М О Т И В И към
присъда № 9, постановена на 12.01.2017 год. по Н.О.Х.Д. № 3574/2016 год. по
описа на Старозагорски районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия
Т.Г.А., роден на *** ***, българин, български
гражданин, безработен, без образование, неженен, осъждан, в момента в Затвора
Стара Загора, с ЕГН **********, за това, че на 23.07.2016 год. в град Стара
Загора в района на ж.п. гара Стара Загора е отнел чужди, движими вещи -
портфейл на стойност 2.80 лв. /два лева и осемдесет стотинки/ и сумата в размер
на 249.80 лв. /двеста четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, от
владението на К.Ж.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”а” от НК - престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
В пледоарията
си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като
счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които
изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в
обвинителния акт.
По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия Т.Г.А. да бъде определено
наказание при условията на чл.58а от НК, към минималния размер предвиден в
закона, което наказание лишаване от свобода да изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип при строг режим.
В настоящото наказателно
производство съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск от
пострадалото от деянието лице К.Ж.К.
***, с ЕГН **********, против подсъдимия Т.Г.А.,***,
с ЕГН **********, за сумата в размер на 247.00 лв., представляваща обезщетение
за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието – 23.07.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
Относно предявения граждански иск
представителят на обвинението предлага да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
Адв.И.М. ***, назначена в качеството на
служебен защитник на подсъдимия Т.Г.А. не оспорва обвинението срещу
подзащитният й, като пледира да му бъде наложено наказание под минималният
предвиден размер с приложение на чл.58а от НК, както и че следва да се уважи
предявеният граждански иск.
Подсъдимият Т.Г.А. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си й в последната
си дума изразява съжаление за извършеното, като моли за определяне на наказание
в минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно установено е, че подсъдимият Т.Г.А. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, безработен, без образование, неженен, осъждан, в
момента в Затвора Стара Загора, с ЕГН **********.
Установи се по делото, че подс. Т.Г.А., ЕГН ********** ***, осъждан е
многократно на наказание ”лишаване от свобода", като влияние върху
квалификацията на деянието му, предмет на настоящото производство оказват
следните осъждания:
Със
Споразумение от 15.06.2009 год. по НОХД № 359/2009 год. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, в сила от 15.06.2009 год. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4,
вр. чл.1981, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК,
извършено на 23.12.2008 год. му е наложено наказание ”лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален ”строг” режим на изтърпяване. На
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил общо наказание НОХД
359/2009 год. по описа на ОС Стара Загора и по НОХД № 1880/2008 год. по описа
на РС Стара Загора в размер на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца,
като на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 1880/2008 год. по описа на РС Стара Загора.
На 18.06.2010 год. е изтърпяно общото наказание по НОХД № 1088/2008 год.
по описа на РС Стара Загора и НОХД № 359/2009 год. по описа на ОС Стара Загора
С
Присъда от 07.10.2011 год. по НОХД № 1585/2011 год. по описа на PC Стара Загора, влязла в
сила на 25.10.2016 год. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, извършено на 17.12.2010 год. му е
наложено наказание ”лишаване от свобода" за срок от 1 година и 4 месеца,
което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е изтърпяна
на 01.03.2013 год.
Предвид тези осъждания, деянието на подс.А.,
предмет на настоящото производство е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1. б.”а” от НК, тъй като е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не
но-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,
като към датата на извършване на деянието са изтекли пет години от изтърпяване
на общото наказание по НОХД № 1088/2008 год. по описа на РС Стара Загора и НОХД
№ 359/2009 год.по описа на ОС Стара Загора, съгласно чл.30, ал.1 от НК.
Подсъдимият Т.Г.А. живеел по адресна
регистрация в град Стара Загора на ул."Подполковник Калитин” № 91, но в
повечето време от денонощието живеел в района на ж.п. гарата, или на автогарата
на град Стара Загора, като проституирал. За този начин на живот, като
пълнолетно работоспособно лице, през продължителният период от време от 05.11.2014 год. до 07.05.2015 год. не се
занимавал с обшественополезен труд и получавал нетрудови доходи по непозволен
или неморален начин. Подс.А. бил осъден със Споразумение or 28.05.2015 год. по
НОХД № 1096/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора, в сила от
28.05.2015 год. за престъпление по чл.329, ал.1 от НК на наказание ”Пробация”
със следните пробационни мерки: ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 2 години, два пъти седмично и на ”Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от две години.
Независимо от наложеното му наказание ”Пробация”
за деянието му по чл.329, ал.1 от НК, подс.А. продължавал да живее основно в
района на ж.п.гара Стара Загора и да проституира.
Подсъдимият Т.Г.А. бил слаб, кривоглед и носел
косата си вързана на плитка й трудно можел да бъде объркан с друго лице.
На 23.07.2016 год. около 00:15 часа
свидетелят К.Ж.К. *** бил на ж.п. гара Стара Загора, като си купил билет и
трябвало да пътува с ж.п. превоз до град Пловдив, като влакът тръгвал в 01.15 часа.
В чакалнята на гарата нямало никой, било горещо и св.К. излязъл отвън на перона
на ж.п.гарата, като седнал на пейка до самия вход на чакалнята. Носил със себе
си голяма мъжка чанта, бил много изморен, тъй като цял ден работил, а отвън
нямало никой. В същото време от тоалетните излязъл подс.Т.Г.А., като отишъл до
св.К., седнал на същата пейка и го заговорил. На св.К. му направило
впечатление, че подс. А. е слаб, кривоглед и косата му била вързана на плитка.
Както си говорели, св.К.Ж.К. задрямал на
пейката от преумора. Като видял това подс.А. бръкнал в чантата му, взел мъжкото
портмоне на св.К. и бързо избягал. Портмонето било от изкуствена кожа, черно на
цвят, с три прегради, с цип от едната страна, а от другата с копче, което св.К.
купил преди 4 години за сумата от 6 лева. В портмонето си св.К. имал общо
сумата от 247 лева, 4 бр. банкноти по 50 лв., 2 броя банкноти по 20 лв., 1 брой
банкнота от 5 лв. и 1 брой банкнота от 2 лв. В портмонето му била и личната
карта на св.К. и билета му за влака. Пострадалият К.Ж.К. се сепнал и разбудил,
когато чул от високоговорителя на перона за пристигането на влака. Видял, че
подс.А. го нямало наоколо, както и, че нямало други пътници. Пострадалият К. се
качил във влака и когато дошла кондукторката, за да провери билета му за
пътуване, той бръкнал в чантата си и установил липсата на портмонето си. Тогава
пострадалият К. се усетил, че подс.А. му е откраднал портмонето, докато е бил
задрямал на пейката.
Когато пострадалият К. ***, той депозирал
жалба в Първо РУ Стара Загора за кражбата. По случаят работил св.Х.Д.Г., който
бил оперативен работник, обслужващ района на ж.п.гара Стара Загора. След
описанието от постр.К. на характерните черти на извършителя на кражбата на
портмонето му, св.Г. веднага установил, че това е именно подс.Т.Г.А., който бил
добре известен с тези прояви в района на ж.п.гара – град Стара Загора.
Пред св.Г., подс.А. признал и подробно
разказал за извършената кражба на портмонето на постр.К., как е взел сумата от
247 лв. от него, описал подробно вида и броя на банкноти в него и как в
последствие ги похарчил. След това подс.А. завел св.Г. до дънер на дърво в
парка до ж.п. гарата, където бил скрил портмонето и личната карта на постр.К..
На 03.08.2016 год. в Първо РУ-Стара Загора с Протокол за доброволно предаване
от същата дата подс.А. предал на св.Г. един брой портмоне от черна изкуствена
кожа, съдържащо лична карта с № ********* на името на св. К.Ж.К., издадена от
ОД на МВР Стара 3aгора.
На 03.08.2016 год. с Разписка от същата дата,
постр. К. получил от св.Г., един брой портмоне от черна изкуствена кожа,
съдържащо лична карта с № ********* на името на св.К.Ж.К.,*** 2016 год. в
района на Автогара Стара Загора пострадалият К. видял подс.Т.Г.А., като го
разпознал по характерните му черти, като последният отишъл при него и му казал
да си оттегли жалбата от полицията, но постр. К. му отговорил, че няма да го
направи.
Видно от заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза от 08.09.2016 год. се
установява, че пазарната стойност на отнетите на 23.07.2016 год. чужди движими
вещи, собственост на постр.К.Ж.К. е съответно: портмоне тип мъжко, черно но
цвят. от изкуствена кожа, с три прегради, с цип от едната страна, а от другата
с копче, купено преди 4 години за сумата от 6 лв. е в размер на 2,80 (два лева
и осемдесет стотинки( лева и сумата от 247 (двеста четиридесет и седем) лева;
лична карта и ж.п. билет от град Стара Загора до град Пловдив -без стойност,
съответно общо в размер на 249,80 лева.
По
описания начин подс.Т.Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.”а” от НК, като на 23.07.2016 год. в град Стара Загора в района на ж.п.
гарата е отнел чужди движими вещи - портфейл на стойност 2,80 лв. (два лева и
осемдесет стотинки) и сумата от 247,00 лв. (двеста четиридесет и седем лева) в
него, всичко на обща стойност 249,80 лв. (двеста четиридесет и девет лева и
осемдесет стотинки) от владението на К.Ж.К.,***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
От обективна страна подс.Т.Г.А. *** в района
на ж.п. гарата е отнел чужди движими вещи - портфейл на стойност 2,80 лв. (два
лева и осемдесет стотинки) и сумата от 247,00 лв. (двеста четиридесет и седем
лева) в него, всичко на обща стойност 249,80 лв., тъй като той е бил последният
с когото постр.К. е контактувал, преди да установи отнемането на горепосочените
вещи. Доброволното предаване на портфейла с личната карта на постр.К. в
последствие на св.Х.Г. безспорно доказва, че инкриминираното деяние е било
извършено от подс.А..
Описаната фактическа обстановка
и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен
материал: свидетелски показания на св.К.Ж.К., на св. Х.Д.Г., протокол за
доброволно предаване от 03.08.2016 год., разписка от 03.08.2016 год.,
съдебно-икономическа експертиза, справки за съдимост и други писмени
доказателства по описа на делото.
Изложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, включително и от обясненията на подсъдимия
при предявяването им.
За да приеме за установена
изложената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл.373,
ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимия Т.Г.А. самопризнания при
условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство
доказателства, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите,
протоколите и другите материали, приложени към досъдебното производство, като в
тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани
поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че с деянието си подсъдимия Т.Г.А. е осъществил от обективна и
от субективна страна всички признаци от състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат и
самопризнанията на подсъдимия Колев по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и тези,
които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление
– лишаване от свобода от две до десет години;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, зрялата му възраст и изразеното му
съжаление по отношение към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността им обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят
провеждането на процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са
взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при условията на
чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета;
не би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и
тежкото материално положение на подсъдимия според приложената към досъдебното
производство декларация в тази насока, тъй като това му положение няма никаква
връзка с вида и характера на извършеното от него деяние);
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а
от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден от
гореизложеното, съдът определи на подсъдимия Т.Г.А. наказание при условията на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно
”лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл.58а от НК
намали неговия размер с една трета и му наложи наказание ”лишаване от свобода”
за срок от една година и четири месеца, като с оглед на съдебното минало на
подсъдимия постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален ”строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип на изтърпяване съобразно чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл.59, ал.1 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимия Т.Г.А. е бил с
мярка за неотклонение ”Задържане под стража”, считано от 25.10.2016 година.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за съвместно
разглеждане предявения граждански иск от пострадалото от деянието лице К.Ж.К. ***, с ЕГН **********, против
подсъдимия Т.Г.А.,***, с ЕГН **********,
за сумата в размер на 247.00 лв., представляваща обезщетение за причинените с
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 23.07.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
При
съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на подсъдимия Т.Г.А. и настъпилите вреди, поради което и
съобразно заключението на назначената по делото съдебно оценителна експертиза осъди
подсъдимия Т.Г.А. да заплати на К.Ж.К. сумата в размер на 247.00 лв (двеста четиридесет и седем лева),
представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието –23.07.2016 год год. до
окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения граждански
иск в размер на 50.00 лв., която да се внесе по сметка на Районен съд Стара
Загора.
Съдът счете, че на основание
чл.189 от НПК осъди подсъдимия А. да заплати по бюджетната сметка на ОД
на МВР Стара Загора сумата в размер на 38,64 лева (тридесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща направените по делото разноски в
хода на досъдебно производство № 1959-зм-811/2016 год., по описа на Първо РУ на
МВР Стара Загора за изготвяне на съдебно икономическа експертиза.
Съдът на основание чл.189 от НПК осъди
подсъдимия Т.Г.А., да заплати в полза на Държавата по бюджета
на съдебната власт сумата в размер на 20.00 лв. (двадесет лева), представляваща
направени по делото съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ
И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива
следва да се посочат- ниска правна култура и незачитане на правовия ред в
Република България.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: