РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Пловдив, 12.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330115489 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********
против М. Н. Р., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание
по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване.
В исковата молба се твърди, че на 22.12.2018 г. ответникът постъпил за лечение по
спешност в Клиниката по лицево – челюстна хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД –
гр. Пловдив, за оперативно лечение по повод множество рани по лицето, причинени при
падане. Пациентът бил хоспитализаран с приемна диагноза „рана на лицето“. На ответника
била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по амбулаторна процедура /АП/
№ 18 „Оперативни процедури в областта на ушите, носа и гърлото и лицево-челюстната
област с малък обем и сложност“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 18 на НРД
за МД 2018 г. Сочи се, че на ответника е съставена история на заболяването № *** г. Било
осъществено лечение, което приключило, за което била издадена епикриза, в която са
описани извършените медицински дейности – процедури и изследвания, включени в
диагностично-лечебния алгоритъм на АП № 18. Сочи се, че пациентът е дехоспитализиран,
с окончателна диагноза „Множество открити рани на главата. В.Л.К.. фацией“.
Твърди се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния си
престой, така и към момента на дехоспитализацията му – 23.12.2018 г. По смисъла на Закона
за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, ответникът следвало да
заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на 313
лева. Заявява, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и
допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
На 04.11.2020 г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане, която била
1
получена от близък на пациента, но въпреки изпратената покана за плащане, такова
липсвало.
Поради това, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
6846/28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 12421/2021 г. по описа на ПРС, срещу която било подадено
възражение в срока, поради което се предявява настоящия иск.
Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в
съда – 26.07.2021 г. до погасяването. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.
На първо място твърди, че предявеният иск е недопустим.
Евентуално изразява становище, че същият е неоснователен.
Оспорва всички, приложени с исковата молба писмени доказателства относно тяхната
истинност и авторство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12421/2021 г. по описа на ПРС, вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.
Ето защо и съдът намира, че предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е
допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания, като възраженията
на ответника за недопустимост на предявения иск са неоснователни.
Относно неговата основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че за периода 22.12.2018 г. - 23.12.2018 г. ответникът е бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, при наличие на предпоставки
за болничен престой; че му е оказано лечение, което е приключило с окончателна диагноза
„Множество открити рани на главата. В.Л.К.. фацией“; че по време на болничния престой,
както и към датата на дехоспитализацията му той е бил с прекъснати здравноосигурителни
права; че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на 313 лева.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения иск за
основателен, поради следното:
От представената медицинска документация /вкл. Лист за преглед на пациент от
22.12.2018 г. и Допълнителен лист за преглед, Направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури, История на заболяването, предоперативна епикриза, Епикриза,
резултат от образно – диагностично изследване, резултат от клинична лаборатория/,
оперативен протокол, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил по
спешност в Клиниката по лицево – челюстна хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД –
гр. Пловдив на твърдяната дата, за оперативно лечение по повод множество рани по лицето.
Безспорно е, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края
на исковия период – 23.12.2018 г. вкл., той не е бил здравноосигурен, което се установява и
от приложената по делото справка от НАП /л. 44/, съгласно която лицето е бил с прекъснати
здравноосигурителни права за периода на болничен престой от 22.12.2018 г. до 23.12.2018 г.
Справката е направена и служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на
ответника за лечение от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус.
2
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33
ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната
им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за
своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на
оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ.
От приетата по делото медицинска документация, се установява, че за
възстановяване здравето на пациента са извършени медицински услуги и изследвания в
периода на престой, включени в твърдяната амбулаторна процедура.
При съвкупен анализ на представените медицински документи, съдът намира за
безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ, е била оказана на
ответника. Тъй като той не доказва плащане на предоставената му такава, следва да плати
стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.
Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси
плащане, по делото са приети медицински документи. Епикризата, направлението за
хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции,
представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на
службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение №
250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ
документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се
твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените такива е отразено, че на ответника
са извършени описаните медицински интервенции.
Във връзка с извършено оспорване от страна на ответника на истинността на
Декларация от 22.12.2018 г. от М. Н. Р.; Декларация за информирано съгласие за извършване
на хирургични интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други диагностични
и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или
до временна промяна в съзнанието от 22.12.2018 г. от М. Н. Р., както и Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и
лечебни процедури от 22.12.2018 г. от М. Н. Р., е открито производство по оспорване
истинността им по реда на чл. 193 ГПК, относно съдържащите се в тях подписи на лицето
М. Н. Р.. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2022
г., съдът изрично е указал, че тежестта на доказване неистиността на документите е на
ответника М. Н. Р., както и, че ответникът не сочи доказателства за оспореното авторство на
подписите в Декларациите от 22.12.2018 г.. Въпреки изричните указания за това,
доказателства за оспореното авторство на подписите в Декларациите от 22.12.2018 г., не са
ангажирани от ответника. Ето защо и, съдът приема, че не е проведено успешно
производството по оспорване на истиността им.
Нещо повече, не са ангажирани доказателства, които да оборват посоченото в
медицинските документи.
С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема
иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от
действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, гр. Пловдив, /л.52/, в който е отразена стойността на болнично лечение с изпълнение
3
на алгоритъм по Амбулаторна Процедура „Оперативни процедури при ушно-носно-гърлени
болести с малък обем и сложност“ в размер на претендираната сума от 313 лева. Съгласно
чл. 52 ЗЗО, стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени,
определени от лечебното заведение.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80
ГПК /л.56/ и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 5 лева – за издаване
на СУ; 200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съгл. ДПЗС. Дължат се общо 225
лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност за заплатения адвокатски хонорар, доколкото същият е под предвидения
минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева –
платена ДТ, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Н. Р., ЕГН
********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 313 лева
(триста и тринадесет лева) – главница, представляваща цена на предоставена медицинска
помощ - диагностика и лечение за периода 22.12.2018 г. – 23.12.2018 г., дължима на
основание чл. 109 ЗЗО вр. чл. 52 ЗЗО, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 26.07.2021 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6846/28.07.2021 г. по ч.гр.д. №
12421/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: село О.П. *** да заплати на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Пещерско шосе” № 66, следните суми: общо 225 лева /двеста двадесет и пет лева/ -
разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 12421/2021 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
4