Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.
при участието на секретаря В.
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 951/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 124, ал.1 ГПК от П.М. срещу Е. П. П.АД, ЕИК ***, гр. Варна за установяване
в отношенията между страните недължимостта на сумата
от 1 252, 48 лв. по издадена фактура № ***/13.11.2018г., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за
периода от 15.08.2018г. до 12.11.2018г. в обект, находящ
се в ***.
Ищецът твърди, че служители на Е.П.М.АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен
констативен протокол. Въз основа на констатациите, включително и за съмнение за
софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема на електромера ответното
дружество е издало фактура за начислена електроенергия, чиято сума ищецът
твърди, че не дължи на електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът Е. П. П.АД
оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е потребител на електроенергия,
съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при извършената корекционна
процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в ПИКЕЕ. Твърди
се, че сумата по издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима на осн. чл. 48 ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
Претендира се и присъждане на сторени
разноски.
За да се произнесе
съдът съобрази следното:
Безспорно е между
страните, че ищецът П.М. е потребител на електрическа енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „Е.П.П.“ АД.
На 12.11.2018г. служители на „Е. С“ АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр. №
***, монтиран в ***, чиито констатации са обективирани
в констативен протокол № ***, подписан от двама свидетели.
В съставения
протокол е посочено, че при проверката е установено неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез проводник, ползващ се за
фаза. Присъединяването е извършено в ГРТ, чрез трета фаза към изхода на А 3 –
320 А, а от там в гофрирана тръба към ел.
инсталацията на апартамента. Правилното електро захранване е възстановено, чрез
премахване на проводника.
На осн. чл. 48, ал. 1, т. 1 Б ПИКЕЕ е издадена справка за
корекция на сметка за период от 90 дни, а въз основа на нея издадена фактура № ***/13.11.2018г.
на стойност 1 252, 48 лв. за периода от 15.08.2018г. до 12.11.2018г.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № *** е монофазен, статичен за активна енергия “ADDAX”, невключен
към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е
метрологично годно и технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на „Е. С“ АД са установили неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, чрез проводник.
В конкретния случай количеството електроенергия за доплащане е
математически точно изчислено и в съответствие с методиката на чл. 48, ал. 1, т. 1 б ПИКЕЕ, относима към битовите абонати.
С решение № 13691/08.11.2018г.,
постановено по адм. дело № 4785/2018г. на петчленен
състав на ВАС, е оставено в сила решение № 2315/21.02.2018г. на ВАС по адм. дело № 3874/2017г., с което по реда на чл. 185 – чл.
196 АПК, са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ.
Решението на петчленния състав на ВАС има действие за напред, поради което
доколкото протоколът на служители на „Е. С“ АД, е съставен след отмяната на посочените разпоредби - 12.11.2018г., то следва да се приеме, че липсва
основание за извършване на корекция по посочения подзаконов нормативен акт.
Липсата на основание за извършване на корекция има за последица уважаване
на предявения отрицателен установителен иск.
В отговора на исковата молба ответникът заявява още едно основание за
извършване на корекция на сметка за минал период, съобразно чл. 38, ал. 6 от Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи
на „Е. С“ АД, одобрени с
Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Според посочената
разпоредба в случаите на техническа
неизправност на средствата за търговско измерване електроразпределителното
предприятие извършва корекция. В този случай коригираните количества са равни
на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен период от
предходната година.
Спорният по делото
въпрос е съществували възможност за едностранна корекция на подадена ел.
енергия за минал период от време, съобразно ОУ.
По спорния за делото въпрос, а именно налице ли е
възможност от страна на електроразпределителното дружество да извършва едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за
минал период при съответната методика съществува задължителна практика, обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. №
103/2009г. , II т.о. на ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г.
на ВКС по т.д. № 1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС
по т.д. № 124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д.
№ 628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. №
225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г.,
II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г. на ВКС по
т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС по т.д. №
885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон за
енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители,
така и след влизане в сила на Закона за
енергетиката /обн. в ДВ бр. 107/09.12.2003
г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че
коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика
средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност. В решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав
възприема изцяло горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод
искове на потребители срещу други доставчици на електрическа енергия, те са относими напълно и към процесния
случай поради идентичността на разглеждания правен спор.
С оглед на изложеното и предвид наличието на
задължителна практика за съдилищата, настоящият съдебен състав намира, че
представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на
сметка са съставени в нарушение на закона, поради което не биха могли валидно
да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
По изложените съображения съдът приема, че в
тежест на ищеца не е възникнало задължение за заплащане на исковата сума, а
направената корекция на сметката му не почива на договора между страните и
условията за доставяне и отчитане на ел. енергия, поради което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва
да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 407, 10 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.С.М., ЕГН **********,***, *** НЕ ДЪЛЖИ на Е. П. П.АД, ЕИК ***,
гр. В сумата от 1 252, 48
лв. /хиляда двеста петдесет и два лева и четиридесет и осем ст./ по
издадена фактура № ***/13.11.2018г., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия за периода от 15.08.2018г. до
12.11.2018г. в обект, находящ се в ***, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. П. П.АД, ЕИК
***, гр. В ДА ЗАПЛАТИ на П.С.М., ЕГН
**********,***,
*** сумата от 407, 10 лв. /четиристотин
и седем лева и десет ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: