РЕШЕНИЕ
№ 1030
гр. Варна, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110112740 по описа за 2023 година
Производството образуването по искова молба от С. Х. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. *** срещу „***“ АД, ЕИК: ***, със
седалище адрес на управление: гр. ***
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
от С. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** срещу „***“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева недължимо платена главница по
недействителен Договор за допълнителни услуги към заем *** от
22.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 03.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор
за заем *** от 22.04.2019г., съгласно който ищцата е получава сумата по
заема в размер на 3000 лева, при срок на кредита от 18 месеца. Ищцата е
сключила и Договор за допълнителни услуги към заем *** от 22.04.2019г., по
който е следвало да заплати сумата в общ размер на 2900 лева, наименувана
пакет „комфорт“ разпределена на 18 месечни вноски.
По Договор за допълнителни услуги към заем *** от 22.04.2019г.,
ищцата е заплатила сумата в размер на 1000 лева.
1
Твърди се, че Договор за допълнителни услуги към заем *** от
22.04.2019г., подписан с ответното дружество *** е нищожен на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП. Твърди се, че са накърнени добрите нрави със сключването на
допълнителния договор, че по него се изисква заплащането на необосновано
високи суми, които не са включени в образуването на ГПР. С това е
заобиколена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Поради нищожността на договора за кредит се иска връщане на
заплатените от ищцата 1000 лева като платени поради липса на основание по
нищожен договор. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище поддържа предявения иск и моли
да бъде уважен. Претендира разноски и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание, в писмено становище не се противопоставя делото да се разгледа в
негово отсъствие, оспорва исковата молба, няма възражение по проекто-
доклада по делото.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приложеното Удостоверение за липса на кредитни задължения към
„***“ АД с изх.№ *** г. се установява, че ответното дружество е
удостоверило, че към ***3г. ищцата няма задължения към него.
Ответникът беше задължен да представи заверени копия от Договор за
заем *** от 22.04.2019г, Договор за допълнителни услуги към заем *** от
22.04.2019г. и справка за заплатените от ищцата суми по Договор за
допълнителни услуги към заем ***от 22.04.2019г., като му беше указано, че
непредставянето им ще бъде ценено от съда с последиците по чл.161 ГПК.
Ответникът не представи по делото горепосочените доказателства, с което
възпрепятства доказването по делото. Поради това на основание чл.161 ГПК
2
съдът намира за доказано, че между страните са сключени Договор за заем
*** от 22.04.2019г, Договор за допълнителни услуги към заем *** от
22.04.2019г. с посочените в исковата молба условия и че ищцата е заплатила
1000 лева по Договор за допълнителни услуги към заем *** от 22.04.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
от С. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***срещу „***“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева недължимо платена главница по
недействителен Договор за допълнителни услуги към заем *** от
22.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 03.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответникът са
сключени процесните договори за кредит и договор за допълнителни услуги с
описания предмет, цена и срок, че договорът за допълнителни услуги е
нищожен на твърдените основания, че е заплатила по договора сума в размер
на 1000 лева.
Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
На основание чл.161 ГПК съдът прие за доказано, а се установява и от
приетото по делото удостоверение, че между страните са сключени Договор
за заем *** от 22.04.2019г, Договор за допълнителни услуги към заем *** от
22.04.2019г. с посочените в исковата молба условия и че ищцата е заплатила
1000 лева по Договор за допълнителни услуги към заем *** от 22.04.2019г.
Поради това съдът приема, че ищцата има качеството на потребител по
смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, а ответникът, предоставил кредита е търговец
по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът намира, че Договор за допълнителни услуги към заем *** от
22.04.2019г. е нищожен на основание чл.26, ал.1. пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Предвидената главница за допълнителни услуги от кредитора за
3
предоставяне и събиране на кредита по естеството си са такива по управление
на кредита, за които е налице забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за изискване
от страна на кредитора заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. „Допълнителни услуги" по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична
сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен
падеж и такива са например издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента.
Представените допълнителни услуги от ответника по договора за
допълнителни услуги, целят осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между него и кредитора, като да помогнат последния да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението
на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като
уговорката в този смисъл влиза в пряко противоречие на закона, поради и
което е нищожна, на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД.
Процесния договор е нищожен и поради противоречие с добрите
нрави, тъй като изисква заплащане на допълнителни суми по кредита, които
са почти колко размера на отпуснатия кредит. Размерът на кредита е 3000
лева, а предоставените допълнителни услуги са на стойност 2900 лева. Това
противоречи на добрите нрави като създава нееквивалентост на престациите
на страните.
Предвид изложеното платената сума за допълнителни услуги в размер
на 1000 лева е недължима, тъй като е заплатена по нищожен договор и следва
да бъде върната на ищцата, поради което предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
Ищцата е поискала присъждане на разноски и такива й се дължат
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Сторените от ищцата разноски
са следните: 50 лева – държавна по производството.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
4
адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата, договор за правна
защита и съдействие. На основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението за оказаната правна помощ е в размер на 400 лева. Поради
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Д. М. от ПАК 400
лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „***“ АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***да заплати на С. Х. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***сума в размер на 1000 лева,
представляваща платена без основание главница по нищожен Договор за
допълнителни услуги към заем *** от 22.04.2019г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.10.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на С. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** сума
в размер на 50 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*** АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** да заплати на адвокат Д. В. М. от АК ***, ЕГН **********, със
служебен адрес гр.П., *** сума в размер на 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2
вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5