Р Е Ш Е Н И Е
07.05.2015 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
XI
Районен съд – Дупница състав
29.04. 2015
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Михаил Малчев
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1706 2014
дело № по описа за година.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, с който ищецът М.С.И. иска от съда да осъди ответника В.С.М. да му заплати 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на извършеното от ответника престъпление по чл.133, пред. второ НК във вр. с чл.129, ал.2, пред.четвърто и шесто НК -нанесени му телесни повреди, , ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.08.2013г. до окончателното изплащане да дължимата сума; също и сумата от 1500 лв., представляващи претърпени от него имуществени вреди – медицински разходи за лечението му. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че с присъда (споразумение) по НОХД № 291/2014г. ДРС е признал ответника за виновен за това, че на 20.08.2013г. в с.***, обл.Кюстендил пред хранителен магазин, находящ се в центъра на селото, по непредпазливост чрез удар със стъклена бутилка в областта на главата е причинил на М.С.И. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота /закрита черепно-мозъчна травма/, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото; непълна компресионна фрактура на челната кост на черепа в областта само на предната стена на фронталния /челния синус/ вляво; контузия на мозъка и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието и в обезобразяване на лицето - разкъсно-контузна рана на челото и наличие на цикатрикс след заздравяването – голям, добре личащ, видимо загрозяващ и променящ нормалния външен вид на лицето, както и фрактура на подлежащите части на челната кост – многофрагментна, компресионна, с видима лицева асиметрия и наложила пластика на дефекта/ – престъпление по чл.133, предл.ІІ във вр. чл.129, ал.2, предл. ІV-то и VІ-то от НК. Поддържа че при и вследствие на тази травма му се е наложило постоянно да ползва медицинска помощ. Също така вследствие на обезобразяването му изпитва постоянен срам и неудобство при контактите му с хората. Заявява, че е извършил редица разходи за медицинско лечение на увережданията, за които представя разходни документи.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът заявява, че действията му са представлявали единствено отбранителни реакции на провеждано срещу него нападение, по време на което вследствие защитната му реакция - инстинктивно опит да се измъкне от нанасящите се удари върху него, стресиран, уплашен, неосъзнавайки какво точно става наоколо, от ръката му се е изплъзнала държаната бутилка в неопределена посока. Във връзка с изложеното, счита е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Не е налице виновно, умишлено повеление на конкретно физическо лице, насочено срещу увреждане на ищеца. Следва да се приеме, че той е действал само и единствено в условията на неизбежна отбрана, като със случайно действие е причинил средна телесна повреда по непредпазливост на ищеца. Дори да се приеме, че деянието му е извършено при превишаване прелелите на неизбежна отбрана, поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо. Когато деянието е извършено при превишаване прелелите на неизбежна отбрана поради уплаха или смущение, деецът се признава за виновен, но не се наказва. Също така се оспорва размерът на претендираното обезщетение като прекалено завишен. Твърди се, че този размер не съответства на действителните вреди причинени на ищеца. Търсеното обезщетение се явява и несправедливо.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила споразумение по НОХД № 291/2014г. ДРС е признал ответника за виновен за това, че на 20.08.2013г. в с.***, обл.Кюстендил пред хранителен магазин, находящ се в центъра на селото, по непредпазливост чрез удар със стъклена бутилка в областта на главата е причинил на М.С.И. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота /закрита черепно-мозъчна травма/, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото; непълна компресионна фрактура на челната кост на черепа в областта само на предната стена на фронталния /челния синус/ вляво; контузия на мозъка и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието и в обезобразяване на лицето - разкъсно-контузна рана на челото и наличие на цикатрикс след заздравяването – голям, добре личащ, видимо загрозяващ и променящ нормалния външен вид на лицето, както и фрактура на подлежащите части на челната кост – многофрагментна, компресионна, с видима лицева асиметрия и наложила пластика на дефекта – престъпление по чл.133, предл.ІІ във вр. чл.129, ал.2, предл. ІV-то и VІ-то от НК.
От фактура №*********/26.08.2013г. се установява, че ищецът е закупил един брой титаниеви мрежа и 8 броя винтове на обща стойност 1432 лв. с ДДС за поставянето им при извършена му операция.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетелите *** *** и *** ***, се установява, че след инцидента през лятото на 2013г. пострадалият е бил огорчен, престанал е излиза навън. Оплаквал се често, че го боли главата, ставало му лошо и страхувал. Пострадалият е споделял, че го е срам от лицето му. Травма му е попречила да си намери работа. След инцидента М.И. се е променил психически, станал е неконтактен, притеснителен и затворен.
От показанията на свидетеля *** *** се установява, че след инцидента през лятото на 2013г. свидетелят е закарал В.М. до болница „Пирогов”, като целта е била да провери състоянието на пострадалия М.И..
От допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза се установява, че травматичните изменения, а именно разкъсно-контузна рана в областта на челото, многофрагментна непълна компресионна фрактура на челната кост, контузио на мозъка и мозъчно сътресение, биха могли ла бъдат вследствие на еднократен удар е твърд тъп предмет или падане върху такъв. Лицето би търпяло болки и страдания, като е съществувала и временна опасност за живота на пострадалия, която е отстранена след проведеното консервативно и оперативно лечение. Болки с постепенно затихващ интензитет е имало в продължение на няколко месеца. Възможни са поява на болки при промяна на времето и променена сетивност в областта на травмата. Грубият цикатрикс в областта па челото обезобразява лицето и подлежи на козметична корекция, както и на костния фрагмент в областта на дясната орбита. Описаните травми не оказват функционални смущения понастоящем. Експертизата не е била оспорена от страните по делото и е приета от съда като обективно и компетентно изготвена.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за поправяне на виновно причинени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане. Непозволеното увреждане изисква кумулативност на следните елементи, за да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител, осъществил деликта, а именно: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
С оглед на установената фактическа обстановка по делото, безспорно е, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, и са налице предпоставките за ангажирване отговорността на ответника. Установено е по делото по безспорен начин, че на 20.08.2013г. в с.***, обл.Кюстендил пред хранителен магазин, находящ се в центъра на селото, по непредпазливост чрез удар със стъклена бутилка в областта на главата е причинил на М.С.И. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота /закрита черепно-мозъчна травма/, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото; непълна компресионна фрактура на челната кост на черепа в областта само на предната стена на фронталния /челния синус/ вляво; контузия на мозъка и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието и в обезобразяване на лицето - разкъсно-контузна рана на челото и наличие на цикатрикс след заздравяването – голям, добре личащ, видимо загрозяващ и променящ нормалния външен вид на лицето, както и фрактура на подлежащите части на челната кост – многофрагментна, компресионна, с видима лицева асиметрия и наложила пластика на дефекта. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, са приетите от наказателния съд обстоятелства относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът счита, че е налице и пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинените увреждания на здравето на ищеца. При наличието на тази причинна връзка, ответникът дължи обезщетение на ищеца за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението на последните съдът определя по справедливост.
От фактура №*********/26.08.2013г. се установява, че ищецът е закупил един брой титаниеви мрежа и 8 броя винтове на обща стойност 1432 лв. с ДДС за поставянето им при извършената му операция. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1432 лв., представляваща стойността на претъпени имуществени загуби в резултат на непозволеното увреждане.
Установява се по делото, че ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от същия болки и страдания в резултат на нанесените му телесни увреждания. Доказан по делото е и видът и характерът на уврежданията, както и периодът, който е необходим за възстановяване. Налице са всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане. За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищеца неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и страдания и др. Съдът като взе в предвид естеството на причинените, вследствие на нанесената телесна повреда от ответника, неимуществени вреди на ищеца, по свое вътрешно убеждение и като съобрази всички обстоятелства от значение за случая и преживяната от него психологическа травма счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 7 500 лева за неимуществени вреди от причинените телесни увреждания. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът отчита възрастта на ищеца, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства. За определяне на размера на неимуществените вреди, съдът взе впредвид и обстоятелството, че безспорно ищецът е търпял болки и страдания вследствие на травмите, които обаче съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорена от страните, не оказват функционални смущения понастоящем. С оглед гореизложеното съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди е основателен и доказан за сумата от 7 500 лв., като за разликата до 20 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно претенцията за присъждане на лихва –
при неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите произтичат от
непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането – 20.08.2013г., а покана за изпълнение не е необходима съгласно чл.84
ал.4 ЗЗД. С изискуемостта на задължението да поправи вредите, причинени чрез непозволено
увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост настъпва със самото
увреждане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от последния разноски в производството съобразно уважената част от претенциите в размер на 300 лв. Следва също така на основание чл.83, ал.1, т. 4 във вр. с ал.78, ал.6 ГПК във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса по сметка на ДРС в размер на 357.28 лв. за уважения размер на исковете и в размер на 175 лв. за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените от последния разноски в производството съобразно отхвърлената част от претенциите в размер на 687.50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН:********** да заплати на М.С.И. с ЕГН:********** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 1432 лв., като обезщетение за имуществени вреди, представляващи цената на имплантираните му един брой титаниеви мрежа и 8 броя винтове за лечение на травмите, причинени от противоправното поведение на В.С.М., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.08.2013г. до окончателното изплащане да дължимата сума, като за разликата до претендирания размер обезщетение за имуществени вреди от 1 500 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН:********** да заплати на М.С.И. с ЕГН:********** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 7 500 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени от него болки и страдания в следствие на полученото увреждане на 20.08.2013г. в резултат на противоправното поведение на В.С.М., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.08.2013г. до окончателното изплащане да дължимата сума, като за разликата до претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН:********** да заплати на М.С.И. с ЕГН:********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща направените по делото разноски от ищеца съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН:********** да заплати по сметката на РС-Дупница на основание чл.83, ал.1, т. 4 във вр. с ал.78, ал.6 ГПК във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата в размер на 357.28 лв. за уважения размер на исковете и сумата в размер на 175 лв. за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза.
ОСЪЖДА М.С.И. с ЕГН:********** да заплати на В.С.М. с ЕГН:********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 687.50 лв., представляваща направените по делото разноски от ответника съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: