Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли май две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1914 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от М.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР **** искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чл.
86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумите /след
допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 20.07.2020г./, както следва: главница от общо 1929,60лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.- 31.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 277,05лева, представляваща сбор от
обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо
число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 11.02.2020г. вкл.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. експерт при сектор БНТЛ
към ОД на МВР Варна в периода 01.01.2017г. до
31.12.2019г. В този период е работил на 24часови смени, при сумирано
изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица-
чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /отм. с Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. обн. ДВ бр.3/10.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г./ на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. Съгласно
чл. 33, ал.1 от посочената Наредба, възнаграждението за положения труд за
процесния период се дължи в месеца следващ този на полагането на труда. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ регламентираща
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.
Твърди, че в периода 10.01.2017г. до 31.12.2019г. е положил общо 1872часа нощен
труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 2139,69часа,
което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50%
съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да начислява и плаща своевременно
дължимото възнаграждение, то същият е бил забава, поради което се заявява и
претенция за обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва,
че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение заемайки длъжност по щата на ОДМВР Варна- младши експерт в група
„Хилия, физикохимия и
биология“ на сектор БНТЛ към отдел Криминална полиция при ОДМВР Варна.
Потвърждава, че ищецът за процесния период е работил на 24часови смени,
определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР
изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.
178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени като
вид допълнителни възнаграждения. В евентуалност се позовава на действащата в
периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г. разпоредба на
чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските регламентираща,
че отработените часове от работниците, които в края на периода, за който е
установено изчисляване на работното време за повече от часовете определени
съгласно чл.9 б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред ИТ
без превръщане на нощните часове в дневен труд. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.01.2017г.- 31.12.2019г. е полагал труд на
смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по
установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
-
че между страните е съществувало служебно правоотношение
в периода в периода 01.01.2017г.- 31.12.2019г., по
което ищецът е заемал длъжност младши експерт в група „Хилия,
физикохимия и биология“ на сектор БНТЛ към отдел
Криминална полиция при ОДМВР Варна;
-
че в периода 10.01.2017г.- 31.12.2019г. ищецът е работил
на 24-часови смениСпор между страните по
фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 01.01.2017г. до 31.12.2019г.
отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за
процесния период от 01.01.2017г. до
31.12.2019г. действаща е
била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с
коефициент 1,143 от 267часа възлиза на сумата от 1929,60лв., което не е заплатено на ищеца. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 154,67лева за
периода 01.01-31.03.2017г.; 148,48лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 129,92лева
за периода 01.07-30.09.2017г.; 123,73лева за периода 01.10-30.12.2017г.; 170,01лева
за периода 01.01-31.03.2018г.; 155,23лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 170,01лева
за периода 01.07-30.09.2018г.; 170,01лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 154,52лева
за периода 01.01- 31.03.2019г.; 187,05лева за периода 01.04- 30.06.2019г., 187,05лева
за периода 01.07- 30.09.2019г. и 178,92лева за периода 01.10- 31.12.2019г. Следователно
исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния
период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок- първо число от
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не
е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по
делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са
спорили. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение,т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на
месеца, следващ отчетния период. Съобразно заключението
на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните главни задължения,
дължимото обезщетение за забава е в размер от общо 277,05лева, формирано
като сбор от следните задължения: 44,98лева върху главницата от 154,67лева; 39,43лева
върху главницата от 148,48лева; 31,18лева върху главницата от 129,92лева; 26,53лева
върху главницата от 123,73лева; 32,21лева върху главницата от 170,01лева; 25,48лева
върху главницата от 155,23лева; 23,57лева върху главницата от 170,01лева; 19,22лева
върху главницата от 170,01лева; 13,61лева върху главницата от 154,52лева; 11,74лева
върху главницата от 187,05лева; 6,96лева върху главницата от 187,05лева и 2,14лева
върху главницата от 178,92лева. В така посочения размер исковата претенция
следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема,
че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент
1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 12.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 127,18лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 277,18лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Претендират се такива
за адв. възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв. по договор за
правна защита и съдействие от 12.02.2020г. На основание чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията
към датата на сключване на договора, съдът определя адв. възнаграждение в
размер на 384,47лева. В полза на адв. Д. като процесуален представител на ищеца
по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да се присъдят разноски в размер на 384,47лева.
Внесената държавна такса от ищеца при завеждане на делото е недължимо платена,
поради което и същата подлежи на връщане по негова молба, поради което този
разход не следва да се възлага в тежест на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР **** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д., ЕГН ********** с
адрес *** сумите, както следва: 1929,60лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.- 31.12.2019г. от 267часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 12.02.2020г. до окончателното изплащане
на задължението и 277,05лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане за
отчетния период/ до 11.02.2020г.вкл., формирани по отчетни периоди, както следва: 154,67лева за периода
01.01-31.03.2017г. и обезщетение за забава в размер на 44,98лева; 148,48лева за
периода 01.04-30.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 39,43лева; 129,92лева
за периода 01.07-30.09.2017г. и обезщетение за забава в размер на 31,18лева; 123,73лева
за периода 01.10-30.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на 26,53лева; 170,01лева
за периода 01.01-31.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 32,21лева; 155,23лева
за периода 01.04-30.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 25,48лева; 170,01лева
за периода 01.07-30.09.2018г. и обезщетение за забава в размер на 23,57лева; 170,01лева
за периода 01.10-31.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 19,22лева; 154,52лева
за периода 01.01- 31.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 13,61лева; 187,05лева
за периода 01.04- 30.06.2019г. и обезщетение за забава в размер на 11,74лева; 187,05лева
за периода 01.07- 30.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 6,96лева, 178,92лева
за периода 01.10- 31.12.2019г. и обезщетение за забава в размер на 2,14лева, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ОД на МВР **** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 277,18лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Димитър С.Д. от Варненска адвокатска колегия сумата от 384,47лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: