№ 93
гр. С., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500102 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 43/ 20.02.2023Г. по гр.д. № 767/22г. на Pайонен съд н.з., с което са
постановени мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молба на
П. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.н.з., обл.С., ул.„Гоце Делчев“ № 7 срещу
С. Е. Е. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ №
100А, за извършено спрямо П. С. Х. с ЕГН ********** и детето Б. П. Х. с ЕГН **********
домашно насилие на 17.05.2022 г., както следва:
Задължава на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.
„Г. Сава Раковски“ № 100А, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по
отношение на П. С. Х. с ЕГН ********** и детето Б. П. Х. с ЕГН **********.
Отстранява на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** от жилижето им,
находящо се на адрес гр.н.з., обл.С. ул. „Хан Аспарух“ № 4А за срок от 10 /десет/ месеца.
Забранява на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.
„Г. Сава Раковски“ № 100А, да приближава П. С. Х. с ЕГН ********** и детето Б. П. Х. с
ЕГН **********, както и жилището им, местоработата на ищеца, и посещаваните от тях
места за социални контакти и отдих за срок от 10 /десет/ месеца.
Осъдена е на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г.
Сава Раковски“ № 100А, да заплати глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
1
Осъдена е на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г.
Сава Раковски“ № 100А, да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд н.з., сума в размер на 852.00 лв. /осемстотин петдесет и два/лева - платено
възнаграждение за вещи лица.
Осъдена е на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г.
Сава Раковски“ № 100А, да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд н.з., държавна такса в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/ и 5.00 лв. /пет лева/ за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г.
Сава Раковски“ № 100А, да заплати на П. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.н.з.,
обл.С., ул. „Гоце Делчев“ № 7, сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/ за адвокатско
възнаграждение. Издадена е заповед за защита.
Против това решение са подадени две въззивни жалби.
Първата въззивна жалба е подадена от ответницата по молбата чрез процесуален
представител по пълномощие и се твърди, че решението е незаконосъобразно и
необосновано. По предявеният иск от П. Х., съдът е изложил напълно шаблонни мотиви.
Явно се е позовал единствено и само на показанията на разпитани две свидетелки -
психоложки, като е приел техните показания изцяло за достоверни и компетентни, без да
съобрази с направените възражения, че това са две психоложки наети от ищеца, на които
той плаща за услугите. Освен това и двете признават факта, че всички техни действия и
оценки са направени единствено и само въз основа на казаното им от бащата и бабата на
децата. Те приемат твърденията за наличие на психически стрес у децата, в резултат на
насилие единствено и само от техните обяснения, като безспорен факт. Те не са
контактували, нито с психолозите ,които работят с децата по същото време, нито с
работниците от „Закрила на детето" .които присъстват на срещите на децата с майката.
Самите те признават ,че не питат децата за нищо. Не разговарят за случилото е. Единствено
и само от техните рисунки и игри съдят за последиците от насилието,което е абсолютно
недопустимо, некомпетентно и неправилно. Няма никакво обсъждане на останалите събрани
по делото доказателства. Необяснимо защо съдът многократно отлага делото. Наруши
всички процесуални срокове и протака делото в продължение^на осем месеца .вместо
предвидения един месец . Допусна събирането на доказателства в продължение на много
съдебни заседания и отлага делото за това .без спазване на правила и норми на ГПК за
преклузия на исканията. Не наложи задължителните в такива случаи санкции. Прие ,че
исканите доказателства са от значение за решаване на спора. И въпреки това ги неглижира и
не обсъди същите. Не ги коментира, дори като неотносими към спора. В обобщение се иска
да се отмени решението. Алтернативно да се потвърди единствено мярката за въздържане от
домашно насилие и да се отменят останалите мерки.
Постъпил е писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се поддържа, че тя е
неоснователна. Изложените от жалбоподателката съображения не почиват па
доказателствата по делото.Неоснователно е оплакването за „услужливо съдействие па съда”
2
поради протакане па делото и това увредило психиката на децата. Психиката на децата е
увредена от виновното поведение на въззивницата от изключителното домашно насилие-
заплаха за убийство с годен предмет-нож спрямо молителя и в присъствието на детето им.
Втората въззивна жалба е подадена от молителя чрез процесуален представител по
пълномощие и с нея се обжалва решението само в частта. в която мерките за въздържане от
домашно насилие са постановени за срок от десет месеца. Поддържа се, че този срок следва
да бъде осемнадесет месеца. Установено е, че ответницата е имала такова поведение и
отношение към съпруга, и децата си, и преди да извърши това домашното насилие на тази
дата. което я охарактеризира като невъздържана психически п физически, като поведение
несъвместимо с морала и добрите семейни норми на поведение. Децата са били
изключително психически заюрмозени. уплашени, стресирани в продължителен период от
време. Счита. че с оглед на фактическата обстановка, интензитета на домашното насилие и
последиците за децата този срок следва да бъде в максимално определения от закона. В
обобщение се иска да се измени решението в частта относно определения срок.
В с.з за първата въззивница се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената от страната жалба и оспорва основателността на подадената от насрещните
страни.
В с.з вторият въззивник се явява лично и с представители по пълномощие, които са
представители и на третата въззивница. Те поддържат подадената жалба и оспорват
основателността на жалбата, подадена от насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба на първата
въззивница, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и
тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради
което следва да бъде отменено.
От фактическа страна е установено, че първата и вторият въззивник са сключили
граждански брак на 15.05.2011 г. и са родители на децата С. П. Х. и Б. П. Х.. Молителят П.
С. Х. за себе си, и като баща и законен представител на малолетните деца подал против С.
Е. Е.- Х. молба, съдържаща по същество искане за защита от домашно насилие, като поискал
от съда да издаде заповед за незабавна защита, като се забрани на последната да се въздържа
3
от извършване на домашно насилие на 11.05.2022 г., изразяващо се във физическо насилие
спрямо П. С. Х.. На 17.05.2022г. С. Е. получила съдебните книжа за заведеното дело.
Афектирана се обадила на съпруга си, който отишъл в жилището. Между двамата започнала
разправия в кухнята, след което Е. напуснала жилището.
Тази фактическа обстановка, доколкото липсва такава в първоинстанционното решение,
следва да се приеме за безспорно установена. Необосновано е приетото от районния съд,
което е ограничено единствено в преразказ на депозираните пред съда показания. Дори това
обаче е сторено безкритично, тъй като основните свидетели не могат да бъдат приети без
резерви като незаинтересовани. В проведеното на 11.10.2022 г. о.с.з. са разпитани
свидетелите Д. П. И. - леля на П. Х., М. П. Г.ева - майка на П. Х. и Стоян Г.ев Г.ев - баща на
П. Х.. Именно въз основа на техните твърдения, без да има пряк очевидец на случилото се в
кухнята, съдът е приел, че е осъществен акт на домашно насилие.
Настоящият състав не споделя този извод, поради следното:
За установяване на твърдения акт на домашно насилие са допустими доказателствените
средства по ГПК, съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗДН. Поради особения характер на
производството и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат
обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени,
законодателят е разширил кръга на годните доказателствени средства в това производство,
като е предал такова качество и на едностранните писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на декларацията обаче не е
абсолютна. За да изпълни доказателствена си функция, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяния акт на домашно
насилие – дата, час, място на извършване, последици и т.н. В конкретният случай
представените от молителите декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН съдържат описание на
фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдяните от тях актове на домашното
насилие. Изискването за наличие на такова съдържание следва от нормата на чл.13, ал.2, т.3
от ЗЗСДН, според която декларацията представлява доказателствено средство. От друга
страна изискването за представяне на такава се обуславя от необходимостта да се потвърди
под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата твърдения, които
сами по себе си рамкират спора, в който задължение на съда е да провери доколко
твърдяните обстоятелства са станали или не и доколко същите осъществяват признака на акт
на домашно насилие. Няма процесуална пречка същите да бъдат доказвани и по друг начин
– с писмени или гласни доказателства. И това е така за да бъде спазен конституционният
принцип, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други – чл.57 ал.2 от КРБ..
От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите, съдът
намира за недоказани изложените в молбата фактически обстоятелства – досежно
механизма на извършване на акта на домашно насилие, които от една страна не се покриват
с изложените в молбата твърдения за психически тормоз, а от друга се отричат от
свидетелите. В декларацията се поддържа, че майката на молителя е присъствала, заедно с
4
детето, в кухнята по време на скандала, което обаче е опровергано.
Тези противоречия в изложената от молителите фактология дават основание съдът да не
кредитира декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и съобразно останалите събрани по делото
доказателства да приеме за недоказано твърдението за осъществено спрямо молителите
домашно насилие от страна на ответника.
Очевидно между съпрузите е налице настъпила дисхармония в брачните отношения, но
генезисът на тези обстоятелства е извън обхвата на настоящото производство.
В обобщение подадената молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението
на районния съд следва да бъде отменено.
Първата въззивница не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъдени.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 43/ 20.02.2023Г. по гр.д. № 767/22г. на Pайонен съд н.з. и отменя
издадената въз основа на него заповед за защита, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх.№ 2707/10.06.2022 г. от П. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр.н.з., обл.С., ул.„Гоце Делчев“ № 7, с настоящ адрес за призоваване, той и семейно
жилище - гр.н.з., обл.С., ул.„Хан Аспарух“ № 4„А“ за себе си, и като баща и законен
представител на малолетното си дете Б. П. Х. с ЕГН ********** против С. Е. Е. с ЕГН
**********, съдържаща по същество искане за защита от домашно насилие, по повод деяние
извършено от нея на 17.05.2022г. като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5