Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, 12.02.2021 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  двадесет и втори януари  през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 13113/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 12.07.2016г., постановено по гр.д. № 27064/2014 г. по описа на СРС, съдът осъжда З. „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на А.А.Ф., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, сумата от 2000 лева, главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 06.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2013 г. до окончателното изплащане, като отхвърля като неоснователен иска до пълния му предявен размер от 7000 лв., ведно със законната лихва. Съобразно изхода на правния спор разпределя и разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение в неговата отхвърлителна част е останал ищецът - А.А.Ф., ЕГН **********, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за причинени от ПТП неимуществени вреди.

Моли настоящия съд да отмени обжалваната част от съдебното решение и да му присъди пълния размер на претендираното обезщетение.

В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемия З. „А.“ АД, ЕИК *******, с който последният излага становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение в обжалваната част. 

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид приетото жалбата следва да се разгледа по същество.  

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При преценка на представените доказателства, съдът намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му, приема, че подадената жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:  

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че настъпилото на 06.02.2013 г. ПТП съставлява виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято деликтна отговорност е застрахована по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при въззиваемата страна. Няма спор между страните и за това, че  в пряка причинно-следствена връзка с посоченото ПТП на въззивника е причинено увреждане на здравето, изразяващо се в навяхване на шията и болезнен оток в лявата теменна област.

Спорен между страните пред въззивния съд е единствено въпросът за размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за причинените неимуществени вреди. В тази връзка съдът намира следното:

С т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 320/27.12.2016 г. по гр. дело № 2403/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 19/23.07.2019 г. по гр. дело № 2026/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 11/27.01.2014 г. по гр. дело № 3684/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 130/13.04.2011 г. по гр. дело № 951/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и др. ВКС трайно е приел, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото поведение при съответния деликт. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

При преценката на представените пред съда доказателства, настоящият съд намира изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение за правилни и съответстващи на изискваните на чл. 52 ЗЗД. Видно от доказателствата по делото въззивникът е претърпял накърняване на здравето, което е изключително значима ценност, но това увреждане се е отразило на качеството му на живот за сравнително кратък период от време, като не е застрашавало живота му, нито е довело до трайни увреждания.  Същият не е бил затруднен да напуска дома си, не е бил принуден да спазва постелен режим, могъл е да се обслужва самостоятелно, като само за кратък период от време е бил принуден при извършването на горните действия да се съобразява с нараненото място и да избягва движения на шийната област поради наличието на болка. Няма данни по делото причиненото увреждане на здравето да може да доведе до бъдещи усложнения или да се отразило на налични хронични заболявания или някакви конкретни ангажираности на лицето в периода на възстановяване( например същият да е трябвало да участва в мероприятие, което е важно за професионалното и/ или емоционалното му развитие и други).

С оглед горното и като се съобразят социално – икономическите условия в страната, както и правилото, че обезщетението служи за репариране на реално настъпили вреди и никога за обогатяване на пострадалия, настоящият съд намира, че правилно първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 2000 лв. и съответно е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер.

Предвид приетото и доколкото настоящият съд споделя изводите на първоинстанционния, предвид което препраща и към мотивите му на основание чл. 272 ГПК, съдебното решение, в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на правния спор въззиваемата страна има право на направените от нея разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      

                                                            Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 12.07.2016г., постановено по гр.д. № 27064/2014 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът отхвърля, предявения от А.А.Ф., ЕГН ********** срещу З. „А.“ АД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 06.02.2013 г. за сумата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2013 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.А.Ф., ЕГН ********** да заплати на  З. „А.“ АД, ЕИК ******* сумата от 100 лв. разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                        2.