Решение по дело №1184/2018 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 133
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 14 март 2020 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20185240101184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 133

гр.Пещера,10.ІІ.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                     

Председател: К. Гатев

Секретар: Севделина Пенчева

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1184 по описа на Съда за  2018г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов  и Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуален представител: юрисковсулт  Д.А. , е депозирал срещу К.Й.Я., ЕГН ********** ***, искова молба с правно основание  чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал, 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, в която твърди следното:     

Доверителят ми е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на К.Й.Я. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея/него.

Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 2601623 от 19 юли 2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и К.Й.Я. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подава  от името на доверителя ми е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 март 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 950 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си.

В настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2562745. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. К.Й.Я. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1032.36 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 49,16лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).По договора за паричен заем, К.Й.Я. е извършвал/а плащания в общ размер на 433 лв.Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 737.47 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2601623 от 19 юли 2016 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 48.25 лв. за периода от 27 юли 2016 г. - датата на първата вноска до 14 декември 2016 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 353.4 лв.

Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай К.Й.Я. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 0. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 14 декември 2016 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 105.8лв. от 15 декември 2016 г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -19 април 2018 г. г, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Като вземете предвид гореизложеното, моля с ответника да бъдем призовани в съдебно заседание и след като се уверите в основателността на предявения иск, да постановите съдебно решение, с което:

Моля да признаете за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу К.Й.Я. : 737.47 лв. главница; 48.25 лв. договорна лихва за периода 27 юли 2016 г. до 14 декември 2016 г.; 212.53 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 105.8 лв. за периода от 15 декември 2016 г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 19 април 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за енледие, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моля да осъдите К.Й.Я. да ни заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В срока по чл.131 ГПК    е постъпил  отговор от адв.М.А., особен представител, която оспорва предявените искове и надлежното уведомление за извършена цесия.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от приложеното по ч.гр.д.№639/2018г. на РС Пещера,  срещу ответника К.Й.Я., ЕГН  **********, с адрес: ***, е издадена Заповед за изпълнение №189/11.05.2018г., с която е разпоредено  да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* сумата от 737.47 лв., представляваща главница, договорна лихва в размер на 48.25 лв. за периода от 27 юли 2016 г. до 14 декември 2016 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 353.40 лева, законна лихва в размер на 105.80 лева за периода от 15 декември 2016 г. до 19 април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски, от които сумата от 25.00 лв. за платена държавна такса и сумата от 200.00 лв. възнаграждение за процесуални представителство.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем № 2601623 от 19 юли 2016 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47 ал. V ГПК, поради което Съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415 ал. ІV ГПК, поради което е  допустим.

Видно от приетият по делото Договор за паричен заем № 2601623 от 19 юли 2016 г. , същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и К.Й.Я..  Между страните по този договор е възникнало валидно правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 950 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата 1032.36 лв., на 21 седмични вноски по 49.16лв., до 01.12.2016г. Страните са договорили фиксиран лихвен процент по заема от 40%, като и ГПР от 48.28%.

Съобразно чл.3 от договора, ответникът е рефинансирал текущ заем и е извършено прихващанена насрещни задължения..

В чл. 4ал.ІІ  от Договора страните са уговорили, че заемателят дължи неустойка в размер на  494.76 лв. в случай, че  в тридневен срок от сключване на договора не представи обезпечение по чл.4ал.І от Договора – банкова гаранция или двама  поръчители, отговарящи на съответните условия.На това основание ищецът претендира сумата от 353.40лв.

От представения Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2017 г. и извадка от Приложение №1 , сключен между "Сити кеш" ООД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е видно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД  е прехвърлил вземането си срещу ответника Камевн Я., поради което ищецът се явява активно легитимиран да предяви настоящия иск. При това цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници за извършената цесия.

Към исковата молба е приложено нарочно уведомление до ответника за извършената цесия.В хода на процеса е представена от ищеца молба от 11.07.2019г.  за конституиране на трето лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с приложен Договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 03.05.2019г.Видно е , че ищецът по настоящето дело е цедирал вземанията си, които има от първоначалния кредитор „Изи Асет мениджмънт“ АД, на купувача „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, която Съдът кредитира като комптентно изготвена и неоспорена от страните, дава следното заключение:

Процесната сума по Договор за паричен заем № 2601623/19.07.2016г е предоставена на ответника К.Й.Я. ЕГН ********** на 19.юли 2016 год. в размер на 950.00 лв.чрез: Рефинансиране на текущия заем по Договор за паричен заем № 2562745 на Заемателя за погаси изцяло задължението  му в размер на   470.75 лв.Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от заемната сума по този договор в размер на      479.25 лв.

Договорът има силата на разписка.

Раземрът на остатъчното задължение по пера към момнта на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист към  10.05.2018 г. е        1245.00 лв.

По пера :Дължима Главница    - 737.47лв.

Дължима Лихва  - 48.25 лв.

Дължима Неустойка     - 353.40 лв.

Дължима Законна лихва - 105.88 лв.

Размерът на остатъчното задължение по пера към момента на изготвяне на заключението 13.01.2020 г. е         1 369.57лв.

По пера : Дължима Главница         - 737.47 лв.

Дължима Лихва  - 48.25 лв. 

Дължима Неустойка     - 353.40 лв.

Дължима Законна лихва - 230.45 лв.

От правна страна  Съдът намира, че са предявени  обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във  вр. с чл. 415, ал. І  ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92, ал. І ЗЗД .

Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия .

В приложенията мъм исковата молба  се съдържа изрично Уведомление до ответника Я.  за прехвърляне на задълженията му на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД , което Уведомление е връчено на особения представител.

 Последиците от връчване на книжа на особен представител са разгледани в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 193/2018 г. на ВКС, в което се приема,че следва да се счита за редовно връчаването на особения представител на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.

В Решение № 249 от 1.07.2019 г. на ОС  Пазарджик по в. гр. д. № 368/2019 г. също е обсъдено  Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. на  ВКС , но от гледна точка  връчване на уведомление на особения представител за извършена цесия. Прието е, че независимо, че в цитираното решение Решение № 198/18.01.2019 г на  ВКС се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, връчено на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, то  мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен и за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Тези разсъждения се споделят и от настоящият съдебен състав.

По отношение на породеното между страните облигационно отношение  намерат приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

 В този аспект Съдът констатира, че договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 4 от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата по чл.4ал.І от Договора – банкова гаранция или двама  поръчители, отговарящи на съответните условия .

 В този смисъл трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми, както и при противоречие на норми, установени в обществен интерес, каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството им на икономически по-слабата страна в това облигационно правоотношение.

С клаузата на чл.4  от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,  неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вредиСледва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

 Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, по- голям в случая от една трета от размера на главницата, Съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен с законоустановените изисквания за действителността му.

По изложените съображения неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с, ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие и искът за присъждане на сумата от сумата от 212.53лв., представляващ  част от 353.40лв. неустойка , присъдена в заповедното производство,  следва да се отхвърли като неоснователен.

 На второ  място, според  чл. 11, ал. 1, т. 11 в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

От съдържащия се  в чл.2т.1 – 5 от Договора погасителен план  не става ясно каква част от погасителната вноска се отнася за погасяване на главница по кредита, какъв е остатъкът от главницата, нито каква част от договорената лихва между страните се погасява. Ето защо, съобразно чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита,в случая – 737.47лв. но не и лихви и други разноски по кредита.

С оглед изхода от делото, право на разноски имат и двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.

Ищецът е представил Списък на разноските /л.124 от делото/  и пертендира общо 1150лв. разноски  в заповедното и исковото производство, за които са налице надлежни доказателства за извършването им,включително  и за 300лв. адвоканско възнаграждение, с плриложена фактура №1259/ 15.07.2019г. и Опис към фактурата, в който фигурира и ответникът К.Й.Я..

Съобразно уважената част от иска,за сумата от 737.47лв. , представляваща  59 % от от цялата претенция 1244.92лв. , на ищеца следва да се присъдят разноски от 681.24лв.

Водим от горното Пещерският  районен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

 

Признава за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ,ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов  и Тервел Янчев Кънчев, има следното вземание срещу К.Й.Я., ЕГН ********** *** , а именно  737.47 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2018г. до окончателното изплащане.

Отхвъря като неоснователен иска на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД да се приеме за установено, че има следните вземания  срещу К.Й.Я. ЕГН ********** ***, а именно:

 48.25 лв. договорна лихва за периода 27 юли 2016 г. до 14 декември 2016 г.;  212.53 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 105.80 лв. за периода от 15 декември 2016 г. до 19 април 2018 г.

Осъжда К.Й.Я., ЕГН ********** да заплати  на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов  и Тервел Янчев Кънчев сумата от 681.24 лв. разноски.

Решението е постановено при участието на  трето лице – помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД -  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: