Р
Е Ш Е Н И Е
№ 186/23.05.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в
открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател: Албена Палова
членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното
от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №158 по описа на Съда за 2019 година,и за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение №1589 постановено на
31.12.2018г. по гр.дело № 3037 по описа
на Пазарджишкия районен съд за 2016г.,с което по иска на Л.Г.В. с ЕГН ********** против А.П.И. с ЕГН **********, Г.А.Д.
с ЕГН ********** и К.А.И.-В. с ЕГН ********** е прието за установено между страните, че ищецът е собственик на
405/450 ид. части от една реално обособена част с площ 45 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 55155.501.294 по кадастралната карта на гр.Пазарджик, за
който е отреден УПИ VІІ- в кв. по действащия подробен устройствен план на
града, която реална част неправилно е нанесена в кадастралната карта като част
от имота на ответниците с идентификатор 55155.501.294 вместо като част от имот
с идентификатор №55155.501.291, за който е отреден УПИ ХVІІІ-291 в кв. .. по
действащия подробен устройствен план на гр.Пазарджик, с граници на реално
обособената и погрешно нанесената част съгласно защрихованото със зелен цвят в
очертанията между т. А, Б, В и Г в скицата, приложена към заключението на в.л.
инж. В.В., депозирано по делото с вх. №3370/15.02.2018г., неразделна част от
решението, като искът за признаване право на собственост върху тази реално
обособена част за разликата над 405/450 ид. части, както и иска за осъждането
на ответниците да предадат на ищеца владението върху нея, е отхвърлен като неоснователен.
Осъдени са А.П.И. с ЕГН **********, Г.А.Д. с ЕГН ********** и К.А.И.-В. с ЕГН **********
на основание чл.109 от ЗС да премахнат построената от тях масивна ограда по
неправилно нанесената в действащата кадастралната карта на гр.Пазарджик имотна
граница между поземлен имот с идентификатор №55155.501.291 и поземлен имот с
идентификатор №55155.501.291.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по
чл.259,ал.І от ГПК жалбоподателите-ответници в първоинстанционното производство
твърдят,че обжалваното решение е неправилно.Твърдят ,че въпреки проведената
отчуждителна процедура праводателката на ищеца не е предприела действия да се
снабди с нотариален акт за придаденото й място, както и фактически не е завзела
същото. Същото е продължило да бъде част от имота на ответниците, и същите са
го придобили на основание :придобивна давност.По аргумент на изложеното и
построената от ответниците ограда попада в тяхното дворно място,поради което
негаторния иск е неоснователен. Искането е решението да бъде отменено, а
исковете с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС бъдат отхвърлени от въззивната
инстанция.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
в първоинстанционното производство,с изложени в същия съображения за
неоснователност на въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт
и обсъди доказателствата по делото, установи следното:
Ищецът се легитимира като собственик на имот с
идентификатор №55155.501.291 по КККР на
гр.Пазарджик на правно основание : наследствено правоприемство,а ответниците се
легитимират като собственици на имот с идентификатор №55155.501.294 на правно
основание : наследство,делба и давностно владение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещо лице В.В. се установява следното: Първоначалното в
кадастралната основа на плана от 1959 година имот пл. № 1123 е заснет с площ от
около 402 кв. м; от север имот пл. № 1123 граничи с имот пл. № 1113; границата
между двата имота е прокарана по северната фасада на стопанска постройка,
заснета в северната част на имот пл. № 1123; от запад имот пл. № 1123 граничи с
имот пл. № 1124 и имот пл. № 1125; границата между имот пл. № 1123 и имот пл. №
1125 е прокарана по западната фасада на жилищната сграда, заснета в имот пл. №
1123.При попълването на основата, границата между имот пл. № 1123 и имот пл. №
1125 от запад (нанесен вече с нов пл. № 10050) е заснета на разстояние от около
1 м от жилищната сграда в имот пл. № 1123; същата граница продължава в северна
посока до пресичането й с нова граница между имот пл. № 1123 и имот пл. № 1113,
разположена на около 5м северно от северната фасада на стопанска постройка,
заснета в северната част на имот пл. №1123.
Разположението на новозаснетите граници е резултат от
прилагането на предвиждането на плана от 1959 година. За имот пл. № 1123 е бил
предвиден XVIII- в кв. .. с площ от около 450 кв. м, образуван за сметка на
собствено място и на придаваеми части от съседни имоти - около 45 кв. м от имот
пл. № 1113 от север и около 21 кв. м от имот пл. № 1125 от запад. Във връзка с
прилагането на регулацията е съставен Протокол на комисията по чл. 42 от
Наредбата за приложение на ЗПИНМ от 15.4.1960 г. ; оценени са придаващите се по
регулация към XVIII-1123, собственост на М.И.Д., както следва: 45 кв. м от имот
пл. № 1113, собственост на Петър Илинов; 21 кв. м от имот пл. № 1125,
собственост на А.З. Г.. С писмо № 310 от 17.6.1961 година на ГОБНС на
Нотариална служба към Народния съд е съобщено за внасянето на сумите,
определени с горния протокол с приходни ордери № 201 и № 202 от 3.6.1961 г.,
във връзка с което на М.И.Д. е следвало да се издаде нотариален акт за имот, придобит
по регулация. В този смисъл,съгласно § 108 ОТ ППЗПИНМ /отм./ за недвижимите
имоти, придадени към парцели на други лица, нотариусите издават нотариални
актове след изпълнение на условията за заемане на имота и въз на обяснителна
бележка и скица. Единствено издаденият нотариален акт по цитирания ред служи за
въвод във владение на придадените части съгласно § 109 от ППЗПИНМ.
Вещото лице посочва,че регулационната линия между
парцел XVIII-1123 и съседния му от север парцел VI-1113 е прокарана на около 5
м от северната фасада на стопанска постройка, заснета в северната част на имот
пл. №1123; като в следващия план същата би следвало да се отрази като имотна граница;
но в кадастралната основа на следващия план от 1981 година имотната граница
между имот пл. № 1123 и имот пл. № 1113 неправилно е прокарана по северната
фасада на стопанска постройка в северната част на имот пл. № 1123. Вещото лице
е категорично,че собствениците на имот пл. № 1123 са усвоили придаваемата част
имот пл. №1113; в тази част е била изградена стопанска постройка, от която в
момента са запазени северния и източен ограждащ зид; северната фасада на същата
е на една линия със северната фасада на постройка в съседния от запад имот,
която също е построена след прилагане на плана от 1959 година в придаваемо
място.
Съдът възприемайки изцяло заключението на вещото лице
и събраните гласни доказателства-показанията на св.К. и св.В., приема за
безспорно установено,че е проведено отчуждително производство, приключило със
заплащане на обезщетение за придаваемото се по регулация място и безспорно
установено фактическо заемане на придадените части от правоимащите праводатели на ищеца и
придаването на тази част получава
значение на безусловно придобивно основание.
С обжалваното решение
първоинстанцоинонният съд е приел,че процесната
спорна част е била придобита по
регулация от праводателя на ищеца М.И.Д..Този извод на съда е правилен. Изменението на регулацията на парцел
XVIII-1123 и парцел VI-1113 от 1959г. е направено
по реда и при условията на Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ -обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949г., в сила от
1.01.1950 г., отм., ДВ бр. 29 от 10.04.1973г., в сила от 1.06.1973 / и на Правилника за
неговото прилагане /ППЗПИНМ/. Съгласно чл.37 от ЗПИНМ /отм/ дворищната регулация установява строителните парцели и
кому се отреждат. Разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ придава вещно-правно действие на
дворищната регулация като разписва, че собствеността на придадените по дворищно-регулационен
план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия
план.Непосредственото
вещно действие на регулацията се изразява в това,
че собственикът на имота, към който е
придадена частта, става собственик на придадената част. С влизане в сила на
заповедта за одобрение на дворищната регулация настъпва нейното вещно действие
и собственикът на основния имот придобива придадените части. В разглеждания
случай процесните 45 кв.м. са придадени към имот,
собственост на ищеца - следователно ищецът е
придобил и собствеността върху тях. Сметките по регулация са облигационни
отношения. С уреждането им процесът по прилагане на регулацията е завършен и тя
се стабилизира.Вещото лице в заключението си е категорично,че регулационната
линия между парцел XVIII-1123 и съседния му
от север парцел VI-1113 е прокарана на около 5 м от северната фасада на стопанска
постройка, заснета в северната част на имот
пл. № 1123, като в следващия план същата би следвало да се отрази като
имотна граница; но в кадастралната основа на следващия план от 1981 година
имотната граница между имот пл. № 1123 и
имот пл. № 1113 неправилно е прокарана по северната фасада на
стопанска постройка в северната част на имот пл. № 1123. При така установеното, настоящият състав на въззивната
инстанция приема,че е налице несъответствие между отразеното в одобрената
кадастрална карта и действителното притежаваното от ищеца право на собственост,и
в този смисъл предявения иск за собственост се е явява основателен.
Относно противопоставеното от ответниците възражение
за придобиване на собствеността върху процесната част от имот №55155.501.291 на правно основание: давност,
настоящият съдебен състав обсъждайки събраните по делото гласни доказателства-показанията
на св.К.,св.В., заключението на вещото лице, вкл. извършения от съда оглед
приема,че същото е недоказано,и като такова е неоснователно. Вещото лице е
категорично,че собствениците на имот пл. № 1123 са усвоили придаваемата част
имот пл. №1113; в тази част е била изградена стопанска постройка, от която в
момента са запазени северния и източен ограждащ зид; северната фасада на същата
е на една линия със северната фасада на постройка в съседния от запад имот,
която също е построена след прилагане на плана от 1959 година в придаваемото
място.Процесната част от имота се е владяла от праводателите на ищеца
непрекъснато / в същото е била изградена постройка, разрушена към момента/ , до
момента, когато ответниците са построили ограда- в изложения смисъл са
показанията на свидетелите К. и В.. Показанията на св. Н. и П. не са достатъчно
точни и прецизни, поради което съдът ги приема за недостоверни.
Изложените във въззивната жалба доводи,че праводателите
на ищеца съзнателно не са предприемали действия по фактическото завземане на
процесния имот са изцяло несъстоятелни,тъй като се опровергават от
непротиворечивите доказателства по делото и заключението на вещото лице, обсъдени
по-горе.
Предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС :
Първоинстанционният съд е приел
следното: регулацията за парцел
ХVІІІ-1123 в кв. .. по плана на града от 1959г. е била изцяло приложена, поради
което парцелната граница между парцел ХVІІІ-1123 и парцел VІ-1113 е трябвало да
бъде нанесена като имотна граница в кадастралната основа към регулационния план
от 1981г., което не е направено. Грешката не е била поправена и при
одобряването на действащата кадастрална карта, в която северната граница на
имота с идентификатор 55155.501.291 е нанесена по имотната граница на имот с
пл. №1123, вместо по северната парцелна линия на парцел ХVІІІ-1123. Грешното
заснемане на имота в кадастралната карта не влияе върху пространствените
предели на правото на собственост и то се притежава в границите на парцел
ХVІІІ-1123 ,при което северната имотна граница на имот с идентификатор
55155.501.291 по кадастрална карта не съответства на пространствените предели
на вещното право, а построената от ответниците ограда не се намира на
действителната имотната граница, а попада в парцел ХVІІІ-1123. Поставянето й
във вътрешността на парцела представлява неоснователно действие, което пречи на
ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост,поради което искът се
явява основателен. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така изложените от
първоинстанционния съд мотиви, изключая извода му за наличие на съсобственост в
процесната част от имота, поради което приема,че негаторния иск по посочените
съображения е основателен.
Решението като краен резултат е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответната страна
следва да се присъдят сторените деловодни разноски в размер на 600,00
лева-възнаграждение за адвокат.
Водим от
горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1589 постановено на
31.12.2018г. по гр.дело № 3037 по описа
на Пазарджишкия районен съд за 2016г.
ОСЪЖДА А.П.И. с ЕГН **********, Г.А.Д.
с ЕГН ********** и К.А.И.-В. с ЕГН **********,със съдебен адрес ***-адв.С. да заплатят на Л.Г.В.
с ЕГН **********,със съдебен адрес ***, офис 11-адв.Б. сумата в размер на 600,00/ шестстотин/ лева-представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните,пред ВКС.
Председател:
членове: 1.
2.