№ 22407
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110127284 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. Р. Р., ЕГН
********** против „Микро Кредит“ АД, ЕИК ... и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ..., за прогласяване на нищожността на Договор за заем
Microcredit № .../25.10.2019 г., сключен с първия ответник на 25.10.2019 г.,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на втория ответник на
08.01.2021 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от
ЗЗП, обективно съединен в условията на евентуалност с осъдителни искове
срещу „Микро Кредит“ АД за връщане на платената по нищожния Договор за
заем Microcredit № .../25.10.2019 г. сума в размер на 1039 лв., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 14.05.2024 г. до
окончателното изплащане, както и срещу „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за връщане на платената по нищожния Договор за заем Microcredit №
.../25.10.2019 г. сума в размер на 1700 лв., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 14.05.2024 г. до окончателното изплащане,
обективно съединени в условията на евентуалност с предявен срещу „Микро
Кредит“ АД, ЕИК ... и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... иск за
прогласяване на нищожността на Договор за допълнителни услуги по заем
Microcredit № .../25.10.2019 г., като противоречащ на добрите нрави,
1
обективно съединен в условията на евентуалност с осъдителни искове срещу
„Микро Кредит“ АД за връщане на платената по нищожния Договор за
допълнителни услуги по заем Microcredit № .../25.10.2019 г. сума в размер на
162,92 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
14.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и срещу „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за връщане на платената по нищожния Договор за
допълнителни услуги по заем Microcredit № .../25.10.2019 г. сума в размер на
1700 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
14.05.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че сключила с ответника „Микро Кредит“ АД, ЕИК ...
Договор за заем Microcredit № .../25.10.2019 г., съгласно който получила
заемна сума в размер на 2500 лв., при ГПР от 48.90%, която се задължила да
върне на 18 месечни погасителни вноски в размер на 187,56 лв. всяка, като
общата сума за връщане била в размер от 3376,08 лв. Сочи, че сумата в размер
на 2487,50 лв. й била предоставена на 25.10.2019 г., като на същата дата
страните сключили и Договор за допълнителни услуги по заем Microcredit №
.../25.10.2019 г. за закупуване на пакет „Комфорт“ с действие през срока на
договора за заем и обща стойност на услугата от 3004,56 лв., платима на
вноски в размер на 166,92 лв. всяка, като ищцата не е ползвала в
действителност предоставената й допълнителна услуга. Посочва, че с оглед
процесния договор за допълнителни услуги, месечната погасителна вноска
била в общ размер от 354,48 лв. Твърди, че е погасила сума в размер от 3539
лв. на 10 погасителни вноски в периода от 05.12.2019 г. до 06.12.2020 г., като
някои от плащанията са извършени чрез лицето Детелин Милчев Марков като
неин пратеник. Сочи, че по силата на Договор за цесия от 08.01.2021 г.
ответникът „Микро Кредит“ АД прехвърлил вземанията си по процесните
договори на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като с
плащане в размер на 1700 лв. от 16.07.2021 г. към цесионера ищцата погасила
изцяло задълженията си по договорите за заем и допълнителни услуги. Счита,
че процесният договор за заем е нищожен, доколкото стойността на договора
за допълнителни услуги е следвало да се включи в размера на ГПР, който се
различава от посочения в договора за заем и в действителност е в размер от
337.76%, като по този начин надхвърля максимално допустимия размер на
същия, приложим към потребителските договори. Посочва, че стойността на
пакета от допълнителни услуги всъщност проявява характер на скрито
2
възнаграждение за кредитора по договора за заем. Отделно от това поддържа,
че възнаграждението по договора за допълнителни услуги е недължимо, тъй
като последното е уговорено в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който
установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с
усвояване и управление на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на
допълнителни услуги е нищожен на собствено основание, доколкото се
намира в противоречие с добрите нрави и води до явна нееквивалентност на
престациите.
Ето защо моли за установяване на недействителността на процесния
договор за заем, евентуално на нищожността на договора за допълнителни
услуги, и връщане на платените без основание суми по двете правоотношения
на двамата ответници. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „Микро Кредит“ АД, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Твърди, че договорът за допълнителни
услуги няма характер на договор за потребителски кредит, има самостоятелно
действие и отношенията, които произтичат от него се регулират от общия
закон – ЗЗД. Сочи, че възнаграждението по него се дължи независимо от това
дали уговореният резултат може действително да бъде постигнат. Оспорва
твърдението, че възнаграждението по договора за допълнителни услуги
следва да се включи в размера на ГПР, счита, че същият е изчислен правилно
и че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва
процесните допълнителни услуги да са свързани с усвояване и управление на
кредита, сочи, че те се предлагат за удобство на клиента и само по негово
изрично искане, а заемополучателят е запознат с обстоятелството, че
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключването на
договор за заем. Твърди, че дори да се установи, че допълнителните услуги са
свързани с договора за заем, то за такъв вид услуги кредиторът има право да
събира такси и комисиони и за него не е налице задължение да ги предоставя
на потребителя безплатно. Не оспорва заплащането на сумите по процесните
договори за кредит от страна на ищцата. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните като недължимо
платени от ищцата суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. В открито съдебно заседание депозира молба, с която признава
предявения иск и твърди, че извънсъдебно са уредили отношенията си с
3
ищцата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба и от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Сочи,
че сключването на договор за предоставяне на допълнителни услуги се
осъществява по желание на клиента, като сключването му не е задължителна
предпоставка за сключване на договор за заем. Поддържа, че договорът за
предоставяне на допълнителни услуги има самостоятелен характер и
уговореното плащане по него не следва да се включва в размера на
приложимия към договора за заем ГПР. Посочва, че размерът на ГПР от 48.90
% не надвишава максимално допустимия от закона размер. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение от 20.11.2024 г. съдът е прекратил
производството по делото по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД против
ответника „Микро Кредит“ АД, поради отказ от иска, с оглед уреждане на
отношенията между ищеца и този ответник и извънсъдебното уреждане на
отношенията.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
обективно съединени в условията на евентуалност искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното:
С определение от 15.08.2024 г. съдът е отделил за безспорни между
страните обстоятелствата, че между ищцата и ответника „Микро Кредит“ АД
са сключени Договор за заем Microcredit № .../25.10.2019 г. и Договор за
допълнителни услуги по заем Microcredit № .../25.10.2019 г., с посоченото в
исковата молба съдържание, вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия от 08.01.2021 г. на втория ответник „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД.
Видно от представените писмени доказателства между ищцата и
ответника „Микро Кредит“ АД са сключени Договор за заем Microcredit №
.../25.10.2019 г. и Договор за допълнителни услуги по заем Microcredit №
4
.../25.10.2019 г., съгласно който ищцата получила заемна сума в размер на 2
500 лв., при ГПР от 48.90%, която се задължила да върне на 18 месечни
погасителни вноски в размер на 187,56 лв. всяка, като общата сума за връщане
била в размер от 3 376,08 лв. Сумата в размер на 2 487,50 лв. й била
предоставена на 25.10.2019 г., като на същата дата страните сключили и
Договор за допълнителни услуги по заем Microcredit № .../25.10.2019 г. за
закупуване на пакет „Комфорт“ с действие през срока на договора за заем и
обща стойност на услугата от 3 004,56 лв., платима на вноски в размер на
166,92 лв. всяка, като ищцата не е ползвала предоставената й допълнителна
услуга.
С оглед процесния договор за допълнителни услуги, месечната
погасителна вноска била в общ размер от 354,48 лв. Между страните не е
налице спор, че ищцата е погасила сума в размер от 3 539 лв. на 10
погасителни вноски в периода от 05.12.2019 г. до 06.12.2020 г., като част от
плащанията са извършени чрез лицето Детелин Милчев Марков като неин
пратеник.
По силата на Договор за цесия от 08.01.2021 г. ответникът „Микро
Кредит“ АД прехвърлил вземанията си по процесните договори на ответника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като с плащане в размер на 1700 лв.
от 16.07.2021 г. към цесионера ищцата погасила изцяло задълженията си по
договорите за заем и допълнителни услуги..
Според заключението на вещото лице по неоспорената съдебно –
счетоводна експертиза /ССЕ/ размера на платените от кредитополучателя
суми е 3 559 лв., платени в полза на „Микро Кредит“ АД и 1 700 лв., платени в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Вещото лице дава
заключение, че действителния размер на ГПР при включване на плащанията
по услугата Комфорт е 120.18%, а при включване и на договорната лихва –
169.08%.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
5
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
ответникът Договор за заем Microcredit № .../25.10.2019 г. и Договор за
допълнителни услуги по заем Microcredit № .../25.10.2019 г., а ищецът е
заемополучател.
Съдът намира, при съобразяване с приетите по делото писмени
доказателства и неоспорено заключение на вещо лице по ССЕ, че между
страните е налице сключен Договор за кредит № 763634/06.12.2021 г., като
ищецът има качеството на кредитополучател, а ответното дружество -
кредитор. Договорът е сключен при следните параметри – сума по кредита в
размер на 2 500 лв., за срок от 18 месеца, при размер на погасителната вноска,
уговорени ГПР по кредита в размер на 48.90%, и стойност на пакет услуги
Комфорт – 3004.56 лв.
По делото безспорно се установява, както от събраните писмени
доказателства, така и от заключението на вещото лице по ССЕ, че размера на
платените от кредитополучателя суми е 3 559 лв., платени в полза на „Микро
Кредит“ АД и 1 700 лв., платени в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Вещото лице дава заключение, че действителния размер на
ГПР при включване на плащанията по услугата Комфорт е 120.18%, а при
включване и на договорната лихва – 169.08%.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за
нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК "При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или
за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.", от което следва извод, че първоинстанционният съд следи служебно
6
и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови
клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае
за потребителски спор, съдът следи и например за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex
lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и
за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за
спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата
предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените
максимални размери. В конкретния случай е видно, че клаузите от договора,
уреждащи ГПР и допълнителния пакет Комфорт, сключени между ищеца и
ответника са нищожни, тъй като превишават повече от десет пъти размера на
законната лихва (ГПР при включване на допълнителния пакет Комфорт е
120.18%, а при включване и на договорната лихва – 169.08%). В тази насока е
и заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо, съдът намира, че допълнителния пакет Комфорт, а и
договорната лихва, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
7
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК на ЗПК за общ
разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
Несъмнено заплащането от ищеца на допълнителния пакет Комфорт
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за паричен
заем.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищеца да заплаща допълнителния пакет
Комфорт, тъй като това задължение е предвидено и в договора за паричен
заем, сключен между страните. Доколкото в процесния случай в уговорения
годишен процент на разходи не са включени всички действителни разходи, то
съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради това следва да се приеме, че допълнителния пакет Комфорт,
включен в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да
увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин
се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Съдът намира, че поради тези особености на сключените между
страните договор и договор за допълнителни услуги, клаузата за
допълнителния пакет Комфорт е нищожна поради противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното съдът, предвид и
8
дадените му правомощия служебно да установява нищожност, намира, че
начислената по договора и стойност на услуга допълнителния пакет Комфорт
не се дължи поради нищожността на договора, който я урежда.
С оглед гореизложеното съдът намира така предявените установителни
искове за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.
Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД срещу
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Разгледан по същество искът е основателен.
Платената сума по договора за кредит в общ размер на 1 700 лв.
представлява сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца при липса на основание, тъй като тя е надплатена сума и подлежи на
връщане. В този смисъл следва да се има предвид, че съгласно чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Съобразно така посочената разпоредба и с оглед допуснатите и събрани
доказателства по делото, решаващият съдебен състав приема, че в настоящия
случай фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е осъществен и
доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване поради следните
съображения:
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е
моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва
да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във
всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването
на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване
унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ НА ВС.
С оглед установената недействителност на договора за кредит и
договора за допълнителни услуги, както и че в настоящия случай
неоснователното обогатяване е налице в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, съдържаща се в договора за кредит, сумата в общ размер на 1 700 лв., се
явява заплатена от страна на ищеца без наличие на валидно правно основание
за това, поради което предявеният от И. Р. Р. осъдителен иск против ответника
9
следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 14.05.2024 г. В тази насока съдът
съобразява и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи други разходи по кредита.
С оглед изхода на делото, ищецът е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 189.56 лв. за държавна такса и 250 лв. депозит за вещо
лице по съдебно-счетоводна експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в размер на 439.56 лв. за държавна такса и
експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по искове с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД и чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, предявен
от И. Р. Р., ЕГН ********** против „Микро Кредит“ АД, ЕИК ... и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., на Договор за заем Microcredit №
.../25.10.2019 г., сключен с първия ответник на 25.10.2019 г., вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия на втория ответник на 08.01.2021 г., и
Договор за допълнителни услуги по заем Microcredit № .../25.10.2019 г., като
противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД “ „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрк. .., да заплати на И. Р. Р., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, .., сумата от 1 700 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен Договор за допълнителни услуги по
заем Microcredit № .../25.10.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране
на исковата молба 14.05.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Микро Кредит“ АД, ЕИК ... и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., да заплатят на И. Р. Р., ЕГН
**********, сума за разноски в размер на 439.56 лв.
10
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11