Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 1085 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 212835 от 10.09.2019 г. по гр.д.№
68416 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав се: ОСЪЖДА „З.д.Е.“ АД да заплати на „З.О.“ АД , както
следва:
- на основание чл. 411 ал.1 от КЗ сумата
523,24 лв. /петстотин двадесет и три лева и двадесет и четири стотинки/,
от които 508,24 лв. - остатък регресна претенция
спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност за платеното
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пожар и природни
бедствия“ на застрахования Агенция „Пътна инфраструктура“ за увредено
имущество, вследствие на настъпило на
17.09.2016 г. пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, чиято деликтна
отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в „З.д.Е.“
АД и 15,00 лв. – ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата от 523,24 лв. считано от
24.10.2018г. до окончателното й изплащане.
С решение № 1434 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 68416
по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав, постановено по реда на
чл.247 ГПК се: ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 212835/10.09.2019г. по гр.д. №
68416/2018г. като при произнасянето по иска с правно основание чл.411 от КЗ
вместо „за сумата от 523,24 лв.“ СЕ ЧЕТЕ
ПРАВИЛНОТО: „сумата от 439,58 лв., от които 424,58 лв. – регресно
обезщетение и 15,00 лв. – ликвидационни разноски“.
Постъпила
е въззивна жалба от „З.д.Е.“ АД, ответник пред СРС,
срещу решение № 212835 от 10.09.2019 г. по гр.д.№ 68416 по описа за 2018 г. на
СРС, 57 състав.
Излагат се доводи за недопустимост на решението.
Сочи се, че съдът се бил произнесъл свръхпетитум.
Ищецът бил претендирал присъждане на сумата в размер на 1 лв., предявена като
частичен иск от 523,24 лв. , представляваща платено застрахователно обезщетение
ведно с ликвидационните разноски и законната лихва от датата на завеждане на
иска. В хода на съдебното производство ищецът бил увеличил иска като същият се
считал предявен за сумата в размер на 439,58 лв. Последната сума представлявала
пълния размер на претендираното обезщетение, намалено с отчетената с приетото
по делото експертно заключение /отговор на задача 3/ стойност на остатъчните
материали в размер на 83,66 лв. /или 523,24 лв.-83,66 лв.= 439, 58 лв./. Счита,
че неправилно в мотивите си съдът бил приел, че при отчитане на сумата в размер
на 1828,38 лв., която била заплатена от ответника, то ищецът има право да
получи сумата в размер на 508,24 лв. + 15 лв. ликвидационни разноски или 523,24
лв. С диспозитива на решението ответникът бил осъден да заплати сумата в размер
на 523,24 лв. Затова съдебното решение за сумата над 439,58 лв. било
недопустимо.
Иска се от настоящата
инстанция да обезсили първоинстанционното решение за сумата над 439,58 лв.
Претендира разноски.
От ответника пред СРС, въззиваем пред настоящата инстанция- „З.О.“ АД, ищец пред
СРС, е постъпил отговор по въззивната
жалба в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение в обжалваната му част. Излагат се
доводи, че СРС е допуснал грешка при изчислението, която следвало да бъде
отстранена по реда на чл.247 ГПК.
Претендират се разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от „З.д.Е.“ АД, ответник пред СРС срещу решение № 1434 от 06.01.2020
г. по гр.д.№ 68416 по описа за 2018 г. на СРС, 57 състав, постановено в
производство по чл.247 ГПК.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че не били налице предпоставките на чл.247 ГПК, защото
мотивите на СРС били отразени в диспозитива. Допуснатите от СРС процесуални
грешки следвало да се отстранят в производството по обжалването на
първоначалното решение, а не по реда на чл.247 ГПК. Претендират се разноски.
По въззивната
жалба от „З.О.“ АД, ищец пред СРС, е постъпил отговор в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в обжалваната му
част. Излагат се доводи, че СРС е допуснал грешка при изчислението, т.е.
аритметическа грешка, която правилно била отстранена по реда на чл.247 ГПК. В
случая не бил налице порок на първоинстанционното решение; позовава се на
съдебна практика на ВС. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба срещу решение № 212835 от
10.09.2019 г. по гр.д.№ 68416 по описа за 2018 г. на СРС, 57 състав:
За обжалваното решение
въззивникът е уведомен на 19.09. 2019 г.
Въззивната жалба е подадена
на 03.10.2019 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване; твърди се, че е присъдена сума по-голяма от претендираната
от ищеца.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
допустимостта на въззивната жалба срещу решение № 1434 от 06.01.2020 г. по
гр.д.№ 68416 по описа за 2018 г. на СРС, 57 състав, постановено в производство
по чл.247 ГПК:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 15.01.
2020 г.
Въззивната
жалба е подадена на 27. 01.2020 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване; твърди се, че не са били налице предпоставките на
чл.247 ГПК.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че действителната стойност на увреденото имущество е 2581,15 лв., /заключение по САТЕ/ и до който размер
ищецът имал право да получи плащане по регресната претенция, при условие че е платил обезщетение в
същия размер. В настоящият случай ищецът бил заплатил обезщетение под пазарната
стойност, като именно до размера на платеното възниквало суброгационното
му право. Следвало да се има предвид, че с оглед конкретния предмет на
застрахователния договор по имуществена застраховка и увреденото имущество, било
основателно възражението на ответника,че следва да се приспадне остатъчната
стойностна същото, което според заключението на вещото лице при реализиране на
вторични суровини било 83,66 лв. т.е. размера на суброгационното
обезщетение възлизал на 2497,49 лв., но не повече от платеното т.е. именно
платеното от 2336,62 лв.
При условие, че ответникът бил заплатил сумата от
1828,38 лв., то обезщетението което имал право да получи като неплатен размер възлизал
на 508,24 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, които били в рамките на
обичайната търговска практика или 523,24
лв.
Видно от мотивите на решението, постановено по реда
на чл.247 ГПК, СРС е счел, че в съдебното решение от 10.09.2019 г. съдът
изрично е посочил, че суброгационното право на ищеца
е възникнало до размера на платеното от него /тъй като експертизата установявала
по – голям размер на щетите/, след приспадане на платеното от ответника и
остатъчната стойност на запазените части, реализирани за вторични суровини. При
това положение била налице грешка при математическото изчисление по горния
алгоритъм, като правилното било от размера възникнало суброгационно
право в размер на 2336,62 и 15 лв. ликвидационни разноски да се приспадне
стойността на запазените части от 83,66 лв. и платеното от ответника
обезщетение в размер на 1828,38 лв. или размера, който ищецът имал право да
получи възлизал на 439,58 лв. и която сума била присъдената на ищеца, като
грешката следвало да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно
заседание, състояло се на 21.05.2019 г., СРС на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на петитума на предявения иск по чл.411 КЗ като същият е
увеличен за сумата от 439, 58 лв.
С Решение № 55 от 06.07.2009 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК по т.д. № 541/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че поправка
на очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл. 247 ГПК се
допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната
от съда воля
трябва да следва от мотивите
на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива.
В конкретния случай в мотивите на съдебното решение от 10.09.2019 г. СРС, 57-ми състав
изрично е посочил, че: „При условие, че ответникът бил заплатил сумата от
1828,38 лв., то обезщетението което имал право да получи като неплатен размер
възлизал на 508,24 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, които били в рамките на
обичайната търговска практика или 523,24
лв.“.
В диспозитива
на съдебното решение също е посочена сумата в размер на 523,24 лв. като дори е
пояснено, че остатъчната регресна претенция възлиза
на 508,24 лв., а ликвидационните разноски са 15 лв. или общо 523,24 лв. Нещо
повече, в частта за присъждане на законната лихва е посочено, че тя се следва
върху главница в размер на 523,24 лв.
При това положение въззивната
инстанция достига до извода, че не е налице очевидна фактическа грешка в
решението от 10.09.2019 г., т.е. за разликата над претендираната от ищеца сума в размер на 439, 58 лв. до
присъдения от СРС размер от 523,24 лв., обжалваното решение от 10.09.2019 г. е
недопустимо.
Затова и
в тази му част решението ще следва да бъде обезсилено.
Тъй като не са били налице предпоставките на
чл.247 ГПК, постановеното на 06.01.2020
г. решение се явява неправилно и като такова ще следва да бъде отменено, така и в РЕШЕНИЕ № 27 ОТ 11.03.2016 Г. ПО ГР. Д. №
3502/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Доколкото липсва
оплакване във въззивните жалби по отношение на
решението от 10.09.2019 г. в частта за разноските, то настоящата инстанция не
се произнася. Само ще посочим, че ищцовата претенция
е била уважена в пълен размер.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски се следват.
Претендира се юрк.възнаграждение в размер на 450 лв.
Съдът намира, че юрк.възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 ГПК при съобразяване с материалния интерес, следва да бъде определено в размер на 150 лв.
На въззиваемата страна разноски не се следват.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1434 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 68416 по описа за
2018 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав, постановено по реда на чл.247 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 212835 от 10.09.2019 г.
по гр.д.№ 68416 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав в частта в която се: ОСЪЖДА „З.д.Е.“ АД, да заплати на „З.О.“ АД, на
основание чл. 411 ал.1 от КЗ, сумата над
439, 58 лв. до 523,24 лв., както и в частта за присъдена законна лихва върху главница
над 439, 58 лв. до 523,24 лв.
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***- адв.С., да заплати на „З.д.Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 150
лв., представляваща юриск.възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.