№ 22063
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110113847 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против Р.
Н. Б., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумите
438,46 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 120,38
лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 06.08.2024
г., сумата 6,60лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
2,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до
06.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 52936/2024 г. по описа на СРС, 126
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи връщане на онова, с
което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. Сочи че
ответникът ползвал топлинна енергия за стопански нужди, но не изпълнил
законоустановеното задължение да сключи договор. Сочи че съгласно чл. 149,
ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Т
С” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране
1
/КЕВР/към Министерски съвет. За процесния период били в сила ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т С” АД на потребители в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от
датата на решението. Изтъква, че въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за
топлоснабдения имат, са начислявани от “Т С” ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - “ Т С” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда
особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е
собственик на процесния магазин, както и да ползва същия, като твърди, че
обектът се ползва от трето лице. Оспорва дължимостта на акцесорните
задължения за лихви. Прави възражение за погасяване по давност. Оспорва и
изправността на общия топломер.
По делото е конституирано трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Т“ ООД Д.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 52936/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 17.09.2024г. полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено Р. Б., да заплати сумите, посочени в исковата молба.
Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца
за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С“ ЕАД е депозирала
искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
Предявени са обективно (кумулативно) и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
2
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово
разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, а в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
писменият договор се сключва между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответниците, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът
е собственик на имота през исковия период. От страна на ищеца следва да се
установи в условията на пълно и главно доказване доставката на топлинна
енергия в соченото количество и че същата е потребена именно от ответника.
Предвид това и като взе предвид ангажираните по делото доказателства съдът
намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главни доказване
топлинна енергия да е била потребена от ответника. На първо място, не може
да се направи категоричен извод, че ответникът е собственик на имота,
доколкото по делото е представен единствено нотариален акт № 3 по дело №
4725/1942г., който е нечетлив и от който се установява, че трето за спора лице
– Н Е Б., е придобил правото на собственост върху 5/6 идеални части от
дворно място, находящо се в гр.София, ул. „Цар Симеон“ №22, заедно с
партерния етаж на съществуваща къща в посочения имот. Видно от справка за
родствени връзки на Ромил Б., лицето Никола Б. е починало, като по делото не
са представени доказателства кои са неговите наследници. Отделно от това, по
делото е представена заявление-декларация от 1998г., видно от която
дружеството „В“ ООД е поискало откриване на партида за заплащане на
ползваната топлинна енергия за процесния имот. Искането е било уважено от
ищцовото дружество, доколкото съгласно изричните отбелязвания в
документите за извършени реални отчети в края на периода 01.05.2021г –
3
30.04.2022г. абонат на топлофикационното дружество е „В“ ООД, а за периода
01.05.2022г. – 30.04.2023г. е посочено друго дружество – „Ф Т К“ ООД. В
допълнение, видно от представената по делото покана за заплащане на
дължимите суми от 16.09.2021г. ищцовото дружество е адресирало същата
освен до Р. Б. и до „В“ООД.
Предвид гореизложеното, не може да се формира безспорен извод за
обогатяване от страна на ответника, поради което предявеният срещу него иск
не е доказан по своето основание, което изключва необходимостта да се
обсъжда въпросът за неговия размер.
По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо в
се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, следва да се
съобрази, че ответникът не е легитимиран по главната претенция, съответно
не следва да отговаря и за вземането за дялово разпределение.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват
и претенциите за мораторна лихва предвид акцесорния им характер.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат само ответникът, като
същият е представляван от особен представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Т С“ ЕАД,
ЕИК *** срещу Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „С Р“ БЛ.
*** ВХ *** ЕТ *** АП***, с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество следните суми: сумите 438,46 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 120,38 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 06.08.2024 г.,
сумата 6,60лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
2,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до
06.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 52936/2024 г. по описа на СРС, 126
състав.
Решението е постановено при участието на „Т“ ООД – трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5