МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №
3, ПОСТАНОВЕНА НА
22,02,2018 ГОДИНА
ПО Н.О.Х.Д.
№ 367 ПО ОПИСА НА С.
РАЙОНЕН СЪД, III СЪСТАВ, ЗА 2017 ГОДИНА.
С. районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу А.С.М. - роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, не женен, осъждан, не работи, живущ ***,
ЕГН ********** за престъпление
по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б."б" от НК.
В обвинителния акт се сочи, че И.
живее при родителите си на ул. „П." в гр. С., а
техен съсед е А.М., пълнолетен, криминално проявен и
многократно осъждан.
На 06.03.2016 г. подсъдимия
и свидетеля В.С.И. - малолетен и наказателно
неотговорен към този момент, се срещнали и М. предложил на И. да се разходят в
южната част на града. Те минали по ул. „В." и преминавайки покрай къща
намираща се на № А. видял в двора метални шипове за дърпане на
дървени трупи, които били закачени на гаражни врати. Той ги харесал и казал на В.,
че ще мине вечерта да ги вземе защото му трябвали при работата с конете и
каруцата. След това двамата се разделили. Около 20 ч.
свид. И. излязъл от къщи за да ходи на фитнес, но на
улицата отново срещнал А.М., който му предложил да го
съпроводи. Стигнали къщата на улица „В." № и М. прескочил оградата, навлязъл в двора и
взел двете куки, след което прескочил обратно оградата и дал едната кука на свид. И. за да я носи. Веднага се върнал при оградата,
подал едната кука на И. и отново прескочил оградата, но този път от вътре на
вън, след това двамата се отдалечили от мястото на произшествието. Докато М.
извършвал тази дейност, в дежурната част на РУМВР-С.
постъпил сигнал, че на ул. В. № се извършва кражба. Веднага бил уведомен
автопатрула отговарящ за охраната на обществения ред и полицай С.П. и полицай М.Я. се отправили
нататък. На същата улица, те задържали А.М. и В.И., които носели по една метална кука в ръка.
Извършителите били откарани в РУМВР-С. за изясняване
на случая. Двете метални куки за дърпане на дървени трупи са на установена от
експертизата обща стойност 56.00 лв.
Кражбата била
извършена при условията на опасен рецидив, тъй като А.М.
преди осъществяването на това деяние е бил осъждани седем пъти, от които: три
пъти на лишаване от свобода, с условно освобождаване за срок от три години,
един път с наложено наказание „пробация", и три пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за тях наказанието не е
било отложено по реда на чл. 66 от НК.
Представителят на С. районна
прокуратура, поддържа обвинението, срещу подсъдимия за визираното в
обвинителния акт престъпление. Сочи, че по време на съдебното следствие е
изяснена фактическата обстановка. Излага съображения, че фактическата
обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства. Счита, че следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 54 НК.
Защитникът подлага на анализ
доказателствения материал, като излага съображения, че фактическата обстановка
по обвинителния акт не е доказана, сочи, че обясненията на подсъдимия са
правдиви, а показанията на свид. И. не отразяват
действително случилото се, излага доводи за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Поддържа казаното от защитника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
А.С.М. е роден на ***
***, български гражданин е, със средно образование,
не женен, осъждан, не работи, живущ ***, ЕГН **********.
Същият е пълнолетно наказателноотговорно лице. С лоши
характеристични данни, известен на органите на реда като лице поддържащо връзка
с криминалния контингент, с криминалистическа регистрация, осъжден
многократно, като по НОХД № 56/2007 г. на СРС за
престъпление по чл.195 от НК с наложено наказание
„лишаване от свобода" с отложено по чл. 66 НК изпълнение, по НОХД №
60/2007 г. на СРС, за престъпление по чл. 346 от НК с
наложено наказание „лишаване от свобода" с отложено по чл. 66 НК изпълнение,
по НОХД № 312/2007 г. на СРС за престъпление по чл.194 от НК с наложено наказание, „пробация", по
НОХД № 233-07/2007 г. на СРС
за престъпление по чл. 346 от НК с наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от три месеца ефективно, по НОХД № 530/2008 г. на СРС, за престъпление по чл.197
от НК, с наложено наказание „пробация"/, по НОХД
№ 15/2015 г. на РС-С., с
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и девет дни за
престъпление по чл. 346 ал.1 и ал.2
от НК, както и по НОХД № 518/2012 г. на РС-С., с наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2
вр. с чл. 195 ал.1 т.З, вр.
с чл. 194, вр. с чл. 20 и вр. с чл. 29 ал.1 б. „б" от НК.
От разпита на свидетелите и събраните
по делото писмени доказателства и заключения на вещото лице се установи, че свид. Х.
***, в къща с дворно място оградено с ограда с
височина около 2 метра
и трудно преодолима. На около 15
м. навътре в двора, закачени на табло стоели метални
железни /съгласно вещото лице/
инструменти за дърводобив, представляващи халки с подвижно съединени към тях
шипове, предназначени за издърпване на дървени трупи. Установи се че посочените
вещи са стари – наследствени от дядото на свидетеля, но добре запазени и
намиращи се / съгласно вещото лице/ в търговски
оборот. Стойността на посочените вещи в оборота, като инструменти за дърводобив
с взето предвид овехтяване е в общ размер 56 лева, а стойността им по изкупни
цени на старо желязо е в общ размер на 1,02 лева.
На 06.03.2016
г. подсъдимия и свидетеля В.С.И.
- малолетен и наказателно неотговорен към този момент, се срещнали и вървели
пешком по ул. „В." и преминавайки покрай къща намираща се на № , видели в двора метални шипове за дърпане на дървени
трупи, които били закачени на гаражни врати. Подсъдимия казал че му трябват
такива и че по късно ще мине за да ги вземе. Около 19.30
ч. В.И. излязъл от къщи за
да ходи на фитнес, но на улицата отново срещнал А.М.,
който му предложил да го съпроводи до къщата с куките за да ги вземе. Когато
стигнали улица „В.", било около 20 ч., подс. М. прескочил оградата, навлязъл в двора взел вещите и
излязъл от двора носейки вещите, отново прескачайки оградата. На улицата дал
едната кука на свид И. за да я носи. Във връзка с
подаден в дежурната част сигнал /л. 49-51 от делото/ свид. И.П.
*** на посочената дата, изпратил свид.
С.П. и М.Я. – полицейски
служители на адреса на ул. В., които го посетили и продължили обхода по съседна
улица – „Мургаш”, където забелязали подсъдимия и свид.
И.. Спрели ги, установили, че носят процесните вещи и
ги откарали в РУМВР-С., като пред тях двамата
заявили, че са взели вещите от къща, прескачайки оградата.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за установена от събраните непосредствено и прочетени в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите, писмените доказателства и
заключението на вещото лице. Съдът намира, че показанията на свид. И. логично,
последователно и правдиво описват случилото се, като описанието на
събитията се потвърждава от показанията на П. и Я..
Съдът дава вяра на показанията на И., в т.ч. и на проченетите такива, т.к. същият
не е заинтересован и е бил наказателно отговорен към датата на събитието,
поради което не е мотивиран да дава неверни показания от страх от наказателна
отговорност, а показанията му обективно отразяват случилото се. Същите
кореспондират с останалия доказателствен материал. Дадените от подсъдимия
обяснения за това, че свид. И. е извършил отнемането
се опровергават категорично от събраните и обсъдени до тук доказателства,
поради което съдът не следва да ги цени като доказателство, установяващо
обстоятелства по делото, а като изявление, с което се осъществява процесуалната
функция по защита.
По делото се събра и предяви на
страните вещественото доказателство.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установеното от фактическа
страна се доказа, че А.С.М. - роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, не женен, осъждан, не работи, живущ ***,
ЕГН **********, ЗА на 06.03.2016 г.,
в гр. С., около 20.00 ч. от
двор на къща намираща се на ул. В. № , е отнел чужди
движими вещи, а именно: две метални куки за дърпане на дървени трупи, на обща
стойност 56.00 лв. от
владението на В.Я.Х., без негово съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при
условията на опасен рецидив, като така е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б."б" от НК. Не се
доказа че е извършил кражбата с посредственото извършителство
на малолетния В. С. И. *** и следва да го признае за
невиновен в това и да го оправдае по обвинението в тази му част.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
Установи се от събраните
доказателства, че на посочените време и място подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, като е отнел чужда движима, вещ - две метални куки за
дърпане на дървени трупи, на обща стойност 56.00 лв. от владението на В.Я.Х., без
негово съгласие.
Доказа се, че именно подсъдимия и
влязъл в двора и отнел вещите, доказа се, че вещите имат приложение в
стопанството и в оборота, като тяхната стойност е именно 56 лв.,
доказа се че вещите са отнети от владението на В.Я.Х.,
при това без съгласието на владелеца. Доказа се квалифициращото обстоятелство а
именно, че кражбата е извършена при условията на опасен рецидив чл. 29 ал.1 б."б" НК като подс. е осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за тях наказанието не е било отложено по
реда на чл. 66 от НК - по НОХД № 233-07/2007 г. на
СРС за престъпление по чл. 346 от НК с наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от три месеца ефективно, по НОХД № 15/2015 г. на РС-С., с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и девет дни за престъпление по чл.
346 ал.1 и ал.2 от НК,
както и по НОХД № 518/2012 г. на РС-С.,
с наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, за престъпление по чл.
196 ал.1 т.2 вр. с чл. 195 ал.1 т.З, вр. с чл. 194, вр. с
чл. 20 и вр. с чл. 29 ал.1 б.
„б" от НК.
Не се доказа че е използвал
наказателно неотговорния свидетел за осъществяване на деянието, като подс. сам и лично е осъществил отнемането, без за това да
използва действия на друго лице.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна обвиняемият действал при форма на вината- пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасният характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият съзнавал съставомерните признаци на деянието – съзнавал, че извършва
отнемане на движима вещ, от
обстоятелствата че е прескочил ограда на чужд имот се извежда категорично знанието му за това,
че вещите са чужди, поставени в чуждо владение и за това няма съгласието на
владелеца. Действията на подс. са сложни и викокоорганизирани телодвижения, насочени към постигането
на престъпния резултат, от което се установяват признаците на прекия умисъл. Самото
отнемане е осъществено с цел присвояване – т.е.
деецът е целял след отнемането на вещта да се разпорежда с нея като със своя-
същият е заявил, че вещите му трябват и за това ги иска за себе си.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът намира престъпния състав за
осъществен, поради което следва да се ангажира наказателната отговорност на
извършителя и да му се определи наказание.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимите,
съдът взема предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което съдът следва да определи наказанието в рамките на предвидените размери.
Като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
намира, че следва да определи наказанието на минимума – лишаване от свобода за
срок от две години. Съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане на
чл. 66 НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС следва да се определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
следва да възложи на подсъдимия направените по делото разноски в размер 98,30
лева в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА
Аргументите на защитата по преценката на
гласните доказателства са неоснователни поради изложеното по-горе в мотивната част. Агументите за
приложимост на чл. 9,ал.2 НК са неоснователни на
първо място поради високата обществена опасност на деянието и дееца, както и
поради немалозначителната стойност на вещите.
ПРИЧИНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО са ниската правна култура и незачитането на установения правен
ред в Р. България от страна на подсъдимия.
Воден от гореизложеното С. районен
съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: