№ 154
гр. Бургас , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500797 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Гия“ ЕООД с ЕИК-
*********,представлявано от Георги Шивачев,подадена чрез пълномощника му
адв.Панайотова., против съдебно решение № 260015 от 05.01.2021г.,постановено по гр.д.
№3100/2020г.по описа на БРС,в ЧАСТТА ,с която районният съд е ОСЪДИЛ въззивното
дружество да заплати на ищеца „Виа вал“ЕООД с ЕИК-*********,представлявано от Лилия
Вълчева ,на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.51 от ТЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 2112.30 лева-
посредническо възнаграждение,дължимо по сключен на 31.10.2018г.между страните
договор за посредничество,ведно с мораторна лихва в размер на 93.88 лева,начислена върху
посредническото възнаграждение за периода от 11.01.2020г. до 18.06.2020г.,както и
законната лихва върху същото,начиная от 19.06.2020г.до окончателното му изплащане.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС в обжалваната осъдителна част,
като неправилно и необосновано,в разрез със събрания по делото доказателствен материал.
Прави се оплакване,че съдебният акт не може да бъде разбран в неговата пълнота и
завършеност,липсват правни изводи,водещи до уважаване на исковата претенция в частта и
относно предоставяне на услугата от страна на ищцовото дружество.Посочва,че БРС не е
обсъдил релевантни за делото факти,доказателства и доводи,а фактическите констатации в
решението са в противоречие с данните по делото,което е довело до необоснованост на
решението и неправилност при приложението на материалния закон. Не са били обсъдени
конкретно посочени доказателства и точно определени обстоятелства,липсват ясни мотиви
по основателността на иска. Въззивникът счита,че от събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен и категоричен начин ищецът да е можел да осъществи и да е
осъществил реално посредническа услуга. Направен е анализ на доказателствата по делото
1
и установените по делото факти и доказателства,акцентира се на възраженията на ответника
в отговора на исковата молба,които се твърди,че са основателни и доказани. Относно
доказателствената тежест на неподписаната и неосчетоводена фактура и вписванията в
счетоводните книги се позовава на съдебна практика.В заключение посочва,че
предоставянето на услугата не е било установено,поради което не е възникнало задължение
за плащането и в тежест на ответника,а ищецът не е доказал предоставянето на
услугата,поради което и искът е неоснователен. Моли за отмяна на решението на БРС и
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде отхвърлен предявеният
иск.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.Представена е писмена молба от пълномощника му адв.Панайотова. от АК-
гр.Бургас, в която се заявява,че се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването
и.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от
адв.К. от АК-гр.Пловдив,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.Неоснователни са и оплакванията на
въззивника за неразбираемост на мотивите на районния съд и липсата на правни изводи
,водещи до уважаване на предявената искова претенция – в частта и относно предоставяне
на услугата от страна на ищцовото дружество. Решението на БРС е разбираемо, в мотивите
му съдът е изложил установените по делото факти, съжденията си относно основанието за
прекратяване на договора едностранно от „Гия“ ЕООД и извод,че претендираното
възнаграждение за м.януари 2020г.е дължимо от ответника.
Правилно ,в съответствие с твърденията на ищеца в исковата молба и съобразно вида на
търсената съдебна защита,БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.79 ал.1
ЗЗД вр.с чл.51 от ТЗ и чл.86 ЗЗД –за заплащане на посредническо възнаграждение и законна
лихва за забава.
В исковата молба ищецът „Виа вал“ЕООД е твърдял,че на 31.10.2018г. между него и
ответника „Гия“ЕООД е бил сключен договор за посредническа услуга,с предмет-
осигуряване управлението на процесите,свързани с международен транспорт на
стоки/товари ,с предоставени от възложителя/ответното дружество „Гия“ЕООД/ два броя
МПС/влекачи +полуремаркета/. Твърдял е,че съгласно чл.7 от договора е било уговорено
възнаграждението,което възложителят дължи на посредника,а впоследствие с анекс към
договора от 31.10.2019г.е изменен размерът на възнаграждението.Твърдял е също така,че в
договора е уговорена кореспонденция между страните посредством имейл адреси. В
исковата молба е заявено твърдение,че на 10.01.2020г.ищецът е изпратил на посочения от
ответника имейл адрес месечната фактура за извършваната услуга на стойност 2112.30лв.с
ДДС,а на 13.01.2020г.ищецът е получил имейл от ответното дружество,с който го
уведомява,че поръчките през м.декември са били последните по отношение на
взаимоотношенията между двете дружества,което ищцовото дружество възприело като
волеизявление на възложителя-ответник за едностранно прекратяване на договора,с
едномесечно предизвестие,съгласно чл.10 от същия.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск,като също е
заявил твърдение,че договорът е прекратен и дори да се приеме,че не е бил прекратен
редовно,по него са извършвани плащания за всички предоставени от ищеца услуги.Твърдял
е,че по издадената от ищеца фактура не е извършено плащане и същата не е
осчетоводена,тъй като по нея няма предоставена услуга съгласно договора. Заявено е
твърдение,че ответникът не дължи претендираното възнаграждение,тъй като фактурираната
2
услуга не му е предоставена от ищеца. Позовал се е и на чл.5.1 от договора,в който е
описано изрично,че възнаграждение се дължи само при осъществено управление,а такова по
отношение на процесната фактура липсва.
Във въззивната жалба се поддържат същите твърдения,като се излагат отново
аргументи,че процесната фактура не е осчетоводена от „Гия“ЕООД ,тъй като услугата не е
престирана от „Виа вал“ЕООД и договорът е бил прекратен. Изложената пространна правна
аргументация относно доказателствената тежест на неподписана и неосчетоводена
фактура,включително и цитираната от въззивника съдебна практика, се споделя и от
въззивния съд.Тя е била споделена и от районния съд,който в съответствие с еднопосочното
в съдебната практика становище е приел,че съставянето на процесната фактура не е от
правопораждащите факти за дължимост на възнаграждението,но при определени други
условия би могла да се цени като доказателство за това. Неподписването и
неосчетоводяването на фактурата от „Гия“ЕООД е безспорно установен по делото
факт,поради което съдът няма основание за извод,че ответникът чрез извършване на
действията по подписване и осчетоводяване на фактурата е направил извънсъдебно
признание на вземането. В случая е точно обратното- ответникът не е подписал и не е
осчетоводил процесната фактура,не е извършил плащане и след получаването на
изпратената му от ищеца покана за доброволно плащане,с които действия е изразил
своята,поддържана и в производството по делото позиция- че оспорва възникването и
съществуването на задължението по процесната фактура.
Позицията на ответника както в хода на първоинстанционното производство,така и в
хода на въззивното производство е еднопосочна- той твърди,че процесното задължение за
него не е възникнало,тъй като договорът му с ищцовото дружество е прекратен,а дори и да
не е прекратен редовно,то ищецът не е престирал през м.януари 2020г. услугата по
договора,поради което ответникът не му дължи плащане съобразно чл.5/1/ от договора.
За да достигне до извода си за основателността на предявения иск,районният съд е
приел,че сумата е дължима,тъй като при липса на твърдения и доказателства за прекратяване
на договора по взаимно съгласие, следва да се приеме,че договорът е прекратен с
едномесечно предизвестие,което е изтекло на 13.02.2020г. ,а по делото са ангажирани
доказателства,че през м.януари 2020г.посредникът е изпълнявал задължението си по
договора за осигуряване на товари на композициите на ответника.
Съгласно раздел І чл.1 от договора,сключен между страните по делото на
31.10.2018г.,страните са се договорили,че възложителят възлага,а посредникът приема да
осигури извършване управление на процесите,свързани с международен транспорт на
стоки/товари с предоставените от възложителя 2 бр.МПС/влекачи+полуремаркета/по
маршрут,определен от трето лице-клиент,чиято собственост са стоките,а за осъщественото
посредничество посредникът има право на възнаграждение в размерите и при условията на
този договор. С анекс от 31.10.2019г.е извършена промяна в броя на композициите,като
същите са увеличени от 2 на 9 бр.,претърпяло е промяна и договореното възнаграждение на
посредника-при брой композиции от 1 до 3 -250 евро на композиция за текущия месец,а при
брой композиции над 3- по 200 евро на композиция за текущия месец.
В раздел ІІІ чл.5/1/ е договорено,че посредникът има право на възнаграждение за
осъществяване на ежемесчното управление,което се счита за осъществено,когато със
съдействието на посредника се е стигнало до сключване на транспортни договори и е
извършен описаният в заявката превоз. В раздел ІV чл.7 на договора е уговорено,че всеки
месец до 10-то число,докато действа договорът,възложителят заплаща на посредника
месечно възнаграждение в уговорения размер,като при неплащане в посочения срок по
посочената банкова сметка,възложителят дължи законова лихва.
В Раздел VІ чл.9 е уговорено,че договорът може да се прекрати по взаимно съгласие
на страните,в чл.10- че всяка една от страните може едностранно да прекрати договора,с
3
едномесечно писмено предизвестие,считано от датата на получаване на уведомлението,а в
чл.11 е уговорено,че всички съобщения между страните по този договор се извършват в
писмена форма,която се счита за спазена и валидна и при съобщения по електронна
поща.Страните са посочили в договора търговски адреси и имейл адреси за кореспонденция.
Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца,че на 13.01.2020г.му е изпратил писмо
по имейл адреса,посочен за кореспонденция,в което е заявил,че поръчките през м.декември
2019г. са били последните по отношение взаимоотношенията между страните. Не е оспорено
твърдението на ищеца,че счита това волеизявление за уведомление за едностранно
прекратяване на договора по реда на чл.10 на същия- с едномесечно предизвестие.
Насрещни твърдения,че договорът е прекратен по взаимно съгласие не са наведени от
ответника в отговора на исковата молба,нито се твърди друго основание за прекратяване на
договора. При това положение,въззивният съд споделя становището на БРС,че с
отправеното от ответното дружество уведомление на 13.01.2020г. на имейл адреса на
ищцовото дружество,ответникът е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора и на основание чл.10 той следва да се счита за прекратен след изтичането на срока
на предизвестието.
Неоснователно е възражението на въззивника,че не дължи възнаграждение на
посредника на основание чл.5/1/ от договора,тъй като през м.януари 2020г. не е била
престирана посредническата услуга. От представената имейл кореспонденция между „Виа
Вал“ЕООД и Студенер,Маркус,представител на немска спедиторска компания,осигуряваща
товари в Германия и между „Гия“ЕООД и „Виа Вал“ ЕООД се установява,че през м.януари
2020г.посредникът е продължил да изпълнява ангажиментите си по сключения договор-
приключили са възложени през м.декември 2019г.превози на товари,а в началото на
м.януари 2020г.са търсени нови товари за камионите на въззивното дружество в Германия,
обработвана е документация, а на 10.01.2020г.е изготвена фактурата за дължимото на
посредника възнаграждение за месеца.
Уведомлението за прекратяване на договора възложителят е изпратил на
13.01.2020г.,като е отказал да заплати възнаграждението на посредника за м.януари
2020г.,включително и след отправена му покана за доброволно плащане на по-късен етап.
Не се спори между страните,че след изпращане на уведомлението,възложителят не е
възлагал на посредника нови дейности по предмета на договора.
При така установените по делото факти, за въззивния съд се налага извод,че макар
след отправяне на предизвестието на 13.01.2020г. възложителят да не е възлагал нови
дейности на посредника, той му дължи възнаграждение за посредническата услуга за
м.януари 2020г.,тъй като доказателствата сочат,че до получаването на предизвестието
посредникът е изпълнявал възложените му с договора задължения ,в какъвто смисъл е
крайният извод и на БРС,който се споделя и от настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви,БОС намери,че решението на БРС следва да бъде
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото,а
въззивната жалба- оставена без уважение като неоснователна.
Страните са направили искания за присъждане на разноски по делото,като предвид
изхода от спора по въззивното обжалване,основателно е искането на въззиваемото
дружество.Пълномощникът му адв.К. е представил списък на разноските и доказателства за
сторени разноски –платежни нареждания за извършени плащания от въззиваемото
дружество на адв.К. в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за пътни
и дневни разходи.Разноските в общ размер на 400 лева съдът възлага върху въззивното
дружество.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260015 от 05.01.2021г.,постановено по гр.д.
№3100/2020г.по описа на БРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Гия“ ЕООД с ЕИК-*********,представлявано от Георги Шивачев да
заплати на „Виа вал“ЕООД с ЕИК-*********,представлявано от Лилия Вълчева сумата от
400 /четиристотин/ лева,представляващи направени от въззиваемото дружество разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5