РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201757 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. П. Г. против издадено срещу него
наказателно постановление №21-4332-023227/12.11.2021г. от Г.В.Б, в
качеството на Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание
ГЛОБА в размер на 300.00 лева, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН
/НП е връчено на 14.01.2022 г., а жалбата против него е подадена по пощата с
дата на пощенското клеймо от 21.01.2022 г./, поради което е допустима.
В жалбата се поддържа, че обстоятелствата, изложени в НП описват
извършено престъпление, за което в момента тече досъдебно производство. С
оглед на това и считайки, че наказателното производство е с приоритет пред
административнонаказателното се счита, че последното следва да бъде
спряно до произнасяне на съда с влязла в сила присъда по наказателното
обвинение. Поддържа се, че в противен случай ще бъде нарушен принципът
за неналагане на две наказания за едно и също нещо.С тези съображения се
1
моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалб. Г., след редовно изпълнена процедура по
призоваването му – не се явява и не се представлява. От него е постъпила
молба, в която сочи, че поддържа подадената жалба и моли същата да бъде
уважена, като обжалваното НП бъде отменено. В условията на евентуалност,
моли производството по настоящето дело да бъде спряно до приключване на
досъдебното производство, водено по случая.
Въззивамата страна - редовно призована, не изпраща представител.
В съдебно заседание, на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН са приобщени
чрез прочитане представените с административно наказателната преписка
/АНП/ и изисканите и допълнително представени и приложени по делото
писмени доказателства.
Жалбоподателят не оспорва фактите, описани в АУАН, които са
относими към предмета на настоящето производство, а именно факта на
извършената му проверка от органите на ОПП-СДВР при управление на
МПС, поради което и за проверка на тези факти не е проведен разпит на
актосъставителя.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното
следствие, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.11.2021 г. в 00.20 ч. в *******************, с посока на движение
от *****************, жалб. Р.Г. управлявал личния си
л.а.П******************, като при извършената му проверка до **** от
служители на ОПП-СДВР /св. С.В и негов колега/ било установено, че
водачът е неправоспособен /лишен по административен ред от право да
управлява МПС/, както и че управлява МПС след употреба на алкохол с
концентрация 2.08 промила , установено с техническо средство. Въз основа
на дадената кръвна проба и от изготвената впоследствие ************** г.
било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.88
промила.
С оглед на така установеното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН
№8287727/06.11.2021 г. за нарушения на чл.150а, ал.1 ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1
ЗДвП. Актът е предявен и връчен по надлежния ред и жалбоподателят го
2
подписал без възражения.
Въз основа на него е издадено обжалваното НП само за нарушението по
чл.150а, ал.1 от НК, като за нарушението по т.2 от АУАН, а именно това по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП административно наказателното производство е
прекратено на осн. чл.33, ал.1 от ЗАНН, поради това, че са констатирани
признаци на извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От съдържанието на АУАН №828727/06.11.2021 г., ценено на осн.
чл.189, ал.2 от ЗДвП, доколкото описаните в него факти и неговото редовно
съставяне не се оспорват от жалбоподателя, по категоричен и несъмнен начин
се установяват времето и мястото на управление на МПС от страна на
жлабоподателя Г..
От приложената по делото справка картон на водача /л.11 от делото/ по
един категоричен и несъмнен начин се установява, че с АУАН серия
*************** г. е иззето СУМПС**************** г., издадено на името
на жалб. Р. П. Г., като със ЗППАМ *************г. на ОДМВР – София,
Сектор „Пътна полиция“ на същия е наложена принудителна
административна мярка: „временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Видно от писмо рег.
**************г. на Началник Отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР –
София, издадената З***************г. на ОДМВР – София, Сектор „Пътна
полиция“ действала в периода от 19.05.2021 г. до 28.08.2021 г., когато въз
основа на АУАН серия ***************г. е издадено НП ************** г.,
което видно от справка картон на водача е връчено на 20.08.2021 г. и е влязло
в сила на 28.08.2021 г. и с него на жалб. Г. са наложени наказания: глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС /ЛПУМПС/ за
срок от 6 месеца. Този срок на ЛПУМПС е започнал да тече от фактическото
отнемане на СУМПС на Г. на 19.05.2021 г. и е изтекъл на 19.11.2021 г.
Следователно, към датата на управление на МПС, посочена в АУАН
№*************, въз основа на който е издадено обжалваното НП, жалб. Г. е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Прави впечатление, че нарушението за което е издадено влязлото в сила
на 28.08.2021 г. НП ************* г. отново е за деяние по чл.5, ал.3, т.3 от
ЗДвП, а именно за управление на МПС след употреба на алкохол.
С оглед на изложения доказателствен анализ, настоящият съдебен
3
състав намери, че са несъмнено установени по делото, изложените в АУАН
№828727/06.11.2021 г. и обжалваното НП фактически констатации, относими
към деянието по т.1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП: „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.”
В конкретния случай, именно тази разпоредба е нарушил
жалбоподателят, като на посочените в АУАН и НП място и дата е управлявал
МПС, след като издаденото на негово име СУМПС е било временно отнето
със ЗППАМ *************. на ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“,
която подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, а след това
му е наложено наказание ЛПУМПС за срок от 6 месеца с НП *************
г., влязло в сила на 28.08.2021 г.
4
Доколкото фактическото отнемане на СУМПС е станало със съставения
му АУАН серия *********** г. деянието е съставомерно и от субективна
страна, тъй като жалбоподателят е бил наясно, че не притежава СУМПС и
съответно няма право да управлява МПС.
Искането на жалбоподателя за спиране на
административнонаказателното производство /АНП/ е неоснователно,
доколкото досъдебното производство, което се твърди, че се води за същия
случай очевидно е с предмет, включващ деянието изразило се в управление
на МПС след употреба на алкохол, в която част АНП е било прекратено, на
осн. чл.33, ал.2 ЗАНН. Липсват каквито и да е данни или доказателства за
деянието, което е предмет на настоящето производство да се води
наказателно производство за престъпление по чл.343в, ал.3 НК, както и за
това жалб. Г. да е привлечен в качеството на обвиняем по същото. С оглед на
това, по делото липсват доказателства за нарушаване на разпоредбата на
чл.33 от ЗАНН, както и на принципа „ne bis in idem” – ненаказване два пъти
за едно и също нещо.
За извършеното от жалб. Г. административно нарушение по чл.150а, ал.1
от НК, съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено
налагането на глоба от 100 до 300 лева.
В случая, размерът на наложената глоба с обжалваното НП е определен в
рамките на максимума, предвиден от законодателя, без да са посочени
каквито и да е аргументи за това, в противоречие с разпоредбата на чл. 27,
ал.2 и ал.3 ЗАНН. С оглед на това, както наказаното лице, така и съдът е
поставен в невъзможност да разбере мотивите на административния орган за
определяне на административното наказание в този му размер, което пък
лишава съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на
тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради
което не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но води до ревизиране на наложеното административно
наказание в неговия минимум. Предвид липсата на мотиви относно размера
на наложената санкция, съдът счита, че размерът на глобата следва да се
редуцира до предвидения в закона минимален размер от 100 лева, независимо
от това, че в конкретния случай основанията за налагане на глоба в размер на
максималния са пряко изводими от данните от картона за водач на
5
жалбоподателя, който има множество извършени нарушения на правилата,
предвидени в ЗДвП. Независимо от това обаче АНО дължи конкретно
посочване на отегчаващите отговорността обстоятелства, които са му дали
основание да индивидуализира размера на глобата в конкретния размер, а
липсата на такива мотиви е основание за редуциране на глобата до
минималния размер, предвиден от законодателя.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Поради изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №************* издадено от
Г.В.Б, с което на Р. П. Г., на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
адм. наказание ГЛОБА в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл.150А,
ал.1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА от 300.00 лева на
100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6