Определение по дело №3/2023 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 68
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20233200500003
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. гр. Добрич, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева

Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500003 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В против разпореждане №1088 от
15.11.2022г. на БРС по ч. гр. д. №20223210100559 по описа на същия съд за
2022г. в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника В. И. Н., ЕГН ********** от гр.Б. за сумата от 367,66 лв.
представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит **********/05.03.2018г., както и за сумата в размер на
106,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. –
27.10.2022 г.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,
като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“
1
№49 бл.53Е вх.В в развилото се производство по ч. гр. д. №20223210100559
по описа на РС Балчик за 2022г. е издадена Заповед №211/15.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът В. И.
Н., ЕГН ********** от гр.Б. да заплати на кредитора следните суми: 1105,19
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
**********/05.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г.
до изплащане на вземането; 79,88 лв., представляваща законна лихва,
дължима за периода 27.04.2018 г. до 16.08.2019 г.; 321,06 лв., представляваща
законна лихва, дължима за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.; 30,12 лв.,
представляваща държавна такса; 50,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 1242,34 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата в
размер на 89,79 лв, представляваща законна лихва върху претендираното
вземане за периода 27.04.2018 г. до 16.08.2019 г. и за сумата в размер на
360,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. –
27.10.2022 г.; 367,66 лв. представляваща неплатено договорно
възнаграждение, както и за сумата в размер на 26,57 лв, представляваща
законна лихва върху претендираното вземане за периода 27.04.2018 г. до
16.08.2019 г. и за сумата в размер на 106,80 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.; 20,00 лв., представляваща
непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в
обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишно. Съобразно
разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се
уговарят до размер, определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат
свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да
противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като
именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се
уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
2
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за
кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля
трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това
изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на
добрите нрави е правилен.
Като акцесорна на главното нищожно задължение, сумата претендирана
като лихва за забава също се явява недължима.
Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1088 от 15.11.2022г. на БРС по ч. гр. д.
№20223210100559 по описа на същия съд за 2022г. в частта, с която е
отхвърлено заявлението на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника В. И. Н., ЕГН
********** от гр.Б. за сумата от 367,66 лв. представляваща неплатено
договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит
**********/05.03.2018г., както и за сумата в размер на 106,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 16.08.2019 г. – 27.10.2022 г.
3
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4