РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20205330117029 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Д. У., ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. ************* против ЗК „20-ти април”, ЕИК *********, с.
Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, представляващо ползване без
основание на ½ идеална част от собствените на ищеца земеделски земи, находящи се в с. С.,
общ. Х. от страна на ответника, общо в размер на сумата от 1173,82 лв. – ½ част от
дължимата сума за ползване на поземлени имоти, находящи се в с. С., общ. Х. с
идентификатори ******, ******* и ******* (ползвани чрез другиго ЗК Агрокомерс 98, гр.
Хисаря) и имоти, , с идентификатори ***** и ****** (ползвани лично) за периода от
01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. (пет стопански години), ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –18.12.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът посочва, че с Нотариален акт за делба на недвижими имоти № ***, т. ***, рег. №
*****, дело №1536/2006 г. и Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан в АВ
под номер ****, на *****г., № **, т. **, номера ************ Г. И. У. (починала на *******
г.) придобива правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. С., сред
които поземлени имоти с идентификатори ********, ******* и *******. (С уточнителна
молба ищецът е посочил, че в исковата молба е допусната техническа грешка и погрешно е
изписан имот с идентификатор *******).
Посочва се, че наследници на Г. И. У. са Г. Р. Р. и Р. Д. У., като ищецът е съсобственик на
1
наследствените земеделски земи в землището на с. С., собственост на наследодателя Г. И. У.
при дял ½ идеална част.
Ищецът посочва, че ответната кооперация след ****** г. е ползвала гореописаните
земеделски земи без правно основание, като те се обработват, държат без основание лично
или чрез другиго, стопанисват лично или чрез другиго, завяват в ОСЗ гр. Х., включват се в
споразумения по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и/или отдават под наем на трети лица, като
ЗК„Агрокомерс 98“, гр. Хисаря, посредством различни нотариално вписани договори и
анекси или на други техни пренаематели, сключили споразумения по чл. 70 от ППЗСПЗЗ.
По този начин се твърди, че ответникът се е обогатил неправомерно за сметка на ищеца и на
неговото семейство.
Ищецът твърди, че изложеното се потвърждава от приложените писмени доказателства.
Посочва, че поземлени имоти, находящи се в с. С., общ. Х. с идентификатори *****, ******
и ****** са ползвани чрез другиго ЗК Агрокомерс 98 и техни пренаематели за период от пет
стопански години от **** г. до ****** г., което се установява от приложените договор за
вписан многодишен наем от ****** г., Анекс от ****** г. и писмо от МЗХГ.
Твърди, че поземлени имоти с идентификатори ********и ******* са ползвани лично от
кооперацията за периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2019 г. за пет стопански години, което се
установява от приложената извадка от Приложение № 1 към Заповеди, издадени от ОСЗ
Хисаря, като посочва и конкретните страници от заповедите за всяка стопанска години от
приложенията към тях.
Ищецът твърди, че в периода от ***** г. до ****** г. Г. И. У., която е починала на ****** г.
не е имала с ответната кооперация нито членствени, нито мандатни, нито каквито и да е
правоотношения, по силата на които гореописаните имоти да са предоставени за ползване.
Оспорва се наследодателят на ищеца да е давала правомощия за сключване на
многогодишен договор за наем на земеделска земя от 2011 г. между ответника и ЗК
Агрокомерс 98 гр. Хисаря, като се посочва, че никой от наследниците не е потвърдил
сключването на договора. Твърди се, че наследниците не са давали нотариално заверени
пълномощни или формални права на когото и да е било за сключване на Анекс към
договора.
Ищецът твърди, че ответната кооперация ползвайки без правно основание описаните имоти
се е обогатила за сметка на наследодателя на ищеца и респ. за сметка на ищеца с половината
от сумите, дължими за ползването на имотите за съответния период. За ползването на имот с
идентификатор № ******* с площ от 4.199 дка в м. Г. в. поляна за периода от 01.10.2015 г.
до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 289,11 лв.
За поземлен имот ******* с площ от 1,59 дка, находящ се в м. Б. за периода от 01.10.2015 г.
до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 109,75 лв.
За поземлен имот ****** с площ от 7,06 дка, находящ се в м. П. за периода от 01.10.2015 г.
до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 488,34 лв.
За поземлен имот ****** с площ от 2,49 дка, находящ се в м. О. за за периода от 01.10.2015
2
г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г.
претендира сумата от общо 171,81 лв., а за поземлен имот ******** с площ от 0,89 дка в м.
О. за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 114,81.
Общата претендирана сума за ползване на процесните имоти за процесния период е 1173,82
лв. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
Ответникът ЗК “20-ти Април” - с. Старосел, е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че имоти с идентификатори № ************** въобще не са
заявявани за обработка и ползване за петте стопански години, включени в исковия период.
За този период се сочи, че са заявени за ползване само имоти с идентификатори № ******
и********.
Сочи, че недвижимите имоти са ползвани при наличие на валидно правно основание за това
– договори за наем, като същите са подписани от Г. Р. Р. и се отнасят за цялата площ на
имотите, което изключва хипотезата на неоснователното обогатяване. Твърди се, че по тези
договори ответната кооперация е изплащала лично или на трето лице, посочено от
последната, уговорени наемни плащания добросъвестно, за цялата площ на имотите и в
уговорените срокове.
Оспорва да е налице неоснователно обогатяване, като цитира практика. Твърди, че в случая
са налице валидно сключени договори за наем, които изключват хипотезата на ползване на
посочените имоти без правно основание.
Ответникът твърди, че е налице сключен договор за наем от 14.09.2005 г., като договорът е с
първоначален срок на действие 5 г. до 14.09.2010 г., но същият е продължен, като безсрочен.
Позовава се на чл. 236, ал.1 ЗЗД и съдебна практика в този смисъл.
Ответникът посочва, че са налице договори за внасяне на посочените имоти в кооперацията
за съвместно обработване по реда на чл. 31, ал. 4 от ЗК (ред. на ЗК 2010 г.), сключени през
2010 г., като имотите са предоставени за съвместна обработка безсрочно. Твърди се наличие
и на наемни правоотношения за всяка от стопанските години, включително и стопанската
2014/2015 г., както и заплащане на полагащия се наем за процесните имоти, съгласно
сключените договори.
Посочва се, че все още не е платено за стопанската 2019/2020 г., но то е на договорно
основание и причината е, че същото следва да се заплаща след 10.03.2021 г. Моли да се
отхвърлят исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на настоящото производство са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири
3
групи материални предпоставки (юридически факти): ответникът да е ползвал през
релевантния период без правно основание процесния обект; ищецът да е собственик по
силата на наследствено правоприемство на съответната ид.ч. от процесните имоти, които са
били собственост на неговия наследодател, като е бил лишен от възможността да получава
граждански плодове от него (например наемно възнаграждение); ответникът да се е
обогатил; ищецът да е обеднял, тъй като е бил лишен от възможността да получава
граждански плодове от него (например наемно възнаграждение); връзка между
обедняването и обогатяването и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените
права.
Тези правнорелевантни обстоятелства подлежат на установяване от страна на ищеца при
условията на пълното и главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Ищецът следва да
установи и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно основание за ползване на
процесните имоти, както и обстоятелството, че е заплатил претендираното обезщетение.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 27.09.2021 г. е отделено като
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че в процесния период 01.10.2015 г. –
30.09.2020 г. ответната земеделска кооперация е ползвала процесните имоти, поради и което
не са искани, допускани и събирани доказателства, установяващи ползването на имотите. В
тази връзка неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на
ответната кооперация в писмената защита, че не са събрани доказателства, че именно
ответникът е ползвал и обработвал процесните имоти през исковия период. Това
обстоятелство е отделено като безспорно по искане на процесуалния представител на
ищеца, като процесуалният представител на ответника е заявил изрично, че не възразява да
се отдели като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че имотите се ползват.
Не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че Г. У. е станала
собственик по силата на сключен на ****** г. договор за доброволна делба на поземлени
имоти, находящи се в с. С., общ. Х. с идентификатори, както следва: с № ******, с №
********, с № ********. Въз основа на договор за доброволна делба от ****** г. Г. У. е
придобила и другите два процесни имота, а именно: имот с идентификатор ******** и имот
с идентификатор ********
Г. У. е починала на ********г., като нейни наследници са дъщеря й Г. Р. Р. и синът й Р. Д.
У., като всеки от тях е придобил по наследство по ½ идеална част от притежаваните от Г. У.
процесни недвижими имоти.
От справка в Служба по вписванията се установява, че на 08.09.2015 г. са вписани анекси
за удължаване на срокове на договори за наем с наемодател ответната кооперация и
наемател Агрокомерс 98, като сроковете са удължени с още 5 години, считано от началото
на стопанската 2016/2017 г. и вписванията касаят процесните имоти с № *****, № ***** и
№ *****. По отношение на твърдението, че тези имоти са предоставени по силата на
договор за наем е приет като писмено доказателство договор за наем на земеделска земя от
4
16.04.2015 г., сключен между Г. Р. – наследник на Г. У. и ответната кооперация със срок на
действие 1 стопанска година. От приетото по делото заключение на съдебно –
графологичната експертиза се установява, че договорът е подписан от Г. Р., поради и което
съдът приема, че за стопанската 2015/2016 г. по отношение на процесните имоти с номера
******, ****** и ******* е било налице правно основание за ползването им от ответника.
Относно приетия като писмено доказателство договор за наем на тези земи от ***** г. за
стопанската 2016/2017 г., то същият се установява от приетото заключение на съдебно-
графологичната експертиза, че не е подписан от Г. Р., поради и което и предвид откритото
производство по чл. 193 ГПК, съдът приема, че така приетият документ е неистински и го
изключва от доказателствата по делото.
Приети са като писмени доказателства писма и справки от Министерство на земеделието, от
които се установява, че за целия процесен период от 2015 г. до 2020 г. ответната кооперация
е заявила за ползване имоти с идентификатор ******** и ********. Това обстоятелство не
се оспорва и от ответната кооперация, която сочи, че е ползвала имотите на валидно правно
основание: договори за наем, сключени с Г. Р.. Установява се от приетото по делото
заключение на съдебно – графологичната експертиза, че единствено договорът за наем от
16.04.2015 г. е подписан от Г. Р., поради и което съдът приема, че ответникът е ползвал и
имотите с идентификатори ********* и ******** за стопанската 2015 /2016 г. на валидно
правно основание – договор за наем на имотите, сключен с Г. Р. За останалите стопански
години 2016/2017 г.; 2017/20158 г.; 2018 /2019 г. и 2019/2020 г. ответникът не оспорва
ползването на имотите и съответно това обстоятелство е отделено, като безспорно такова,
съгласно гореизложеното. Не се установи при разпределената доказателствена тежест за
това, наличието на правно основание за ползването на имотите за стопанските 2016/2017 г.;
2017/20158 г.; 2018 /2019 г. и 2019/2020 г.
Приетите като писмени доказателства договори за наем от 10.02.2016 г., 31.03.2017г.,
20.03.2018 г. и 25.03.2019 г. са оспорени, като неистински и е открито производство по чл.
193 ГПК. От приетото и неоспорено заключение на съдебно – графологичната експертиза се
установява, че така приетите документи са неистински и съответно съдът ги изключва от
доказателствата по делото и не ги цени.
По делото са приети 2 заключения на съдебно – техническата експертиза – основно и
допълнително, от които съдът кредитира изцяло допълнителното такова, при което са взети
предвид както терена, така и цените на зърното за всяка от годините, които видимо се
различават. От така приетото допълнително заключение се установява, че средно –
пазарният наем на процесните имоти за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. е в размер
на 1530 лв., а за ½ идеална част, каквато е претенцията на ищеца е 787 лв. Разпределени по
години за стопанската 2015-2016 г. средният пазарен наем за ползването на ½ идеална част
от имотите е 145 лв.; за стопанската 2016-2017 г. средният пазарен наем за ползването на ½
идеална част от имотите е 152 лв.; за стопанската 2017-2018 г. средният пазарен наем за
ползването на ½ идеална част от имотите е 161 лв.; за стопанската 2018-2019 г. средният
пазарен наем за ползването на ½ идеална част от имотите е 157 лв. и за стопанската 2019-
5
2020 г. средният пазарен наем за ползването на ½ идеална част от имотите е 172 лв.
Неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице,
но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице
/Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС/. Такъв е случаят когато собственик е
лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава
обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи,
които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят
съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно
неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в
облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота
през този период. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК:
решение № 131/27.10.2009 г. по т. д. № 268/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 255/29.06.2010
г. на ВКС, по гр. д. № 5342/2008 г., III г. о.; решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. д. №
13/2013 г., III г. о.; решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о..
Критериите от значение за определяне на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на
средния пазарен наем в горната хипотеза произтичат от индивидуалните особености на
конкретния имот и са: предназначението на имота /за търговска дейност, за обществени
нужди или др./; местоположението му; регулационния му статут; установения начин на
ползване както досежно вида на ползването за съответна дейност, така и досежно
обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него. Когато ответникът
ползва без правно основание част от собствения на ищеца недвижим имот по начин,
непрепятстващ ползването на останалата част от имота от собственика, обезщетението по
чл. 59 ЗЗД обхваща средния пазарен наем само за частта от имота, ползвана без основание,
изчислен с помощта на съдебна експертиза.
Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го
ползва без основание. Обстоятелството, че ответникът не е развивал дейност и не е
реализирал приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено,
че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети
собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като
обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период.
Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик
на ½ идеална част от процесните имоти.
Фактът на ползването на процесните имоти се признава от ответника и съответно е
отделено, като безспорно обстоятелство.
Предмет на разглеждане е възражението на ответника, че е ползвал имотите на валидно
правно основание.
С оглед на изложеното по повод на приетите и оспорени от ищеца писмени доказателства,
съдът приема за основателно възражението на ответника, че е ползвал имотите на валидно
6
правно основание договор за наем от 2015 г., сключен с другия съсобственик Г. Р. за
стопанската 2015 -2016 г. За този период предявения иск по чл. 59 ЗЗД следва да се
отхвърли, доколкото ответникът при разпределената доказателствена тежест за това
установи при условията на пълно доказване, че е ползвал имотите на валидно правно
основание - договор за наем. Исковата претенция за присъждане на обезщетение за
ползването на процесните имоти без основание за стопанската 2015-2016 г. следва да се
отхвърли, като неоснователна.
По отношение на останалите 4 стопански години, включени в исковия период, ответникът
при разпределената доказателствена тежест за това не успя да установи по безспорен и
категоричен начин наличието на правно основание за ползването, като в производството по
чл. 193 ГПК се установи неистиност на приетите като писмени доказателства договори за
наем на процесните имоти за стопанските 2016-2017 г., 2017 -2018 г., 2018 -2019 г. и 2019 -
2020 г. и съответно същите се изключват като доказателства и не се ценят при формиране на
правните изводи.
С оглед липсата на основание за признатото от ответника ползване на имотите през
процесния период, то искът по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователното
им ползване за останалите 4 стопански години - 2016-2017 г., 2017 -2018 г., 2018 -2019 г. и
2019 -2020 г. се явява основателен. Относно размера на претенцията, то същата се
установява от приетото по делото и ценено от съда заключение на съдебно – техническата
експертиза в общ размер от 642 лв.
На основание изложените доводи съдът приема, че предявените искове следва да се уважат
до размера на сумата от 642 лв.- обезщетение за ползване на процесните имоти за
стопанските 2016-2017 г., 2017 -2018 г., 2018 -2019 г. и 2019 -2020 г., а за разликата до
пълния претендиран размер от 1173,82 лв., както и за стопанската 2015 – 2016 г. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан по размер.
Съдът счита за основателно искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
уважената главница за периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от
исковата претенция. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. и 550 лв. – разноски за държавна такса и
експертизи. От така претендираните разноски, съразмерно на уважената искова претенция
съдът счита, че следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в размер от 1340 лв.
Ответникът е представил списък с разноски и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 1320 лв. и 5 лв. – такса за съдебно удостоверение или общо 1325 лв., от които
съразмерно на отхвърлената претенция следва да му се присъди сумата от 600 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „20-ти април”, ЕИК *********, с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив да
заплати на Р. Д. У., ЕГН ********** сумата от 642 лв. – главница, представляваща
обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от собствените на ищеца
земеделски земи, находящи се в с. С., общ. Х. с идентификатори ********************
(ползвани чрез другиго ЗК Агрокомерс 98, гр. Хисаря) и имоти с идентификатори ********
и ******** (ползвани лично) за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2020 г. (четири стопански
години), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда –18.12.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1340 лв.-
разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. У., ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. ******************** против ЗК „20-ти април”, ЕИК *********, с.
С., общ. Х., обл. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползване
в размер на 1/ 2 идеална част от дължимата сума за ползване на поземлени имоти,
находящи се в с. С., общ. Х. с идентификатори **************** и ******* (ползвани чрез
другиго ЗК Агромекомерс 98, гр. Хисаря) и имоти, с идентификатори *********** и
*********** (ползвани лично) за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г., както и за
разликата над уважената сума от 642 лв. до пълния претендиран размер от обезщетението в
размер на 1173, 82 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда –18.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Д. У., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***************** да
заплати на ЗК „20-ти април”, ЕИК *********, с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив
сумата от 600 лв. – разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
8