Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 25.08.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание ………..…
на втори
юли ............................................................................……………..…….………………..………
през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мариана Кадиева, ……………………….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ......................
административно
дело №462 .... по описа за ..................... 2019 година .....................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.118 от КСО, във вр. с Раздел
І/Първи/ на Глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба, подадена
от А.А.М., с посочен в жалбата адрес ***, чрез
пълномощник – адв.С.Ф.М. ***, с посочен съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №2153-08-195 от
15.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата/възражението/ й против Разпореждане №*** от *** год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с
което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство.
Жалбодателката заявява в жалбата, че
счита, че
оспореното Решение №2153-08-195 от 15.11.2019 год. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби, поради което в законоустановения срок го обжалва. Моли съда
да постанови решение, с което да го отмени, като претендира и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката А.А.М.,
с посочен в жалбата адрес ***, не се явява, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител - адв.С.М. ***, който
заявява, че поддържа жалбата. Моли
да бъде отменено обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали и да бъдат присъдени на жалбодателката
направените
по делото разноски. Сочи, че единствен мотив за издаването на процесното
решение е, че жалбодателката не е упражнявала
дейността, за която е регистрирана, тъй като е била извън страната. Сочи,
че от
приложената по делото Справка с Рег.№*** от *** год., издадена от ОДМВР –
Кърджали, е видно, че жалбодателката е напуснала страната на 02.09.2018 год. и се
е завърнала на 28.07.2019 година, но вВидно от приобщените по
делото множество доказателства, се установило наличие на различни
дати, на които дати жалбодателката е била в страната, а
именно -
на 02.12.2018 год., когато е подписала предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а също така, видно от представения в предходно съдебно
заседание Анкетен формуляр с Вх.№*** от *** год., е
видно ,че същата се
е намирала в страната и е подала лично документите си в Областна дирекция
„Земеделие” – град Кърджали към Министерството на земеделието и храните. Сочи,
че видно и
от представената по делото годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
жалбодателката отново е била в страната и е подала лично декларацията, а
също така,
от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, по категоричен начин
се установило, че жалбодателката е упражнявала дейността,
за която е била регистрирана. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като
незаконосъобразно и да бъдат присъдени на
жалбодателката направените разноски по делото.
Жалбодателката А.А.М. заявява в хода по
същество, че живее при родителите си в ***, ***, с едногодишното ми дете, като
твърди, че действително е отглеждала кокошки. Заявява също, че съпругът й живее
и работи в *** и поради тази причина, с детето й са му гостували за по една
седмица, като твърди, че първия път, на 02.09.2018 год., пътували със самолет
до *** и се върнали след една седмица в Република България с автомобил, като
мисли, че на връщане минали през ***, но не е много сигурна.
Твърди също, че следващото й пътуване до *** било в края на месец декември 2018
год., през месец януари родила, след което, в края на месец януари 2019 год.,
се върнала в Република България.
Ответникът по жалбата – директорът
на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се
явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Д. Я.,
който оспорва жалбата и я намира за неоснователна. От името на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила
обжалваното Решение №2153-08-195 от 15.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото е установено, че
жалбодателката не е упражнявала трудова дейност, като
земеделски стопанин, като сочи, че лицето е напуснало страната на 02.09.2018
год., няколко дни, след като е заявило, че ще упражнява трудова дейност, като
земеделски стопанин и е било извън територията на Република България до
28.07.2019 год., когато се е завърнало обратно в страната. Счита, че при тези
обстоятелства, несъмнено може да се направи извод, че практически трудова
дейност, от страна на жалбодателката, не е
упражнявана, а след като не е упражнявана трудова дейност, за нея не е
възникнало осигуряване за риска „Общо заболяване и майчинство”, поради което тя
не е осигурено лице за този риск и не отговаря на едно от кумулативните
изисквания на закона, а именно, към момента на настъпване на осигурителното
събитие, което е станало на 01.01.2019 год., с раждането на детето, тя не била
осигурено лице за риск „Общо заболяване и майчинство”. Сочи, че болничните
листове на лицето са издадени след като тя се е завърнала в Република България,
а именно на 12.08.2019 год., а на 09.08.2019 год. е била подадена годишната
данъчна декларация, като счита, че болничните листи са антидатирани.
По отношение на наведените доводи, че жалбодателката
е била в Република България няколко дни преди раждането счита, че ако това е било
така, тя щяла да има издаден болничен лист за 45 дни преди раждането, но това
очевидно не е така. Намира, че след като не е налице едно от кумулативните
изисквания на закона, това е самостоятелно основание да бъде постановен отказ,
заявеното обезщетение да бъде отпуснато. В тази връзка, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата и да остави в сила обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателката
А.А.М. със съпроводително писмо с Изх.№***/***
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.6/, като е получено на посочения в жалбата
адрес, лично от нея, на датата 04.12.2019 год., видно от отразеното в приложеното
към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.9/. Жалбата против
решението е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до
административния съд, по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт
Експрес”, на датата 07.12.2019 год., видно от приложената разписка с баркод *** на същата куриерска фирма/л.5/, като е получена и регистрирана в деловодството на ТП на НОИ
– Кърджали с Вх.№*** на *** год., видно от
положения върху същата щемпел/л.3/ или иначе казано, жалбата е подадена до
административния орган точно на 3-ия/третия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която
е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и
интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от
Осигурителна каса – ***, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/, с
Вх.№*** от *** год./л.35/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 01.01.2020 год. до
11.02.2020 год., на жалбодателката А.А.М.,
като в същото не са посочени данни за роденото дете. Към това удостоверение е
бил приложен и Болничен лист №*** за временна
неработоспособност, издаден на 12.08.2019 год. от ЛЗ АПИМП д-р С. М., на жалбодателката жалбодателката А.А.М., с период на временната неработоспособност
01.01.2019 год. – 11.02.2019 год., общо за 42 календарни дни/л.36/. Като диагноза в
този болничен лист е вписано „***”, а като причина за временната
неработоспособност е вписано „майчинство”, както и е отразено, че раждането е
станало на 01.01.2019 год. и е посочено името на роденото дете – А. А. М., с
ЛНЧ **********. В забележка към този болничен лист е отразено, че е антидатиран поради късно потърсване по вина на пациентката,
както и че детето е родено в ***.
За
преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО, с писмо Изх.№***
от ***
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.31/, от ОДМВР – Кърджали е изискана
информация/справка/ за влизанията и излизанията от Република България, за
периода: 2018 год. - 2019 год., за 11/единадесет/ посочени в писмото лица, в
т.ч. и за жалбодателката А.А.М..
По повод това писмо е издадена Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали, постъпила в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№*** от ***
год./л.29-л.30/, съдържаща информация
за регистрираните задгранични пътувания в периода 01.01.2018 год. до 23.09.2019
год., за посочените осем лица, в т.ч. и за жалбодателката
А.А.М. – т.11 от справката.
След
анализ на събраните доказателства, началник сектор „Краткосрочни
плащания”/„КП”/ при ТТП на НОИ - Кърджали, действащ „за ръководител” по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане
№*** от *** год./л.25/, е отказал да отпусне парично
обезщетение на жалбодателката А.А.М.,
за временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 01.01.2019 год.
до 11.02.2019 год., с мотив, че жалбодателката не е
осигурено лице по смисъла на
КСО, защото не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, тъй като не е
била на територията на страната. Това разпореждане е получено от жалбодателката М., на датата 03.10.2019 год., видно от
приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.26/.
Срещу
това разпореждане, на 17.10.2019 год., е била подадена жалба /наименована „възражение”/, до директора на ТП на НОИ –
Кърджали, регистрирана с Вх.№*** от ***
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.24/, в която е посочено, че изложените в
оспорения акт мотиви, а именно - че а именно - че жалбодателката не е упражнявала дейност понеже често е
пътувала в чужбина и че детето е родено извън страната, били незаконосъобразни
и дискриминационни, след като няма законова забрана или ограничение за пътуване
извън страната и не е с прекратена дейност на стопанството в регистрираното
населено място, съгласно изискванията на КСО и Наредба №3/29.01.1999 година.
Изложен също е и довод, че мотивите в разпореждането противоречат на нормата на
чл.23, §2 от Регламент (ЕО) №796/2004 год. на Съвета, с Тълкувателно решение на
Съда на ЕС по дело С-536/09 от 16.06.2011 год. на седми състав.
С
писмо Изх.№***/*** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.22/, от жалбодателката
М. е изискано, в 7/седем/-дневен срок, да представи жалбата/възражението/ в
оригинал, т.к. същото е било депозирано не в оригинал, а в цветно ксерокопиран вид, като това писмо е получено от същата на
датата 23.10.2019 год., видно от приложеното известие за доставяне на
„Български пощи” ЕАД ***/л.23/. В изпълнение на същото, от
жалбодателката А.А.М. е било представено в оригинал, подписано от нея
възражение/жалба/, регистрирано с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.13/, като заедно с това, от жалбодателката
е депозирано и писмо с Вх.№*** на ТП на НОИ – Кърджали
от същата дата - 30.10.2019 год./л.12/,
в отговор на посочените в същото писма на ТП на НОИ – Кърджали. Към същото са
били приложени и писмени доказателства – Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, подадена в ТД на НАП Пловдив Офис – Кърджали на датата 09.08.2019 год.,
в 09:42 часа/л.14-л.16/; Декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице, подадена в ТД
на НАП Пловдив Офис – Кърджали на 29.08.2018 год./л.17/; Анкетна карта за
регистрация на земеделски производител, с Вх.№*** от ***
год. на Областна дирекция „Земеделие” – Кърджали, за регистрацията на А.А.М./л.18-л.20/ и копие от задграничния
паспорт на жалбодателката А.А.М.,
издаден на 13.10.2016 год. от МВР - Кърджали/л.21/.
От
Разпечатка от 19.12.2019 год. от програмен продукт на НОИ - Регистър на
осигурените лица, 22А – Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи
се лица/л./, се установява, че на 29.08.2018 год., жалбодателката
А.А.М. е декларирала пред НАП, че от 27.08.2018 год. започва дейност като земеделски производител и че от
същата дата – 27.08.2018 год. започва да се осигурява като земеделски
производител, с вид на осигуряването по Код 2 - за осигурителни рискове
„Пенсия” и „Общо заболяване и майчинство”/ОЗМ/.
Така,
по повод тази жалба/наименована „възражение”/, с Вх.№***
от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено и оспореното в
настоящото производство Решение №2153-08-195 от 15.11.2019 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.7-л.8/, с което е отхвърлена
жалбата/възражението/ срещу Разпореждане №*** от *** год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователна. За да постанови този
резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е позовал на Справката с Рег.№***
от *** год. на ОДМВР – Кърджали, за регистрираните презгранични
пътувания на жалбодателката А.А.М.,
както и на нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В
решението са изложени подробни мотиви от фактическа и правна страна, които
обуславят така постановения с акта краен резултат, като в същите
административният орган е стигнал до извода и е приел, че жалбодателката
А.А.М. не е упражнявала трудова дейност, за която се
е регистрирала - като земеделски производител, тъй като се е намирала извън
територията на Република България и че поради това, за нея не е възникнало
осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла на КСО. В тази връзка в мотивите е посочено, че жалбодателката
е напуснала територията на Република България на 02.09.2018 год., поради което,
от тази дата, до настъпването на осигурителното събитие - раждането на детето А.
А. М. на 01.01.2019 год., няма основание да се направи извод, че тя е
осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин.
В
съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбодателката
са представени и е приети като доказателство: Удостоверение с Изх.№***
от *** год., издадено от Областна дирекция „Земеделие” – град
Кърджали/л.47/, в което е удостоверено, че жалбодателката
А.А.М.,***, с ЕГН **********, е регистрирана като
земеделски производител по Наредба №3/1999 год., на 27.08.2018 год. и има
пререгистрация за 2019 год., както и че не е отписана от Регистъра на
земеделските стопани за област Кърджали, считано от 14.0.2020 год.; Анкетна
карта за регистрация на земеделски производител, с Вх.№*** от ***
год. на Областна дирекция „Земеделие” – Кърджали, за пререгистрацията на А.А.М. като земеделски стопанин за стопанската 2018/2019 год./л.49-л.53/; Разписка за извършено
безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС, с Изх.№*** от *** год.,
издадена от ТД на НАП Офис – Кърджали, в полза на А.А.М./л.48/, с дата на транзакция
09.08.2019 год., по сметка за приходи на централен бюджет, в размер на ***
лева.
В
съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбодателката
са представени и е приети като доказателство и: Предварителен договор за
покупко-продажба от датата 02.12.2018 год., сключен между строителна фирма „***”
ООД ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му М. М. Р., като продавач и А.А.М. *** и съпругът й А. Ф. М. ***, като купувачи/л.61-л.62/, за покупката на гараж
№*, находящ се в ***, на ул.„***” №***, със застроена площ от
20.79 кв.м., за сумата от *** лева, платима на две
вноски – през май 2019 год. първа
вноска, в размер на *** лева, по банков път и през месец 2019
год. – останалата част, в размер на *** лева, по посочена
банкова сметка ***. На този предварителен договор за покупко-продажба от ***
год., срещу „купувач”, обаче, е положен само един подпис, без да е указано, чий
е този подпис. Представена е и е приета като доказателство и Вносна бележка №***
от *** год. на Търговска банка „Д” АД ***, за внесена сума, в размер на ***
лева, по сметка на „***” ООД ***/л.69/, с посочено основание – първа вноска за гараж
№*, ул.„***” №***, от А.А.М. и А. Ф. М., но като вносител на сумата, в тази
вносна бележка е вписано лицето Н. А. Ф., с ЕГН **********, която всъщност е
майка на жалбодателката А.А.М..
Представен е и е приет като доказателство и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №*** от *** год., том **,
рег.№***, нот.дело №*** от ***
год. на нотариус Е. К., съдебен район ***, с Рег.№*** на Нотариалната камара/л.66-л.68/, с който, „***” ООД ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му М. М. Р., е продал на А. Ф. М., с
ЕГН ********** и съпругата му А.А.М., с ЕГН **********,
описания по-горе недвижим имот - гараж №*, на ул.„***” №***
в ***, със застроена площ от 20.70 кв.метра, за
сумата в размер на *** лева, като на този нотариален акт са
се подписали и двамата купувачи, като са
вписали и трите си имена. Представено е и е прието като доказателство и
Преводно нареждане от 02.08.2019 год. на Банка „ДСК” ЕАД ***, за преведена сума
в размер на *** лева, по сметка на „***” ООД ***, с основание за превода -
втора вноска за покупка на гараж * на ул.„***” №***/л.70/, в което преводно
нареждане, като наредител е вписана жалбодателката А.А.М. и същата се
е подписала на нареждането, както и на съпровождащата го операционна бележка от
същата дата - 02.08.2019 год., издадена в 09:20 часа/л.70/.
В
съдебно заседание, от процесуалния представител на ответника, са представени и са
приети като доказателство по делото, Писмо с Изх.№*** от ***
год. на директора на Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали, с Вх.№***
от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.71/ и Пълномощно с нотариална заверка на подписа с
Рег.№*** от *** год., с упълномощител - жалбодателката А.А.М. и упълномощено лице Ф. М. А. от ***/л.72/. В писмото е посочено,
че А.А.М., с ЕГН **********, има регистрация по
Наредба №3/1999 год. като земеделски стопанин на 27.08.2018 год. и има
пререгистрация на 19.02.2019 год., както и че е отписано от регистъра на
земеделските стопани за област Кърджали на 14.01.2020 год. В същото писмо е
посочено, че пререгистрацията на лицето като земеделски стопанин на 19.02.2019
год. е извършена чрез упълномощено лице, с нотариално заверено пълномощно, като
към писмото е приложено заверено копие от пълномощното. От приложеното
пълномощно с нотариална заверка на подписа, с Рег.№*** от ***
год. на нотариална служба при Община ***/според
вписаното в положения щемпел/ е видно, че жалбодателката
А.А.М., с ЕГН **********, е упълномощила Ф. М. А. от
***, ***, с ЕГН **********, да я представлява пред ОД „Земеделие” – град
Кърджали, ТП на НОИ – град Кърджали, Агенция по вписванията и ТД на НАП –
Кърджали, като подаде от нейно име заявлението й за регистрация и дерегистрация като земеделски производител/ тютюнопроизводител,
вписването и отписването й от Осигурителни каси и всички необходими документи
относно регистрацията й като земеделски производител/тютюнопроизводител.
По направено доказателствено искане от процесуалния
представител на жалбодателката, до разпит като
свидетел в съдебно заседание е допуснато лицето Н. А. Ф. – майка на жалбодателката, която изрично е заявила, че желае да
свидетелства. В показанията си същата твърди, че дъщеря й била регистрирана като
земеделски производител и отглеждала 14 кокошки и два петела, като закупила
кокошките през 2018 година, като заявява, че яйцата, които снасяли кокошките,
ги продавали. В показанията си сочи, че в началото за кокошките се грижела
дъщеря й, а след това самата свидетелка. Заявява, че зет й живее в ***, а през
2018 година А. ***, като понякога отивала за няколко дни при мъжа си в ***,
като там стояла най-много около една седмица. Твърди, че когато А. си била тук,
в България, тя си се грижела за кокошките. Заявява, дъщеря й родила на ***
в ***, защото имала проблем с ***. Твърди ,че дъщеря й
била в чужбина 15-20 дни преди да роди. На поставен въпрос от съда отговаря, че
кокошките ги закупили наведнъж и дали над 300 лева - за 14 кокошки и два петела,
като пояснява, че ги закупили от близки и роднини и че има сестра в ***, Община
*** и оттам купили няколко кокошки. На друг въпрос, поставен от съда,
свидетелката заявява, че си спомня, че през 2018 год. дъщеря й А. през месец
септември отишла до *** за няколко дни и се върнала, след това отишла през
месец декември, преди Нова година за няколко дни, като не си спомня, дали е
пътувала до *** през лятото на 2018 година.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Разпоредбата
на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Изм.
- ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) регламентира,
че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния
осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова
сметка, *** помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
издава разпореждане за отказ.
Разпореждане
№*** от *** год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото,
със Заповед №1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, т.1 от същата/л.28/, на
основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния
осигурителен институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията за
отказ за отпускане на обезщетения, в т.ч. и раждане, по чл.40, ал.3 от КСО,
т.е. разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган,
съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения
по глава четвърта, раздели І и ІІ/който раздел ІІ регламентира обезщетенията за
майчинство/ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като
с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт
е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките
на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и
териториална компетентност. Следва да се отбележи, че оспореното решение е
издадено в условията на заместване, от служител – началник отдел
„Административен” в ТП на НОИ – Кърджали, който, със Заповед №1016-40-56 от
17.01.2017 год. на управителя на НОИ/л.10/, с т.1 от същата, на основание чл.37, ал.5, т.1 от КСО, е
определен да изпълнява правомощията на директора на ТП на НОИ – Кърджали, предоставени
по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на негово
отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна
неработоспособност, командировка или друга възникнала неотложна необходимост,
като видно от приложената Заповед №27730 от 08.11.2019 год. на управителя на
НОИ/л.11/, в периода от
14.11.2019 год. до 15.11.2019 год. вкл., директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
ползвал платен отпуск за ненормиран работен ден.
Оспореното
решение е издадено в посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е
подадена на 17.10.2019 год., а решението е постановено на 15.11.2019 год./,
като освен това, същото е издадено при спазване изискванията за писмена форма и
съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по
силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и
правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117,
ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен
акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал
с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е”
от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и
сроковете за издаване на оспорения административен акт, т.е. по отношение на
същия не е налице отменителното основание по чл.146,
т.3 от АПК.
Разгледан
по същество, оспореният акт е законосъобразен, като издаден и в съответствие и
с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
по следните съображения:
Ясно
е, че правото на парично обезщетение за бременност и раждане е признато по
чл.48а от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако същите
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Същевременно,
„осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3, предл.І/първо/
от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, а съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й. Следва да се посочи, също така, че според разпоредбата на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и
са регистрирани по установения ред. В мотивите към оспореното решение е
посочено, че от анализа на горецитираните разпоредби
следва, че законодателят приема за осигурено лице това, което реално извършва
трудова дейност, но и че в случая, тази предпоставка не е налице, тъй като при отсъствието на А.А.М.
от страната, тя практически не би могла да осъществява трудова дейност като земеделски стопанин и че А.А.М. не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала, защото това е
невъзможно, тъй като лицето се е намирало извън територията на Република България.
Правилен е изводът, че правопораждащият факт за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност
и че осигурено е това лице, по
отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява
трудова дейност на някое от основанията
за задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Правилно са и изводите, изложени в
мотивите към оспореното решение, че осигурителните правоотношения по разходване
на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и
осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които
представляват и основанието за обществено осигуряване и следователно,
осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването
на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение, както и това, че в случая, основанието за
осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин и че поради това, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбодателката е необходимо да е налице реално
упражняване на трудова дейност, която
да е започнала и да не е прекъсвана. Във връзка с това, законосъобразно
е прието в мотивите, че регистрацията на А.А.М. като
земеделски стопанин, сама по себе си не може да обуслови възникването на
осигурително правоотношение, ако реално не бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е
регистрирано и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Така всъщност, спорният
въпрос се свежда до това: упражнявала ли е реално жалбодателката
А.М. трудовата дейност, за която е
регистрирана и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, т.е. като земеделски производител,
за да се отговори и на въпроса - била ли е жалбодателката
осигурено лице по смисъла на §1,
т.3 от ДР на КСО.
В
мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието,
че от събраните доказателства се
установява, че А.А.М. не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала,
защото това е било невъзможно, тъй като лицето се е намирало извън територията
на Република България, като е посочено, че жалбодателката
е напуснала територията на Република
България на 02.09.2018 год., поради което от тази дата, до настъпване на
осигурителното събитие - раждането на детето на 01.01.2019 год., няма основание
да се направи извод, че същата е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, като е отбелязано, че релевантното
за настоящия случай обстоятелство - че А.А.М. не
се е намирала на територията на Република България, за да упражнява
трудова дейност като земеделски стопанин,
е безспорно установено с писмени
доказателства. Така е изведен и изводът, че след като не е налице реално
упражняване на трудова дейност от страна на жалбодателката,
то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла
на КСО, поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие, тя не
отговаря на материалноправните изисквания на чл.48а от КСО, за получаване на парично
обезщетение за бременност и раждане.
Според
настоящия съдебен състав, изводите на административния орган, че към настъпване
на осигурения социален риск – раждането на детето А. А. М., на 01.01.2019 год.,
жалбодателката А.М. не е била осигурено лице,
съответстват на установените в хода административното производство факти, като
тези изводи не се променят и от допълнително събраните писмени доказателства в
хода на настоящото съдебно производство. В този смисъл безспорно са данните от
цитираната по-горе Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали - т.11 от
същата, от която се установява най-напред, че на 12.08.2018 год., в 08:52 часа,
е регистрирано влизане на лицето в РБългария, през
ГКПП – *** и съответно – на 02.09.2018 год., в 12:15 часа, е регистрирано
излизането й от РБългария, през ГКПП – Аерогара
София. Може да се направи извод, че в този период от 22 календарни дни - от 12.08.
до 02.09.2018 год., през които жалбодателката А.М. е
пребивавала на територията на РБългария, тя се е
регистрирала като земеделски производител – на датата 27.08.2018 год. е
попълнена и регистрирана в Областна дирекция „Земеделие” – Кърджали Анкетната
карта за регистрация на земеделски производител, с Вх.№*** от ***
год., за регистрацията на А.А.М. като земеделски
стопанин, а два дни по-късно – на 29.08.2018 год., е била подадена от нея в ТД
на НАП Пловдив Офис – Кърджали и Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е декларирала, че
упражнява дейността като земеделски производител и съответно се осигурява за
всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест
и безработица, считано от 27.08.2018 година. След регистрираното напускане на
страната на 02.09.2018 год., следващото влизане на жалбодателката
А.А.М. на територията на РБългария
е регистрирано чак на 28.07.2019 год., в 12:55 часа и съответно, излизане от РБългария – на 16.09.2019 год., в 12:14 часа, и в тези два
случая – също през ГКПП – Аерогара София. Може да се направи извод, че в този
период от 51 календарни дни - от 28.07.2019 год. до 16.09.2019 год., през които
жалбодателката А.М. е пребивавала на територията на РБългария, същата, заедно
със съпруга си, се е явила лично при нотариус, за изповядване на сделката по
закупуването на описания по-горе недвижим имот, с нотариалния акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*** от ***
год., том ***І, рег.№***,
нот.дело №*** от *** год. на нотариус Е. К.,
съдебен район ***, с Рег.№*** на Нотариалната камара,
като на същата дата е било извършено и второто плащане по тази сделка, в размер
на *** лева. В същия този период – на датата 09.08.2019 год., е
била подадена от жалбодателката А.М. и Годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, за данъчната 2018 год., подадена в ТД на
НАП Пловдив Офис – Кърджали, като от същата дата е и Разписката за извършено
безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС, с Изх.№*** от *** год.,
издадена от ТД на НАП Офис – Кърджали. В същия този период – на датата
12.08.2019 год., т.е. 14 календарни дни след влизането й на територията на РБългария, същата е потърсила и болничния лист за раждането
на детето й А. М. и такъв й е бил издаден на същата дата – 12.08.2019 год., а
именно - посочения по-горе Болничен лист №*** за временна
неработоспособност, издаден на 12.08.2019 год. от ЛЗ АПИМП д-р С. М., за периода от 01.01.2019 год. до 11.02.2019 година. Следва
да бъде отбелязано, че единственото друго влизане на жалбодателката
А.М. в РБългария през 2018 год., е на 27.07.2018
год., в 19:00 часа, през ГКПП – *** и съответно, излизане на
10.08.2018 год., в 14:35 часа, през ГКПП – ***, т.е. налице е престой на
територията на РБългария от 14 календарни дни, но
този период е ирелевантен по спора, т.к.
регистрацията на жалбодателката като земеделски
производител и съответно, началото на осигуряването й като такава, за посочените
осигурени социални рискове, е станало след тази дата, а именно – на датата
27.08.2018 година.
При
това положение, след като жалбодателката А.М. се е
регистрирала като земеделски производител на 27.08.2018 год., но още на 02.09.2018
год., т.е. само 5/пет/ дни след това, е напуснала
територията на Република България и от тази дата, до настъпването на
осигурителното събитие -
раждането на детето на 01.01.2019 год.,
същата не е пребивавала на територията на РБългария,
то няма никакво основание да се направи
извод, че същата е осъществявала
трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин. Тези изводи не се разколебават от представените в съдебно
заседание допълнителни писмени доказателства от процесуалния й представител,
вкл. и от предварителния договор за покупко-продажба от датата 02.12.2018 год.,
сключен между строителна фирма „***” ООД ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му М. М. Р., като продавач и жалбодателката
А.А.М. и съпругът й А. Ф. М., като купувачи, тъй като
този предварителен договор е без нотариална заверка, т.е. същият е без
достоверна дата, а освен това, както бе упоменато и по-горе, на този
предварителен договор за покупко-продажба от *** год., срещу „купувачи” е
положен само един подпис, без да е указано, чий въобще е този подпис. Освен
това, обстоятелството, че жалбодателката А.А.М. е напуснала страната на 02.09.2018 год. и следващото й
влизане на територията на РБългария е регистрирано
чак на 28.07.2019 год., не се разколебава от представената и е приета като
доказателство Вносна бележка №*** от *** год. на Търговска банка „Д” АД ***, за
внесена сума, в размер на *** лева, по сметка на „***”
ООД ***, в която, като вносител на сумата е вписано лицето Н. А. Ф., с ЕГН **********,
т.е. майката на жалбодателката А.А.М.
Така
или иначе, от представената Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали
- т.11, е видно, че за цялата 2018 год. жалбодателката
А.М. има регистрирани само две влизания на територията на Република България,
съответно, първото влизане на 27.07.2018 год., в 19:00 часа, пред ГКПП – ***
и излизане
на 10.08.2018 год., в 14:35 часа/т.е. престой на територията на страната от две
седмици/, който период, обаче, е ирелевантен за
настоящия спор, т.к. този неин престой на територията на РБългария
е преди регистрирането й като земеделски производител и съответно, преди
декларираното начало на осигуряването за посочените осигурителни рискове. Второто
влизане, посочено и по-горе, е на 12.08.2018 год., в 08:52 часа и съответно
излизане - на 02.09.2018 год., в 12:15 часа, т.е. престоят й на територията на РБългария след регистрирането й като земеделски
производител на 27.08.2018 год. и декларираното начало на осигуряването й от
същата дата, за цялата 2018 год., е общо само 5/пет/ дни – от 27.08.2018 год.
до 02.09.2018 год., поради което съдът в настоящия състав намира, че по никакъв
начин не може да се направи извод за реално упражняване на трудова дейност като
регистриран земеделски производител, от страна на жалбодателката
А.А.М. през 2018 година. Съдът не кредитира
показанията на св.Н. А. Ф. – майка на жалбодателката,
т.к. същата логично цели да докаже изгодни за дъщеря й факти и обстоятелства, а
и защото показанията й са в пълно противоречие с анализираните по-горе писмени
доказателства, събрани по делото.
При
така установените факти, изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност, поради раждане, по представения болничен лист,
законосъобразно и правилно е било отказано. Това е така, защото няма данни жалбодателката да е започнала осъществяване на заявената
трудова дейност като земеделски производител, като при така установените факти
е без значение обстоятелството, дали А.А.М. е внасяла
осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо платени. Така, след като е
установено, че жалбодателката не е извършвала трудова
дейност като земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице”
по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск –
раждането на дете, то законосъобразно и правилно е било отказано изплащането на
парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода на раждане - от *** год. до 11.02.2019 год., т.е.
оспореното решение е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така,
с оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира,
че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените административно-производствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания
за отмяната му.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба от А.А.М., с
посочен постоянен адрес ***, против Решение №2153-08-195 от 15.11.2019 год., издадено
от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №*** от *** год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е
отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради майчинство, за неоснователна и
недоказана, поради което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това
решение следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по
въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в хода на
настоящото производство.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М., с
ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес ***, против Решение №2153-08-195 от
15.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата/възражението/ й против Разпореждане №*** от *** год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с
което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство, за периода от 01.01.2019 год. до 11.02.2019 година.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл.119 от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
С Ъ Д И Я: