Решение по дело №229/2013 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

96

Година

24.07.2013

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

24.07.

Година

2013

В публично заседание и следния състав:

Председател

Полина Амбарева

Секретар

Х.А.

като разгледа докладваното от

Съдията Амбарева

гражданско

дело номер

229

по описа за

2013

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

В исковата си молба Дирекция “Социално подпомагане” гр.Момчилград твърдят, че родители на детето Х.Л.И. с ЕГН:********** са: майка Мюмюне Расим Насуф с ЕГН:********** и баща – Л.Х.И. с ЕГН:**********. Твърдят, че майката на Х. е напуснала семейството си през 2000 год. и от тогава до настоящия момент не се е интересувала от сина си. Бащата е бил преосвидетелстван от ТЕЛК гр.Стара Загора с 98 % ТНР. По данни на близките му същия трудно се справял с ежедневните си потребности и винаги бил насърчаван и напътстван от страна на родителите си. От 2000 год. до настоящия момент за детето Х. се грижили баба му и дядо му по бащина линия – Х.Х.И. и Х.Х.И.. Детето Х. е бил настанен в тяхното семейство с решение на РС Момчилград, в което не е бил посочен срок на настаняване. Бабата и дядото изразявали желание и готовност и занапред да продължават да се грижат за внука си, който през учебната 2012/2013 год. е бил ученик в Х—ти клас в ПГ по ТХВП „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Момчилград в самостоятелна форма на обучение. Твърдят, че на 30.07.2013 год. Х.Л.И. щял да навърши пълнолетие и съгласно последните изменения в Закона за закрила на детето /ДВ бр.14/20.02.2009 год./, чл.29, т.5 – настаняването на дете извън семейството се прекратява с навършване на пълнолетие от детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Поради това е било необходимо срока на настаняване на Х.Л.И. в семейството на баба му и дядо му Х.Х.И. и Х.Х.И. да бъде удължен до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Подпомагането на семейството на бабата и дядото, при които е бил настанен Х. е щяло да продължи до прекратяване на настаняването - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Твърдят, че това е щяло да даде възможност на семейството, в което Х. е настанен финансово да е обезпечено, което ще гарантира завършване на средното му образование.

Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1 във вр.с чл.29, т.5 и във вр.с чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето да се настани Х.Л.И. с ЕГН:********** за отглеждане в семейството на баба му Х.Х.И. с ЕГН:********** и дядо му Х.Х.И. с ЕГН:********** *** до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на основание чл.28 от Закона за закрила на детето.

В съдебно заседание  Дирекция “Социално подпомагане” гр.Момчилград чрез гл.социален работник отдел „Закрила на детето” Семра Юмер,  подържа молбата, така както е предявена.

Страни по делото Х.Х.И. и Х.Х.И. се явяват лично и молят внука им да бъде настанен за отглеждане при тях,  тъй като майка му не се е интересувала от него, а баща му е бил инвалид с 98 % ТНР, а те имали условия и възможности да се грижат за него.

Детето Х.Л.И. също изразява становище, че желае да остане да живее при баба си и дядо си, които се грижили за него, а той продължавал да учи.

Заинтересована страна Районна прокуратура – Момчилград редовно призована не се представлява и не взима становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за раждане детето Х.Л.И. е роден на *** год. в гр.Кърджали и негови родители са: майка Мюмюне Расим Насуф с ЕГН:********** и баща – Л.Х.И. с ЕГН:**********. Майката на Х. е напуснала семейството си през 2000 год. и от тогава до настоящия момент не се е интересувала от сина си. Бащата е бил преосвидетелстван от ТЕЛК гр.Стара Загора с 98 % ТНР. По данни на близките му същия трудно се справял с ежедневните си потребности и винаги бил насърчаван и напътстван от страна на родителите си. От 2000 год. до настоящия момент за детето Х. се грижили баба му и дядо му по бащина линия – Х.Х.И. и Х.Х.И.. Х.Л.И. на 30.07.2013 год. щял да навърши пълнолетие и съгласно последните изменения в Закона за закрила на детето /ДВ бр.14/20.02.2009 год./, чл.29, т.5 – настаняването на дете извън семейството се прекратява с навършване на пълнолетие от детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Видно от заповед № ЗД-ЗД15-9/03.07.2013 год. на Директора на ДСП Момчилград Х.Л.И. временно е настанен в семейството на Х.Х.И. и Х.Х.И..

 Видно от решение № 2/17.01.2005 год. на РС – Момчилград детето Х.Л.И. е бил настанен при баба си и дядо си по бащина линия, като в същото решение не е бил посочен срок на настаняването.

Видно от 2 бр. декларации по чл.24, ал.3 от ЗЗД Х.Х.И. и Х.Х.И. дават съгласието си детето да бъде настанено в тяхното семейство.

Видно от удостоверение издадено от ПГ по ТХВП „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Момчилград Х.Л.И. е ученик в 11-ти клас през учебната 2012/2013 год. и е записан в самостоятелна форма на обучение.

Горната фактическа обстановка се прие и потвърди от съда след събиране на наличните доказателства – социален доклад на отдел „ЗД” в ДСП – Момчилград; заповед на Директора на ДСП Момчилград за временно настаняване; декларации – 5 бр.; копие от удостоверение за раждане на Х.Л.И.; удостоверение издадено от ПГ по ТХВП „Св.Св.Кирил и Методий” гр.Момчилград; копие от решение № 2 от 17.01.2005 год. по гр.дело № 4/2005 год. по описа на МРС;  експертно решение на ТЕЛК за лицето Л.Х.И..

При тези данни съдът намира,че следва искането на Дирекция “ Социално подпомагане “ гр.Момчилград - Х.Л.И. с ЕГН:********** да се настани за отглеждане в семейството на баба му Х.Х.И. с ЕГН:********** и дядо му Х.Х.И. с ЕГН:********** ***  да бъде удовлетворено. Налице са основанията, предвидени в чл.25 от Закона за закрила на детето, а именно – родителите са в трайна невъзможност да отглеждат детето  - бащата е преосвидетелстван от ТЕЛК гр.Стара Загора с 98 % ТНР, а майката не се интересува от детето. Същевременно в дома на  баба му Х.Х.И. с ЕГН:********** и дядо му Х.Х.И., както сега, а и за в бъдеще ще се полагат адекватни грижи, които да гарантират нормалното развитие на детето и които ще бъдат съобразени с възрастта, развитието и други индивидуални характеристики на същото. Съдът намира, че следва да се съобрази с поредността, предвидена в чл.26 ал.1 от Закона за закрила на детето и следва да настани детето Х.Л.И. в семейството на негови близки, а не в социално заведение до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Водим от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

НАСТАНЯВА Х.Л.И. ***, с ЕГН:********** в семейството на баба му Х.Х.И. с ЕГН:********** и дядо му Х.Х.И. с ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр.Момчилград, ул.”Изгрев” № 21 ,  до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на основание чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд  гр.Кърджали в седемдневен срок от днес.

 

 

                                   Районен съдия:

                                                               /Полина Амбарева/