Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.07.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на девети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 2261 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20242531 от 03.11.2020 г.,
постановено по гр. д. №53737/2019г., Софийски районен съд, I ГО, 173-ти състав, е осъдил „Д.З." АД, ЕИК *******,
да заплати на „ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 411 КЗ,
сумата от 610,56 лева, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение
по щета № 44012411804935/2018г. за нанесени вреди на автомобил марка
„Мерцедес", модел „С 200", per. №*******, при пътно-транспортно
произшествие на 20.06.2018г. в град Добрич, на паркинга на магазин
„Кауфланд", причинено виновно от водача на автомобил марка „Лексус",
peг. № *******, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (19.09.2019г.) до окончателното
изплащане на сумата. Осъдил е „Д.З." АД
да заплати на „ДЗИ - О.З." ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 824лева, представляваща разноски по делото.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Д.З.“АД,
в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно
поради това, че съдът неправилно е приел, че от наличния по делото
доказателствен материал се установява, че застрахования при ответника по
застраховка ГО водач е виновен за
настъпилото произшествие и счита, че напротив в конкретния случай същия не е
виновен за ПТП. Още повече, че двамата
водачи са предприели маневра на заден ход и не е обоснован изводът на съда, че
пръв е бил предприел маневрата водачът на л.а. Мерцедес и, че ПТП е по причина
на поведението на водача на л.ае. Лексус. Посочва, че неправилно
първоинстанционният съд се позовава на свидетелските показания на водача на
л.а. Мерцедес, които обаче не кореспондират с останалите доказателства по
делото и приетата САТЕ, която сочи, че и двамата водачи не са съобразили
извършваните от тях маневри. Смята, че ако не се приеме, че не е доказано по
делото наличие на противоправно поведение на водача на л.а. Лексус, застрахован
при ответника, като излага и съображения, че евентуално е налице съпричиняване
от страна на водача надругия автомобил. Моли решението да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира за
присъждане на разноските по делото.
В
срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от „ДЗИ-О.З.“ЕАД, в който
се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемото
дружество намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото
се установяват всички елементи от фактическия състав на предявената регресна
претенция срещу ответния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
след като ПТП се дължи изцяло на
поведението на водача на л.а. „Лексус“, застрахован при ответника. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски и представя списък на разноските.
Софийски градски съд, след като прецени
доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че
при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба
оплаквания същото е правилно.
Предявен
е иск с правно основание чл. 411 КЗ по регресна претенция на застраховател по
имуществена застраховка срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
за заплащането на застрахователно обезщетение в общ размер на сумата от 610,56лв. във връзка
със заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Автокаско“
№ 440118241000720/2018год. за имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес“ с
peг. № *******, собственост на Е.К.К., причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 20.06.2018г. на паркинг на магазин
Кауфлан, в гр.Добрич, поради виновното поведение на водача на другия участвал в
пътнотранспортното произшествие л.а. „Лексус“, с рег. № *****АМ.
Съгласно
чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“-до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имещуствена застраховка може да предяви вземането си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
За
да бъде успешно проведен предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ на
застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на първо място следва да бъдат установени елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, налагащи извод за ангажиране
отговорността на прекия причинител на вредата, а именно: 1. деяние (действие
или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна,
4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното. При установяване на
предпоставките, обуславящи гражданската отговорност на прекия причинител на
вредата, за ангажиране отговорността на ответния застраховател по отношение на
застрахователното дружество на ищеца е необходимо последният да е заплатил на
увреденото лице следващото се застрахователно обезщетение по сключен между тях
договор за имуществена застраховка, както и ответникът да е страна по
действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
„Гражданска отговорност“ по отношение на моторното превозно средство,
управлявано от отговорния за настъпването на подлежащите на обезщетяване вреди
водач.
В
хода на производството от събраните писмени доказателства – двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на МПС, заключението на САТЕ,
както и от показанията на свидетелите Е.К.иК.Б., са безспорно установени
участниците в станалото пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелството,
че във връзка с него на лек автомобил „Мерцедес“ с peг. №*******, са
причинени щети на стойност 782,28лв., с оглед на заключението на САТЕ.
От
събраните по делото писмени доказателства, заключението на
съдебно-автотехническата експертиза и свидетелските показания по делото се
установява, че на 20.06.2018г. около 16.50 часа на паркинга на магазин
„Кауфлан“ в гр.Добрич водачът на л.а.„Мерцедес" предприел маневра на заден
ход с цел излизане от паркинга, като в същото време водачът на автомобила
„Лексус" също започнал такава маневра за излизане от паркомястото на заден
ход при което е последвал удар между двете МПС. Вещото лице в САТЕ е посочило,
че от техническа гледна точка най-вероятна причина за настъпването на
произшествието е поведението и на
двамата водачи, които не са съобразили взаимно действията си, като е посочило
и, че нанесените по увредения автомобил щети, предмет на делото, се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, а стойността им възлиза на
782,28 лева. Обичайните ликвидационни разноски в подобни случаи възлизат на
15,00 лева. В заключението си вещото лице е посочило, че според него въз основа
на събраните по делото доказателства не би могло категорично да се посочи каква
е била последователността на маневрите и според него и двете превозни средства
към момента на удара са били в движение с ниска скорост или в последна фаза на
спиране.
При изследване механизма на пътнотранспортното
произшествие настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният
съд е достигнал да правилен извод при съвкупната преценка на всички
доказателства по делото за проявена от страна на водача на л.а. „Лексус“
изключителна вина за настъпване на произшествието след като правилно и логически е възприел, че първи е започнал
маневрата си на заден ход водачът на л.а. Мерцедес и който към момента на удара
е бил на платното за движение между паркоместата от двете страни и което
съответства на схемата, начертана на двустнния констативен протокол и след като
е изминал по-дълъг път от паркомястото си и мястото на удара, който за него е
бил от зад и откъм страната на водача и
след като се е намирал на платното за движение и в който момент водачът на л.а. Лексус е
предприемал само маневрата движение на заден ход, при която последният е
следвало да отчете обстоятелството, че има автомобил на платното и да не
предприема, съответно незабавно да преустанови движението си, като изчака
водачът на л.а. Мерцедес да приключи своята маневра, с което е нарушил чл.40
ал.1 от ЗДвП. В тази връзка е неоснователно възражението на
въззивника, че не е налице виновно поведение на водача на л.а. Лексус, който
при самата маневра и движение на заден ход е следвало при движението на заден ход да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, че няма да създаде опасност
или да затрудни останалите участници в движението, като е следва непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Неоснователно е и
възражението за наличие на съпричиняване от поведението на водача на л.а.Мерцедес
и в тежест на ответника е във връзка с
възражението за съпричиняване за станалото ПТП да го докаже и което не е
осъществено по делото.
Не
е спорно, на следващо място, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
на лек автомобил марка „Мерцедес“ са причинени щети по задната броня, лайсна
хром з.броня средна, стоп ляв, капак заден, които заключението на съдебно-автотехническата
експертиза установява в размер на сумата от 782,29лв. с ДДС.
Не
е спорно, че във връзка с застрахователната полица „Автокаско“ №
440118241000720/06.02.2018год. със срок на застраховката 12 месеца за процесният лек автомобил съществува
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка и в резултат на настъпване на пътнотранспортното
произшествие в тежест на ищеца е възникнало задължение да заплати
застрахователно обезщетение по образувана пред него щета и то е заплатено на
сервиза извършил ремонта на л.а. Мерцедес в размер на 595,56лв. и е
изразходвана сума от 15 лв.-ликвидационни разходи за определяне на
обезщетението.
По
делото не е спорно, че към датата на пътно-транспортното произшествие по
отношение на л.а. Лексус, рег. № *******, чийто водач е бил виновен за
настъпването му, между неговият собственик и ответника „Д.з.“АД
е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото по
делото е установено наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на водача на участвалия в пътнотранспортното произшествие л.а. „Лексус“,
с рег. № ******* по отношение на увреденото лице, то се
обуславя и отговорността на ответника в качеството му на застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“.
При
установения по делото факт на заплащане на застрахователното обезщетение по
щета №44012411804935/2018, ищецът се е суброгирало в правата на увреденото лице,
собственик на автомобила, по отношение на причинителя на вредата и на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно правилото на чл.
411 КЗ. Обхватът на суброгационното право се обуславя от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят по имуществената застраховка
е платил на застрахования и обичайните разноски, направени за определяне на обезщетението и които в случая
възлизат на умата от общо 610,56лв. Заключението на автотехническата
експертиза, установява, че щетите по увредения автомобил, оценени по средни
пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлизат на
по-голяма сума от 782,28лв., но се претендира в по-нисък размер, посочен
исковата молба. С оглед на което съдът приема, че ищецът се е суброгирал в
правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата, до размера за заплатеното
обезщетение и направените обичайни разноски за определянето му.
При
съвпадане на крайните изовди на въззивния съд с тези на първоинстанционния
обжалваното решение по иска с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от „Д.О.з.“ АД срещу „Д.з.“ АД, като правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора на въззивника не се следват разноски. Основателно е и следва да
се уважи искането за присъждане на разноски на въззиваемата страна и за сумата от 360лв.- адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция с ДДС след като са представени доказателства, че е заплатено.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20242531 от 03.11.2020 г., на СРС, 173-ти
състав, постановено по гр. д. № 53737/2019г.
ОСЪЖДА „Д.З." АД, ЕИК *******, да заплати на „ДЗИ - О.З."
ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 360лв.-адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.