Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 326 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 294, вр.
чл. 258 и сл. ГПК, .
С решение № 55/07.05.2019 г. по гр. д. № 1 523/2018 г. по описа на ВКС е
отменено
решение № 566 от 20. 12. 2016 г. по гр. д. № 601/2016 г. на Софийския окръжен
съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение № 49 от 02.06.2016 г., постановено по гр. д. № 674 по описа за 2014 г. на
Районен съд – Сливница, е отхвърлен предявеният от Л.Т.С., К.К.А., Ю. Н. М., П.Н.В., П.П.Г., Н.П.Г., Б.П.Г. и Г.С.А. против Т.З.М. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на реална част от 1 485 кв. м. от
земеделски имот – горска нива, целият с площ от 2 491 кв.м., находящ се в гр. Д., м. „М. Р.“, нанесен като имот № ………. по КВС, а
спорната част от 1 458 кв.м., нанесена като имот № …………в скица-проект № ………../………….. г. на ОСЗ–
гр. Д.
Депозирана е въззивна жалба
от ищците в първоинстанционното производство с оплаквания за необоснованост и
материална незаконосъобразност на решението на районния съд, който при
разглеждане на делото допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно
районният съд достигнал до фактическия извод, че не е налице идентичност между
имота, описан в продавателния
запис от 18.02.1908 г., и претендирания от ищците.
Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на нов акт по
съществото на спора, с който искът да бъде уважен.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба с искане за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
Предявен е от Л.Т.С., К.К.А.,
Ю. Н. М., П.Н.В., П.П.Г., Н.П.Г., починал
в хода на производството, продължило в лицето на наследниците му по закон К. И. Г. и Д. Н. Г., Б.П.Г. и Г.С.А., починал в хода
на производството, продължило по отношение на наследниците му по закон Р. Б. А., Й. Г. Е. и М. Г.А., против Т.З.М. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване собствеността им по наследствено правоприемство от Г.А. върху реална част от 1 485 кв. м. от
земеделски имот – горска нива, целият с площ от 2 491 кв.м., находящ се в гр. Д., м. „М. Р.“, нанесен като имот № ……….. по КВС, а спорната част от 1 458 кв. м., нанесена като
самостоятелен имот № …………. в скица-проект № …………/……….. г. на ОСЗ –
гр. Д.
Ищците твърдят, че са наследници на Г.А., който на 18.02.1908
г. с продавателен запис от същата дата купил нива от 5 дка, находяща
се в землището на с. Д., м. „М.р.“, при съседи: Н. М., братя С., М. К. и пасбище.
Владял закупения имот от 1908 г. до смъртта си през 1957 г., а след смъртта му
владение върху имота упражнявали наследниците му. Имотът не бил включен в
извършената между наследниците му през 1958 г. съдебна делба. Твърдят, също, че
имотът не е бил обобществяван и отнеман от Г.А. или
наследниците му и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. По първия кадастрален план
от 1940 г. имотът бил нанесен като имот пл. № 503, целият от 5 дка, по следващия
план от 1975 г. - като имот пл. № …. от 5 дка, а
по последния КРП от 1992 г. част от 1961 кв.м. от имот пл. № …. от 5 дка се
включва в регулация (за 1632 кв.м. се отреждат парцели . - …. и .. - …., 23 кв. м. се предвиждат за улица и
306 кв. м. се придават към съседни парцели), а останалата част от 1485 кв. м.
от имот пл. № …., която е и
предмет на предявения иск, остава извън КРП и е нанесена като част от имот № …………..по КВС,
целият от 2. 491 дка, а в скица-проект № …………/…………. г. на ОСЗ – гр. Д. – като
самостоятелен имот № …….. с площ от 1458 кв. метра. Твърдят,
че ответникът Т.М. купил от М. С. имот № ………. по КВС с площ от 2 491 кв.м., в
който се включват и претендираните от ищците 1 458
кв. метра. Праводателката на ответника, легитимирала
се при изповядване на сделката с влязло в сила решение № …./………… г. на ОСЗГ
– гр. Д. и удостоверение
за наследници на Х. П. М., никога не е била собственик на процесната част от имота и въобще тя и наследодателката
й не са притежавали имот в тази част на местността „М.р.“, поради което и договорът за
продажба не е породил придобивно действие за
ответника.
От удостоверения за наследници № № .. – ../……….. г., .. – …/………. г., .. – …/…………. г., .. – …/………. г. на община Д., № № ….– …/………. г., ………..
– …./………… г., … .. – …. – …./………….. г. на СО,
район „Н.“, се
установява, че ищците са наследници по закон на Г.А. Б., починал на 30.11.1957 година.
С продавателен запис от 10.02.1908 г. наследодателят
на ищците Г.А. Б. получил владението върху нива, находяща
се в с. Д., м. „М. Р.“, с площ от
около 5 дка, при съседи: Н. М., братя С., М. К.и пасбище.
С констативен нотариален акт № ../…. г. Л.Т.С., К.К.А., Ю. Н. М., П.Н.В., П.П.Г., П.Г. С., Н.П.Г., Б.П.Г.
и Г.С.А. са признати за съсобственици на незастроен поземлен имот с пл. № ………, кв. …, по плана
на гр. Д. –
разширение, при граници на имота по скица: улица, поземлен имот № …., от две
страни – земи по КВС и имот № …., от който имот 1 632 кв. м. са
включени в регулация, 23 кв. м. се
предвиждат за улица, 306 кв. м. се придават към съседни парцели, а останалата
част от 1485 кв. м. съставлява имот № ………. по КВС.
По силата на съдебна спогодба, одобрена с определение
на съда от 15.12.1958 г. по гр. д. № 251/1958 г. по описа на Сливнишкия народен
съд, наследниците на Г.А. Б. – децата му Н. Г. А., М. Г. А.и С. Г.А. – са разделили наследството от
своя баща, като в дял на Н. Г. А. е поставена нива в землището на с.
Д., м. „М. Р.“, с площ от 2. 7 дка, при съседи:
наследници на З. Б., шосе, пасбище и К.Т.; както и
една къща и кошара в землището на с. Д., заедно с дворно място от около 200
кв. м., при съседи: Д. А., Д.Б. и път. В дял на С. Г.А. и М. Г. А. са поставени нива в м. „Л.“, нива в м.
„П. М.“, нива в м. „П.“, нива в м.
„Ш.“, както и селище
в с. Д.
С договор за продажба, оформен с нотариален акт № …/…… г.,
ответникът Т.М. закупил от М. С. Д. горска нива от 2. 491 дка в
землището на гр. Д., м. „М. Р.“, представляваща имот № ………, при
граници: имот № ……….., имот № ………., имот № …………, имот № ……….., имот ……… и имот № ………. При изповядване на сделката
продавачът М. С. Д. се
легитимирала като собственик на този имот с влязло в сила решение № …./…………. г. на ОСЗГ
– гр. Д. и
удостоверение за наследници на Х. П. М.
Съгласно заключението към основната съдебно-техническа
експертиза от 30.11.2015 г. и допълнителната експертиза на вещото лице П., изслушано
в производството пред районния съд, и устните разяснения на вещото лице в
проведените на 27.01.2016 г. и 23.03.2016 г. открити съдебни заседания, процесният имот № …… попада
изцяло върху имот № …. по КР от 1940 г., който от своя страна попада върху
част от имот № ….по КП - между имот пл. № …. по КП от 1975 г. и имот № … по КП от
1940 г. е налице частична идентичност, онагледена върху изготвената към
допълнителното заключнение от 08.03.2016 г. скица (имот пл. № …. по плана на
гр. Д. от 1975 г.
и по действащия от 1992 г. план попада частично в границите на населеното
място, като част от него е извън урбанизираната територия). Вещото
лице дава заключение, че проектният имот с номер 008060 по КВС изцяло попада в
имот № 1051, както и че съществуващите слогове и дървесна растителност са по
границите на проектния имот. Проектният
имот с номер ………. по КВС
изцяло попада в имот № …………….
Съгласно
заключението към съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Г. Г.,
изслушано в производството пред въззивния съд, което
заключение не е оспорено от страните, категоричен извод за наличие на
идентичност между имота, описан в продавателен запис от 18.02.1908 г., имот с
номер 435 по разписните листове от 1923 г. и 1949 г., както и имот 503 по
кадастралния план от 1940 г. не може да бъде обоснован.
От показанията на свидетелите Р. Г., М. Г. и Л. В., разпитани в производството пред въззивния съд, които като единни и безпротиворечиви
съдът кредитира изцяло, се установява, че територията, върху която попада процесният имот, не е била включвана в ТКЗС, както и че
върху нея са били построени множество къщи. Имотът бил с площ от около 3 дка и
бил ползван от Г.А., а след смъртта му – от дъщеря му М. А. От запад и изток - югоизток имотът граничил с имоти на Я. Д., от юг – с
мера, пасище, а от север – и с имоти на В. и М. (фамилии свидетелите Р. Г. и М. Г. и не сочат) и С. П.
От показанията на свидетелите Н. В. и Д. С., събрани в
производството пред въззивния съд, се установяват
следните правнорелевантни факти: както Г.А.,
наследодател на ищците, така и М. С.Д., праводател
на ответника, притежавали имоти в м. „М. Р.“ в землището на гр. Д., но имотите
им не били гранични, а между тях се намирал коларски път.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни правни норми.
В доказателствена тежест на
ищците е установяването на следните юридически факти – придобиване на спорния
имот от Г.А. на основание договор за покупко-продажба от 18.02.1908 г. (а при поддържаното в условия на
евентуалност основание придобивна давност – спокойно,
явно, непрекъснато владение в периода 1908 г. – 1957 г.); законово наследствено правоприемство от Г.А.; наличие на идентичност между
спорния имот и имота, предмет на продавателен запис от 18.02.1908 година.
Договорът за покупко-продажба от 1908 г., на който се
позовават ищците, не е бил сключен в предвидената съобразно нормите на чл. 219
от Закона за задълженията и договорите (в редакцията му до 1951 г.) форма за
действителност, а именно нотариална форма. С Указ № 39/ 15.07.1920 г. е приет
Закон за урегулиране на неоформените с нотариални актове покупко-продажби на
недвижими имоти, с чл. 1 от който се признават за действителни от деня на сключването им
писмените и устни договори за продажба на недвижим имот, когато са налице
следните предпоставки: ако договорите са били сключени до м.01.1919 г.; ако
купувачът е влязъл във владение на имота; ако има едно от следните
доказателства - частен продавателен акт, писмен или устен договор или други
каквито и да е доказателства; ако купувачът обработва земята, а не я е купил с
цел да търгува с нея. Съобразно установените по делото факти въззивният съд намира, че тези предпоставки са налице и по
силата на договора за продажба от 1908 г. наследодателят на ищците е придобил
собствеността върху нива с площ от около 5 дка, находяща
се в землището на с. Д., м. „М. Р.“, при съседи:
Н. М., братя С., М. К. и пасбище.
Въз основа на събраните във въззивното производство гласни доказателства
съдът обосновава извод за това, че територията, в която е попадал този имот, е
имала селищен характер. По въпроса за статута на имот, намиращ се извън
регулационния план на населеното място, а и във връзка с възраженията на
ответника, следва да се отбележи, че не всички земи, които се намират извън
регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Такива земи
могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС,
нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически
от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността
върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не.
Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ (за тях не съществува забраната да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки, нито забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са
одържавени).
В противоречие с правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса
ищците не установиха дали спорния имот се включва в имота, описан в
продавателния запис от 1908 година. Извод за наличие на такава идентичност не
следва нито от заключението към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г.,
нито от събраните във въззивното производство гласни
доказателства.
При неустановяване на факта чрез пълно и главно
доказване от ищците, че именно спорните 1 485 кв. м. са били притежание на
наследодателя им, респ. че са част от недвижимия имот, описан в процесния продавателен запис, на който въззивниците
основават своята активна материална легитимация в настоящия процес, следва да
се приложат правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като се приеме, че в обективната действителност не са възникнали правопораждащите спорното материално право юридически факти.
По тези правни съображения установителните искове
трябва да бъдат отхвърлени.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/02.06.2016 г. по гр.
д. № 674/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: