Решение по дело №2794/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от И.М.Д. с ЕГН *********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат П., против Решение № 1682 от 10.10.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3916 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 7122060, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на И.М.Д. с ЕГН *********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева като е преквалифицирал от нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Потвърден е електронният фиш серия К № 7122060 в останалата част.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни съображения относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя претендира отмяната на решението на ПРС, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно евентуална прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 24.08.2022 г. в 11:41 ч., в с. Песнопой, ул. „1-ва" до дом № 9, в посока от гр. Баня към с. Песнопой, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч МПС, лек автомобил марка „БМВ 330 ХД", с рег. № ***се е движел със скорост от 65 км/ч, като е превишил максимално допустимата с 15 км/ч и това е установено с АТСС ТFR1- М № 511. Електронният фиш е издаден на И.М.Д., в качеството му на собственик на автомобила.

Автоматизираното техническо средство ТFR1- М № 511 е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 02.06.2022 г., като е издаден съответният протокол.

ПРС е установил, че И.М.Д. е бил многократно наказван за нарушения, свързани с превишаване на скоростта. Издадени са електронни фишове, влезли в сила, но това не е указало превъзпитателен и предупредителен ефект върху поведението му на пътя.

Районният съд е обсъдил подробно и логически последователно всички събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства и е приел, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за осъществен съставът на административно нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил лек автомобил марка „БМВ 330 ХД", с рег. № ***като правилно е преквалифицирал нарушението от такова по ал.2 на чл.21 от ЗДвП, в такова по ал.1 на чл. 21 от ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в ЕФ, който в случая изпълва функциите наказателно постановление, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, съдът може, освен да намали наказанието да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание /без изменение на обвинението/. Т. е. районният съд има правомощието да преквалифицира нарушението под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ.

Относно размера на наложената санкция същият действително отговаря на разпоредбата на чл. 182, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, която разпоредба правилно е изписана в ЕФ, представен по делото на ПРС и който ЕФ следва да се кредитира и от касационния съд. Впрочем от съдържанието на ЕФ, представен с касационната жалба, също коментиран и от районния съд, могат да се установят фактите по извършеното нарушение, следователно непълното изписване на санкционната норма в екземпляра от ЕФ, връчен на касационния жалбоподател, не води до извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на оспорения ЕФ.

Касационният съд намира, че отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по отношение на И.М.Д. - водач на МПС по време на установяване на нарушението и негов собственик.

Изпълнени са изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Относно твърдяното процесуално нарушение, допуснато поради непълно изписване на санкционната разпоредба в екземпляра, връчен на Д., касационният съд споделя напълно съображенията на районния съд и не следва да ги приповтаря.

Касационният съд намира, че от съдържанието на ЕФ стават напълно ясни фактите по установеното нарушение като правилно районният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховния административен съд и е приел, че в дискрецията на съда е да преквалифицира нарушението, когато са посочени всички относими факти.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал изводи, които настоящият състав споделя.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и заявеното изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на ОД на МВР – Пловдив, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1682 от 10.10.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3916 по описа на същия съд за 2023г.

ОСЪЖДА И.М.Д. с ЕГН ********* да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата в размер на 80 лв. /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: