Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 20.08.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На тридесет и
първи юли,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 344 по описа на Районен съд-Тетевен за
2019 година,със страни:
Ищец: В. Р.В. ***,
Ответник: Р.Й.С. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявени е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетни и непълнолетни деца,с посочено основание чл.127,ал.2 от СК.
Ищецът твърди,че с ответницата по делото живели на семейни начала,като се разделили на 15.01.2017 година.В резултат на съжителството им имат три деца-С В.Р.,К В.Р. и Р В Р. Причината за раздялата им била,че ответницата е имала интимна връзка с друг мъж,като в момента тя живее с него в град Р и има дете от него.След прекратяване на отношенията им ищецът и децата останали в жилище,закупено от ищеца,в с.О.,Лов.обл.Ищецът счита,че може да предложи на децата по-добри условия за живот и спокойствие в собствения им дом.Ответницата не се интересува от децата,не им помага финансово и ищецът не получава социални придобивки,които му се полагат,след като сам отглежда децата си.
Моли да бъде постановено решение,с което се предоставят родителските права върху децата на ищеца,да се определи местоживеенето на децата при ищеца,да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка за децата в размер на 160.00 лева,считано от 15.01.2017г.,както и да бъде определен режим на лични отношения между децата и майката,както следва:всяка първа и трета събота и неделя от месеца,от 09.00 ч. в съботния ден до 19.00 часа в неделния ден,както и един месец през лятото,когато майката не е в отпуск.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата.В първото проведено открито заседание ответницата заявява,че не се отказва от децата си,ищецът заплашвал,че ще я пребие,на 14.01.2016г се разделили,,може да е и 2017г,ищецът я бил и изгонил.Заявява,че не е плащала издръжка за децата си за този период.
По делото е приложен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-Луковит,в който е обективирано становище,че „предявеният иск от бащата за заплащане на издръжка от майката е изцяло в интерес на децата“.
От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите Г Г К,Г Р Г,Б А К,З Х Р.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Страните в процеса са родители на децата С В.Р.,роден на ***г,К В.Р.,роден на *** година и Р В Р,родена на *** година.Към момента на приключване на устните състезания по делото децата са с постоянен адрес ***. Д К Р. и С Р. през учебната 2018/2019г са били ученици в ОУ „В. *** съжителствали на семейни начала около 16 години.От м.януари 2015 страните страните да разделени,като ответницата напуснала семейното жилище и се установила да живее в град Р с друг мъж,с когото са родители на малолетно дете.
След раздялата между страните децата останали да живеят с бащата/ищецът/ в семейното жилище в село О,Лов.обл.,като по данни на свидетелката Г Г и С Б К,децата са обгрижени много добре от бащата.В показанията си ангажираните от ищеца свидетели,както и в обясненията си при изслушването децата на страните,заявяват,че след раздялата майката не е осигурявала издръжка за децата си,не е търсила контакт и виждала децата си.
При изслушване на децата на страните последните заявяват,че техния баща/ищецът В./ се грижи много добре за тях и за в бъдеще желаят да живеят при него.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл.59,142,143 и чл. 144 от СК.
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна
администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните
отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса
е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на
децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона
да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по
целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила
на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни
при изменение на обстоятелствата.
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се
съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е
обвързан от исканията и становищата на родителите за
начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се
преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето,респ. в случай децата. Висшият (най-добър) интерес на
детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска
упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата
родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай
изискването на чл. 123,
ал. 1 СК
родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и
поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в §
1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и
чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето,
възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към
детето”.
В това производство съдът не „наказва” единия
родител, нито най- общо оценява по-
добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече”
детето/децата.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той
не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на
фактическата раздяла между страните,за период повече от две години, преките и
непосредствени грижи за децата са полагани изключително от ищеца-баща на децата,като безспорно
положените след раздялата на страните,респ.напускането на семейното жилище от
майката, грижи от страна на ищеца са били в изключителен интерес на децата. При
изслушването на децата по реда на чл.15,ал.1 от ЗЗДт., същите изразиха
емоционалната си привързаност към бащата –ищецът В.,като заявиха,че желаят същия да полага грижи за тях и те да
живеят при него за в бъдеще.
Като прецени всички обстоятелства, които в
конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а именно
желанието и чувствата на децата, преценени в контекста на тяхната възраст и конкретното им развитие, възрастта
на децата, техните физически и емоционални нужди,преките и непосредствени
грижи, полагани изключително за отглеждането и възпитанието на децата, както
преди, така и след раздялата между родителите от страна на
ищеца/бащата/,поведението на ответницата/майката,която не поддържа контактс децата след напускане на
семейството, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение
на децата С В.Р.,К В.Р. и Р В Р,следва да бъде предоставено на техния баща- В.Р.В..
Що се касае до въпроса за местоживеенето на
децата:
Установено е от данните по делото,че от
момента на раждането си,до напускане от страна на ответницата на семейството,а
и след това и понастоящем, децата са живели в семейното жилище в село О,Лов.обл.
Установено е,че в жилището има необходимите битови условия и капацитет за
отглеждане на децата, макар и да е много бедно обзаведено и хигиената да не е на добро ниво.Децата
изявяват желание пред съда грижите по тяхното отглеждане да се полагат от
бащата и те да живеят при него.Ето защо следва да се определи местоживеенето на
трите деца да бъде при бащата,който е с адрес в село О,Лов.обл.,общ.Ябланица,ул.“ххх
№.
По отношение режима на лични контакти между майката и децата:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг и на майката и бащата.
Съобразно установените по делото конкретни обстоятелства,при съобразяване от една страна данните за възрастта на децата и от друга за липсата на осъществявани контакти между майката и децата след раздялата на страните,както и необходимостта от възстановяване на емоционалната връзка и доверие между майката и децата, съдът намира,че следва да бъде определен следния обичаен режим на лични отношения между майката и децата,а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,за времето от 09.00 часа в съботния ден до 19.00 часа в неделния ден,както и един месец през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.
С оглед разпоредбата на чл.142, чл.143 и чл.149 от СК, следва да се определи
и издръжка за децата.
Съдът, съобразявайки се с възрастта на децата от една страна ,а от друга липсата на доказателства за материалните възможности на ответницата-тяхна майка,намира,че дължимата издръжка следва да бъде определена в минимално установения размер на издръжката за страната,съобразена с размера на минималната работна заплата за страната,относима към съответния времеви период. Или за миналия времеви период от време-от 30.04.2018г./аргумент от чл.149 от СК/ до датата на предявяване на исковата молба-30.04.2019г. издръжката се определя в глобален размер до сумата от 4 740.00 лева месечно/изчислена при минимална издръжка за едно дете в размер на 127.50 лева за периода от 30.04.2018г до 31.12.2018г. и в размер на 140.00 лева за дете за периода от 01.01.2019г до 30.04.2019г./Искът за издръжка за минало време за разликата до претендирания размер от 160.00 лева месечно за трите деца и за периода от 15.01.2017г до 30.04.2018г.,следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
За периода след предявяване на исковата молба-след 30.04.2019г.,издръжката
се определя в размер на 140.00 лева месечно за всяко от децата или общо 420.00 лева
месечно. Така определената месечна
издръжка е в минимален размер,като съдът приема,че майката,която е млада жена,в
работоспособна възраст,има възможност да осигурява средства за издръжка на трите
си деца в този размер,независимо от наличието на задължение за издръжка и към
друго свое непълнолетно дете,по отношение на който факт страните не спорят.Съдът
приема,че така определената месечна издръжка,заедно със същата такава част от
издръжката в размер на 140.00 лева за всяко дете,която следва да заплаща бащата
на децата,е съответна на нуждите на децата към момента на определяне на
същата/в общ размер на 280.00 лева за всяко от децата/.За разликата до
претендирата издръжка от 160.00 лева,искът за издръжка за в бъдеще следва да
бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответницата следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Тетевен да заплати държавна такса
върху определената издръжка за трите деца,в общ размер на 794.40 лева,а на
ищец;а разноски в общ размер на 330.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.127,ал.2 от СК,
родителските права по отношение на децата Р В Р,ЕГН:**********,К В.Р.,ЕГН:********** и С
В.Р.,ЕГН:**********, на техния баща В.Р.В.,ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Р В Р,ЕГН:**********,К В.Р.,ЕГН:********** и С
В.Р.,ЕГН:********** да бъде при бащата В.Р.В.,ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ лежим на лични контакти между децата Р В Р,ЕГН:**********,К В.Р.,ЕГН:********** и С В.Р.,ЕГН:********** и тяхната майка Р Й.С.,ЕГН:********** ***,както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,за времето от 09.00 часа в съботния ден до 19.00 часа в неделния ден,както и един месец през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА ,на основание чл.143,ал.2 от СК, Р.Й.С.,ЕГН:********** ***, да заплаща на В.Р.В.,ЕГН:********** ***,като баща и законен представител на малолетното дете С В.Р.,ЕГН:**********,а на непълнолетните деца Р В Р,ЕГН:/********** и К В.Р.,ЕГН:**********,действащи лично и със съгласието на своя баща В.Р.В.,ЕГН:**********, да заплаща месечна издръжка в размер на 140.00/сто и четиридесет/лева месечно или общо месечна издръжка за трите деца в размер на 420.00/четиристотин и двадесет/ лева месечно,начиная от 30.04.2019г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като за разликата над определения размер, ОТХВЪРЛЯ претенцията за издръжка на децата Р В Р,К В.Р. и С В.Р., до размера от 160.00 лева.
ОСЪЖДА,на основание чл.149 от СК, Р.Й.С.,ЕГН:**********
***, да заплати на В.Р.В.,ЕГН:********** ***,като баща и законен представител
на малолетното дете С В.Р.,ЕГН:**********,за издръжка за минало време-от
30.04.2018г до 30.04.2019г., сумата в размер на 1580.00/хиляда петстотин и
осемдесет/лева,а на непълнолетните деца Р В Р,ЕГН:/********** и К В.Р.,ЕГН:**********,действащи
лично и със съгласието на своя баща В.Р.В.,ЕГН:**********, да заплати за издръжка
за децата за минало време-за периода от 30.04.2018г до 30.04.2019г.,сумата в общ размер на 3160.00/три хиляди сто и
шейсет/лева,като за разликата над определения размер и до сумата от 160.00
лева месечно за издръжка за децата за минало време и за периода от 15.01.2017г
до 30.04.2018г.,ОТХВЪРЛЯ иска,като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, допуска
предварително изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка за непълнолетните
деца.
ОСЪЖДА Р.Й.С.,ЕГН:********** *** да заплати В.Р.В.
*** от 330.00/триста и тридесет/лева,представляващи сторени разноски в
производството.
ОСЪЖДА Р.Й.С.,ЕГН:********** *** да заплати по
сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 794.40/седемстотин деветдесет и четири лева и
четиридесет ст./лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: