Няма как при дадено Указание за съвместен наряд от двама служители с един автомобил /л.66/, двамата да са заедно на двете места – на мястото по графика на служителя от ООР и на мястото по графика на служителя от сектор ПП. Поради това, вмененото на служителя от ООР нарушение за неизпълнение на разпорежданията, се явява необосновано, доколкото всеки един от двамата, който е избрал да бъде на постовото място, определено за колегата му, би бил в нарушение.

При проверка законосъобразността на заповедта съдът установява следното: Разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР, посочена като нарушена в заповедта, изисква пълно неизпълнение. В случай, че по време на двете смени жалбоподателят се е отклонил /както се сочи в заповедта/ от двете Разпореждания и от Указанието, тъй като не е правил проверки на МПС и задълженията си не е изпълнявал в бодър и спретнат вид, то е налице някоя от хипотезите на чл. 199 ал.1 ЗМВР. Още повече, че дисциплинарният орган е посочил в заповедта /стр.8/, че нарушенията са при небрежност, а при небрежност в служебната дейност, наказанието е предупреждение. В кориците на делото не се съдържа документ, който да указва при дадено разпореждане да се извършват проверки на МПС колко автомобила следва да бъдат проверени; напротив, посочено е „Съг.Обстановката“. От показанията на св. С. се установява, че в часовия диапазон: 04,00ч. – 06,00 ч. автомобилите са всеки ден са едни и същи, тъй като това са хората, работещи в ски-фабриката; от 04,00 ч.до 05,00 ч. пътуват хората от първата смяна, а от 05,00 ч. до 06,00 ч. минава потокът с автомобили от нощната смяна; на смяна отиват около 250 човека на работа; хората са предимно от [населено място], [населено място], [населено място]. За да се вмени отговорност за неизпълнение по чл. 200 т.11 ЗМВР, както се посочи по – горе, законът изисква това неизпълнение да е пълно. В случая, сам дисциплинарния орган сочи в заповедта, че на 24.02.2024г. и на 25.02.2024г. е „налице отклонение от разпореждане“, което не покрива изискването на чл. 200 т.11 ЗМВР. Това обуславя извод за допусната в заповедта неправилна квалификация на фактите към правната норма.

Обосновано в заповедта е посочено, че едно от основанията за налагане на наказанието е чл. 56 ал. 2 вр. ал.1 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност. Според ал.2, на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. Според ал.1 при изпълнение на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост. По делото е приложено Указанието по чл. 29 от инструкцията, който е за ППД в участък №1, утвърдено на 23.10.2023г. /л.66/. В него са посочени уязвимите места, границите на обслужване и др.особености на ППД в този участък. Както е видно от текста по-горе, разпоредбите на чл. 56 ал.1 и ал.2 от Инструкцията изискват присъствие на служителя извън МПС. Твърдението, че се стои в патрулния автомобил вместо да се проверяват МПС е нарушение на посочените норми от Инструкцията.

От заповедта не става ясно за какво нарушение е наложено наказанието –дали става дума за чл. 200 т. 11 или за т.15 от ЗМВР. При описание на всяко едно от нарушенията е посочено, че то е по т.11, а на стр.7 и стр.9 от заповедта се сочи, че е по точка 15. Различната правна квалификация, дадена от дисциплинарно-наказващият орган в заповедта, съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

Нарушенията, касаещи неизпълнение на т.7 от Указанията, а именно служителят да изпълнява ППД бодро и в спретнат вид, останаха недоказани по делото. От показанията на св.С. става ясно, че П. изпълнявал служебните си задължения по време на двете смени. Той сочи, че преди да встъпят на смяна служителят, който извършва инструктажа винаги ги пита дали са в кондиция за изпълнение на служебни задължения. Св.С. твърди още, че не е забелязал състояние у П., което да е необичайно. Съобразно съдопроизводствените тежести ответникът не ангажира доказателства, че П. е бил в състояние, което „не му позволява да възприеме изменението на обстановката в непосредствена близост до него“.

На свой ред, за нарушенията, извършени в периода от 02,00ч. до 07,03ч. на 24.02.2024г. и от 01,43ч. до 07,03ч. на 25.02.2024г. не се събраха доказателства, които да обосноват извод, че са извършени от обективна страна. Те се изразяват в нарушаване на точка 7 от Указание №373р-10948/ 26.10.2023г. /л.67 гръб/. Според този текст служителят изпълнява ППД в пълно съответствие с разпоредбите на ИППД, бодро и в спретнат външен вид. В заповедта се сочи, че това задължение на служителя е въведено със Заповед №373з-198/ 26.10.2023г. Видно от Протокол № 281/4.01.2024г., П. се е запознал с тази заповед на датата 02.04.2024г. /л.68/. Няма как да се вмени вина за извършено през м.02.2024г. нарушение за неизпълнение на задължение, с което задължение служителят е запознат два месеца по-късно. Поради това, тези две нарушения също останаха недоказани. Недоказани останаха и нарушенията, изразяващи се в нарушаване на двете разпореждания – от 2ч. до 7,03ч. на 24.02.2024г. и от 01,43ч. до 07,03ч. на 25.02.2024г.

Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, според която норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година извършването му. Според чл. 196, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР. В случая, нарушението е извършено на 24 и 25.02.2024г.; открито се счита на 06.06.2024г., от която дата е Справка №373р-6151/06.06.24г. и когато материалите постъпват при дисциплинарно наказващият орган; заповедта е от 04.07.2024г. Изложеното обосновава спазване на сроковете по посочените норми. Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 205 ал.2 ЗМВР на база данни в докладна записка от 18.04.2024г.; издадена е заповед за извършване на проверка и е определена комисия; жалбоподателят е запознат със заповедта на 21.05.24г. /л.33/. Прегледани са видеоматериалите от записите в патрулния автомобил, за което е съставен протокол от 28.05.2024г., с който В. П. е запознат на 27.05.2024г. Съставен е и протокол от 01.04.2024г. за преглед и сваляне на файловете, с който П. също е запознат. Изготвена е справка от 06.06.2024г, в която са анализирани събраните доказателства и със същата П. е запознат на 07.06.2024г. На жалбоподателя са връчени две покани за обяснения – на 28.05.2024г. и на 18.06.2024г., като същият на 28.05.2024г. е посочил, че не желае да дава обяснения /л.40/, като е спазено изискването на чл. 206 ал.1 ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган – от началника на РУ [община], на осн.чл.204 т.4 ЗМВР.

Предвид всичко изложено съдът счита, че заповедта следва да се отмени главно по следните съображения: неясно описание на нарушенията, неправилна правна квалификация и недоказаност на нарушенията.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, за които е представен списък и са депозирани доказателства за реализирането им. Същите са в размер на 800 лв.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № 373з-143/04.07.2024г. на началника на РУ [община], с която на В. А. П. [ЕГН] [населено място] [улица] наложено дисциплинарно наказание ПОРИЦАНИЕ за срок от една година.

ОСЪЖДА О. М. - [област] да заплати на В. А. П., [ЕГН] разноски в размер на 800 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.