Решение по дело №988/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т.1 б "б" от Закон за движение по пътищата - ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. Р. Т. чрез ... М. В. против Заповед № GРАМ -1329052/13.12.2024г. издадена от мл. Автоконтрольор при РУ [населено място] при ОД на МВР В. Търново за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че по делото не е категорично установено твърдяното от органа нарушение или основанието за издаване на Заповедта се явява недоказано. Посочено е, че жалбоподателят е оспорил показанията на drug test, което е довело до издаване на талон за биологическо изследване чрез кръв и урина, което е сторил веднага, при което е бил съпроводен от полицейския орган. Към момента на издаване на заповедта резултати от биологическото изследване, което се явява меродавно не са постъпили. Самият жалбоподател е посетил лаборатория Рамус на следващия ден, като му е издаден Протокол, от който е видно, че е налице отрицателен резултат за всички видове наркотици. Следователно заповедта се явява и материално – незаконосъобразна, тъй като не са изпълнени кумулативно дадените от чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП обстоятелства за издаване на акта. От съда се иска да отмени обжалваната Заповед за налагане на ПАМ и присъждане на направените по делото разноски. .

В о.з. се представлява от ... В., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Допълва, че резултатът от изследването на биологически материал – кръв и урина е определящ, и към момента на издаване на заповедта не е бил наличен. Материалната предпоставка аз издаване на заповедта е управление на МПС под влияние на упойващо вещество, което следва да е установено по предвидения за това ред , както изисква чл. 171, ал.1 т.1 б „б“ от ЗДвП и чл. 23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и наркотични вещества и техните аналози. Към момента на издаване на административния акт няма годно доказателство, установяващо наличието на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, което означава, че Заповедта е издадена без основание.

На основание чл. 143, ал.1 от АПК претендира заплащането на направените по делото разноски, за което не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК.

 

Ответната страна – Младши автоконтрольор при РУ [населено място] при ОД на МВР В. Търново, редовно призован не се явява , не се представлява.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.12.2024г. за времето от 7,00 часа до 19,00 часа, издателят на административния акт е бил наряд, и около 11,35 часа в [населено място] ,на у,л. Трети март № 9 заедно с мл. И. Ц. са спрели товарен автомобил марка Фиат Добло с рег. № ..., собственост на И. Т., който го е управлявал. При извършената проверка е установено, че жалбоподателят не носи свидетелство за регистрация на ППС. С помощта на техническото средство –дрегер DRUG TEST 5000 с инвентарен номер ARМЕ, 0011, който отчита положителен резултат за употреба на наркотици – амфетамин, което е обективирано в съставения Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, подписан от жалбоподателя с възражение и от полицейския орган стр. 5 от делото. За посоченото техническо средство е представено заверено копие на протокол № *********-10000/13.2.2024г. за сервизна проверка. Тъй като жалбоподателят е оспорил показанията на техническото средство, му е издаден талон за медицинско изследване с номер: 256681/13.12.2024г, и е бил отведен в ФСМП [населено място] от органите на реда, където дава кръвна проба за медицинско изследване и проба от урина за химически анализ. На жалбоподателя е предявено административно обвинение за управление на МПС под влияние на упойващи вещества, което съставлява нарушение на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП чрез съставяне на АУАН № Серия GA – 1277715/13.12.2024г. от мл. А. Д., като свидетел е посочен мл. И. Ц.. АУАН е подписан от жалбоподателя и му е предявен. След което е издадена и процесната в настоящото производство Заповед № GРАМ -1329052/13.12.2024г. издадена от мл. Автоконтрольор при РУ [населено място] при ОД на МВР В. Търново за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата е връчена на 13.12.2024г. а жалбата против нея е подадена на 17.12.2024г до Административен съд Велико Търново.

В хода на съдебното дирене като доказателства са приобщени горепосочените писмени доказателства, съставляващи административната преписка с вх. № 5529/31.12.2024г. В административната преписка се съдържа и справка за нарушител / водач, от която е видно, че на жалбоподателя са налагани множество наказания.

По делото не е представен резултата от изследването,

 

Като писмени доказателства по делото са приети Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.2 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в съответните РУ, могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“. За удостоверяване качеството на издателя на Заповедта – мл. Автоконтрольор е представено удостоверение УРИ 2600000-6336/27.12.2024г.

По делото е прието като доказателство и направено изследване от СМДЛ Рамус ООД от 14.12.2024г., от което е видно, че за всички изброени в него наркотични вещества при проверка на жалбоподателя не е установено наличието на никой от тях.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1 б "б" от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

По делото няма спор, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП на основание чл. 165,ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.2 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в РУ при ОД на МВР могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“. Или с горепосочената Заповед Директор на ОД на МВР В. Търново е делегирал своята компетентност по издаване на мотивирани заповеди за налагане на ПАМ на младши автоконтрольор в РУ към ОД на МВР , в настоящия казус РУ [населено място], какъвто е издателят на акта. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен, надлежно оправомощен орган.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.1 б"б" от ЗДвП както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА на това основание.

Оплакването за съществено нарушение на административно- процесуалните правила се явява основателно. Няма спор между страните, че проверката е извършена от оправомощени лица, определени по график, на водач на ПМС, при което с техническо средство, за което са представени достатъчно доказателства за неговата изправност, е установена употребата на упойващо вещество- амфетамин. За този факт е съставен Протокол, подписан от ответник жалба и жалбоподателя с възражение, който представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. С чл. 144 от АПК, но неговата доказателствена сила е била надлежно оспорена на място от жалбоподателя. Правилно и законосъобразно в тази хипотеза, административният орган е издал талон за медицинско направление за вземане на проби от кръв и урина, съпроводил е водача на МПС до съответната лаборатория, където същият доброволно е дал биологични проби от кръв и урина.

По аргумент от чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и от чл. 6, ал. 9 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, показанията на химико- токсикологично или медицинско изследване са определящи за съществуването на материално-правните предпоставки за прилагането на ПАМ. От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.7.2017г. хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая, процедурата за вземане на кръв от жалбоподателя за химико-токсикологично изследване е спазена, което е видно от приложените документи от органа, като е безспорно, че резултат от изследването не е наличен както към датата на издаване на оспорената Заповед, така и към датата на приключване на съдебното дирене. Ответникът не е представил изготвен по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има задължението по 77, ал. 1 от Наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване, въпреки че срокът за неговото изготвяне е изтекъл, нито е поискал отлагане до изготвянето му. В този смисъл виж Решение № 15/11.01.2023г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1822 по описа за 2022г., Решение № 148 от 18.05.2023 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 194 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., Решение № 248 от 20.12.2023 год. На Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 231 по описа за 2023 г. и др.

 

Следователно, доколкото административният орган не е изяснил фактическата обстановка по спора, той е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, което изисква издаването на административния акт да стане едва след установяване на всички спорни факти.

По приложението на материалния закон: Както се посочи по- горе, за да е налице основание за издаване на ПАМ от вида на процесната следва да са налице кумулативно следните предпоставки: жалбоподателят да е управлявал МПС към момента на проверката и да е доказано наличието на наркотични вещества и/ или техни аналози с други думи да е доказано нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП. Макар съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон да имат доказателствена сила до доказване на противното, това е валидно само в производството пред административно-наказващия орган. В съдебното производство съдът е длъжен да събере доказателства и да ги обсъди, а не да приложи формално разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Както е посочил и в разпореждането си за насрочване на делото, административният орган следва да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на процесната Заповед. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера, и вземане на биологични проби от кръв и урина, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи – чл. 171, т.1 б "б" от ЗДвП. Според чл.1, ал 3 от Наредба № 1/19.7.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване. Не е налице предпоставката за прилагане на процесната ПАМ към датата на издаването й спрямо жалбоподателя, доколкото не е установена по несъмнен начин предпоставката по чл 171,т.1, б"б" от ЗДвП .

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото спорните факти, а именно употребата на наркотични вещества и/ или техните аналози, при оспорване на резултата от дрегера, годно доказателство се явява само медицинското или химико- токсикологично изследване. След като не е доказан фактът на употреба на упойващо вещество по предвидения от закона ред, а е налице само предположение за това, то Заповедта е постановена в противоречие с материалния закон и жалбата като основателна следва да се уважи със съответните последици от това.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски -10 лева д.т.

В представеното пред съда пълномощно е посочено, че правната помощ се осъществява при условията на чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА, поради което възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,/ново наименование Наредба за възнагражденията за адвокатска работа/ , който за този вид производства е съгласно чл. 8, ал. 3 е 1000 лева В този смисъл .Определение№ 543/21.1.2025г. по адм.д. 8757/2024г. Определение № 13285/6.12.2024г. по адм. д. 3725/2024 След като в това производство жалбоподателят е бил защитаван от адвокат, оказал му безплатна адвокатска помощ и съдействие като на близък , то не става дума за споразумение между клиент и адвокат за размера на адвокатското възнаграждение под минимума на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, ново наим. Наредба за възнагражденията за адвокатска работа, което съдът следва да преценява дали ограничава конкуренцията ,а се касае за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. с чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА, поради което неприложимо е Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016г.В този смисъл Определение № 149/8.1.2025г. по адм.д. 9068/2024г Когато присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. с чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА съдът съобразява фактическата и правна сложност на съответното дело, извършената работа от адвоката, поради което намира, че справедливо се явява възнаграждението определено в чл. 8, ал.3 от горепосочената Наредба като минимум в размер на 1000 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Р. Т. [населено място], ул. П. Ю. Т., Заповед № GРАМ -1329052/13.12.2024г. издадена от мл. Автоконтрольор при РУ [населено място] при ОД на МВР В. Търново за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на И. Р. Т. [населено място], ул. П. Ю. Т. разноски в производството в размер на 10 - десет - лева .

 

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на ... М. М. В. гр. В. Търново ул. Ц. Церковски "№38А, ет 2,офис 2А сумата от 1000- хиляда лева - за оказана безплатна адвокатска помощ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.