№ 779
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20241100901665 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за откриване
на производство по несъстоятелност на „ЖП Строй“ ЕАД поради неплатежоспособност,
евентуално поради свръхзадълженост на дружеството.
Като основания на легитимацията на молителя да иска откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество са заявени изискуеми парични вземания за главници,
лихви и разноски, дължими по договор за банков кредит от 03.12.2013г. и договор за овърдрафт от
19.12.2014г.
Вземанията са доказани по основание с цитираните договори и анексите към тях, които са
представени с молбата по чл. 625 ТЗ и приети като писмени доказателства по делото, а от
съвкупната им преценка със заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към 08.08.2024г. общият им размер е с левова равностойност 55 519 359,23 лв., от
която сумата 47 535 841,96 лв., представлява общият размер на изискуемите вземания за главници,
лихви и разноски по договора за банков кредит от 03.12.2013г., а сумата 7 983 517,27 лв.,
представлява общият размер на изискуемите вземания за главници, лихви и разноски по договора
за овърдрафт от 19.12.2014г.
Възникването, изискуемостта и размерите на описаните вземания не се оспорват от
ответното дружество, поради което подробно обсъждане на доказателствата за установяването им
не е необходимо, а тъй като вземанията произтичат от търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 7, вр. чл.
608, т. 1 ТЗ същите предпоставят и възникнало право на кредитора по чл. 625 ТЗ да иска откриване
на производство по несъстоятелност на дружеството длъжник.
Ответното дружество оспорва искането с възражения, че не се намира в състояние на
трайна неплатежоспособност, а стойността на активите му надхвърля стойността на задълженията.
Така изявленията на страните концентрират спора по делото върху въпросите налице ли е
1
състояние на неплатежоспособност на ответното дружество по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ (заявено
с молбата по чл. 625 ТЗ като главно основание на искането за откриване на производство по
несъстоятелност) или състояние на свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл. 742, ал. 1
ТЗ (заявено като евентуално основание на искането за откриване на производство по
несъстоятелност, по което съдът дължи произнасяне при процесуалното условие, че в
производство не бъде установена настъпила неплатежоспособност на дружеството).
В случая при безспорно установения по делото факт, че ответното дружество е спряло
плащанията по процесните два договора за кредит (според представените доказателства по делото
последните плащания от ответника за погасяване на задължения и по двата договора са извършени
на 30.12.2016г., като след сключването на анекси от 28.12.2018г. за разсрочване на задълженията по
договорите с уговаряне на нови погасителни вноски с падежи до 10.10.2022г. плащания от
ответника не са извършвани), неплатежоспособността на дружеството се предполага съгласно чл.
608, ал. 3 ТЗ.
Съгласно чл. 154, ал. 2 ГПК в тежест на ответника е да опровергае презумпцията с
доказателства, от които се установява, че икономическото и финансовото му състояние позволява
изпълнение на изискуемите парични задължения на дружеството или че затрудненията за
изпълнение на задълженията са временни, но дружеството разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Събраните по делото доказателства не опровергават презумпцията на чл. 608, 3 ТЗ,
напротив – от заключенията и на основната, и на допълнителната счетоводна експертиза по делото
се установява, че в периода от 2022г. до настоящия момент коефициентите на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството са все величини под референтните стойности,
необходими за поддържане на финансова устойчивост и платежоспособност на дружеството, като
извод за настъпила неплатежоспособност на дружеството в посочения период следва и от
изчисленията в заключението на основната експертиза, направени въз основа на балансите на
дружеството за посочения период, но подробни съображения в тази насока е безпредметно да се
излагат, тъй като от събраните по делото доказателства и заключението на допълнителната
счетоводна експертиза се установява, че данните в балансите на дружеството, въз основа на които е
изготвено заключението на основната счетоводна експертиза, не отразяват пълния размер на
публичните задължения на дружеството и задълженията по двата договора за кредит към „Първа
инвестиционна банка“ АД, освен това задълженията към „Първа инвестиционна банка“ АД в
балансите към 31.12.2022г. и 31.12.2023г. са записани като дългосрочни задължения, тоест като
задължения със срок на погасяване по-дълъг от една година от датите на балансите, а както се
посочи по-горе от писмените доказателства по делото безпротиворечиво се установява, че
падежите на последните вноски за погасяване на задълженията по договорите за кредит след
разсрочването им с анексите от 28.12.2018г. са настъпили на 10.10.2022г., което квалифицира
задълженията не само като краткосрочни, но и като посрочени към посочените дати.
Ето защо най-достоверен източник на данни за действителното финансово състояние на
ответното дружество са изчисленията в заключението на допълнителната счетоводна експертиза по
делото, направени въз основа на записите в счетоводството на дружеството, но при отчитане на
публичните задължения на дружеството в установения им от вещото лице общ по-висок размер от
5 870 072,59 лв. (при записан в баланса към 31.08.2024г. размер от 3 744 хил.лв.) и при отчитане на
задълженията по договорите за кредит в пълните им установени по делото размери като текущи, а
2
не като дългосрочни задължения, както са отразени в счетоводството на дружеството.
Според тези изчисления коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
на дружеството към 31.12.2022г. са със стойности съответно 0,2687, 0,0445, 0,00002 и 0,00002, към
31.12.2023г. са със стойности съответно 0,2999, 0,0210, 0,0001 и 0,0001, а към 31.08.2024г. са със
стойности съответно 0,3136, 0,0335, 0,0001 и 0,0001, като всички описани стойности са
многократно по-ниски от приетите от икономическата наука минимални величини на
коефициентите за ликвидност, при които съществува възможност за посрещане на изискуемите
задължения и останалите краткосрочни задължения на търговеца без опасност за интересите на
кредиторите му, поради което и сами по себе си тези стойности са достатъчни да обусловят извод
за настъпила неплатежоспособност на дружеството най-късно към 31.12.2022г., която продължава и
към настоящия момент.
Ответникът не е заявил оспорване на заключението на допълнителната счетоводна
експертиза, но в откритото съдебно заседание, в което е изслушано заключението, пълномощникът
му е изложил съображения, че за установяване на действителното финансово състояние на
дружеството следва да бъде съобразена действителната пазарна стойност на дълготрайните активи
на дружеството, а от размера на задълженията му следва да бъдат приспаднати задълженията,
които са погасени по давност.
Стойността на дълготрайните активи на дружеството, независимо дали ще бъде изчислена
като балансова стойност (както това е направено в заключенията на счетоводните експертизи) или
като пазарна стойност, поначало не представлява елемент от структурата на активите на
дружеството, който се съобразява при изчисляване на коефициентите за ликвидност, поради което и
дори твърденията на ответника, че пазарната стойност на дълготрайните активи на дружеството е
по-висока от балансовата им стойност, отразена в счетоводството на дружеството, да са съответни
на действителното положение, това не би променило горните изводи за настъпила
неплатежоспособност на дружеството, а може да има значение за наличието или липсата и на
състояние на свръхзадълженост на дружеството, но както се посочи по-горе това основание за
откриване на производство по несъстоятелност е заявено като евентуално с молбата по чл. 625 ТЗ и
при установената настъпила неплатежоспособност на дружеството по евентуалното основание
съдът не дължи произнасяне (изрично в този смисъл решение №201 от 11.12.2014г. по т.д.
№659/2014г. на ВКС, I ТО).
Съображенията на ответника, че погасените по давност задължения на дружеството следва
да бъдат изключени от общия размер на задълженията при изчисляване на коефициентите за
ликвидност, принципно са основателни, но в подкрепа на тези съображения не са ангажирани
доказателства, а и твърдения кои от установените от счетоводните експертизи по делото
краткосрочни задължения на дружеството в посочените в заключенията на експертизите размери са
погасени по давност, включително и конкретно доказателства за основанията, размерите и датите
на настъпване на изискуемостта на тези задължения, въз основа на които да могат да бъдат
направени изводи за погасяване на всички или част от тези задължения поради изтекла
погасителна давност.
Независимо от това и доколкото съображенията във връзка с давността са мотивирани и с
тълкувателно решение №3 от 21.11.2024г. по тълк.д. №3/2023г. на ВКС, ОСГТК, постановено по
въпрос за началото на давностните срокове по отношение на вземания с вида и предмета на
вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД по процесните договори за кредит, които са
3
заявени с молбата по чл. 625 ТЗ като основание на легитимацията на банката да иска откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника и са установени от доказателствата по делото в
посочените по-горе размери, следва да се отбележи, че по отношение на тези вземания
възможността за релевиране от ответника на възражения за изтекла погасителна давност е
преклудирана към датата на приключване на първото редовно открито съдебно заседание по делото
(изрични в този смисъл са мотивите към т. 1 от тълкувателно решение №1 от 03.12.2018г. по тълк.д.
№1/2017г. на ВКС, ОСТК) и доколкото съображенията на ответника за изтекла погасителна давност
са заявени в следващо съдебно заседание по делото, същите поначало не могат да обусловят
доказателствени изводи по делото за недължимост на всички или част от вземанията на банката
поради изтекла погасителна давност.
С оглед изложеното подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност на
ответното дружество се явява основателна, като производството по несъстоятелност следва да бъде
открито поради настъпила неплатежоспособност на дружеството през 2022г., а при липса на други
данни за конкретната дата, на която е възникнала неплатежоспособността в рамките на
календарната 2022г., за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата
10.10.2022г., на която според събраните в производството доказателства са падежирали всички
задължения на дружеството към „Първа инвестиционна банка“ АД за главници и възнаградителни
лихви по процесните договори за кредит, разсрочени с анексите от 28.12.2018г.
Предложения за лице от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5 ТЗ, което да бъде назначено за
временен синдик на дружеството, са направени и от двете страни в производството по делото, но
изискуемите от чл. 656, ал. 1 и 2 ТЗ писмено съгласие и декларация са представени само за лицето,
предложено от кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД с подадената писмена защита по
делото, освен това предложение на длъжника за лице, което да бъде назначено за синдик на
дружеството, при съобразяване на нормативното установените в чл. 607 ТЗ цели на производството
по несъстоятелност, може да бъде прието в случай, че длъжникът е изпълнил задълженията си по
чл. 626, ал. 1 ТЗ и производството по несъстоятелност е открито по подадена от негово име молба,
но процесният случай не е такъв.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява и претенцията на
„Първа инвестиционна банка“ АД за присъждане на разноските, направени за предявяване и
разглеждане на подадената от името на банката молба с правно основание чл. 625 ТЗ, включително
за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството на банката от юрисконсулт в
производството по тази молба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ЖП Строй“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Боян Магесник №1а, ет. 3.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността 10.10.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ЖП Строй“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Боян Магесник №1а, ет. 3.
НАЗНАЧАВА Е. Г. Т. с телефон: *********, адрес: гр. София, ул. ********* І №71, партер,
4
електронен адрес: *********.com за временен синдик на „ЖП Строй“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Боян Магесник №1а, ет. 3.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение на временния синдик в размер на 1 200,00
лв.
ОПРЕДЕЛЯ тридневен срок от съобщението за встъпване в длъжност на назначения
временен синдик.
УКАЗВА на кредиторите на „ЖП Строй“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Боян Магесник №1а, ет. 3, че в срок до един месец от вписване на
настоящето решение в търговския регистър могат да предявят вземанията си срещу дружеството
пред съда по несъстоятелността с молба по образеца на приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба
№Н-5 от 24.11.2023 г. на министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА „ЖП Строй“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Боян Магесник №1а, ет. 3 да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе
№111 П на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 2 050,00 лв. - съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в търговския
регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Решението да се съобщи на назначения временен синдик.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5